Споделено от вас, читателите

Защо жените не си казват или как „Тайната“ не работи

Печат

Защо жените не си казват или  как „Тайната“ не работи

 

     Предполагам всички четящи този сайт сте гледали филма „Тайната“ или сте чели книгата. Беше много популярна тема сред духовните кръгове преди около 10 години. Още тогава не се впечатлих от посланията, дали поради това, че съм резервирана към американския начин на интерпретация на духовността, дали защото подсъзнателно усещах, че е поредната ала-бала, поредния опит на американците да превръщат всичко във фаст-фууд, дори и това сакрално пространство – духовния свят. Но сега ми хрумна да използвам тази тема като трамплин за да анализирам отново един аспект от отношенията мъже-жени. Четящите моите публикации вече сте разбрали, че обикновено хващам химикалката, когато някакъв широко рекламиран модел на поведение ме подразни и провокира. И това става, когато започвам да го чувам от всички страни да се проповядва като изконна житейска истина.

     В общи линии в „Тайната“ се проповядва следното: Ако искате да сте богати давайте, раздавайте се без остатък и Бог ще ви върне многократно даденото от вас. Дори си спомням, че някой от говорещите обясняваше как, ако видите просяк и си отворите портмонето за да му помогнете, то не му давайте само някакви монети, а му дайте цялото налично съдържание и ще видите после какви чудеса ще сътвори Вселената за вас. Бяха дадени съответните примери на забогатели хора и т.н. Посланията на „Тайната“, обаче спират дотук. Аз се движа в среди на хора, интересуващи се от всичко, което е различно от ортодоксалното и те всички са гледали „Тайната“, но неясно защо никой от тях на забогатя.

     Друга тема, която сега широко се пропагандира на разните срещи и събития, които са насочени към междуполовите отношения е темата с „казването на жените“. Известни сексоложки гурута стоят пред зали със зяпнали ги жени и учат – „Ако вие искате нещо от мъжа трябва да му го кажете, конкретно, точно и ясно да му кажете какво искате. Все пак мъжът не е врачка, че да се досеща какви са нуждите и желанията ви.“ Звучи логично, звучи някак естествено и изглежда, че ако се прилага ще се решат много от неразбирателствата между мъже и жени. И въпреки всичко това аз много се радвам, че все още има достатъчно голям брой жени,  при които гласът на интуицията, гласът на вътрешното женско е толкова повелителен и важен, че те, ако и да им набиват в главите всякакви кухи глупотевини продължават да следват неотклонно вътрешната си жена, демек да не си казват. Това се отнася и за много други неща, които жените правят или не правят, водени от повелята на енергията на голямата жена, която звучи в тях чрез интуитивните им усещания. Но в този текст аз няма да се спирам на всичко, а ще се съсредоточа само върху този аспект на отношенията като ще свържа двете теми – „Тайната“ и защо жените не си казват.

     Зад всичките ни мисли, думи, действия, зад всичко, което ние изявяваме в света стои енергия. Енергийните потоци, които се задвижват имат посока, стигат до някаква цел и вследствие на тяхното движение нещо се материализира и се превръща във видима реалност. Хората, които могат да виждат или да усещат движението на енергийните потоци много добре знаят във всяка житейска ситуация кога енергията се разгръща, кога се прибира, кога се задвижва към развитие и растеж, кога към упадък и разпад. Често тези хора не формулират с думи своите усещания или защото нямат навик да претворяват бързо в мисловни конструкции, или  защото нямат потребност да обличат в думи всеки импулс от тялото. Тези хора слушат тялото и предприемат действия като прескачат мисловните обяснения, от които не се и нуждаят. Това състояние е обичайно и естествено за жените. То просто е тяхна природа. Това не означава, че жените са глупави, а означава само, че те нямат потребност да се придвижват в света, снабдени с рационални и логични аргументи за всяко свое действие или бездействие. Това много добре се използва от гурутата на новия световен ред, които продължават да дълбаят в тази плоскост на вменяване на вина и отговорност в жените за мързела и инфантилността на мъжете. В случая е това да си казват. Убедена съм, че никой специално не им плаща за да разрушават света, не, те просто са промити мозъци без връзка с вътрешните си кодове на оцеляването. Но понеже намерението ми не е да глобализирам проблема ще се спра сега конкретно на динамиката на енергийните потоци при този така нашумял казус – защо жените не се научат най-накрая да казват точно и ясно какво искат и така отново да спасят мъжете от тежкото бреме на съзряването. Докато развивам тази тема ще разберете и защо „Тайната“ не работи.

     Руска поговорка казва – „Парите вложени в жената се връщат десетократно на мъжа.“ Аз бих го перифразирала така – инвестициите вложени в жената се връщат десетократно на мъжа. Защото отделеното време, помощта от всякакъв характер, вниманието също биха имали същата тежест. Все пак руската поговорка не уточнява, че жената трябва да си ги поиска тези пари или инвестиции, защото като всяка мъдрост е прецизна в думите. Сега да предположим, че вие казвате на мъжа си – искам за рождения ми ден да ми купиш любимия парфюм. Той знае кой е любимия ви парфюм и дисциплинирано, акуратно отива и го купува. Можем да кажем, че той инвестира във вас, нали? В следствие на тази негова чудесна постъпка Бог няма да му даде нищо като компенсация, ама нищичко. И излиза, че поговорката е грешна. Да, ама не. В случая той дава, но от позицията на мъжка структурираност, той вече има форма за това действие, още повече, че и само изпълнява нареждане. И след като той вече има форма, то Бог тук няма никаква работа. Бог е мъж, а в описаната ситуация мъжът вече е поел нещата със собствената си структура, т.е. извършването на действието купуване на парфюм е само мисъл в главата му. И така жената започва да си казва за всичко, а мъжът изпълнява, така както синът изпълнява заповедите на майка си. Жената в жената лека полека си отива, а на нейно място се настанява майката в жената. С времето майката заема цялото пространство в жената и това е чудесно за мъжа, защото си лежи на лежанката и чака майка му да му спусне директива. Естествено секса изчезва, защото всички обичаме майките си, но не ги желаем сексуално. Това е една много удобна позиция за мъжа, но тя е и силно изкушаваща за жената. Когато една жена стане майка на мъжа си на нея този мъж и е гарантиран до живот. Защото мъжът лесно може да напусне жената, но никога няма да напусне майката.

     Сега да допуснем другия вариант – жената не си казва. Напълно естествено състояние за жената в жената, още повече, че жената никога не знае какво иска, тя знае само как се чувства. Жената не си казва, но тя винаги показва вътрешното си състояние. Наблюдателният мъж може да види тя сияе ли, мрачна ли е, излъчва ли удовлетвореност или напрежение. И за да разбере нейното състояние какво трябва да направи мъжът? Първо той трябва да опознае тази жена, т.е. да внимава в нея, да я наблюдава, да я усеща и да мисли. Колкото повече я опознава, толкова повече отваря собствената си вътрешна жена за нея, това пространство, където се раждат чувствата и привързаността. И сега той изпитва желание да направи нещо за нея, да и дава. Но това желание вече идва от неговата собствена вътрешна жена, на мъжа, идва от неговите чувства и емоции. Чувствата и емоциите живеят в тялото, а то е женската ни част. Мъжът свързва собственото си женско с женското на жената, така както сперматозоидът като влезе в яйцеклетката се освобождава от твърдата си външна обвивка и участва в процеса на сътворяването само с вътрешното си съдържимо.  Това глобално променя картинката, защото променя позицията, от която мъжът ще направи нещо за жената. Сега той ще разпитва приятелките и, или ще рови по шкафчетата и, или ще използва други начини да разбере кой е любимия парфюм на жена му. Или пък ще и купи парфюм, който на него много му харесва и той иска да усеща този парфюм всеки ден, когато докосва любимата си жена. В целия този процес той е положил усилия и вниманието му е било ангажирано с жената, мислите и чувствата му за били насочени към нея. Докато е мислил и опознавал жена си той се е развил по някакъв начин, нали? Придобил е познания за женската същност и си е разширил кръгозора. Но по същественото е, че той дава на жената, защото той го желае, от позицията на собствените си страстни, нежни, любящи чувства. Или сега той отново купува парфюм – същото действие, но той вече го прави като изражение на женското в себе си. То вече идва като импулс от чувствата му или от неговата вътрешна жена. И това вече не е мъжка структура, това е женски импулс. И сега вече Бог може да се включи и да му върне десетократно. Защото като мега мъж той не може да се свърже с мъжа в нас, той може да се свърже само с жената в нас. Затова Бог винаги дава на жената. Дали това ще е жената в жената или жената в мъжа, но Бог дава на жената.

     Така че, вече може би става ясно защо „Тайната“ е една заблуда. Тя не изрича директна лъжа, даже напротив, казва нещо, което принципно е така. Но тя въвежда в заблуждение, защото насочва в несъществуващ път, водещ до извратена цел. Защото да се стремиш към богатство само за да имаш богатство е извратена цел. Защото, ако ти дадеш на просяка с ясното съзнание, че правиш добра постъпка, то ти вече имаш форма за действието си. Мисълта и словото са форми и Бог не може да настави своята форма върху твоята форма. Но ако ти видиш страдащ и сърцето ти се изпълни със състрадание и му дадеш всичко, което имаш, а на другия ден пак ще копаш на полето и ще му го дадеш, само за да видиш, че е по добре, то това вече е съвсем друго действие и то извира от искреното ти чувство, т.е. идва от женското в теб. Парадоксът тук разбира се е, че ти в този момент изобщо не се интересуваш дали някой ще те види, ще разбере за това или ще ти въздаде. Ти се интересуваш само от това да намалиш страданието на този човек, защото ти самият страдаш. Сега Бог може и да ти върне, даже много, защото той обича чувствата и винаги се отзовава на чувствата, но теб това изобщо не те и интересува. Вътрешното ти ликуване от това, че си помогнал, удовлетвореността, която чувстваш, изпълващата радост от успешната развръзка и дълбоката благодарност към живота са достатъчно голям дар.

     Пред кабинета, в който работя всекидневно се разхождат двойка гълъби. От години са заедно, явно са семейство. Мъжкият е особено красив и напет. Веднъж го видях с омотани в конци крака да ходи като спънат кон. Сви ми се сърцето. В продължение на две седмици се опитвах да го хвана като го примамвах с храна. Неуспешните ми опити ме натъжаваха и аз стигнах до положение, вървейки сутрин към работа да мисля дали днес ще мога да го хвана, а вечер покрусена от неуспеха си се улавях, че пак мисля за него. Накрая го хванах. Трудно ми беше да го държа с една ръка, а с другата да режа впилите се конци и помолих един от мъжете, който всекидневно виси в близкото кафе да ми го държи. Приключихме операцията и го пуснахме. Такава радостна възбуда ме изпълваше, че чак ми трепереха ръцете. Имах чувството, че аз ще литна. Но това, което ми каза помагачът ми направо ме смая. Той каза – „Ти явно много обичаш гълъби за да се вълнуваш толкова за един гълъб.“ Не мога да разбера трябва ли специфично да обичаш гълъби за да направиш това.  Отвърнах му – „Не обичам гълъби, даже нямам никакво отношение към тях.“ Чудя се как може да гледаш, че някакво същество страда и да знаеш, че можеш да направиш нещо, и за да го направиш да трябва специално да ти е близко или любимо. Не знам дали Бог ми е възвърнал десетократно за постъпката и за много други. Може и да е, защото не се оплаквам от живота си. Но знам, че радостта и усещането за вътрешен полет, които съм изпитвала в такива моменти са нещо толкова велико като чувство, а удивлението ми от това, че живота ми е помогнал да се справя и да помогна са ми носили толкова топлота и благодарност. Ако Бог ми е въздал съм го изхарчила и дори не си спомням за какво, но чувствата, които съм изпитала в тези моменти ще ги помня винаги и винаги ще усещам това детинско удивление пред могъществото на живота.

 

Изпратено от авторката Росица Тончева

Monday the 6th. Spiralata.net 2002-2019