Споделено от вас, читателите

Български глас в Молдова

Печат

Български  глас  в  Молдова

От време на време разглеждам своя архив, в който отново прочетох една статия „Български глас  в Молдова“ на журналистката и писателката Руска Даскалова от Варна. Тази статия след години подтикнала  г-жа  Даскалова да напише книга за същия Д. Боримечков. Кога книгата ще види бял свят, Боримечков не знае. От Варна казват, нека това бъде за него, тоест, за мен, нещо като сюрприз.

В началото на 2002-та  година  бях поканен да участвам в Шестата научна конференция с международно участие под наслов: „България в световната история и цивилизация – дух и култура“, организирана от община Варна, книгоиздателство «Народен будител» и дирекция „Културно и историческо наследство“, Варна.

В една от кафе-паузите до мен дойде интелигентна и ме попита, ще имам ли желание да отговоря на нейните въпроси. Съгласих се. Каквото можах – казах й. След време Р. Даскалова ми изпрати в. „КИЛ“- за култура, изкуство, литература. Прочетох материала й. И още повече разбрах, че журналистката от морския град Варна е и талантлива писателка. Успяла да влезе в душата на един бесарабски българин, да разкрие неговите заложби и да покаже чрез него характера и душевността на неговите прадеди и съвременници.

Той е потомък на бесарабските българи, прокудени от поробеното си отечество, които „сред пущинаците на Буджак изграждат своите китни селища“. Както и „бранят майчиния език и опазват своя род  в името на Майка България“.

Думите на Р. Даскалова «здраво свързан с родословните си корени, в своя житейски и творчески път той остава верен на заветите и на най-светлите добродетели на своите предци» могат да бъдат насочени и към  другите, стотиците и хилядите негови съвременници.

„От импровизираното блиц-интервю, което направих с Д. Боримечков, разбрах, че „времето не е в състояние да сломи силния български дух“че „днес потомците на нашите прадеди свято тачат паметта на своите далечни и близки свои съплеменници… живеят с предадената им по наследство обич към българската култура и българската земя, към своята прародина България“ „.  От този пасаж се разбира, защо за един творец  словото е съдба.

Поезията му е изповедна и,  както пише Нико Стоянов,  „силна в своята искреност, трогателна в своята чистота“

„Спомени, къщи и песни забравят,

бягат от днешния в утрешен ден.

Други планети далечни ги мамят,

сънища чудни сънуват край мен.

Тичайте, мене забравили… Нищо.

Аз съм си тука – оставам в степта,

редом да нашето мило огнище,

гдето почива и моят баща…“

„НАКЪДЕ  СТЕ  ЗАБЪРЗАЛИ?“

„Тази степ, този град той носи в глъбината на сърцето си, обича ги с душата си и с цялата си душевна нагласа“. А кой ли не обича тази земя и тези трудолюбиви хора, кой ли не е рисувал и не е хващал мига с фотоапарата – „една богата картина от живота на българите в Бесарабия… един истински съхранен във времето български свят…“.

„От тази малка точка на републиката – Тараклия - звучи гласът на журналиста и поета  и изпраща своите словесни послания до всички българи от  неговата родина Молдова и до българите от отечеството му България“.

От другите хора, в случая от талантливото перо на Руска Даскалова, ние, бесарабските публицисти, поети и писатели, научаваме много неща за себе си и за своето място, предначертано и предопределено от съдбата ни и от всевишните сили.

В. „КИЛ“ - култура, изкуство, литература. Февруари 2002 г. Брой 2, година единадесета. Варна, България. Написах моето виждане по материала  „Български глас в Молдова“ от  варненската журналистка и писателка Руска Даскалова.

Димо Боров (Димитър Боримечков)

Текстът е изпратен от автора

Wednesday the 21st. Spiralata.net 2002-2018