Споделено от вас, читателите

Начинът на живот на Лечителя Петър Димков

Печат

Начинът  на  живот  на  Лечителя  Петър  Димков

Споделено  от  дъщеря  му  Лили  Димкова

София,  21  януари  2018  г

 

Баща  ми  беше  съвършена  в  своята  цялост  личност.  Влиянието  му  върху  близките  бе  тихо,  неизразимо,  без  поучения,  чрез  начина  на  живот,  чрез  житейската  му  философия,  чрез  лъчезарния  оптимизъм,  който  го  съпътстваше  във  всичко.  Той  бе  постигнал  това  вътрешно  равновесие  и  хармония,  които  вдъхват  спокойствие,  сила  и  устойчивост  при  всички  изпитания,  за  да  приема  еднакво  мъдро  и  големите  скърби,  и  големите  радости.  А  това  бе  възможно  благодарение  на  дълбоката  му  вяра  и  упование  в  Бога  на  Любовта,  Мъдростта  и  Истината.  В  тази  своя  вяра  той  бе  постигнал  истинското  смирение.  Спомням  си  го  винаги  благ,  всеотдаен,  неотстъпно  справедлив  и  винаги  погълнат  от  труда  си    без  припряност  и  пренебрежение  към  всекидневните  нужди.

Всичко  в  живота  на  татко  бе  подчинено  на  безграничната,  неизгаряща  вяра  и  стремеж  към  Бог    Любов,  Мъдрост,  Истина.  А  БОГ  е  всичко  и  е  във  всичко.  Той  дава  живот,  знания,  свобода  на  хората.

За  да  се  придобие  истинско  знание  е  необходима  съзнателна  работа.  Само  когато  мислиш  правилно  можеш  да  вярваш  в  Бога.  Човек  непрекъснато  трябва  да  поддържа  вътрешната  връзка  с  Бога  и  Христа.  Имаме  право  само  на  Бога  да  служим.  Бог  е  един,  но  в  различните  религии  са  му  дадени  различни  имена.  Едно  от  най-големите  престъпления  срещу  Бог  е  фанатизма.

Всяка  сутрин,  събуждайки  се,  татко  благодареше  на  Бога  за  новия  ден,  който  му  подарява  и  възможността  да  му  служи  казвайки:  Благодаря  Ти,  Боже  за  всичко,  което  си  ми  дал  и  си  ме  научил.  Благодаря  Ти  за  големите  благодати,  които  имаш    към  нас,  ние  те  познаваме,  че  си  всемилостив,  всеистинен,  всеблаг.” 

Препоръчваше  преди  ставане  от  леглото  човек  да  се  протяга  първо  на  гръб,  след  това  на  дясната  и  лявата  страна,  силно  като  тигър.  И  казваше:  „Аз  ставам,  стъпвам  и  тръгвам  с    десния  крак  напред  за  да  ми  върви  с  Божията  благословия    леко  в  работата  днес  .”  Ставайки,  той  винаги  си  тананикаше.  Започваше  деня  си  с  дълбоко  дишане,  гимнастика  и  четков  масаж.  „Четковите  масажи  са  най-простите  сухи  масажи,  които  всеки  с  полза  може  да  си  ги  направи.

Четковите  масажи  се  правят  с  обикновена  четка  за  чистене  на  дрехи    естествен  косъм),  а  най-добре  с  конски  четки,  с  които  се  четкат  конете  (меки    за  започващи,  средни    за  напреднали  и  твърди    за  хора  с  тренирана  кожа).  Това  трае  около  10-20  минути.  Четковите  масажи  се  свързват  с  гимнастически  упражнения,  дълбоки  дишания  и  въздушна  баня.  Те  укрепват  организма,  усилват  дейността  на  кожата  и  са  чудесно  средства  за  каляване.

След  това  татко  влизаше  в  банята  и  след  това  изпиваше  една  чаша  гореща  вода,  казвайки  над  водата:  „Скъпа  вода  ние  двете  с  теб  ще  възстановим  моя  организъм.”  На  първата  глътка  казваше  :”Сила  и  светлина  за  ума”,  на  втората      Живот  за  сърцето”,  на  третата      Здраве  за  тялото”.  После  закусваше  и  сядаше  на  бюрото  си.  Прочиташе  глава  от  Евангелието  и  от  книгата  „Свещените  думи  на  Учителя”.  Ето  думите  и  напътствията  на  татко:  Как  трябва  да  се  ползва  от  чадото  Божие  тази  свещена  книга?  След  сутрешната  молитва,  в  която  обезателно  влиза  прочитането  на  една  глава  от  Евангелието,  вземете  в  ръцете  си  тази  книга  и  с  кратката  формула  Учителю,  ръководи  ме  в  този  момент  и  ми  посочи  със  святата  си  десница,  кои  слова  от  тази  книга  са  необходими  за  душата  ми  за  да  ми  послужат  за  ръководство  в  тези  съдбоносни  за  мен  дни”.  Подир  това,  с  двете  ръце  едновременно  отваряте  книгата  и  прочитате  написаното  (пасажа),  на  който  сочи  показалеца  ви  и  внимателно  се  изчитат  и  двете  страници  и  се  размишлява  върху  тях.”

После  прочиташе  текст  от  Завета  на  цветните  лъчи  на  светлината,  книга  на  Учителя  и  се  обливаше  мислено  с  цветните  лъчи  на  светлината,  определени  за  съответния  ден.  След  това  започваше  ежедневието:  преди  обед  приготвяше  плановете  (рецептите)  на  болните,  които  беше  прегледал,  прегледи  на  някои  спешни  случаи  и  главно  работа  по  съответните  книги,  върху  които  той  работеше.  Той,  откакто  го  помня,  работеше  основно  върху  своите  четири  книги:

„Съкровищница  на  българската  народна  медицина”,  която  непрекъснато  попълваше  и  доработваше,  (До  9-ти  септември  1944  г.  книгата  е  имала  четири  издания  под  името  „Наръчник  по  природно  лекуване  и  живеене.)  ,  Очна  диагноза  и  „Хигиена  и  лекуване  на  душата    новият  човек,  творец  на  съдбата  си,  Молитвеник.

След  обяд,  татко  винаги  лягаше  за  около  45  минути  да  си  почине.  Той  лягаше  по  гръб  в  йогийската  поза  с  леко  разтворени  крака,  ръцете  малко  настрани  от  тялото,  с  длани  надолу.  Правеше  пълно  отпускане  на  мускулите,  дишаше  дълбоко  и  моментално  заспиваше.  Винаги  покриваше  очите  си  с  кърпа,  като  предпочиташе  да  бъде  синя  или  зелена    тези  цветове  успокояват  очите.  Също  така  нощната  лампа  винаги  беше  със  синя  или  зелена  крушка.  След  почивката  започваше  прегледи.  Той  преглеждаше  не  по-малко  от  тридесет  души  на  ден.  Наблюдавала  съм  го  след  прегледите:  излизаше  от  стаята  страшно  уморен,  лицето  му  беше  прежълтяло,  като  изцеден.  Той  винаги  казваше,  че  когато  идват  при  него  болни,  те  са  изтощени,  те  са  уморени,  те  са  уплашени,  те  са  измъчени  и  не  може  този,  който  ги  лекува  да  използва  само  думи,  а  той  трябва  да  даде  от  своята  сила,  от  своята  енергия,  от  своята  жизненост  и  за  това  той  беше  толкова  изтощен  след  прегледите.  Отиваше  в  банята,  пускаше  хладка  вода  от  чешмата  да  тече  върху  главата  му.  Така  оставаше  известно  време.  След  това  се  избърсваше  и  се  връщаше  в  стаята,  затваряше  се.  Ние  знаехме,  не  го  безпокояхме.  Така  оставаше  около  половин  час,  в  който  се  молеше  и  медитираше.  После  излизаше  напълно  освежен,  бузите  му  порозовели,  пълен  с  енергия.  Много  пъти,  когато  му  напомняхме,  че  се  преуморява,  казваше:  Аз  давам  една  конска  сила,  а  отгоре  ми  дават  десет.  И  това  наистина  беше  така.  Винаги,  когато  го  питаха  как  е,  той  отговаряше:    Слава  Богу  по-добре,  отколкото  заслужавам.”

Татко  беше  голям  турист,  мама  също.  От  малка  си  спомням,  че  те  много,  много  ходеха  по  екскурзии.  Бях  едва  на  пет  години,  когато  започнаха  да  ме  водят  и  мен.  Тогава  на  Витоша  са  отиваше  с  трамвай  до  последната  спирка  на  Княжево  и  оттам  се  ходеше  пеш.  Нямаше  лифтове,  нямаше  автобуси.  Беше  си  истинска  екскурзия.  Обикаляхме  из  цяла  Витоша,  спяхме  по  хижите,  вечер  татко  ми  показваше  звездите,  учеше  ме,  че  навсякъде  има  живот,  че  всичко  в  природата  е  живо.  Спомням  си,  че  един  път  ни  разказа  -  на  мен  и  мама  -  как  човек  може  да  акумулира  сили  от  дърветата. 

  Когато  си  уморен  облягаш  гърба  си,  без  главата,  на  някакво  хубаво  здраво  дърво,  като  бук  или  дъб  например,  да  няма  сухи  клони  по  него.  Слагаш  лявата  си  ръка  на  кръста,  с  длан,    опряна  на  дървото,  а  дясната  ръка  или  на  сърцето  или  на  слънчевия  възел.  Така  оставаш  15-20  до  30  минути.  Разбира  се,  в  това  време  ти  с  нежност  се  обръщаш  към  дървото,  ти  го  обичаш,  даваш  му  любов,  а  то  ти  дава  сила,  енергия,  жизненост.  Това  е  един  от  начините  да  поемеш  енергия,  да  я  акумулираш.  Друго:  Когато  ходиш  из  планината,  да  седнеш    срещу  планинска  река  срещу  течението  й  или  срещу  водопад,  а  ако  си  на  море    срещу  морето  и  така,  гледайки  водата,  ти  поемаш  от  нейната  енергия  и  сила.  И  също  след  15-20-30  минути  отново  си  зареден.  Сред  природата,  когато  сме  били  погълнати  от  дивната  й  красота,  с  изпълнени  с  възторг  сърца  казвахме:  Велик  си  Ти,  Господи,  велики  са  Твоите  дела,  велико  е  името  Ти  над  всичко,  във  всичко  и  във  всички  виждам  Теб,  любя  Теб,  изпращам  към  Тебе  любовта  си,  ще  ти  служа  през  цялата  вечност.” 

С  мама  и  татко  сме  обиколили  не  само  Витоша,  но  и  Стара  планина,  Рила,  Родопите  и  други  прекрасни  наши  планини.  Невероятно  много  получих  от  тези  екскурзии.  Аз  усетих  природата,  усетих  живота  в  нея,  поех  го.

Татко  много  държеше  на  дълбокото  дишане.  Смяташе,  че  то  е  основа  за  здравето.  „Дълбокото  дишане,  прилагано  три  пъти  на  ден  по  15-20  упражнения  (като  ежедневна  дихателна  гимнастика),  регулирайки  душевните  движения,  укрепва  волята,  създава  ясен  ум,  весел  дух  и  съдейства  на  хармоничното  развитие  на  тялото  и  ума  ...  С  разумно,  правилно  дишане,  човек  може  да  измени  и  съдбата  си.  Нервността  и  нетърпеливостта  могат  да  се  премахнат  със  специални  дихателни  упражнения,  с  които  се  внася  повече  магнетизъм  в  организма.  Но  ако  се  правят  повече  от  3  пъти  на  ден  по  15-20  минути  упражнения,  се  набира  повече  енергия,  която  с  голямото  напрежение,  което  упражнява,  разрушава  нервната  система.  При  правене  на  упражнението  умът  трябва  да  е  концентриран  върху  една  божествена  светла  мисъл,  защото  възстановявайки  вътрешната  си  хармония,  ние  влизаме  във  връзка  с  абсолютната  хармонична  среда,  която  съществува  в  света...  Заключение:  Дълбоките  и  бавни  вдишвания  и  издишвания,  повторени  няколко  пъти  през  деня,  не  само  помагат  за  укрепването  на  всички  участници  в  дишането  мускули  и  за  разширение  на  гръдния  кош,  но  и  увеличават  количеството  на  червените  кръвни  телца    носители  на  кислорода  в  кръвта,  ускоряват  храносмилането,  повишават  душевното  ни  настроение,  създават  бистър  ум,  укрепват  волята,  усилват  въобще  обмяната  на  веществата  и  с  това  целия  жизнен  процес.  Научете  се  да  се  наслаждавате  на  въздуха  и  вие  ще  бъдете  богато  възнаградени”.

Когато  се  разхождахме  с  него,  той  ми  показваше,  как  като  ходя,  да  дишам  дълбоко  дишване  през  носа,  издишване  през  устата):  три  стъпки  се  вдишва,  пет  стъпки  се  издишва,  или  пет  стъпки  вдишваш,  седем  стъпки  издишваш,  или  седем  стъпки  вдишваш,  девет  стъпки  издишваш,  зависи  от  това  кой  колко  може  да  поеме.  През  деня  поне  три  пъти  човек  трябва  да  прави  дълбоко  дишане,  разбира  се  преди  ядене:  по  10-15-20  пъти  сутрин,  обед  и  вечер.  Много  е  важно  при  тези  дълбоки  вдишвания  мислено  да  се  казват  духовни  формули    и  при  вдишването  и  при  задържането  и  при  издишването.  В  книгата  на  татко  „Хигиена  и  лекуване  на  душата”  или  в  Молитвеника  му,  също  така  и  в  молитвениците  на  Учителя  има  прекрасни  формули  и  всеки  човек  може  да  си  избере  тази  от  тях,  която  чувства  най-негова.

 

Искам  да  разкажа  режима,  който  татко  препоръчваше  и  който  ние  изпълнявахме,  когато  ходехме  на  почивка  на  море: 

Посрещане  изгрева  на  слънцето:  Преди  изгрев  слънце  се  отива  на  морето,  тогава  са  много  силни  йодовите  изпарения  и  са  много  полезни.  Когато  слънцето  започва  да  се  показва,  се  гледа  в  него  до  оформянето  му  на  диск.  Татко  наричаше  това  Питагорова  слънчева  баня,  която  много  усилва  зрението.  Веднага  след  оформянето  на  диска  да  не  се  гледа  повече  в  него,  защото  е  опасно  за  зрението.  Обръщаш  се  с  гръб  и  около  половин  час  се  оставя  гръбнакът  да  бъде  огрян  от  слънцето.  През  това  време  е  хубаво  човек  да  каже  формулата:  „Благодаря  ти  Господи,  за  свещената  енергия  на  божествения  живот,  която  ми  изпращаш  чрез  слънцето.  Живо  чувствам  как  всеки  орган  се  изпълва  с  живот  и  здраве.  Божественият  живот  е  израз  на  твоята  любов  към  нас  .  Амин  ”.

След  това  може  да  се  потича  по  мокрия  пясък.  След  като  посрещнехме  така  слънцето,  ние  отивахме  на  закуска  и  отново  се  връщахме  на  морето,  на  плажа.  Татко  много  препоръчваше  да  се  правят  слънчеви  бани  със  зелени  листа.  Лягаш  и  се  покриваш  с  големи  зелени  листа,  като  опакото  им  е  към  тялото,  а  гладката  страна    към  слънцето,  така  както  е  естественото  им  положение  в  природата.  След  известно  време  тялото  под  листата  се  покрива  с  пот,  чрез  която  се  изхвърлят  много  отрови  от  организма.  На  лицето  такава  баня  е  едно  от  найфикасните  козметични  средства  за  изчистване  и  за  хубава  кожа.  След  това  се  влиза  в  морето  и  се  прави  морска  баня,  най-добре,  разбира  се,  с  плуване.  Ако  морската  вода  е  много  чиста,  татко  препоръчваше  да  не  се  взема  след  това  душ,  за  да  останат  полезните  съставни  части  на  морската  вода  по  кожата.

Следват  обед,  почивка  и  някъде  към  четири  и  половина    пет  часа  отивахме  отново  на  плажа.  Татко  съветваше  по  това  време  на  деня  да  се  седне  на  някой  добре  нагрят  през  целия  ден  от  слънцето  камък  или  скала,  за  да  се  поеме  от  излъчващата  се  слънчева  енергия.  Това  е  много  полезно  средство  за  колит,  гастрит  и  изобщо  за  целия  организъм.  Както  казах  и  по-рано,  много  е  полезно  да  се  седи  на  морския  бряг  и  да  се  гледа  морето.  Така  се  поемат  много  сила  и  енергия  от  него.  Татко  не  препоръчваше  да  се  остава  на  плажа  по-късно  от  10-10.30  часа  преди  обед.  След  обед,  особено  към  14-15  часа  той  смяташе,  че  е  изключително  вредно.  Казваше,  че  това  са  черни  слънчеви  лъчи.

Като  изпълнява  този  режим,  човек  пълноценно  поема  полезното  от  слънцето,  пясъка,  водата,  праната.  На  планината  също  прилагахме  този  режим.

Татко  беше  убеден,  че  няма  по-здравословно  нещо  от  слънчевите  лъчи,  приети  с  любов.

По  отношение  на  храната  препоръчваше,  като  най-здравословна  храна,  плодовете,  защото  те  чистят  както  тялото,  така  и  мислите  и  чувствата  на  човека.  След  това  са  зеленчуците,  после  ядките  апример  девет  ореха  вечер  запазват  силна  паметта)  и  млечните  храни.  Месото  съдържа  токсини,  които  тровят  организма.

Татко  препоръчваше  при  настинка  и  грип  като  най-ефикасно  средство  изпотяването,  което  се  подпомага  и  от  пиенето  на  големи  количества  горещ  липов  чай.

За  засилване  на  имунната  система  изключително  помага  сироп  от  бъз,  не  дървото,  а  полския  бъз  и  мармалад  от  полски  бъз.  И  едното  и  другото  се  приготвя  на  есен,  когато  зрее  полския  бъз.

В  къщи  винаги  имахме  котки.  Също  така  и  няколко  кучета  сме  имали,  всички  бяха  като  членове  на  семейството    с  толкова  обич  се  отнасяхме  към  тях.  Ние,  децата,  ако  намерехме  бездомно  коте  или  кученце  винаги  го  донасяхме  у  дома.  Приемаше  се,  изкъпваше  се,  нахранваше  се.  Грижехме  се  за  него  докато  татко  намереше  измежду  пациентите  си  добри  хора,  които  да  го  вземат.  Татко  казваше  за  котките,  че  са  много  полезни  животни  и  че  е  много  добре  и  е  важно  в  едно  семейство  да  има  котка,  но  да  бъде  гледана  с  обич.  Тогава  котката  става  „астрална  прахосмукачка”,  по  неговите  думи.  Тя  поема  всички  астрални  отпадъци    отрицателни  мисли  и  чувства,  напластени  в  дома,  без  това  да  вреди  на  самото  животно.  Котката  има  много,  много  жизнена  прана,  сила  в  себе  си,  затова  може  да  поеме  отрицателните  енергии  без  да  й  навредят.  Котката  притежава  и  лечебни  сили.  Тя  усеща  когато  господарят  й  има  някъде  страдание,  болка  и  сама  ляга  върху  това  място.  След  15-20  минути,  до  половин  час  болката  намалява.  Животното  просто  поема  болката  в  себе  си  и  отдава  от  своята  прана,  а  ние  знаем,  че  праната  запълва  в  нашата  аура  местата,  където  тя  е  нарушена  и  където  всъщност  е  мястото  на  болката.  Татко  обясняваше,  че  животните  могат  в  любовта  си  към  своя  господар  да  се  саможертват  и  да  поемат  съзнателно  от  болестта  му.

Това,  което  съвършено  пречиства  физическото  тяло  на  човека,  фините  му  тела,  душата,  духа    това  е  молитвата.  Усещах,  че  при  татко  молитвата  избликва  дълбоко,  от  искрено  убеждение.  За  него  молитвата  имаше  смисъл  ако  се  живее.  Животът  ни  е  молитва  в  действие,  живот  и  молитва  трябва  да  се  преплитат  докрай.  Той  смяташе,  че  можем  да  се  молим  постоянно  с  молитвено  призоваване,  което  е  опора  през  деня  и  през  целия  ни  живот.  Една  от  най-силните  молитви,  които  могат  да  се  произнасят  непрестанно  е  така  наречената  Исусова  молитва,  молитва,  съсредоточена  върху  името  на  Исус  Христос:  Господи,  Исусе  Христе  Сине  Божей,  помилуй  мен,  грешния.  Изповядването  на  вярата  в  тази  молитва  концентрира  в  себе  си  цялото  Евангелие.  Смяташе,  че  Бог  ни  дава  сила,  но  ние  сами  трябва  да  се  възползваме  от  нея.

Човек  е  цялостно  същество    от  тяло  и  душа  и  затова  при  молитвата  трябва  да  полагаме  и  физическо  усилие,  като  е  от  значение  нашето  внимание  и  физическото  положение,  в  което  се  молим.  С  медитацията  и  молитвата  нашето  съзнание  се  изпълва  с  един  висок  идеал  и  в  душата  ни  затрептява  нещо  велико.  При  медитацията,  при  молитвата  се  преживява  едно  божествено  състояние.

Татко  се  беше  научил  да  владее  времето.  И  каквото  и  да  правеше,  каквото  и  да  беше  напрежението  около  него,  съумяваше  да  запази  спокойствие  и  да  остане  лице  в  лице  с  Господа  в  мълчание  или  с  думи.  Усещах  как  татко  живее  в  Божието  присъствие,  а  то  се  постига  със  словесно  мълчание,  с  тишина  на  чувствата,  с  безмълвие  на  мисълта,  с  покой  на  тялото.  Той  беше  овладял  възможността  да  изключва  напрежението.  А  това  му  даваше  възможност  да  се  вслушва  в  тишината  и  да  пребъде  в  абсолютния  покой.  Той  ми  е  говорил  за  оживялата  взаимовръзка  с  Бога  по  време  на  молитва  и  тогава  казваше  Осветява  се”,  т.е.  казвайки  молитвата,  истинска  светлина  светва,  която  виждаме  и  с  физическите  си  очи.  Първото,  на  което  ме  научи  бе,  че  БОГ  е  вътре  в  нас  и  няма  пречки  за  постигане  на  връзката  с  него,  с  нашия  благ  баща.

Името,  което  човек  получава  при  кръщението  свързва  човека  с  Бога.  Затова  започвайки  прегледа  на  пациента,  татко  питаше  за  малкото  му  име.

Скърбите  и  радостите  идват  при  нас  периодически  по  закона  на  ритъма  на  човека.  Когато  сме  обзети  от  неразположения,  скърби,  тежки  моменти,  ние  можем  абсолютно  да  излезем  от  тях  чрез  молитва,  вдигайки  нашето  съзнание  на  по-високо  ниво.  Татко  знаеше,  че  чрез  молитвата  се  снемат  висши  енергии  от  божествения  свят  и  в  човека  се  развива  ново  отношение  към  другите    на  нежност,  на  любов.  Той  винаги  я  проявяваше  към  всички.  Това  се  отразяваше  и  върху  чертите  на  лицето  му,  то  ставаше  все  по-одухотворено,  все  по-светло  и  накрая  на  живота  му  просто  лицето  му  светеше.

Татко  много  държеше  на  духовните  формули  и  на  силата,  която  те  носят.  Много  от  тях  са  дадени  в  неговия  Молитвеник.  Много  такива  формули  имаме  и  в  молитвениците  на  Учителя.  Те  са  прекрасни  и  много  силни.

Например  когато  сме  в  превозно  средство,  когато  аурите  ни  се  допират  и  даже  сливат  с  околните,  ние  трябва  да  имаме  силна,  концентрирана  мисъл  за  да  запазим  аурата  си  без  вмешателство  на  чужди  мисли  и  чувства.  Това  става  ако  повтаряме:  „Бог  е  любов.  Бог  е  мъдрост.  Бог  е  истина.”  По  този  начин  ние  помагаме  и  на  околните.  Тези  мисли,  тези  чувства  те  ги  поемат,  попиват  и  се  отразяват  в  тях  в  зависимост  от  тяхната  степен  на  развитие.

Ако  сме  в  момент  на  опасност  и  няма  време  за  формула,  за  молитва,  тогава  просто  само  призоваваме:  Господи,  Господи,  Господи!  и  спасението  идва.

Когато  имаме  недоразумение  с  някого  или  някой  има  враждебно  отношение  към  нас,  или  пък  желаем  да  призовем  доброто  от  някого  към  нас,  тогава  има  една  много,  много  силна  формула.  Обръщаме  се  мисловно  към  лицето  и  му  изпращаме  мисълта  Обичам  те,  обичам  те,  обичам  те.  Приеми  ме  в  името  на  Божествената  любов”.  Казва  се  три  пъти.  Казвайки  Обичам  те”  ние  обичаме  божественото  в  човека.  Недостатъците  на  хората  са  нещо  външно,  те  не  засягат  човешката  душа,  тя  е  чиста  и  свята.  А  недостатъците  са  нещо  преходно  и  когато  човек  достигне  до  по-висока  степен  на  развитие  той  ще  с  е  освободи  естествено  от  тях.

ДА  УМЕЕМ  ДА  ПРОЩАВАМЕ    най  -важната  стъпка  в  духовното  развитие.  Първата  крачка,  с  която  се  тръгва  по  духовния  път    това  е  прощаването.  Татко  го  владееше.  Нямаше  някой,  на  когото  той  да  откаже  да  помогне,  защото  човекът  му  е  направил  някакво  зло.  Винаги  и  за  всекиго  беше  отворено  неговото  сърце.  Спомням  си  такъв  случай  -  Когато  завърших  гимназия,  за  да  продължа  да  уча  във  ВУЗ  трябваше  да  получа  бележка  от  кварталната  организация  на  ОФ  (Отечествен  Фронт).  Аз  исках  да  следвам  в  Художествената  академия,  но  този  който  трябваше  да  ми  напише  такава  бележка  не  ми  я  даде,  защото  татко  бил  царски  офицер.  След  време  се  случи  така,  че  този  човек,  който  не  ми  даде  бележка  и  искаше  да  ми  попречи  да  следвам,  се  разболя  тежко  и  дойде  да  иска  помощ  от  татко.  Тогава  чух  мама  да  казва:  „Петя,  ти  ще  го  приемеш  ли?  Той  искаше  да  убие  бъдещето  на  дъщеря  ти?”  А  той  отговори:  „Мими,  по  закона  на  мъдростта  аз  на  никого  не  мога  да  откажа,  който  има  нужда  от  помощ.

За  да  имаме  закрила  през  целия  ден,  татко  казваше,  че  задължително  сутрин  трябва  да  започнем  с  три  молитви:  Отче  наш”    най-великата  молитва  на  земята.  Добрата  молитва,  дадена  ни  от  Учителя,  която  е  връзка  с  целия  Космос  и  91-ви  псалм.  За  91-ви  псалм  казваше,  че  никога  не  трябва  да  тръгваш  на  път,  без  да  си  го  прочел  или  казал,  ако  го  знаеш  наизуст.  По  време  на  деня  колкото  повече  молитви  казваш,  прилагаш,  толкова  е  по-добре,  защото  както  един  извор,  колкото  повече  вода  минава  през  него  повече  се  чисти,  така  и  човек  се  чисти  с  молитвите.  Молитвите  винаги  трябва  да  се  казват  с  дълбоко  дишане.  Поема  се  въздух,  и  задържайки  го,  се  казва  едно  от  изреченията,  издишва  се  и  така  до  края  на  молитвата.  Хубаво  е  да  бъдат  произнасяни  шепнешком.  Молитвата  „Отче  наш  ни  е  дадена  от  нашия  Спасител  Исус  Христос  за  нашето  спасение.

Няма  по-пълно  изявление  на  любовта  на  Земята  освен  Христос.  Той  е  облъчил  всички  същества  със  своята  любов  и  е  дал  възможност  да  възкръсне  и  разцъфне  човешката  душа.  И  след  като  човек  възприеме  тази  Христова  любов  и  тръгне  по  пътя  на  любовта,  тогава  ще  бъде  поведен  по  пътя  на  мъдростта  и  на  истината.

Татко  ми  беше  казал,  когато  вкъщи  се  почувства  някаква  студенина,  някакъв  страх  или  присъствие  на  нещо  нечисто,  някаква  тъмна  сила,  да  се  произнесе  формулата:  „В  името  на  Господа  Исуса  Христа  и  силата  на  светящия,  животворящ  Господен  кръст,  да  се  разпръснат  и  изчезнат  всички  нечисти,  тъмни  сили,  мисли,  чувства  от  дома  ми  и  леглото  ми.”  Това  се  придружава  с  прекръстване  на  стените.  Застава  се  в  средата  на  стаята  с  лице  към  Изток,  казва  се  формулата  и  се  прекръства  стената  три  пъти  и  по  посока  на  часовниковата  стрелка  човек  се  завърта  и  се  прекръстват  следващите  стени,  таван  и  под.  Това  нещо  може  да  се  направи  и  ако  човек  е  в  чужд  дом,  хотел  и  т.н.

И  една  друга  формула,  изпълнена  с  голяма  сила  съм  запазила  от  татко:  Ако  човек  трябва  да  пътува,  предишния  ден  отправя  молба.  „Господи,  моля  те  в  името  на  Господа  Исуса  Христа,  в  чиито  име  Ти  си  благоволил  да  те  призоваваме,  оставям  себе  си  в  твоите  ръце  по  време  на  пътуването  и  моля  за  твоята  закрила,  защита  и  спасение.  Да  се  изпълни  святата  Ти  воля  Божия  над  мене.  Същата  тази  формула  може  да  се  каже,  ако  близък  на  човек  пътува    по  този  начин  го  предоставяш  в  ръцете  на  Бога  със  същите  думи.  Много  важно  е  обаче  да  се  каже  точно  кога  е  пътуването,  за  къде  е.  Тези  подробности  са  много  важни.

МОЛИТВАТА  на  МАЙКАТА  е  една  от  най-силните  молитви.  При  проблеми  с  детето,  майката  може  изключително  много  да  помогне  с  молитвите  си.  Тези  молитви  се  виждат  от  ясновидците  като  силни  ангели-хранители  около  детето.  Молитвата  трябва  да  се  отправя  към  Бог  така:  „Господи,  моля  Те,  в  името  на  Исуса  Христа,  в  чието    име  Ти  си  благоволил  да  Те  призоваваме,  моля  Те  помогни  детето  ми  ....  ....  ..(казва  се  малкото  име  на  детето  и  каква  е  молбата  за  помощ).  Добре  е  молбите  да  се  подредят  ясно,  кратко  и  без  многословие.  И  всеки  ден  да  се  казва  тази  молитва.  Завършва  се  винаги  с:  „Да  се  изпълни  волята  Божия.  Амин”

Татко  казваше,  че  с  отрицателните  чувства,  лошите  мисли,  с  които  се  изпълваме,  ние  се  самоубиваме;  същото  е  и  с  гневните  думи,  раздразнението,  смущението,  подозрението,  страха.  Ние  трябва  да  се  изпълним  с  вяра,  с  надежда,  тогава  ще  дойде  упованието,  а  упованието  е  сила,  спокойствие.  И  пряк  контакт  с  божествените  сили,  които  винаги  в  такъв  случай  ни  помагат  и  разрешават  трудните  въпроси  от  ежедневието  ни  и  в  съдбовните  ни  моменти.

Татко  спеше,  работеше  върху  книгите  си  и  приемаше  болните  в  една  и  съща  стая.  Просто,  нямаше  друга  възможност  вкъщи.  Така  и  ние  израснахме,  сред  болните.  Слава  Богу  винаги  здрави,  не  се  заразихме  от  никаква  заразна  болест.  Спомням  си  обаче,  когато  се  роди  Пети,  моят  син,  и  той  спеше  между  мама  и  татко  в  същата  стая,  където  влизаха  всички  тези  болни,  аз  един  път  казах  на  татко:  Татенце,  но  дали  е  редно  все  пак  това  бебенце  да  живее  в  тази  атмосфера,  сред  тези  болни?”  На  което  той  се  усмихна  и  каза:  Ами  аз  нали  правя  непрекъснато  психическо  чистене”.  Да,  това  беше  отговорът.  Той  съдържаше  всичко.  Невероятна  беше  скромността  на  татко,  а  и  на  мама.  Те  живееха  без  никакви  битови  удобства,  в  толкова  скромна  и  трудна  обстановка.  Но  нямаше  оплаквания,  нямаше  недоволство.  Бяха  доволни  и  изпълнени  с  работата  и  делото.

И  тази  тяхна  скромност  просто  се  попиваше  от  всички.  Толкова  съм  им  благодарна  през  целия  си  живот,  че  поех  тази  скромност  и  тази  липса  на  желание  за  повече  ,  и  повече,  и  повече.  Трябва  ни  само  това,  което  е  най-необходимо,  а  останалата  работа,  е  работа  на  Бога.  Никога  не  вземаха  пари  на  заем,  спазваха  народната  поговорка:  Простирай  се  според  чергата  си.

Помня  един  момент,  бях  малка  и  много  ми  се  искаше  да  уча  в  Американския  колеж  или  в  Санта  Мария,  имаше  тогава  такова  училище.  Това  беше  преди  9-ти  септември  1944  г.  Те  бяха  ужасно  скъпи,  а  ние  живеехме  всичките  шест  души  с  малката  пенсия  на  татко.  Веднъж  му  казах:    Татенце,  толкова  искам  да  уча  в  „Санта  Мария”  или  в  Американския  колеж,  а  ти  нямаш  пари”.  А  той  ми  отговори:  „Ако  исках,  бих  могъл  да  бъда  милионер.  „А  защо  не  станеш?”    попитах  веднага  аз.  Той  отговори:  „А  защо  ми  е  такава  раница  на  гърба?”  Това  изречение  ми  остана  за  цял  живот.  А  той  наистина  можеше  да  бъде  милионер.  Стотинки  да  беше  вземал  от  всичките  хиляди  хора,  които  преглеждаше  цял  живот.  Но  той  не  взе  нито  стотинка.  Казваше:  „За  дар  от  Бога  пари  не  вземам”.

 

Удивлявала  съм  се  на  всеотдайността  на  татко.  Понякога  вечер  след  истински  уморителен  ден,  да  кажем  той  вечеря  и  в  същия  момент  се  отваря  вратата  /двадесет  и  пет  души,  наши  близки,  имаха  ключ  от  входната  ни  врата  и  можеха  да  влизат  когато  си  поискат/,  идва  някой  близък  и  води  със  себе  си  болен  и  казва:  „Извинявайте,  но  случаят  е  спешен.  Моля  ви  се,  прегледайте  го.”  Татко  ставаше  спокоен  и  благоразположен  и  го  преглеждаше.  Как  никога  не  каза:  Уморен  съм  вече,  хайде  елате  утре”.

ТАТКО  ВИНАГИ  БЕШЕ  ЧИСТ,  спретнат,  добре  облечен,  избръснат.  Ето  някои  негови  мисли  за  дисциплината,  която  при  него  беше  изключителна.  Трябва  да  имате  ред  във  всичко,  ред  при  лягане  и  при  ставане,  ред  при  ядене,  ред  при  работа,  ред  при  физически  упражнения.  Всичко  да  се  върши  навреме  и  да  отнема  толкова  време,  колкото  е  потребно,  за  да  бъде  направено  добре  и  основно  без  пресилване,  съгласно  правилото,  което  трябва  да  се  запечата  в  ума  ви:

ВСЯКО  НЕЩО  НАВРЕМЕ  И  ВРЕМЕ  ЗА  ВСЯКО  НЕЩО”.  Той  казваше:  „Научете  се  да  се  владеете.  Изкуството  да  се  владее  човек  изобщо  има  голямо  значение  в  живота  му  и  трябва  да  се  притежава  от  всички.  Всеки  трябва  да  се  научи  как  да  избягва  гнева,  страха,  грижите,  омразата,  ревността,  скръбта  и  всичко,  което  угнетява  духа.  Това  изкуство  не  иде  от  само  себе  си,  нито  се  добива  чрез  четене,  а  чрез  дълги  упражнения,  точно  така  както  човек  се  научава  да  язди  велосипед  чрез  дълго  упражнение,  но  веднъж  добито  това  изкуство,  човек  е  господар  на  нещо  неоценимо,  защото  доброто  настроение  и  самовладеенето  са  броня  срещу  много  трудности  в  живота.  Имайте  ред  в  думите  си,  избягвайте  бързото  говорене,  което  често  се  среща  в  разговорите.  Нека  думите,  изразите  и  мислите  да  текат  плавно,  вместо  да  се  изливат  с  бързината  на  порой,  който  се  пени  и  завлича  със  себе  си  всичко,  което  срещне.  Бъдете  умерени  в  държанието  и  походката  си.  Дръжте  се  прави,  за  да  покажете,  че  сте  силни.  Грижете  се  за  тоалета  си,  за  косата  си,  за  лицето  си,  за  ръцете  си,  като  че  ли  с  това  искате  всякога  да  се  харесате.  Грижете  се  за  обличането  си,  за  държанието  си,  за  линията  си.  Ще  се  държите  така,  като  че  ли  искате  всякога  да  изглеждате  млади  и  здрави  и  ще  забавите  идването  на  старостта.  Бъдете  спокойни,  спокойствието  и  редът  са  най-добрите  приятели  на  труда.  Без  спокойствие  и  ред,  душата  напразно  се  вълнува  и  трови.  Спокойствието,  редът  и  редовният  живот  дават  възможност  на  човека  да  получи  най-големи  облаги  от  своята  дейност.  Безделието,  от  духовна  гледна  точка,  трови,  защото  дава  простор  на  отрицателните  чувства.  Развивайте  се  нравствено  и  физически.  Колкото  по-скоро  усъвършенствате  душата  си,  толкова  по-скоро  ще  се  наслаждавате  от  нея,  защото  духовният  живот  е  в  сегашния  момент.

Помнете,  че  здравето  и  доброто  разположение,  за  тялото  е  това,  което  е  слънцето  за  растенията.  Затова  не  се  вглеждайте  в  себе  си,  защото  болестта  често  зависи  от  нашето  въображение.  На  обяд  или  вечеря  сядайте  на  масата  винаги  с  весело  лице  и  след  молитвата  си  кажете:  „Аз  се  храня  мълчаливо,  радостно,  весело  и  красиво.”  Татко  казваше:  „Мисълта,  съсредоточението  и  самовнушението  са  основа  на  всичко.  Мисълта  е  извор  на  постъпките,  живота  и  проявленията.  Изчистете  извора  и  всичко  ще  бъде  чисто.  Да  се  научим  чрез  разсъдъка  си  правилно  да  мислим.  Обаче  това  господство  на  мислите  не  се  добива  изведнъж,  а  с  дълъг  и  постоянен  труд  чрез  най-полезната  наука    размишлението,  защото  да  мислим  значи  да  живеем.”

Татко  държеше  изключително  много  на  самовнушението.  Ето  какво  казваше  той  в  книгата  си  „Наръчник  по  природно  лекуване  и  живеене”  -  4-то  коренно  преработено  и  допълнено  издание,  С,  1939  г.  :

„Самовнушението  е  оръжие,  присъщо  нам  още  от  раждането.

Това  оръжие  или  по-добре  казано,  тая  сила  притежава  неимоверно,  напълно  недостижимо  могъщество,  което,  в  зависимост  от  едни  или  други  обстоятелства,  поражда  крайно  печални  последици,  а  неврастениците,  душевно  болните  и  въобще  всички,  които  са  жертва  на  безсъзнателни  самовнушения,  добиват  чрез  него  душевното  си  равновесие.

Затова:  1/  Самовнушенията  трябва  да  бъдат  добре  обмислени  и  съсредоточени  в  няколко  къси  главни  формули,  които  по-късно  ще  се  повтарят  буквално.

Формулата  играе  голяма  роля  за  успеха  или  неуспеха  на  лекуването.  Лошото  формулиране  на  самовнушението  не  само  осуетява  лечението,  но  може  и  да  влоши  положението,  за  избягването  на  което  ще  изложа  по  нататък  няколко  точно  за  целта  примери.

2/  Самовнушението,  произнесено  с  висок  глас  или  само  с  тихо  шептене,  но  непременно  придружено  с  движение  на  устните,  е  заповед,  на  която  се  подчинява  подсъзнанието;  тая  заповед  се  изпълнява  без  наше  знание,  главно  нощно  време    поради  това,  вечерното  самовнушение  играе  най-съществена  роля  и  дава  най-благоприятни  резултати.

Кратка  формула,  която  трябва  да  се  повтаря  сутрин  и  вечер.  Тя  трябва  да  се  произнася  със  затворени  очи,  със  заемане  на  удобна  поза  за  отпускане  на  мускулите,  т.е.  в  постелката  или  удобен  стол    полугласно  с  еднообразния  тон,  с  който  монасите  четат  молитвата  си.  Тая  магическа  формула  е  следната:  „Всеки  ден,  във  всяко  отношение,  все  по-добре  и  по-добре  ми  става.”  Това  самовнушение  трябва  да  се  повтаря  колкото  е  възможно  просто,  пряко,  машинално  и  без  ни  най-малко  напрягане.  Произнасяйки  бавно,  ясно  и  отчетливо  и  наблягайки  върху  думите  във  всяко  отношение,  ние  насочваме  върху  тях  нашето  внимание.  Това  желание  трябва  да  се  проявява  без  особена  страстност,  без  всяко  напрягане  на  волята,  но  с  твърда  увереност  в  постигането  на  успешен  резултат.

Тая  формула  трябва  да  се  произнася  20  пъти  едно  след  друго,  броейки  с  броеница  с  20  зърна.  Тая  малка  дреболия  (броеницата)  има  голямо  значение:  тя  спомага  за  механическото  произнасяне  на  формулата,  а  това  е  особено  важно.  Когато  човек  изговаря  тия  думи,  които  проникват  в  подсъзнанието,  той  не  трябва  да  мисли  за  нищо  определено    нито  за  болест,  нито  за  грижи;  той  трябва  да  бъде  напълно  пасивен,  изпитвайки  само  желание,  а  именно  действително  да  му  стане  по-добре.  Думите  „във  всяко  отношение”  имат  обобщаващо  значение.

По  този  начин  формулата    посредством  органа  на  слуха    прониква  механически  в  подсъзнателното  „Аз”  и  като  проникне  там,  веднага  оказва  съответстващото  действие.  Необходимо  е  тая  метода  да  се  прилага  през  течение  на  целия  живот;  тя  има  колкото  предупредителен,  толкова  и  лечебен  характер.  При  това,  никога  не  трябва  да  се  забравя  основният  принцип  на  самовнушението:  неизменима  и  пълна  увереност  в  успеха,  дори  и  тогава,  когато  първите  опити  са  били  извършени  с  неуспех.  Причината  за  вашето  оздравяване  ще  бъде  не  надеждата,  а  силната  увереност.  Колкото  по-често  се  прави  самовнушението,  толкова  по-  добре.

ТАТКО  ПРЕПОРЪЧВАШЕ  да  се  дружи  с  хора  великодушни,  добри,  услужливи,  весело  настроени,  доверчиви,  с  такива,  чийто  силни  и  положителни  чувства  не  са  остарели  и  не  са  отслабнали  от  времето.  Уважавайте  се,  имайте  вяра  в  себе  си,  това  е  най-доброто  средство  да  внушите  уважение  и  доверие  и  на  другите. 

Татко  имаше  чудесно  чувство  за  хумор.  Казваше:  „Смейте  се  по-често.  Смехът,  не  присмехът,  който  е  порок,  е  кислородът  на  душата,  затова  той  създава  здрава  кръв  в  тялото.”

Той  дълбоко  уважаваше  труда.  „Престане  ли  да  работи,  човек  ще  умре  морално,  физически  и  умствено.”  Той  съветваше:  „Работете  физически  и  умствено,  но  избягвайте  преумората.”  Той  винаги  работеше  от  сутрин  до  вечер.

Казваше,  че  трудът  е  живот  и  вода,  която  ако  застои  се  вмирисва.  Не  оставаше  без  работа.  Или  четеше,  или  преглеждаше  болни,  или  пишеше.  За  него  нямаше  събота,  неделя  или  празник    винаги  работеше.

За  него  ПЕСЕНТА  също  беше  част  от  здравето.  Без  песен  не  можеш  да  бъдеш  здрав    казваше  той.    Да  слушаш  музика  е  прекрасно,  но  ако  не  пееш,  не  можеш  да  бъдеш  истински  здрав.  Пейте.

ТАТКО  МИ  ГОВОРЕШЕ,  колко  абсолютно  важна  е  РАЗУМНОСТТА,  и  че  разумността  предшества  мира,  а  мирът  е  основата,  върху  която  се  градят  всички  духовни  постижения.  Търпението  е  качество,  без  което  не  може  да  се  върви  напред.  Този,  който  е  тръгнал  в  божия  път,  тесния  път,  както  казва  Христос,  той  знае,  че  трябва  да  търпи  и  че  за  всичко  има  време  и  че  всяко  нещо  ще  дойде  на  своето  време  и  че  Ръководителят  му,  Учителят  му,  никога  няма  да  го  остави  да  се  спре.  Той  знае  кога  и  какво  да  му  даде.  И  затова  татко  казваше,  че  е  много  важно  естествено  да  вървим  по  този  път,  нищо  да  не  искаме  преждевременно.  Всичко  с  молитва,  с  медитация,  с  изчистване  на  мислите,  на  чувствата,  с  облагородяването  на  характера  ще  дойде,  но  по  естествен  път.

Ние  винаги  трябва  да  се  молим  и  да  оставим  всичко  в  ръцете  на  Бога,  с  пълна  вяра  и  упование,  защото  Бог  ще  създаде  условия  да  получим  това,  което  е  най-доброто  за  нас.  Но  това  не  изключва  нашата  активност.  Необходимо  е  активно  да  работим  за  това,  което  искаме  и  винаги  да  молим  да  се  изпълни  волята  Божия  за  това,  което  искаме,  защото  не  винаги  знаем,  искайки  нещо,  дали  то  е  доброто  за  нас  за  в  бъдеще.  И  за  това,  когато  молим  за  нещо,  ние  ще  кажем  нашето  желание,  но  след  това  трябва  да  добавим:  Но  да  бъде,  Господи,  твоята  воля.”  Татко  много  държеше  на  това  и  винаги  ни  го  подчертаваше.

 

ЗА  ТАТКО  НАЙ-ВЕЛИКАТА  СИЛА  БЕШЕ  МИСЪЛТА    силата  на  мисълта.  Затова  каквото  и  когато  да  мислим,  ние  съграждаме  от  невидима  материя  нещо,  което  привлича  към  себе  си  сили,  да  ни  помагат  или  да  ни  вредят  според  характера  на  мислите,  които  изпълняваме.  А  ние  в  своето  лекомислие,  забравяйки  че  каквото  мислим  днес,  утре  го  вършим  и  че  всичко  това,  което  сме  днес  е  плод  на  минали  мисли,  с  необяснима  дързост  обвиняваме  нашата  съдба,  че  била  несправедлива  към  нас,  когато  фактически  истинските  виновници  за  нашето  положение  сме  си  самите  ние.

„Няма  лекар,  който  може  да  премахне  болестите  на  тялото  ни  така,  както  ги  премахва  радостната  мисъл.  Тези  истини  са  били  прилагани  на  практика  от  индийските  йоги  още  от  най-древни  времена.  Йогите  са  използвали  мисълта  като  средство  не  само  за  лекуване  чрез  внушение  и  хипноза,  но  и  за  себелекуване  чрез  самовнушение  като  и  двете  тези  средства  уместно  са  свързвали  с  дихателните  упражнения.”

Най-важното  е  да  се  стремим  да  владеем  мислите  си  и  със  своята  мисъл  да  служим  на  ИСТИНАТА.

Когато  най-после  излезна  книгата  Българска  народна  медицина”,  след  години  на  пречки  и  неприятности  с  пълно  смирение  и  благодарност  пред  Бога  и  към  Бога,  татко  каза,  че  го  е  удостоил  да  стане  негов  проводник  и  да  даде  всичко  това  на  страдащите  хора.

Смирението  не  е  някакъв  външен  белег.  То  е  нещо  вътрешно,  в  съзнанието  на  човека.  Татко  смяташе,  че  човек  може  да  издържи  на  съблазните  в  живота,  само  ако  се  смири  и  разчита  на  вътрешните  сили  в  себе  си.  Защото  смиреният  човек  става  възприемчив  за  благата,  които  идват  от  невидимия  свят  и  той  придобива  живот,  дарби.  Татко  казваше,  че  според  окултния  закон,  колкото  повече  знания  придобива  човек,  а  с  това  и  все  по-голяма  мъдрост,  толкова  той  става  все  по-смирен.  Той  никога  не  казваше  „Аз,  Аз”.  Когато  му  благодаряха  хилядите  хора,  на  които  той  беше  помогнал  да  придобият  отново  здраве,  той  им  посочваше  нагоре  и  казваше:  „Не  на  мен  благодарете,  на  Бога  благодарете”.

Saturday the 26th. Spiralata.net 2002-2018