Споделено от вас, читателите

За състоянието на съвременния мъж

Печат

За състоянието на съвременния мъж

Димитър Хаджиев, FB

..... Все по-често разсъждавам върху състоянието на съвременния мъж. Ще споделя тези свои мисли и с вас.

От древни времена мъжете сме изпълнявали две безкрайно важни функции в рамките на обществото и на семейната единица. Две основни роли - да защитаваме жените и децата, и да осигуряваме ресурси за тях. Степента, до която ефективно сме се справяли с тези задачи в миналото, е определяла до голяма степен и усещането ни за мъжественост. За себестойност. Определяла е и шанса да продължим собствения ни ген. През последните десетилетия наблюдаваме прецедент в човешката история. Феминизмът доведе до включването на жената в работната сила и в политическия живот. Разбира се, тя има това право.

В резултат обаче, настъпва все по-мощен трансфер на ресурси. От нашите ръце в ръцете на жената. Същите тези ресурси, които стоят в основата на мисията ни като мъже. В основата на мъжеството ни. В основата ако щете и на сексуалната ни "пазарна стойност". А и в много западни държави една солидна част от данъците, плащани от мъжете, попадат чрез социални програми в домовете на самотните майки. У нас пък данъците ни във все по-голяма степен ще преминават в ръцете на безработни ромски фамилии. Реципрочен трансфер от страна на жената към нас обаче не се състоя. Нещо повече. Тя става все по-образована, по-компетентна, по-добре съчетаваща различните житейски приоритети. Но не мисля, че това й донесе щастие. Мисля си, че тя донякъде се чувства разочарована от нас. Сякаш по-често ни отправя и критика. И всъщност, аз я разбирам. Извън всички основни теории и хипотези, коя е най-простичката причина за развитието на човешкия вид спрямо човекоподобните маймуни? Селективността на жената. Като стожер на самата Еволюция, тя винаги е отдавала предпочитания на мъж, който усеща като генетично равен или "по-добър" от нея самата. И/или с който има по-голям шанс да оцелее и просперира. Това нейно желание е живо и днес, закодирано дълбоко в нишките на ДНК-то й. И колкото повече тя се развива - интелектуално, духовно, финансово - толкова по-трудно й става да открие мъж, с когото да изпълни своя биологичен императив. Можем ли като мъже да отговорим подобаващо?

И за да стане ситуацията още по-сложна за мъжа, разводът отдавна не е тема-табу. По-скоро сякаш се превръща в норма. А в повечето случаи на развод, нормално и логично, държавата застава зад жената. Всички тези процеси водят според мен до едно - до усещането в мъжете, че сме ненужни. Излишни. Лесно заменяеми. Че рискът за нас е твърде голям. И в същото време, сме и обект на критика. И в същото време, сякаш изискванията на жената към нас нарастват. За разлика от своята прабаба, тя все по-често очаква да бъдем добри приятели и събеседници. Да я разбираме, изслушваме и подкрепяме. Да й отделяме повече внимание. Да имаме чувство за хумор. Участвал съм в множество дискусии по темата дали това не са просто "капризи". Изкуствено "привнесени" от света на литературата и кинематографията нереални нужди. Истината е, че женското тяло не е създадено да работи под ежедневен осемчасов стрес. В процесно ориентирани отговорни дейности с цел печелене на пари. Завишените нива на стресовия хормон кортизол, който се отделя в тялото й в резултат, потискат производството на естроген. Нарушаването на този хормонален баланс е в основата на отключването на редица заболявания. Окситоцинът е естественият антидот на кортизола. И именно в компанията на един разбиращ, грижовен партньор- приятел, с когото жената може да сподели всяка своя тревога, притеснение или просто да разпусне в разговор след тежък работен ден, тя има по-голям шанс да остане здрава. Тук няма прищявки и капризи. Темата е много актуална и е от фундаментално значение и важност. И това е предизвикателство за нас, мъжете, защото нашите бащи и дядовци нямат необходимия ноу-хау. Поколението ни, за добро или зло, трябва да бъде пионер в областта. Да продължим нататък. Все повече приятелки споделят: "С времето осъзнавам все по-ясно колко ценна е женската ми енергия. Много внимателно обмислям в какво и как да я инвестирам." Прекрасно. А ние срещу какво разменяме ценната ни мъжка енергия, момчета? Жертваме ли я още в училище, за да получим одобрението на учителя и заради едни цифрички в бележника? Жертваме ли я в обществото, когато премълчаваме истината ни, за да получим одобрението на социалния ни кръг? Жертваме ли гръбнак и топки в работата, за да получим одобрението на шефа и заради някаква илюзорна "сигурност" и комфорт? И ако го правим, можем ли след това да се приберем у дома и там изведнъж мистериозно да се почувстваме...Мъже?

Преди години излизах в компанията на много млади семейни двойки. Спрях да го правя в мига, в който усетих, че мъжете реално живеят живота на жените си. Искат от тях разрешение за всичко. Или пък тотално отсъстват от задълженията си. Оставили дамите сами да се грижат за сметки, домакинство, деца. Това за мен е безкрайно неприемливо. Виждам едно младо поколение, за чието бъдеще съм много притеснен. Девойки, неуважаващи мъжете. Младежи, нямащи представа какво е да си мъж. Сами се сещате кой най-често е главата в тези семейства. Често чувам и мъже да казват, че жените ни критикуват, но реално те са отговорни за възпитанието ни. Следователно нямат право на критика. Да, майката може да научи младото момче как да почита женската природа. Но как да се изгради като пълноценен мъж и участник в обществения, бизнес и политически живот - това тя не може да стори. Може да подкрепя процеса, но не и да го ръководи. Лидерската роля тук е отредена на бащата. Но ако той не е лидер в отношенията с жената, не може да бъде лидер и в отношенията с децата. И за капак - самата държава. Тази, която гледа на мъжа единствено като на "дойна данъчна крава". И толкова. Тя не се интересува, че смъртността сред нас нараства. Че самоубийствата нарастват. Че сме стресирани. Че сме тревожни. Че изпадаме в депресия или алкохолизъм. И ето как в един момент се чувстваме сякаш...съвсем сами. Може би дори объркани. А може би дори изгубени. Образователната система, корпорациите, нежният пол, държавата - всички те са сякаш в съюз срещу нас. Срещу онези - ненужните заменяеми мъже. И това изглежда безкрайно несправедливо и нечестно. Какъв е нашият отговор? Ще кажа нещо, което може би няма да ви хареса и не сте съгласни с него, но то е моята истина. Скоро ще сътворим исторически прецедент. Единствената държава в историята на ЕС, която ще бъде едновременно първа по смъртност и последна по раждаемост. В света. Защо ли? Защото това е желанието, осъзнато или не, на мъжете на България. И както гражданите на Рим са наблюдавали влизащите войски на Аларих I в града им, така и българските мъже наблюдаваме своя собствен край, който по прогноза ще настъпи след около стотина години...

Но не е нужно да става така. Пожелавам си през 2018 мъжете в тази държава да направим промяна. Да вложим всяко едно наше мъжко качество - като рационалност, логика, смелост, кураж, воля, дисциплина, иновативност, труд, постоянство, целеустременост, амбиция - за да осигурим един по-добър живот за нас, близките ни и бъдещите поколения. Да се посветим на това да бъдем все по-здрави, силни и изобилни - интелектуално, емоционално, психически, физически, икономически. Да се вслушваме по-често в градивната критика на жените. Да бъдем и ние самите една идея по-самокритични, саморефлективни и самоинициативни. Да разгърнем потенциала и талантите си. Да бъдем онези лидери, в които сме родени да се превърнем. Да отстояваме личното си достойнство, принципи, права и граници. Да изразяваме смело и открито личната си истина. А моята истина е, че като мъже сме нужни повече от всякога. Защото...

Тежките времена създават силни мъже.

Силните мъже създават добри времена.

Добрите времена създават слаби мъже.

Слабите мъже създават тежки времена.

Време е да се върнем към първа точка от дневния ред.

Източник:  Facebook

Saturday the 26th. Spiralata.net 2002-2018