Споделено от вас, читателите

За духовните играчки

Печат

За духовните играчки

 

Не съм от хората, дето като им хрумне нещо веднага сядат да го напишат във фейса, а вярвайте ми често ми хрумват интересни неща. Обикновено за да похарча време за писане нещо наистина ме е подразнило и предизвикало. Има, мисля си, някакви сили, които неуморно се трудят да държат хората в лоното на инфантилността. В продължение на векове това е била църквата, но-о-о явно инструментите на църквата се изчерпиха вече, ама тотално, и-и-и сега какво да се прави, е ми въпросните труженици измислиха духовността.

В духовността също има мода. Преди години това беше прошката, ама прощавахме на всеки и за всичко. После дойде безусловната любов, сега пеем рефрена как да обичаме себе си. Немой братче, може света да се срива, но всеки истински духовен обича себе си та се къса. Значи всеки път като видиш определен човек и той те настъпва по крака. Обаче-е-е, ти си духовен. Първо ще му простиш, после ще го обичаш безусловно и най вече всеки ден ще се стремиш да се виждаш с него за да може той да продължава да те настъпва по крака. Това е чудесен урок по смирение за теб. Ти ще ставаш все по смирен, духовен, прощаващ и безусловно обичащ. Но, най ценното от цялата ситуация е, че твоето чувство за превъзходство и твоята гордост непрекъснато ще се захранват от този човек. Виж сега колко много екстри. Хем ставаш все по богоподобен, хем получаваш овации и в светското пространство.

Сега за любовта към себе си какво да кажа, освен че е поредната играчка, която да те държи в детството, защото тези сили (не ги познавам, но ако ми паднат, мамка им) не спят, няма почивен ден за тях. В софийско известно йога студио има ден на отворените врати и аз там. Слушаме нещо си. Вибрация на телефон. Жената вдига. Слушам - "Не мога сега мами, на медитация съм", казано шепнешком. Детето явно упорито или наистина има проблем, който му е важен. Чувам пак шепот - "Не мога сега бе мами, нали ти казвам на медитация съм". Това продължи още известно време. Детето упорито, но и майката упорито обича себе си. Бах тази важна медитация.

Най са ми любими медитациите за спасяване на човечеството и Земята. Значи лягаш си удобно в леглото, но тъй като не си някакъв си мързеливец, който да си лежи просто ей тъй на, то това лежане трябва да има цел и то не просто някаква малка, обикновена, а велика и славна цел. Какво по велико от майката Земя. Навън скимти кученце, но ти спасяваш Земята, какво тук значи някакво си куче. Та така-а-а, като гледам духовността напълни кошарките на хората с нови играчки, щото църковните омръзнаха вече. Важно е да има играчки и детството да продължава, ако може безкрайно, безкрайно, безкрайно.

Росица Тончева

Реплика във FB

Monday the 18th. Spiralata.net 2002-2017