Споделено от вас, читателите

Бог няма да ни накаже!

Печат

Бог няма да ни накаже!

 

     Господ ще накаже грешните. Тези, които лъжат, крадат, убиват, злословят, прелюбодействат, мамят, тези, които са егоисти, които не прощават, които са безсърдечни и не съчувстват на страдащите и сигурно още много, много други.

     ХМ?! Дали? Дали Господ се интересува от някакво наказание на някого си? Наистина ли хората вярват, че там някъде в небето стои един безработен Бог, който понеже си няма друга работа се занимава с делата на 7 млрд. човеци и ги наказва, награждава и възмездява?

     Преди доста години в едно дишане попаднах в празнотата. След това приятели ме питаха дали това е просветлението, но истината е, че нямаше как да знам, защото нито бяха поставени указателни табели, нито някакъв водач, който да обяснява това пространство.

     Там разбрах три неща. Първото е, че всички сме едно – едно тяло, едно съзнание, едно същество. Това на теория много хора го разбират, пък и сега е модерно с повод и без да се позоваваме на единността и целостта. За да се превърне, обаче в обичаен начин на функциониране не е достатъчно да се разбира, дори трансперсонално преживяване като празнотата не е достатъчно. За да се превърне това знание в обичайния начин, по който функционираме е нужен ежедневен, ежечасен, ежеминутен избор. Трябва това състояние да бъде избирано и отстоявано. Самата единност може нагледно да се разбере от следния пример: Ако някога сте чупили живачен термометър сте видели как той се пръска на десетки малки блестящи топчици. Започвате да ги събирате като една по една ги водите към избрано от вас по голямо топче. Те много красиво и магично се свързват с него и изчезват. Голямото топче става все по голямо, а малките топчици не се различават вече. Може да се взирате и търсите, но няма да откриете нито една от малките индивидуални топчици. Затова, когато някой, който разбира и говори за единността ми каже, че ще живее правилен и праведен живот, и няма да влиза в отношения за да не създава карма и за да може да постигне край на реинкарнациите си, и в крайна сметка да не се ражда повече на Земята, аз питам: „Кой е този, който ще постигне нещо и който няма да се реинкарнира повече? Защо смяташ, че има време и пространство, където ти продължаваш да съществуваш като ТИ-СУБЕКТА?“ Тук вероятно ще  бъда неправилно разбрана от регресионистите, които преживяват миналите си животи като лично свои. Грешка няма. Тези животи са и техни и не са техни. Те са част от паметта на цялото човечество, а те ги преживяват като свои заради отъждествяването си с тези ролеви модели в точно този момент от настоящия си живот. Източните религии казват, че има карма и прераждане, християнската църква пък твърди, че няма карма и прераждане. Кой е прав? И двете религии са прави. Защо? Защото ние всички сме едно същество и миналите животи на предците ни са и наши собствени. Източните учения виждат мащаба, а християнската църква гледа индивида.

     Второто, което веднага осъзнах и то изглежда е функция от първото е, че няма възмездие или – добрите няма да бъдат възнаградени и лошите няма да бъдат наказани. Защо? Защото няма време. Няма никакво движение между точка А и точка Б, защото няма такива точки и места. Съответно няма как нещо да се случи в т.А, а след време в т.Б да се случи нещо друго /в случая наказание или награда/, защото т.А и т.Б са една и съща точка и преди, сега и после са едно и също място и време. Или, няма как да извършиш нещо тук и сега, а там и после да бъдеш възмезден, защото няма тук и там, няма сега и след. Разбира се възмездие има, но то е сега, тук и в момента. И то е – самото желание за извършване на злина и извършването и е наказанието, както самото желание за извършване на добрина и извършването и е наградата. Ти избираш ще се награждаваш или ще се наказваш, избираш го в момента, береш плодовете в момента. Няма как да си извършил нещо добро или зло и после специално ти да бъдеш награждаван или наказван, защото ТИ не съществуваш никъде като ТИ-СУБЕКТА. Идеята за подобно съществуване е само в ума, реално такова съществуване няма.

     Третото нещо, което прозрях е, че ние всички сме свързани в една обща мрежа и постоянно влизаме един в друг, чрез въздуха, който дишаме, а той е съзнание. Докато бях в празното реших да разбера защо има толкова несправедливост. Забелязах, че докато помислех за нещо мигновено се озовавах на мястото и във времето, за което мислех и влизах свободно с въздуха във всеки участник в събитието, което бях избрала. Веднага схващах мотивацията му, сякаш бях самия него и за нея винаги имаше причина. Със следващите редове ще разочаровам писачите на статии за енергийния вампиризъм. Сигурно сте забелязали, че много хора се оплакват и страдат от енергийни вампири, но те никога не са такива. Това са винаги и само другите. „Адът, това е другия“ – кой го беше казал? Спомням си едни прословути Рейки обучения от миналия век, на които учеха хората как да изграждат защити, когато лекуват /боже, каква арогантност/. И то не бяха блестящи яйца, обърнати огледала, бели сребристи щитове и какви ли още не глупости, които да помогнат на „лечителите“ и да ги защитят от „крадците на енергия“. На една такава среща, макар че бях млада, глупава, без теоретична подготовка, не бях влизала в празното и не познавах холотропното дишане и регресията /чудесни практики/, изведнъж като от нищото станах и казах: „Пък на мен никой не може да ми вземе енергията, защото аз я давам доброволно“… Мълчание в стаята и вперени в мен недоумяващи погледи… Но, по темата. Ние сме в мрежа и можем да се издигнем, да паднем, да се преместим само групово, само заедно. Цялото пространство около нас играе ролята на извънклетъчната вода /екстрацелуларният матрикс/, в която са потопени клетките в тялото, така че ако това пространство е с вибрации и честоти, които са нездравословни, то спасили се с блестящи яйца и щитове няма да има. Ако вдигнеш щит нагоре за да те предпази от слънчевата радиация, той няма специално да пропусне само полезния, жълтия спектър на слънчевите лъчи, т.е. ти си изолиран от всичко, и от хубавото и от лошото /справка – солитон вълните в тялото, това са трептенията на извънклетъчната вода, които обуславят здравето на органите и клетките/. Така че, ако не е заради личния ти комфорт и желание за нови усещания, няма никакъв друг смисъл да се уединиш в тибетски манастир само за да си спасиш душата и да станеш по-голям, велик, извисен, духовен и т.н. Няма да станеш. Може да звучи парадоксално, но в момента големите градове дават много повече възможности за трансцендентност. Това, което усетих, докато пътувах с въздуха и бях съзнанието на въздуха мога да го кажа и така: Ако някой някъде върши добри дела и помага на страдащите, това съм аз. Ако някой някъде върши престъпления, зъл е и обича да насилва и измъчва, това съм пак аз. Ако някой е велик учител и просветител, това съм аз. Ако някой е прост, неук, дебил, олигофрен, изпаднал от потока на живота нещастник, това пак съм аз. Аз съм малкото блестящо топче празнота, същото като голямата празнота и моята празнота е същата като вашата празнота.

     Между другото цялата езотерична боза, която се излива в момента, основно с американски произход не е нищо повече от укрепване на граници, капсулиране и помпане на его-илюзии. Всички тези кухи постулатчета – обичай себе си или светът е огледало и отразява излъченото от теб. Естествено, че ако обичаш другите, то ти обичаш и себе си, тъй като си едно с тях, а те също ти връщат любов и вие просто преливате едни в други. И разбира се, че светът не отразява излъченото от теб, а излъчва самият себе си. Но ако си поставил навсякъде огледала и използваш хората като огледала ще виждаш само собствената си персона. Това не означава, че светът функционира за да те отразява, а че ти си направил избор да гледаш само себе си, защото все още си твърде зает с игрите на постоянно желаещата си незряла личност. Но любовта, творчеството и свободата са надличностни и ти ги търсиш в неправилната ерия. Друго „любимо“ ми е как с позитивно мислене ще си сътворим богатство. Но ти можеш ли да изглеждаш богат сред богаташи? Очевидно е необходим един пожертван кръг от бедняци, на фона, на които да изпъкнеш като богат. Много още от този род небивалици чета и срещам, нарекла съм ги американска духовност, но може би трябва да напиша нещо отделно по тази тема. От доста време имам желание да напиша и материал за границите. Защото често, даже твърде често хората си осиновяват някаква теорийка, очаквайки и вярвайки, че тя ще им разшири кръгозора. Но се получава така, че тя се превръща в граница, защото те започват да нагаждат и напасват постъпващия житейски поток според  параметрите на теорийката. Кръгозора лека полека започва да изчезва от вниманието и полезрението, докато теорийката и отривистото и защитаване стават все по важни и големи, и запълват мястото на кръгозора. Но моят учител по дишане казваше: „Винаги, когато сте в трудна ситуация и не се придвижвате в живота, когато тъпчете на едно място и сте зациклили на една тема, знайте, че вие сте на изхода на родилния канал, а погледа ви е вперен в пубисната кост.“

     След преживяването на празнотата, което описах аз попаднах на една прекрасна книга – „Холографската вселена“ на Майкъл Толбот. Книгата се занимава с откритията на Дейвид Бом и Карл Прибрам и произтичащите от тези открития промени във всички сфери на науката. Отделена е специална глава на холотропното дишане и регресията. Различни водещи на тези практики описват техниките и резултатите. Срещнах следния извод, който ще цитирам: „Хората, които са били престъпници в своите минали животи са склонни отново към криминално поведение, хора, които са били щедри, добродушни и мили, продължават да бъдат щедри и мили.“ Много точно усещам в тялото си кога нещо ми резонира и кога ми е дисхармонично. След като прочетох това изведнъж нещо ме зачопли. Знаех, че не е вярно, но не можех да формулирам обоснован отговор. Вече имах преживян опит с това, това че приемаш дадени животи като свои, в зависимост от ролевата ти идентичност в момента. Хем си давах сметка, че чета авторитетен автор, пред който съм малка, хем бях убедена в правотата си. Неяснотата не ми даваше мира и аз започнах да търся друг авторитет, който да потвърди убедеността ми. Разбира се го открих и това беше Станислав Гроф. Тази ситуация в моя живот ме научи на нещо много съществено. Аз осъзнах, че ЧОВЕК РАЗБИРА ТОЛКОВА, КОЛКОТО ВИЖДА. И в рамките на неговото виждане разбирането и познанието му са истинни. Разбрах, че не можеш да увеличиш познанието и разбирането си като се въртиш в познати, матрични, шаблонни форми. Но можеш да ги увеличиш, ако разшириш погледа си. А погледа се разширява не като четеш, дори и най-великите. Защото и тогава ти ще разбереш от тях само толкова, колкото се вмества в кръгозора ти. Затова погледа се разширява само с лични преживявания на различни състояния на битието, в които ти си ангажиран с цялото си същество, и най вече с чувства и емоции. А чувствата и емоциите живеят в тялото, което е женската ни част. И разбрах, че мъжът усвоява и разбира знанието, но жената го отвежда до това знание. Защото за да имаме ново качество на битието и нови отношения с живота и средата е нужно преживяване на състояние, канализирано с разбиране и знание. Резултат се ражда само, когато участват и жената и мъжът, само когато има симбиоза между жената и мъжът.

 

Росица Тончева

Saturday the 18th. Spiralata.net 2002-2017