Споделено от вас, читателите

Енергията на Творенето

Печат

Енергията на Творенето

 

Ние сме създадени да сътворяваме, непрестанно, от сутрин до вечер. Да сътворяваме материя, наука, изкуство, деца, да сътворяваме собственото си осъзнаване и еволюция. И ние това и ще правим, ако в нас безпроблемно и безпрепятствено тече енергията на женския поток. И ще го правим естествено, без усилие и напъване, и ще го правим дори без специално да сме го планували, просто енергията на женския поток постоянно ще ни подтиква към това, и същата тази енергия на жената в нас ще осигурява ресурса за това непрестанно творене на собствената ни безспирно разгръщаща се в нови посоки реалност. Звучи ли ви добре? На мен ми звучи като повече от чудесно.

Какво е нужно за да може това да се случи? На първо място е нужна енергия. Тази енергия идва преди всичко от нашата собствена вътрешна жена. Тя живее в нашето тяло и ни подава енергията в суров вид под формата на усещания, емоции, чувства, импулси. Следващото, което ни е нужно е да имаме вътрешен мъж, който приема тази информация - усещанията, емоциите и чувствата и си ги превежда в мисли и мисловни конструкции, изразява ги с думи и действия и така те се преобразуват, и от един хаотичен импулс се превръщат в нещо градивно, полезно, творческо. Считам тази динамика, тази постоянно преливаща като танц вътрешна връзка за най-важното нещо. Защо ли? Защото считам, че най-важното нещо, нещото, което е преди всички други е ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ДОБРЕ, а можем да се чувстваме добре само, когато връзката между вътрешните ни мъж и жена е жива и действаща.Когато се чувстваме добре и храната, и водата, и въздуха, които влизат в нас ще се трансформират в полезни за нас, защото нашето вътрешно ДОБРЕ ще способства да вземем от тях и тяхното най-добро. Когато, обаче вътрешната ни връзка е нарушена, когато ние сме разделени, то и най-качественото гурме няма да ни помогне да се чувстваме добре. Когато се чувстваме добре, всичко което правим ще го правим от позицията на това ДОБРЕ и то ще ни носи задоволство и щастие. Когато, обаче вътрешната жена не ни захранва с  енергията си, никакви фитнеси, йоги, пирамиди, амулети и всякакви практики и техники няма да ни набавят тази енергия. Защото правенето на каквото и да е, принципно полезно, но не продиктувано от нашето ДОБРЕ е като горивото на кола, заредено от бензиностанцията. А енергията, идваща от вътрешната ни жена е постоянно течаща към нас във всеки момент, в който имаме нужда от нея. Тя е неизчерпаем вътрешен резервоар, който за да не пресъхва се нуждае само от едно нещо, от фокуса на мъжкото внимание и уменията му да организира в насочен към себе си поток благата на този резервоар. Не се изказвам против различните методи и техники, нито против здравословното хранене, но считам, че първата ни работа е да изградим вътрешната си връзка, а след това да правим всичко друго.

Тъй като този материал може би ще се окаже своеобразно тематично продължение на „Мъжкото, женското, връзката или защо секса е важен“, то ще използвам терминологията от тази публикация и често ще говоря за мъжкото като вибрация и форма и за женското като среда и поток. Надявам се няма да се затрудните да различавате, кога имам предвид мъжа и жената като пол и кога мъжкото и женското като състояния, а те буквално са точно това – мъжкото е вибрация и форма, а женското е среда и поток.

Да разгледаме как започва всичко. От един спарматозоид и една яйцеклетка. Представям си колко много мирозданието иска да ни има, след като този мъничък сперматозоид се наема да измине целия този киселинно отровен път през влагалището за да достигне до една огромна, пълна с хранителни вещества, желана яйцеклетка и неуморно да се труди за да пробие нейната обвивка, и да се включи в чудото на сътворението, точно той. И си представям как тази яйцеклетка е трупала с усърдие цял месец хранителни вещества за да е готова, ако той се появи. Неговото влизане е сигнал за нея и тя започва да освобождава хранителните вещества за да захрани новото създание. Тогава сперматозоидът за да се включи вече истински, освобождава твърдата си външна обвивка, която му е била нужна за да пробие обвивката на яйцеклетката и се включва в целия процес като дава другата половина от наследствената информация. Влизайки в огромната, пълна с хранителни вещества яйцеклетка и откривайки се за нея с вътрешното си пространство, сперматозоидът наистина става силен, той става творец на нов живот. Но яйцеклетката не става слаба от това, просто нейната сила става и неговата сила, и всъщност става общата им сила.

Сега нека видим кога и при какви обстоятелства творението няма да се случи. Първо, ако яйцеклетката не е натрупала достатъчно хранителни вещества и не може да изхрани зародиша до неговото имплантиране в матката, творението няма да се случи. Но защо яйцеклетката би направила подобна глупост? Ами, защото може твърде много да е мислила за сперматозоидите и да е считала, че като излезе на светло в яйцепровода, тя трябва да ги търси и преследва, а не те нея. Така не се е фокусирала във вътрешното си пространство и не е отдала енергията си за това натрупване, а я е изразходвала в мислене за многобройните момчета, които я чакат навън. Второ, ако сперматозоидът няма достатъчно сила и воля да издържи и да пробие обвивката на яйцеклетката, творението също няма да се случи. И трето, ако сперматозоидът, влязъл вече вътре не се освободи от външната си твърда обвивка и не разкрие вътрешното си /женско/ съдържимо, защото той може все пак да е един много горд и самомнителен сперматозоид, който счита, че пък в крайна сметка какво има и какво става вътре в него не е ничия работа, най-малкото на някаква си женска яйцеклетка.

Но да предположим, че в яйцепровода всичко се е развило чудесно и по план и сътворяването на новия живот се е случило. Новото създание в биологията се нарича зигота и тази зигота започва да се спуска по яйцепровода като чрез просто делене уголемява размера си, докато не стигне до матката като купчинка от множество клетки. Сега тя може да се имплантира, може и да не се. Ако е развила достатъчно сила, воля и решимост за живот ще се имплантира. Ако реши, обаче, че огромния свят на матката е много непредвидим и необятен и по-добре да си стои при мама и тати на закътанко в яйцепровода, няма да се имплантира. В случай, че все пак се имплантира малката зиготка вече ще се превърне в истинско човече с крачета, ръчички, телце, главичка и с всички органчета и работещи системки, които ще са му жизнено необходими за да… какво? Да премине през родовия канал и да се появи на белия свят, където ще трябва да порасне с любимите му мама и тати /да мине яйцепровода на семейството като зиготка/ и като навърши пълнолетие да се имплантира в огромната социална матка, от която вече ще черпи всякакви блага, докато му дойде времето да мине през друг такъв канал и да влезе в смъртта.

И защо пиша всичко това? Разбира се, за да направя аналогия с взаимоотношенията. От какво има нужда едно растение за да се развива? Трябва да се засади в почва, в хранителна среда. От какво имаме нужда всички хора за да се развиваме? Към нас трябва да тече и да ни захранва енергията на женския поток. Но за да се отключи и да потече тази енергия е нужна искра, и тази искра идва от сблъсъка на мъжкото в мъжа и мъжкото в жената  /обвивката на сперматозоида се сблъсква с обвивката на яйцеклетката/. Когато искрата си е свършила работата и е разрушила обвивките, потокът тръгва и свързва вътрешните среди – женското на жената с женското на мъжа. Този поток е енергията на двойката и дава материала за творене на всеки от тях поотделно и като цяло. В сблъсъка на мъжкото в мъжа с мъжкото в жената се разпалват страстите, но в уюта на вътрешното общуване на женското в мъжа с женското в жената се ражда близостта, доверието, истинската интимност. И тъй като външната реалност съответства на вътрешното състояние, то двойката прави свой дом, с който нагледно олицетворява, че има общо вътрешно пространство, което се споделя и от двамата. Сега ще се запитате, ама какво се случва, мъжът като се ожени в жена ли се превръща? Не, разбира се, да пази Господ! Това се случва само в началото за да се изпълни сътворението. Когато зародишът започне да се развива в човече, в неговото телце започват да се оформят органи, които са женски – пълнички, статични, генериращи хранителни вещества и енергия и мъжки – тръбни, перисталтиращи, провеждащи хранителните вещества и енергия. Така че, мъжът във вътрешното пространство отново се превръща в мъж, но вече претърпял известна трансформация, която се изразява в многобройни каналчета в мъжката обвивка, през които каналчета той пропуска през себе си храната и благата, идващи от жената. И като ги пропуска през себе си, той ги използва и за собственото си енергийно обезпечение и за реализирането на блага за външната реалност /социума/под формата на продукти на творческия му труд, а социума на свой ред също му връща блага под формата на заплащане на труда му. Жената във вътрешното пространство също претърпява известна трансформация, която се изразява в това, че тя остава жена /среда/, но развива и едно чисто мъжко качество – способността за концентрация и фокус на хранителния поток в посока към мъжа.

И всичко, което описах дотук се случва на абсолютно всички нива и абсолютно навсякъде, където има взаимодействие между мъжка вибрация и форма и женски поток и съдържание. Тези са принципите на взаимодействие между вътрешния мъж и вътрешната жена в отделния индивид, те са в двойката мъж-жена, те са в отношенията в една фирма, в една държава, в отношенията човечество-планета Земя. И,… най-важното, тези ТРАНСФОРМИРАНИ ЗА ТВОРЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ мъж и жена, можем с гордост да ги наречем зрял мъж и зряла жена.

За незапознатите ще обясня, че женските органи са паренхимните органи – те са дебелички, плътнички, изпълнени с множество еднородни клетки, извършващи обща функция, а мъжките органи са перисталтиращите органи – те са слабички, кухички, тръбестички, приемащи хранителните вещества от външната среда, които чрез всмукване в стените им  попадат в кръвта и стигат до женските органи. Женските органи на свой ред ги преработват и превръщат в енергия, която връщат към мъжките органи, а също и в отпадни продукти, които също връщат към мъжките органи. Както виждате не им е лесно на мъжете да поддържат постоянна бдителност и да внимават да не объркат сеното и плявата. Но за успокоение ще кажа, че за да не се изтощаваме да следим постоянно какво се случва в тялото ни, великият творец ни е направил подарък като е възложил 80% от управлението на вътрешните ни процеси на вегетативната нервна система, която действа автономно и независимо от волята ни и от нашия ум. Така ние можем да се фокусираме върху уроците си, а не да следим от сутрин до вечер, дали стомахът ни мели, дробовете ни дишат, бъбреците ни отделят, дали червата всмукват и мехурите изхвърлят.

Сегаааааааа!

От дълбока древност хората са схванали този ред. И разбрали, че нарушението на реда, на което и да е ниво ще доведе до нарушения на всички нива, те са създали норми, догми, закони и представителна власт, която е трябвало да следи хората да не се отклоняват от този ред в поверените им 20%, които би трябвало да са техния свободен избор.

Някои религии като исляма са приложили, ама наистина съвсем буквално енергийния ред. Женското е черно, мъжкото бяло – жените са облечени в черно, мъжете в бяло;женското е скрито, мъжкото видимо – жените са покрити, мъжете не;женското е отдолу, мъжкото отгоре – жените са по долни от мъжете; женското е вътрешно, мъжкото външно – жените стоят в дома, мъжете работят и общуват навън. Пропуснали са обаче да приложат най съществената част от реда и това е началото на сътворяването – един сперматозоид с една яйцеклетка. Не знам в биологията да е възможно един сперматозоид да оплоди няколко яйцеклетки. Но, учудващо те са пропуснали този важен етап. Така те са прецакали цялата конструкция, защото като нямаш добра основа, не може да имаш нищо трайно след това.

Християнската религия е била по интелигентна и заложила добър старт – един мъж с една жена, както ДНК веригата е с една женска и една мъжка нишка, които изглеждат като усукани в любовен танц. Тук също е имало яснота за изконния ред и това го показват такива обичаи като изискването девойката да е девствена /цялата енергия на жената следва да е за един мъж, както енергията на яйцеклетката е за един сперматозоид/, натрупването на чеиз от невестата /натрупването на хранителни вещества от яйцеклетката/, очакването и радостта от мъжка рожба и нехаенето за момичето /момчето ще доведе жена, респективно енергия в дома, а момичето го гледаш и храниш, а енергията му ще отиде да захрани друго семейство/. Не съм изследовател на тези процеси, но някой по запознат с обичаите, със сигурност ще открие още много съответствия.

И така, предците ни са знаели, че външната реалност съответства на вътрешното състояние и затова религиите и властимащите са наложили като закон и морална норма такова обществено устройство, което да гарантира, че външната реалност ще копира вътрешния ред. Какво тогава се е прецакало? Защо, след като толкова добре са схванали енергийния ред и толкова точно са го копирали, нещата не са продължили в същия строен порядък. По моему, защото зад всичко това е стояла ЗАДЪЛЖЕНОСТТА. А все пак, творецът ни е оставил 20% напълно свободен избор. Да имаш свободен избор, значи да си свободен да експериментираш, да грешиш, да се провалиш, да тестваш енергийния ред като опиташ да го обърнеш с краката нагоре, и ако все пак накрая разбереш, че той е верен, да го разбереш от собствения си опит. Ясно е, че само тогава можеш да го приемеш в сърцето си и да го следваш със сърцето си.

Има една дума, която много точно показва типа на връзката между мъжа и жената и тя е в употреба и до днес. Тази дума е ОБВЪРЗАН. „“Аз съм семейно обвързан“ или само „Аз съм обвързан“. Как ви звучи? Об-вързан. Вързан съм обиколно, т.е. отвсякъде. Не е тайна, че думите винаги кодират смисъла, така че обвързаните са точно това, вързани в едно пространство блъскащи се с външните си обвивки топчета. И какво се получава? Индивиди, които за мирозданието са зрели хора, притежаващи интелигентно тяло с трансформирани мъж и жена се опитват в поведението си да се върнат в състоянието на сперматозоид и яйцеклетка.

     ОБВЪРЗАН НЕ ОЗНАЧАВА СВЪРЗАН. ОБВЪРЗАНОСТТА НЕ ТИ ГАРАНТИРА СВЪРЗВАНЕТО. СВЪРЗАНИЯТ НЯМА НУЖДА ОТ ОБВЪРЗАНОСТ. ЕНЕРГИЯТА ТЕЧЕ, КОГАТО ИМА СВЪРЗАНОСТ. ЗАЩОТО ТЯ ТЕЧЕ МЕЖДУ ВЪТРЕШНИТЕ, ЖЕНСКИ СРЕДИ НА ДВОЙКАТА. ОБВЪРЗВАНЕТО МОЖЕ ДА Е ИЗПЪЛНЕНО СЪС СЪДЪРЖАНИЕ, САМО КОГАТО Е ВЪНШИЯ ИЗРАЗ НА ВЕЧЕ ДОСТИГНАТО ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА СВЪРЗАНОСТ.

Така че, обвързване може да има, когато двойката е тествала способността си за свързване и е установила, че то наистина се случва на всички нива на тяхното общуване и… разбира се, това означава и в секса. Обачеееее! Дългите, дълги години живот в ЗАДЪЛЖЕНОСТ са сложили своя отпечатък и за жалост и досега хората продължават да търсят навън връзката с източника на енергия като харчат и без това малкото си сили в опити да си осигурят ВЪНШНИ и СИГУРНИ, и ТРАЙНИ, и НЕИЗМЕННИ източници на тази енергия. Толкова дълго са били обучавани да не забелязват този вътрешен източник и да го подтискат, ако не дай си боже се покаже, че дори и да имат свободата да го ползват, те вече не знаят за него. Те ще си изхарчат времето да работят и да спестяват в банката, да намерят и се обвържат с най-правилния и съответстващ на положението  им партньор, да ходят насам-натам без никакъв смисъл, вместо да започнат с най-важното, да реализират началото, да се сътворят, т.е. да се свържат, вътрешно да се свържат, да свържат най-после своя вътрешен мъж със своята вътрешна жена. И тогава всичкото им правене ще е правене на творчество и наистина ще им носи ползи. И няма да се лутат напред-назад в търсене на енергия, защото ще я имат постоянно и безспирно. И тя ще е толкова много, че те ще искат да я дадат на света и това ще е техния творчески труд, който няма да ги уморява и изтощава, а ще ги зарежда с още повече от нея. Колко добре звучи, а? Дали съм го постигнала? Не съм разбира се, мечтая си. Но се опитвам.

     И така. Да вземем като пример двама обвързани, но не свързани. Те са се харесали по чисто външни стимули и по правилност и подходящост – визия, образованост, имотност, съответствие на целите и т.н. и т.н., да не ги изброявам. При тях мъжът в мъжа общува с мъжа в жената, вътрешните им жени не са свързани, обикновено са дълбоко скрити, най вече от тях самите. Техните отношения, макар и да изглеждат хетеросексуални, всъщност са си чисто хомосексуални. Външната реалност винаги отразява вътрешното състояние или външния свят показва като огледало количеството на тези връзки с количеството хомосексуалисти-мъже. Тяхната енергия, която не се осъзнава и канализира от собствените им вътрешни мъже, се улавя и използва много добре от църкви и правителства. Понеже те не искат да са и господарите, а тя все пак е налична, то други господари я използват за собствени нужди.

     Тези на мен не са ми интересни, затова сега ще поразсъждавам за обичащите и търсещите. Чували ли сте израза, че в любовта винаги печели обичащия. Защо пък? Защо не печели този, който взема от обичащия? Да видим! Обичащият е отворил за себе си своята вътрешна жена, той действа в живота от позицията на отворено сърце. Той тече и прелива от любов към своя партньор, но тази любов тече и към неговия вътрешен мъж и разбира се към външния свят. Ако и партньора му е направил това, всичко е чудесно като във филм с щастлив край. Но, ако единият партньор е със затворено сърце и е решил на всяка цена да опази вътрешната си жена само за себе си, то той си мисли, че преградата, която е изградил и обикновено с много усилия поддържа е достатъчна да опази неговото съкровище. Като казвам необичащ, не визирам какво мисли с главата си и какво изрича с устата си. Визирам тези хора, които влизат във връзки с всичките си защити и оръжия, тези хора, които не се свързват със собствената си вътрешна жена, съответно няма как да обичат, защото жената е, която обича. Те участват във връзката, снабдени с готови, познати шаблони на поведение и празни откъм съдържание.  Копнежите им за връзка и за определен човек са продиктувани от външни стимули и разбира се, те могат да си мислят, че обичат. Горките те, живеят в илюзия. Както казах за мирозданието ние сме зрели индивиди, то ни показва това с устройството на нашите тела. Ако аз съм с отворена вътрешна жена /среда/ за света, то света трябва да ми отвърне със същото за да се изпълни реда – външната реалност съответства на вътрешното състояние. Т.е. аз безпроблемно ще се свържа с всяка вътрешна среда, която срещам по пътя си, ще си обменям с нея и ще увеличавам мъжкото си осъзнаване. Още повече това важи за вътрешната среда на партньора ми, с когото имам и сексуален обмен. Но, това не важи и за партньора ми, който е затворен за целия процес. В една двойка жизнената сила генерирана от вътрешните им свързани среди /жени/ е предназначена да захранва и двамата, но всъщност в този случай захранва само единия – този, който осъзнава че обича и го заявява, който получавайки импулс от тялото го изразява, този чийто вътрешен мъж е отворен за притока на любовта, който е съдържимото и на двамата. Другият, също е вътре, потопен в благата, но заради отказа си да се свърже, да изразява и споделя своята вътрешна жена, той просто на черпи от тях. С времето обичащият става все по силен и успешен, осъзнат и уверен, живота му градира, необичащият става все по слаб и изтощен, все по провалящ се и неуспяващ. Кой му е виновен? Самият той. Защо? Защото отказва съзнателно да се включи, отказва да рискува, да се ангажира, да поеме отговорност, всъщност да участва истински с цялото си същество. Дали има наистина основателни причини за този си избор? По всяка вероятност, да. Но… не черпи. Сещам се за няколко наистина много основателни причини за да се затвориш за собствения си поток и така и за общия поток. Една такава е – „Аз имам по-високи цели, не може някаква любов да ми обърква плановете“.  Друга много любима ми е дългът – „Аз имам дълг“-казва затворения и колкото повече си го втълпява, толкова по слаб става. От най-любимите ми е – „Аз съм жертва, имам толкова вътрешни рани, от обиди, разочарования и предателства, причинени ми от големия лош свят, че никога повече няма да допусна да се отворя и да ме наранят" – но, понеже не мога да сложа вътрешен лейкопласт само на тези рани, то аз ще затворя за света цялото това пространство, моята нежна, крехка, ранима вътрешна жена. Чудесна логика, но недействителна. Защото, ако аз затворя вътрешната си жена за външния свят, аз я затварям и за себе си. Схващате ли тънкостта? Посоката, в която ще течеженския поток се задава от мъжа, жената само я следва.  А за всемира НИЕ, ВСИЧКИ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ, сме мъжка вибрация и форма и женска среда и поток. Ако аз затварям вътрешната си среда /жена/ за света, то аз буквално и нареждам да не тече към всичко мъжко във външната за мен реалност, защото точно това мъжко ме е ранило и обидило, или ме провокира да потека към него, а не да си гледам плановете. НО, АЗ, МОЯТ ВЪТРЕШЕН МЪЖ също съм част от това мъжко, за всемира моята мъжка вибрация и форма не е някаква различна или уникална. И,….ако аз затварям вътрешната си жена и спирам потока за лошия свят, то той спира и за мен, за моя вътрешен мъж, който също е част от този лош свят. Именно тук е илюзията, аз само СИ МИСЛЯ, че правя това и я затварям и защитавам, защото аз съм дал това нареждане, но партньорът ми не е давал такова нареждане на неговата вътрешна жена, или с други думи този, който се изключва съм аз и само аз - мъжът. Освен това аз не задавам посока, моето НЕ, моето скрий се, затвори се не е посока. Но моята вътрешна жена вече не е яйцеклетка /среда/, тя вече е трансформирана вътрешна жена, тя вече е среда и поток.  А и поради това ми становище, моята вътрешна жена нито остава скрита, нито се изпарява в пространството. Тя си е там, само че Аз Мъжът вече съм спрял да я забелязвам, защото съм се затворил за потока, идващ от нея, респективно информацията, идваща от нея. Искал съм да затворя нея, но съм изолирал само себе си. Но, ако моят партньор е с отворена за себе си вътрешна жена, респективно тя е отворена и за света и распективно е отворена и за моята вътрешна жена, то моят партньор безпроблемно, и дори без да знае ще черпи от моята вътрешна жена чрез своята вътрешна жена, чрез връзката на средите, които всъщност са една и съща среда и поток. Той поддържа каналите за собствената си вътрешна жена и просто увлича и моята вътрешна жена. И така, без дори специално да го е планувал моят любим/а ще трябва да се НАТОВАРИ С ОТГОВОРНОСТТА да действа и твори във външната реалност с удвоен енергиен поток, той/тя ще трябва да преяжда, защото аз не искам да ям. Като преяжда, той ще има удвоена енергия, която трябва да изразходва и той ще прави шеметна кариера, ще печели много, ще твори много, ще реализира удвоен успех. А аз ще си седя кротко до огнището в застой и ще харча малкото ми останали сили да удържам стената, която пази вътрешната ми жена. От кого? – От мен! Точка! По ясно не мога да го обясня…… И ако двойката е интимна или споделя общо вътрешно пространство, за космичния ред те са във връзка. И за да не се наруши баланса, свързаният партньор трябва да се нагърби със задачата да консумира и управлява цялата енергия на двойката и да се позиционира в полюса на силата, а несвързаният партньор волю-неволю остава в полюса на слабостта. Е „тва“ е то динамиката на „тез“ отношения….. С времето тези полюси все повече ще се отдалечават един от друг, защото единият става все по силен, успешен, осъзнат, а другият все по слаб, неуспешен, безсъзнателен, докато се стигне до момента, в който най-високо честотната вибрация на затворения партньор е по-ниска от най-ниско честотната вибрация на открития партньор. Тогава връзката ще се скъса и те ще се разделят. Наистина жалко. Както вече казах за мирозданието той е зрял индивид, с трансформирани вътрешни мъж и жена и самият този факт е индикатор, че той се е хванал на хорото, а това, че не си дава сметка си е само негов проблем… Да, обаче точно такива са били обичайно връзките в миналото като жените са били УЧЕНИ да не изразяват вътрешната си жена, ЗАЩОТО ВСИЧКО СВЪРЗАНО С НЕЯ Е СРАМНО, а всъщност целта е била жената доброволно да се постави в услуга на мъжа и той да развива сила за нейна сметка, без да развива и самата нея, ползвайки я само за донор и обезпечавайки с материална сигурност нейната саможертва. Защо това не е издържало във времето и се е провалило? Погледнете ДНК! Ако такъв род връзка беше в унисон с енергийния ред, то нишките на ДНК щяха да са скупчени едната в единия полюс, другата в другия. От друга страна мъжете са можели да изразяват всичко и разбира се, са били успешните. Ако си спомним филмите от 50-те ще забележим, че мъжете в тях са чувстващи, плачещи, изпълняващи серенади, раними, емоционални. През 50-те мъжете все още са били успешни. Омъжените жени не са работели и дори не им е хрумвало да правят нещо толкова глупаво като кариера. Съвременните филми показват мъжете твърди, неуязвими, безчувствени, дори да прозират някакви чувства, можем само да се досещаме за тях, без да сме сигурни. Какво е положението в момента? Изразяващите се и чувствителни жени са все по успешни на фона на все по неудачно преживяващите и неугледно изглеждащи мъже. Възниква въпроса, защо такива индивиди се привличат? По закона за афинитета не би трябвало. Не съм напълно сигурна, но си мисля, че в следствие на дъ-ъ-ългите години живот в задълженост сме натрупали кармични възли и сега трябва да си ги развържем и да се отвържем. Дано да се справяме.

Затова аз казвам на вътрешния мъж в човека: Тази връзка те прави слаб, защото ти не я заявяваш. А не я заявяваш, защото си мислиш, че можеш да си вътре, без да участваш. Но ти участваш, енергията ти е на разположение и в употреба, само дето не го признаваш. И след като и без друго се харчиш, поне се включи и да черпиш. Всяко чувство, което възниква във вътрешната жена /тялото/ е предназначено да захрани с енергия вътрешния мъж /осъзнаването/. Но, когато вътрешният мъж го мързи да намери форма за да изрази чувството и да го сподели, той не получава информацията, респективно енергията, но… някой друг я получава. Защото баланса не може да се нарушава.

И така, черпи и се развива този индивид, който осъзнава вътрешната си жена, който е свързан с нея и който се ангажира да поеме отговорността да оформя и изразява тази вътрешна жена. И тъй като е свързан и черпи от своята вътрешна жена, той е свързан и черпи и от вътрешната жена на партньора си, и той е свързан и черпи и от голямата външна жена /Земята и социума/, защото неговият трансформиран мъж внимава каналчетата да са отворени и да пропускат. Да пропускат любовта на жената, защото жената е, която обича. Когато мъж обича жена, той също я обича със своята вътрешна жена. Когато жена следва мъж, тя внимава в него със своя вътрешен мъж. За мъжа е много важно да е свързан с вътрешната си жена и да действа в живота от позицията на отворено сърце. Освен това той трябва да е фокусиран в намерението си и ДА ТЪРСИ ДА ПОЛУЧИ, ЗА ДА ДАДЕ. Да внимава във вътрешната среда и да организира потока да тече към НЕГО-МЪЖА, да внимава във външната среда за това какво от нея допуска в себе си и какво не бива. Но внимава, защото ТОЙ, МЪЖЪТ трябва да ПОЛУЧИ, потоците трябва да текат към него, и от вътрешното, и от външното пространство. Затова мъжът обича себе си и жената обича него. Но, мъжът внимава в жената и жената внимава в себе си. Жената е фокусирана във вътрешната си среда и търси мислите, които най-точно ще изразят състоянието и. Мъжът е фокусиран във външната среда и търси точното чувство, емоцията, която ще му даде вдъхновение да реализира мисловния си проект. Жената гледа отдолу нагоре и вижда твореца, големия план, затова има интуиция. Мъжът гледа отгоре надолу и вижда творението, детайла, затова има конструктивна мисъл. Но и за двамата е еднакво важна връзката с вътрешната им жена, и за двамата е еднакво важно да развиват осъзнаването си. Защото парадоксът е, че колкото повече един мъж уважава, осъзнава и подкрепя вътрешната си жена, толкова по-силен и мъжествен е той в чисто мъжките дела и колкото повече една жена се доверява, развива и слуша вътрешния си мъж, толкова по изразена се чувства тя като жена.

Да видим има ли светлина в тунела? Урааа, има! Нарича се ДНК. При истинско вътрешно свързване развитието на процесите в двойката е като танц и може би той прилича на танго, защото при тангото танцуват двама, а изглеждат като един от две части. В тялото това най-добре се вижда при ДНК. Двете нишки се усукват една около друга в пространството, досущ като танцуващи змии. И… вървят към безкрая, всъщност към безсмъртието. Те са го постигнали. А ние хората кога ще го? Точно и само, когато изградим вътрешната си връзка между нашия вътрешен мъж и нашата вътрешна жена така, както е изградена ДНК, от усукващи се в  магичен танц и заедно разгръщащи се в пространството мъж и жена. Великият Творец ни го е показал.

 

Росица Тончева

Статията е изпратена от авторката

Saturday the 19th. Spiralata.net 2002-2017