Споделено от вас, читателите

Къде започва любовта

Печат

Когато свърши страхът, започва любовта.

 

А кога всъщност започва този страх, ще запитам... мисля, че плашливо да се сещам.

Беше отново от онези недели... някак си пак усещах шепота на онова страшно чувство, онзи  чудовищен вик, мирисът и ароматът на болничните коридори галеха натрапчиво всички  мои сетива. Усещах как гърдите ми влизат сякаш в стругарското менгеме на дядо...Усещах поредната среща на моята "любима приятелка" астмата, съпроводена от своите"прекрасни" деца - нейните пристъпи.

Какво я бе довело, може би ще запитате?!? Всеки път се питах и аз.Но малко  по-късно започнах да се сещам.  Всеки път я водеше чувството ми на вина, че просто не си позволявах да бъда напълно  онзи който исках и усещах, че искам да бъда...

А защо го правех? Защо не си позволявах това,се питах, отново и отново всеки  път, я в линейката към болничната бърза помощ, я в ръцете на татко, я и на още куп  места...22 люти зими - 22 мразовити, самотни и кристално чисти - огледални образи в лъжа...!!!  И малко преди края на последната, изненадващо дойде и още една "прекрасница" -  язвата, а с нея и спътницата й "депресивно състояние".

Защо? За пореден път възникнаха старите въпроси на нов глас... тогава онова малкои тихо гласче в душата ми каза:  Заради страха !!!

Страха от това дали ще бъдеш разбрах, дали ще бъдеш приет, страха заради самиятстрах!!!

И тогава когато тези твои пишман приятелки  наистина станат твой верни другарки...

Тогава мисля свърши страхът.Тогава мисля дойде и любовта!

Любовта-признание.

Любовта-покой.

Любовта-приемане.

Любовта- да си просто свой!

А защо дойде толкова късно "любов"?

Иска ми се да те попитам днес!!!

Защо не бе по-упорита от този твой заклет враг и не надделя??? Защо?!?!

Мълчиш...

Знаеш ли, Аз ти прощавам! Благодаря ти и те Обиквам, защото все пак дойде изапочна... Когато свърши страхът, започна и живота!

 

Защо не виждаш прогреса...???

 

Защо бързаш толкова много и отчаяно, защо толкова бясно препускаш, неистово...?

Защо не спреш за малко, не поемеш дълбоко дъх и не се обърнеш назад за да видиш колко  път извървя от първите си крачки, които дръзна да направиш по неотъпканата пътека на мечтата ти???Кое и какво толкова ти липсва, че се мъчиш да запълниш тази празнота с работа, с бяснопрепускане, с учене, с опити, с постигнати цели и успехи.

А, спря ли?  Спря ли поне за миг, да се порадваш на тези успехи, че нещо и този"миг" ти убягна от тази луда надпревара в която си връхлетял. Защо просто не спреш?  Не си признаеш?! Липсва ти нещо!

И просто не кривнеш малко от пътеката, за да тръгнеш и малко към това, коетоцялото ти същество желае...

Защото работата, целите, мечтите няма да завършат. Но къде остана сърцето ти ишепотът му, които ти казва, че и то има стремежи и мечти. И то бяга към целта даобича, не само кариерата, то има нужда да обича друго сърце, което да обича и него.  Добре ти е известно вече, мисля ...

Какво още чакаш???

Защо не виждаш прогреса?!?!

 

Кое те спира да мечтаеш???

 

Днес работейки, се бях замислил дълбоко - потънал в себе си, се запитах : Защо не повярваш в мечтите и целите си, защо понякога ти е толкова трудно да си ги представиш...не ги заслужаваш ли...???

И тогава се сещам за онези моменти,когато си бил дете, в които родителите ти казват:

- Не прави това и онова, не... това е грешно!

- Не, това са глупости...

- Не това е невъзможно и абсурдно, няма да се случи, как въобще успя да си го помислиш???

Според вас какво става, когато едно дете в невръстна възраст чува постоянно тези думи, които се запечатват в малкото му наивно съзнание ???

Става това... един ден, то просто не може да си представи, че всичко това за което мечтае може да е факт. Възпирано от този пагубен модел, който му е вече дълбоко посят.

А как може да се промени това ? Ще запитам,  Аз!

 Със доста действия, желание, хъс, воля и мотивация за промяна... простичко желание за сбъдването на едни леко позабравени приказни желания.

Съвет към Вас родители - не принизявайте мечтите на децата си, само заради това, че вашите може би не са станали факт в миналото или поради друга причина. Подкрепете ги! Заради това, което те желаят, а не това което на Вас ви се иска за тях.

Не знаете колко Благодарни ще Ви бъдат един ден !

 И за да не бъда голословен, ще ви споделя няколко реда от един от хората на които адмирирам и се възхищавам безгранично - Робин Шарма, нещо което той казва по-доста по добър начин от мен...

"Вдъхновявайте децата си. Важна идея: родителите учат децата как да виждат света. Родителите им показват как стават нещата. И ако вие виждате света като място с различни ограничения, така ще го виждат и малките хора, които отглеждате. Постарайте се да не предавате страховете си на децата. Покажете им какви възможности се разкриват пред тях. Вдъхновете ги да станат хора, които ще издигнат света на по-високо ниво - по свой собствен начин. Вдъхнете им смелост.

Ще ви дам едно средство, което използвам вкъщи. Всяка вечер, преди децата да си легнат, казвам четири неща. "Когато пораснете, ще постигнете всичко, което искате". "Никога не се предавайте". "Каквото и да правите, правете го добре". И още: "Помнете колко много ви обича татко". Повтарям им тези неща от четири години. Те често казват: - "Татко, всичко това вече ни е известно. Знаем, че не трябва никога да се предаваме и знаем колко много ни обичаш. Взе да става отегчително."

Но аз имам чувството, че някой ден, може би когато съм стар и сбръчкан, ще получа по пощата писмо от колби или Бианка, най-любимите ми хора на тази планета. И вътре ще прочета няколко прости думи, нещо като: "Татко, животът ми е прекрасен. Благодаря ти, задето беше такъв добър баща. И благодаря за онези четири неща, които ни повтаряше всяка вечер. Те бяха много важни."

Вие кои неща избирате да повтаряте на децата си, приятели?

Калоян Божанов

 

 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017