Споделено от вас, читателите

Сервиз

Печат

Порцелановият сервиз и пукнатата чиния

 

Има една история, която много обичам да разказвам . Това е историята за порцелановия сервиз и спуканата чиния. Не помня къде я прочетох, но не съм я измислила аз. Харесва ми, защото е много простичка, а всички истински неща са изключително прости.

В най-общи линии тя е следната:

Понякога искаме да имаме порцеланов сервиз – красив, елегантен, изящен и скъп. И започваме да си мечтаем за него, или както често някои от нас казват – поръчваме си го.

А средата около нас, или вселената получава нашия импулс и го отразява обратно, докато ние не получим проявлението на това, което излъчваме. Вселената не прави превод на импулса, който получава от нас. Тя няма софтуер за интерпретация и преценка на социалните предразсъдъци, предпоставки и обстоятелства, който хората наричат (Ум). За това тя не може да направи преценка - какво е правилен порцеланов сервиз, според нашата представа за това. Вселената просто отразява обратно към нас нашия импулс и ние получаваме каквото излъчваме, или с други думи – каквото повикало, такова се обадило:

А човешките същества все още не са много на ясно със силата в тях и... Все още се учат да работят с най-основните механизми на творческата си енергия. И някак... малките неща често ни убягват, защото избора – да бъдем човек е избор, който често ни отдалечава от същността ни, от източника на нашата цялост и поради тази ни позиция - не виждаме цялостната перспектива на нещата. Вселената от друга страна получава автентичните данни на целостта на възприятието ни за това – кои сме сега, с които работи и на които откликва – това са всички осъзнати и неосъзнати наслагвания върху импулса, който изпращаме навън за реализация. Тя съобразява всичко до милимунда. Всъщност – даже не го съобразява – просто откликва с адекватната сила и честота на нашия импулс, който задейства движение и предизвиква динамика.

И значи, фантазираме си ние за един порцеланов сервиз, обаче сме малко неясни. И за това първото нещо, което идва при нас е – една спукана порцеланова чиния. Всичко е наред – всъщност заедно с копнежа за порцеланов сервиз ние сме излъчили и други неща, свързани със системите ни от вярвания, а живота винаги дава автентична обратна връзка за това – къде сме сега. Това пък е друго объркващо нещо, защото много често някой мисли, че живота ще му покаже какво да направи... Не – живота само показва къде си сега – ти решаваш какво ще направиш с това, защото всичко необходимо за избора на следващата ни стъпка се съдържа в сега, в информацията, която настоящия момент носи за нас. Живота не извървява пътя ни – той само ни поставя на него, а има много начини, по които един път може да бъде, или да не бъде извървян и това зависи основно от степента ни на осъзнатост.

Спуканата чиния е много добра новина! Наличността й в нашата реалност показва, че сме активирали поток с импулса си и че това, което искаме идва към нас. Браво! Първото творческо действие е сработило. Обаче: сега какво??? Това не е порцелановия ни сервиз и все пак... Е нещо. Уау! Даже е нещо от порцеланов характер... И ако малко осъзнаваме взаимодействието между двата ни свята – вътрешния и външния ще си дадем сметка, че тази спукана чиния носи информация за вътрешния ни свят. На този етап повечето хора се отказват. Казват си:

„Може би не заслужавам това, което искам“... „Може би няма да получа нищо по-добро“... „Може би това е правилно за мен, въпреки че искам нещо друго“... „Може би, ако сега откажа каквото идва при мен ще си блокирам потока и няма да получа нищо повече“... „Може би... господ иска от мен да се науча на смирение“... „Сигурно това е родова карма, която трябва аз да изкупя“... Вероятно вселената ми показва, че трябва да се пожертвам заради някой друг“... „Може би – да имам порцелановия сервиз, който искам е твърде егоистично от моя страна – на света има толкова много гладни и бедни хора“... „Може би... Ако аз имам скъп порцеланов сервиз, това ще лиши някой друг от него“... „Може би... всъщност нямам нужда от порцеланов сервиз и спуканата чиния ме устройва съвсем добре – супер съм си“... Може би... сега трябва да се уча от тази спукана чиния на майсторството – да живея със спукана чиния“... „Може би е такава БОЖИЯТА воля за мен“... „Може би не знам какво искам... Може би всъщност искам спукана чиния, но не осъзнавам това... Всъщност – никой от приятелите ми няма порцеланов сервиз – защо аз да мога да го имам“... „На вън има толкова хора без дом, а аз се оплаквам, че нямам порцеланов сервиз“... „Животът си знае работата – добре съм си така - каквото е дошло, с това ще живея докрай – какво се оплаквам, добре съм си“... „Може би“... ... - И така нататък... И те приемат да получат спуканата чиния, губейки вярата си в това, че са способни да си сътворят порцеланов сервиз, а вселената получава импулса: „Готово, работата е свършена“! И е точно така, защото импулсът ни в неговата цялост е бил приет и излъчен обратно, пак приет от нас и утвърден в битието ни като себевъзприятие и като възприятие на реалността.

Има и хора, които казват: „Яаа, спукана чиния... Защо ли идва при мен?... Сигурно някой друг я е поръчал... И може би пътя й до него ще трябва да мине през мен“... – Тези са любознателните, които никога не мирясват, докато не получат каквото искат. И те чакат следващата обратна връзка за това – къде са и търсят в себе си - какво послание им носи спуканата чиния, за да разберат какво да я правят... междувременно преглеждат параметрите на поръчката си и ги доизясняват: „Виж сега вселена: Аз поръчах порцеланов сервиз – и да – нека да е розов от китайски порцелан, със златни кантове и с ръчно нарисувани по него дракончета, чинийките му да бъдат с леко елипсовидна форма, а чашките – с дръжки във формата на полумесец – и да го получа като подарък! И вселената получава нов импулс с нови, по-разширени и ясни параметри от наша страна, с осъзнато по-богат честотен спектър, с по-ясна творческа идея за реализация. И така нататък, и така нататък – докато не си получим сервиза. Това е аспект от играта на живота. Вселената, средата около нас се обогатява и оживотворява, когато откликва на импулсите ни за проявление на творческата ни енергия. И това е радост и любов – и развитие, защото докато си играем на тази игра – ние също осъзнаваме нови аспекти от нас самите. Има и друг вид хора. Те получават порцелановия си сервиз точно какъвто са го поръчали, независимо дали са го чакали дълго, или поръчката им е дошла при тях почти веднага. И точно в този прекрасен момент на осъзнаване, че могат да имат това, което са поискали си мислят: „Може би ще нараня близките си, ако имам порцелановия сервиз, който искам“... „Толкова ли ми е важно, да го имам сега“... „Ценностите на живота са в други неща – един порцеланов сервиз повече, или по-малко –какво значение има... Аз съм над тези неща“... „Точно сега... Нямам ресурс да се занимавам с това“... „Всъщност нямам нужда от порцеланов сервиз“... „Този порцеланов сервиз – не е за мен“... „Трябва да има някаква грешка – защото си имам друга работа“... „Никой от обкръжението ми не харесва порцелан – май и аз не го харесвам“... „Вероятно просто съм алчен“... „Е, мога да си сътворя порцеланов сервиз – и какво от това - мога да имам всеки порцеланов сервиз във всеки момент“... „Имам дълг към други неща“... – и блокират потока си, защото нито могат да пуснат това, което не искат, нито да получат това, което са поискали... А вселената очаква техния нов импулс и понеже той е неясен, но все пак – напрежението съществува... Тя откликва в съответствие с чувството им за зависимост и вътрешен хаос, което наистина ги изчерпва... Защото – за да имат контрол над живота си, те предпочитат нито да правят, нито да не правят...

Има и хора, които получават порцеланов сервиз, без осъзнато да са го поръчали. Те нямат представа дали е техен, или не. И разбират, че сега могат да изберат какво да направят с това. Някои от тях най-чистосърдечно се радват на новата красота, навлязла в живота им. Други скътват сервиза някъде, където ще са сигурни, че никой няма да го счупи... Други пък го показват само пред отбрани гости... А други... нямат представа как са заслужили този дар и какво да правят с него... Защото трудно си дават сметка, че това е външния израз на вътрешната им красота... Има и такива, които просто казват: „благодаря“ – и докато получават сервиза, който идва при тях знаят, че той е тук сега, но никога, никога не им принадлежи – само им припомня... Кои са в този момент J

И те знаят, че всеки заслужава спуканата си чиния, или порцелановия си сервиз, защото това е външен израз на вътрешно състояние. Знаят, че има един закон, който гласи:

„Всичко се заслужава и за всичко се заплаща“.

Този закон утвърждава това, че във вселената никога не може да има несъответствия, че всичко, което идва към нас напълно съответства на това, което вярваме, че сме, че ако искаме да преживеем нещо различно – трябва да направим нещо различно, защото всичко започва и свършва в нас. Тези хора почитат живота, дори когато не го разбират. И се учат от нещата, които идват при тях, без да имат нуждата – да ги притежават...

Такъв човек никога не получава спукана чиния.... Защото той е цял.

 

Мария Попова

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=752312701581176&id=100004073580868

Tuesday the 25th. Spiralata.net 2002-2017