Споделено от вас, читателите

Любовта и партньорството...

Печат

Любовта и партньорството...

са две съвсем различни неща.

Често хората изграждат партньорства, защото се свързват през любовта, а след известно време осъзнават, че връзката им не работи... Че се е изчерпала... Много се прекалява с тази тема, много се пише за това – какъв трябва да е той и какво трябва да прави тя... За да им бъдат добри отношенията... Тези неща ги чета и аз – даже ги и споделям понякога за да си направя опит – как това, че някой е написал и споделил нещо ще промени нечии обстоятелства...

Когато човек е добър партньор на себе си, може да си партнира с всеки друг. Просто е и е най-трудното нещо на света. А по отношение на любовта има толкова много погрешни вярвания и очаквания... На любовта й е нужно време да се разгърне. Тя не се среща просто ей-така – щракваш с пръсти и ето я – твоята сродна душа – седи и ти маха от иззад следващия завой... И всичко върви по мед и масло и три дни яли, пили и се веселили... Толкова много работа имат психотерапевтите заради лудостта, наречена „сродна душа“... Това си е направо бизнес, и то не само в тази сфера на живота.

Любовта има нужда от време, за да се разгърне. Тя е като цвете, което – за да израства красиво и жизнено се нуждае от внимание и грижи, всеки ден, всеки миг, всеки път... А хората нямат време – те трябва да ходят на работа и да правят още много други, създаващи невъобразим шум изключително сложни неща, през които доказват ежесекундно важността си... И за да бъдат в мир с това, че в живота им няма любов и че може би – те са единствената причина да бъде така... Приемат това, което имат за даденост, изчерпват го, после продължават да съ-ществуват някак предавайки целостта си, осквернявайки целостта на партньора си, със, или без радост и пълнота... Но има и много хора, които предпочитат друго – те просто напускат това, което не работи и взимат следващото на същия принцип... – та кой ти има ресурс да се задълбочава в подобни банални сълзливо-романтични тривиално-обречено-предопределено губещи процеси... Така или иначе... По-важно е – да бъдеш важен...

Има и достойни хора: те признават грешките, които са направили и отчитайки нуждите си, с почит към нуждите на другия – дават възможност и на двамата да продължат по нов път заедно, или по различен, достоен и радостен начин един без друг, защото наистина искат най-доброто от позицията на индивидуалната си цялост и на тази на връзката. За това наистина е нужна свобода отвътре... И любов... И смелост човек да се изправи срещу най-лошите си демони...

Любовта никога не е даденост. В точно това най-силно заблуждават повечето ню ейдж учения, които твърдят, че понеже ние в същността си сме любов, значи всичко е цветя и рози...

Има два еволюционни принципа: Аз ги наричам „среда“ и „условие“. Средата е хоризонтален принцип, условието – вертикален. Когато някой е в определена среда, тя го подхранва и изпълнява за него функцията на източник. Докато условието е външен фактор – то се появява еднократно, или спорадично, но неговото въздействие идва от вън и дава импулс, създава стремеж за развитие. За това то е по-видимо изразения принцип и този, който може да привлече цялото внимание върху нещо. Хората свикват със средата си и дори и в началото да са я чувствали осъзнато, след време тя им става даденост и те повече не мислят за нея. С външно условие никога не можеш да привикнеш – то постоянно се променя, постоянно ти въздейства отвън и променя теб... На пример цветето: неговата среда е почвата, от която то расте, но неговите условия са въздуха, светлината, дъжда... И ако цветето се извади от почвата ще умре, дори и да има светлина и вода за него... Защото е откъснато от средата си, от източника, който поддържа живота му. Но ако бъде оставено в почвата, обаче условията му са неправилни – то пак ще умре... Защото средата не може да контролира условията, нито условията могат да контролират средата... Те работят добре само заедно в хармония. И ако средата си каже: „Добреее – вече ме избраха за среда, сега вече всичко ми е дадено и няма накъде повече да се променям“ – цветето ще умре, защото средата не е съответна на нуждите му. И ако условието си каже: „Вече се проявих веднъж – стига толкова, дадох сигнал че ме има – нищо повече не трябва да правя“ – цветето ще умре, защото няма външен стимул, който да поддържа стремежа му да расте.

Когато един мъж избере да влезе в партньорство със жена – той става условие, тя става среда. За това неговата динамика е тяхната динамика, но нейния ресурс.. е техния източник.

Изключително рядко се среща мъж, който истински почита и обича себе си (в най-правилния смисъл на тази дума). И когато жената му стане среда, той започва да се държи с нея така, както се държи със себе си (в най-буквалния и автентичен смисъл на това). И тя казва „ти не ме обичаш вече“... А аз казвам „той никога не те е обичал... Той е избрал, да му бъдеш среда и ако той обичаше себе си, ти щеше да чувстваш неговата почит... Момента на този избор те е превърнал в даденост за него и ако той в отношението към себе си е неправилен – ще се държи така и с теб“.

А мъжът казва: „Не мога да разбера какво иска тя – аз и давам най-доброто от себе си“... А аз казвам: „Тя иска да почиташ себе си, защото това е нейната единствена възможност да се развива заедно с теб и да бъде част от сърцето ти“... Това е единственото всичко, което тя иска...

И някой терапевт казва на мъжа: „ти приемаш жена си за даденост. Направи нещо различно днес“. – И той прави, и тя е щастлива, казва „моя мъж се промени“... А той се успокоява, че нещата вече са добре и пак запява старата песен след седмица...

Същото важи и в обратната посока.

За това повечето жени предпочитат да бъдат муза пред това да бъдат съпруга smiley Така те все още са условие... И тогава имат силата – да дадат преживяването за стойност на техния любим мъж... А той им дава обратно сърцето си...

Не са много мъжете, които имат зрелостта, да бъдат съпруг...

И тук не говоря просто за половете – мъж жена – говоря за принципа. Има двойки, в които ролите са разменени и те въпреки всичко се чувстват добре... По незнайни причини smiley

Връзките не са нещо, което има за цел – някой друг да ни донесе сигурност и да ни направи щастливи. Връзката има стойност само и единствено ако носи развитие на всички участници в нея. Любовта е избор, партньорството е способността, да поемеш отговорност за цялото. И любовта е инструмента, чрез който това може да се случва, защото хората избират да остават при себе си един чрез друг, когато най-малко се харесват заради любовта си към някого, който отразява най-дълбоката им тъмнина, но и най-великолепната им същност...

Хората се опитват през външни действия да поправят вътрешните си механизми – този казал нещо, онзи написал друго... И резултатът най-често е разочарование... Защото не действието, а състоянието определя динамиката на тези неща. Не казвам че действието е маловажно – напротив! Само че едно и също действие е различен опит, когато се извършва по различни причини. И хората наричат страстта, чрез която се чувстват свързани любов... И изчерпват тази прекрасна енергия, която е красива основа за последващия обмен на любов помежду им за да подхранят важността си... И си играят с огъня, без да се учат от катастрофите си... ... Ами... нали си имат друга работа... Кой ти има време за това...

Ха-ха! Защо ли изписах тези безсмислици... Сигурно само и единствено – за да ги напиша smiley, а живота си продължава и е прекрасен!

Мария Попова

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2017