Споделено от вас, читателите

Любов ли е това?

Печат

Любов ли е това?




     Имам гадже,
което не ми е гадже.
Той ме люби така,
сякаш съм жената на живота му.
Но аз не съм жената на живота му.
Аз го обичам така,
както бих обичала мъжа на живота си.
Но той не е мъжът на живота ми.
Споделяме неща,
които споделят най-добри приятели.
А не можем да бъдем приятели.
Ние сме във връзка, която не е връзка.
Аз вярвам в добрия изход,
но тук има вход, а изход няма.
Аз живея с цел,
а тук няма цел.
Аз търся крайния резултат,
а тези действия не водят до какъвто и да е резултат.
Тук целта е да няма цел
и резултата е, че няма резултат.
Свободни сме да правим каквото искаме,
но правим каквото трябва.
А това, което трябва, е да няма цел и резултат.
Трябва да си кажем всичко
и да изчерпим докрай възможностите за една нощ,
защото може да е последната.
Не трябва да си казваме всичко
и да изчерпваме възможностите за една нощ,
защото може да не успеем да я направим последната.
Вървим към близостта като се пазим от нея.
Отваряме сърцата си като много внимаваме да не ги отворим.
Кой стои в такава идиотска ситуация?
Може ли да изпълняваш танц, без да го танцуваш?
Приличаме на шофьор, който е настъпил и газта и спирачката.
Защото искаме да шофираме, но не искаме да ходим никъде.
Ние само си играем на шофьори.
Играем си на танцьори.
Играем си на любовници.
Играем си на приятели.
То е истинско в своята неистинност.
Може би затова още продължава.
Защото е само игра.
Игрите не омръзват.
Докато си играеш си тук и сега.
Докато си играеш си автентичен.
Когато си автентичен си щастлив.
Така се получава понякога!
Любовта към любовта да спасява любовта.
Така се получава понякога!
Защото игрите не омръзват.
Наричат се живот.

                                 Росица Тончева

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017