Споделено от вас, читателите

4. Училище - чистилище

Печат

Училище - чистилище

 

Всеки човек има Бог в сърцето си, но разкриването на божествената ни природа зависи от индивида. Земята е училище в което ни е даден избор да работим над себе си за да се квалифицираме за Сияния свят или да стоим тук докато страданието ни принуди да променим решението си. Посредством страдание природата ни напомня за висшия свят от обич и чистотата, където няма смърт и мизерия. За съжаление нашата реакция към него е най-вече негативна, защото то става  пречка за изпълнението на нашите желания. Това е равносилно на получаване на слаба оценка и ние оставаме роби на желанията. Духовната практика ни помага да разкъсаме веригата от прераждания и отваря вратата към висшата свера на съществуване посредством регулиране на мисленето. Външния свят отразява личния вътрешен мироглед. Недостатъците които ние виждаме в другите са част от нашия характер, но безсилни да признаем истината, ние мислено ги насочваме извън нас. Не знам дали сте забелязали, но когато посочим някого с пръст,  три пръста от ръката ни сочат към нас. Докато ние не разберем, че проблема е в нас и не го коригираме чрез промяна на начина на мислене, ние ще продължаваме да страдаме. Решението се състои в изчистване на впечетленията натрупани във вид на морален товар и преустановяването на тяхното генериране посредсвом медитация върху божествената ни вътрешна същност. Аз не смятам себе си за тяло, а за духовно същество затворено в тяло, за да уча в училище наречено живот и смърт. Безценните уроци научени тук ми помогнаха да намеря пътя към Бог и човек квалифициран да ми помогне в постигането на моята цел. Те ми разкриха тайната, че нашата божествена природа няма нито тяло, нито мислене, нито интелект, да не говорим пък за желания. Тази върховна цел няма качества и затова не може да се опише. Вярата ни се базира на личния ни опит медитирайки върху божествената светлина на сърцето. Тогава истината се разкрива отвътре и от самосебеси.  Висшето знание  е в сърцето на всеки човек, заровено под слоеве от впечетления създадени от нас. То търпеливо очаква момента, когато нашият стремеж към него е достатъчно силен за да го изкара на бял свят. Духовната практика ни помага за това, но ние трябва да сме готови да преодолеем пречките и да се научим да обичаме безпределно. Всеки има тази способност. Обичта е нашата свещенната връзка с божествения свят. Там ние не се нуждаем от физическо тяло, защото ние сме едно цяло с безкрайното Аз по начин който е неописуем. Тялото е средството нужно на душата да действа в земния свят и чрез натрупания опит да се извиси над него. Постигайки това „училището“ завършва и тя не се нуждае от прераждане, защото предпочита Сияйния свят. Имайки палат на разположение струва ли си да живееш в колиба? (Това е метафора:)

Чавдар Овчаров

Следва Стремеж

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017