Споделено от вас, читателите

Станиславски или Брехт

Печат

Станиславски или Брехт

Имало два начина да се играе на сцената – по Станиславски и по Брехт. По Станиславски актьорът трябва да се слее с образа на героя си, да се превъплъти изцяло в него, забравяйки себе си. А по Брехт точно обратното - да остане на дистанция и по скоро да имитира чувствата на героя, отколкото истински да ги чувства. Човърка ме въпросът кой е прав – първият или вторият, така или така. Дали да „изгориш“ по Станиславски или да съхраниш центъра си и да имитираш ,,горене“ по Брехт. Задавах този въпрос през годините на различни умни хора и те ми отговаряха различно, но все в стил или-или. Споделих терзанията си с Мария. Всички, които я познаваме знаем, че тя има постоянна връзка с „кораба-майка“, така че трябваше да знае отговора. Отговори ми така: „Само, когато интегрираш на 100% Станиславски, можеш да бъдеш по Брехт.“Просто, ясно и абсолютно неразбираемо. Имам недостатъка да разбирам, но да не схващам нещата, които не са подплатени от личните ми преживявания, така че отговорът на Мария влезе в папка ,,чакащи“ да бъдат истински разбрани.

 

Аз съм благословена!

Преди имах някаква идея за това. Подозирах го. Но сега го знам със сигурност.

 

Връщам се назад и виждам момичето, което бях. Мразех мъжете, макар че не го осъзнавах и гледах света през тях. Бях много, много жена. И само жена. Живеех си в моя свят, изпълнен с женски хаос и не осъществявах никаква връзка с мъжа. Нито с тези отвън, нито с този вътре в мен. Общуването ми с мъжете се обуславяше от външни стимули и, макар че съм глупава, се радвам, че не бях чак дотам глупава, че да търся богатство и материални придобивки, защото познавам жени, които са го правили и виждам за каква разруха става въпрос. Аз избирах мъжете по качествата на характера им и единственото, на което държах е да ги уважавам и да им се възхищавам (вече знам, че и това е без значение). Но колкото и чудесна да беше връзката, аз чувствах една празнина в стомаха, която и най-перфектният мъж не можеше да запълни и накрая реших, че този неясен вътрешен копнеж е незадоволим и неосъществим.

Моят съпруг беше възможно най-нелогичния избор. Нямахме връзка с обичайното развитие на взаимоотношенията и взехме решение без никакво обмисляне. Радвам се, че и той явно ме позна, защото благодарение на него аз открих, развих и опознах своя вътрешен мъж. Свободна от гъмжилото от хора, които пълнеха дните и нощите ми и от постоянните мъжки домогвания, от които трудно чувах собствените си мисли, аз за пръв път забелязах себе си и усетих тишината на парка. От хаотично безгрижие трябваше да премина в структурирано и подредено ежедневие пълно с отговорности. Носех цялата отговорност и трябваше да правя избори и да вземам решения всеки ден. Разбрах и почувствах какво е да си мъж. Имах финансова свобода и не се отчитах пред никого и за нищо. Сега знам, че моят бивш съпруг, който беше много и само мъж трябваше да развие и опознае своята вътрешна жена и всъщност връзката ни беше кармична. Дали той свърши това за себе си, не знам. За мен бракът ми беше ползотворен, защото аз участвах на 100%. Имам талант  да бъда пълноценна във всичко, което правя.

Години наред нямах никакъв интерес към мъже и се чувствах спокойна, доволна и щастлива с подредения живот, който водех. Опитах да имам връзка с мой съученик, но тази празнина в стомаха ми зейна отново и разбрах, че е безсмислено. Тъй като аз имах най-добрите във всяко отношение мъже и сексуалният ми живот винаги е бил повече от задоволителен, знаех че причината за тази дупка е друга.

Посветените в окултното знание казват, че от 2012 до 2017 година в пространството се отваря прозорец и през този период Вселената всячески ще подпомага хората да минат през трансформация и да придобият ново съзнание. Аз поне съм го чувала много пъти в различни духовни школи и от различни учители. Един от тях е учителя ми по дишане, който още през 2008 ни разказа как светът е тръгнал от хермафродита, после се е осъществило разделянето на половете, което е целяло да доведе до абсолютна еманация мъжкото и женското и да ги съхрани по подходящ начин, и накрая идва новото време, в което хората ще станат андрогини.  Хермафродитът е двуполово същество, нито мъж, нито жена. В него и мъжкото и женското са аморфни. Истинските мъже и жени са същества, в които се осъществява и реализира само единия принцип, съответно мъжкия в мъжа и женския в жената. Затова за да имат усещане за цялост те се нуждаят един от друг и любовта им е любов-нужда. Андрогинът е съществото на новото време. Той е 100%-ов мъж или жена, но е реализирал в себе си и другополовия принцип и осъществява връзката между мъжа и жената вътре в себе си. Тук е важно да се разбере, че мъжът андрогин не е женствен и жената андрогин не е мъжкарана. Просто трябва да се схване разликата между женствен и женски и между мъжкарана и мъжки. В тази връзка добре е хората да бъдат наясно с факта, че и травеститът правещ се на жена, и предизвикателната, показваща формите си девойка, тръгнала на лов за богати мъже, реализират в света не женския, а мъжкия принцип, макар че го правят с външните атрибути на женствеността. Жените знаем, че такъв вид активност не е свойствен на женското начало. Хората, които са напреднали в новото знание и имат вече развита интуиция могат да видят в много от днешните тийнейджъри бъдещите андрогини. Те боравят по съвсем различен начин с информацията и от прости ежедневни случки извличат знание и опит, за които на техните родители ще са им нужни драстични и драматични житейски обстоятелства, за да се поучат. Техните връзки и взаимоотношения са подаръци, а не уроци.

И тъй като - както вече казах съм благословена - през 2012 се случи така, че се влюбих. Влюбих се по начин, за който съм чела само в романи и съм гледала по филми. Любовта ми беше към мъж, който ми показа през себе си всички прелести и цялото очарование на истинската женственост. В продължение на 16 години бях живяла дотолкова в структурата на мъжкото, че се бях сраснала с тази роля и бях напълно забравила жената, която бях. Прекалено многото отговорности, липсата на време, преследването на срокове за всичко, всекидневните чисто мъжки решения и избори доведоха до там, че жената ми се беше свила до незабележима топчица и май само външността ми говореше за обратното. Общувайки с този мъж аз разбрах, че искам да си върна моето момиче. Не бях срещала такова изчистено и доведено до съвършенство женско присъствие, скрито в иначе доста мъжествено тяло и визия, което ме наведе на извода, че зад моето привлекателно женско излъчване явно е стоял един доста самоуверен, истински мъж. Нямах избистрена осъзнатост за тези процеси, а по-скоро чрез смътно налучкване се опитвах да намеря в себе си предишното момиче, когато в живота ми се появи мъж, от който ми секна дъха и, който ми подейства като токов удар още преди да се запозная с него. Бях като омагьосана и се смях, пях, любих и забавлявах така, както бях правила в най-бурните си младежки години. Жената бързо и с лекота се появи в тялото ми и доволна от реабилитацията си веднага ме върна в младежкия ми хаос с всичките му женски приумици и прищявки. Живота ми потече отново като в младостта ми, изпълнен с енергия, ентусиазъм и вдъхновение. Постоянно ми беше леко хаотично, отнесено и объркано, но както казваше Мария – „Така е като се живее от сърцето, а не от ума.“ Жената ми се беше завърнала в тялото и знам, този път завинаги. Най-забележителното, което ми се случи с този мъж е, че празнината в стомаха ми се запълни. Той олицетворяваше всичко, което бих нарекла истински мъж и с него аз се почувствах истинска жена. Тогава не си давах сметка, но сега вече знам, че празнината се запълни, защото аз вече имах в себе си изграден вътрешен мъж, с който можах да припозная мъжа отвън. Можеш да се свържеш и познаеш само нещата, които имат аналог в тялото ти. Посветените знаят, че това е валидно и за болестите. Проблемът на тази връзка беше комуникацията. Един до друг стояха истински мъж и жена, но между тях не протичаше информационен поток.

И тогава се случи така, че аз отидох на едно пусто и отдалечено място и срещнах мъж, който не се страхуваше да заяви себе си такъв, какъвто е. И разбрах, че хората, които живеят далеч от големите градове губят способността  да бъдат притворни. И този мъж ми показа какво е смелост и какво значи да си фокусиран в себе си и да държиш пред погледа си само своята цел, която заявяваш категорично и недвусмислено и без страх от това каква обратна връзка ще получиш. И макар, че беше достоен за възхищение, аз не се усещах привлечена и не го желаех, но с него разбрах какво значи „мъжът да впримчи жената в собственото си предназначение“. И когато с широко отворени от недоумение очи питах Мария – „Защо бях с него, защо го направих“, озарената Мария ми каза – „Защото не си могла да не застанеш зад истината“. Той ми показа как се прави, как се случва преливането между мъжа и жената и затова може би с него усетих какво значи „мъжът да може да получи жената“. Защото без дори да го искам жената ми течеше към него по един естествен начин, а той улавяше този женски поток, даваше му форма и ми го връщаше като сила и извисяване. И сега знам, че жената не може да се сърди на мъж, който умее да улавя, канализира и реализира нейната автентична женственост, защото такъв мъж е майстор, а пред майстора сваляме шапка. Разбира се, тогава аз не осмислих случващото се, защото отново бях жена, а жените не използват логика и анализ, за да се придвижват в живота. По чисто географски причини тази връзка не можеше да прерасне в роман с щастлив край, но аз не страдах, защото жената в мен танцуваше и пееше всеки ден и животът беше много, много по детски женски.

Мина половин година, когато един ден получих съобщение от мъжа, който запълни празнината в корема ми и аз изпаднах в хаоса на чисто женската чувствителност. Точно като в младостта ми, когато нямах в тялото си мъж, а бях само жена аз започнах да се завихрям и завихрям в буря от емоции, които нямаха нито посока, нито цел и точно като в младостта ми бях на прага да се потопя в деструктивността на неизразените женски емоции… И тогава се появи моят мъж. Този, който така старателно бях изграждала толкова години. И мъжът взе решение. И то беше решение за действие. И действието беше извършено. И беше честно. И беше канализирана, оформена структура на истинската ми женска същност. И жената се успокои и бурята утихна. Защото мъжът беше направил необходимото тя да разцъфти и да изрази себе си... И тогава чудото се случи. Аз реализирах вътре в тялото си сътворението, връзката между мъжа и жената. И почувствах в собственото си тяло движението на енергията между тях. И осъзнах, че всеки женски импулс, уловен, оформен и канализиран от мъжа създава раждане и то е като взрив от енергия.

И сега разбрах мъдростта на мъдрия живот. Аз трябваше истински да се влюбя в първия, защото иначе никога не бих избрала такъв мъж за мой партньор. Трябваше да ми спира дъха от втория, защото иначе не бих поддържала тези отношения и нямаше да стигна до последните събития. И трябваше да не харесвам третия, защото ако го харесвах и желаех щях да считам, че съм с него заради чувствата си и нямаше да схвана умелия му начин на мъжко водачество.

И след всичко това аз знам, че съм на пътеката на андрогина. То не е стабилизирано състояние, защото все още не е автоматизиран навик, но все пак съм на пътеката. И знам, че това е нова свобода и тя е свободата на зрелостта. И едновремешният ми, забравен през последните години казус – все пак, в крайна сметка Станиславски или Брехт - сега придоби съвсем друга яснота.

Изглежда по Станиславски ти си тотален, но и си напълно загубен. Всъщност ти си на сцената, но не си осъзнат за ролята. Защото ти си изчезнал като себе си и си се претворил в ролята. Не само си напуснал дома, но и си забравил за него и си на улицата под слънцето и дъжда, изложен на вятъра и на всички рискове. И в това състояние правиш всичко на живот и смърт и много често се нараняваш. И точно поради нараняването обикновено се отказваш и влизаш в социално-обусловената матрица на готовите шаблони, които ти дават готови формули за това какво да чувстваш и мислиш и как да постъпваш в различните житейски ситуации. И това е връщане в утробно състояние, в състоянието на зърното. Зърното носи потенциал за всичко, но това е само възможност и дори и то не знае какво ще излезе, докато не го види в растеж и опит. И макар да изглежда парадоксално повечето хора живеят именно така. Те са като един фонов шум. Чувстват и мислят чувствата и мислите на телевизионните си фаворити, говорят заради говоренето на други говорещи като тях, движат се и действат като биороботи, а зърното на личността им остава дълбоко заровено някъде в съществото им и дори и те самите никога не научават за неговото съществуване. Но тъй като мястото, което трябва да бъде заето от личността не може да остане празно и ако нямаш нещо, поне трябва да имитираш, че го имаш, то на мястото на непорасналата личност се развива голяма и влажна сянка, която трябва да бъде удържана и контролирана от също толкова голямо и силно его. И няма нищо лошо нито в сянката, нито в егото. Но май те трябва да служат на личността, а не личността на тях. И това дотук изглежда като да е по Брехт. Но не би могло. Няма как да е толкова опростенческо. Не и когато става въпрос за Брехт. Защото всъщност Брехт надгражда Станиславски. Но можеш да го разбереш само, когато си минал през тоталността, през огъня на Станиславски. Когато си имал куража да опитваш пак и пак, и пак. И си следвал само повика на сърцето. И при всяко завръщане у дома си бил безпощадно честен със себе си. И си интегрирал сянката си малко по малко. И си обезсилвал егото си малко по малко. И така си правил възможен растежа на личността. Но за да се случи това трябва да се осмелиш и да напуснеш дома, да излезеш в непредсказуемия свят на Станиславски. Излезеш ли, рано или късно ще стигнеш до Брехт. Преди това изглежда, че си по Брехт, но само прилича на Брехт, всъщност е нищо, само възможност. Осъзнатият, пълноценният живот започва, когато си минал през всички личностни драми по Станиславски и си в надличностните селения на Брехт. Личността е зряла и вече не занимава съзнанието ти с детските си игри – някой те обидил, друг не ти угодил. И разбира се, сега пак можеш да бъдеш по Станиславски и да си автентичен. Но то е различно. Различно е заради опита и зрелостта. Сега пак можеш да се нараниш и да се влюбиш, и да се разгневиш истински. Всичко е същото - и чувствата, и проявленията, и резултатите. Отстрани няма разлика. Разликата е в теб. Разликата е, че това е вече твоят избор. И Брехт казва точно това – бъди тотален, но защото ти си го избрал, а не защото живота те е въвлякъл. И тогава чудото се случва. При Станиславски си на сцената, но не знаеш, че си в роля. И то е за да натрупаш опит. Защото само когато си абсолютно беззащитен, раним и уязвим можеш да опознаеш състоянието в цялата му дълбочина. При Брехт вече знаеш и ти избираш да си на 100%, защото си научил правилата. И се потапяш напълно, но понеже си буден и наблюдателен веднага интегрираш опита и го претворяваш в осъзнаване. И може би това е начинът да се обединят. Животът ти да е Брехтовски, а участията ти да са по Станиславски. При Брехт се променя скоростта и се повишава многократно способността да се улавят малките детайли, а всъщност малките детайли носят истинската информация.

Така се случи, че аз разбрах тези неща по този начин. Моят учител по дишане казваше, че две са силите, които движат човека – любопитството и страха. И когато любопитството работи страхът стои отстрани и си почива. Когато любопитството изчезне, страхът се надига,  побутва те и казва – „Е, какво стана, аз ли вече да те уча“. Убедена съм, че времето в момента е такова, че всеки ще получи своя шанс. И това ще стане най-лесно през взаимоотношенията. Може би с родителите, може би с децата, или с приятелите, или с любовниците. Нужно е просто да не страните от участие, да се осмелите, любопитството ви да бъде по-голямо от страха и от гордостта, и от егото, и дори от комплексите ви. Защото наученото от книги, семинари и практики е чудесно, но няма тежестта на преживения и осмислен опит. Но дори и да не се осмелите, трябва да знаете, че душата пак се движи по пътя, който сама е избрала - с вас или без вас. Просто, ако не участвате, съзнанието ви ще мине спящо през процеса.

Ние идваме във вече създадена матрица, в която сме сътворци. Не можем да изберем да участваме или не - наличността ни в системата вече е участие. Но можем да изберем как да участваме. И изборът не е Станиславски или Брехт. Само така изглежда. Изборът е със сърце или без сърце. Ако участваме без сърце животът постоянно ще ни вкарва в ситуации, които да предизвикват нашето сърце. И това са ситуациите, в които страхът ни побутва. Ако участваме със сърце ще трябва да опознаем Станиславски. Да забравим кои сме и откъде сме и да играем на живот и смърт. Когато стигнем до Брехт пак ще играем така – на живот и смърт. Но това вече ще е наш избор, наше решение. Ще помним кои сме и ще знаем, че нищо не е на живот и смърт, но ще го играем така сякаш е на живот и смърт. Пътят към Брехт минава през Станиславски и се състои в достигане на осъзнато, интелигентно, изпълнено с уважение и доверие взаимодействие между мъжа и жената вътре в нас.

ТАКА ЧЕ: Станиславски или Брехт? Хаос или структура? У дома или на улицата?В центъра или в периферията? А защо не и двете? АЗ ГИ ИСКАМ И ДВЕТЕ!

 

 

Росица Тончева

Wednesday the 20th. Spiralata.net 2002-2017