Споделено от вас, читателите

Нови есета от Виктория Бобева

Печат

Доверие

Когато вярваме на някой, разбираме честността, с която е насочен към нас, се отпускаме в общуването. Интуицията ни подсказва, че намеренията му са добри и това вдига преградите на съмненията и отваря пътя ни един към друг.  Постепенно и продължително е приемането на някой за наш близък приятел. Той носи характера си и според представянето му пред нас можем да разберем за намеренията му.

Доверието се изгражда с общи действия и изразяване на добронамереност. Усещаме го в погледите и добрите думи, в подкрепата и зачитането. Може да има много опити за спечелване на благоразположението ни и само една лъжа да го срути за минути.

Чувстваме опората на някой близък до нас, радваме се на присъствието му и дори без думи си доказваме, че си вярваме. Споделяме съкровените си тайни и очакваме те да бъдат съхранени.

Доверието е важно условие за поддържане на мира в отношенията. Носи човешки смисъл и обогатява, когато го усетим. Хубаво и незаменимо е да имаме близки, които могат да ни изслушат, да ни окажат помощ и подкрепа, на които вярваме и са на разположение при нужда. Окрилени сме от присъствието им и желанието ни е да отговорим със същото. Когато докажем лоялността, покажем готовността и искрената си изява – без лицемерие и подли интереси това дава възможностите да се отнасят към нас с доверие.

Дарява ни с храна за сърцето, стимул в любовта и спокойствие в мислите. Изпълва ни с добра енергия и чувстваме съпричастността на другите.

 

Знаци

Всеки е имал моменти, в които някакъв надпис, съобщение , картина подсказват за развитието на дадено събитие, предпазват ни от неуспех или ни насочват към действие. Разнообразието на знаците и времето, в което  се появяват са точно предназначени и ясни. Те се запечатват в съзнанието ни или ги отминаваме без да им обърнем внимание. Повтарят се  или се изстрелват и навлизат чрез слуха, зрението, обонянието...

За нас – точно показани, изразително изказани и осезаемо почувствани. Показват правилната посока и помагат да вземем решение, когато се колебаем. С тях изникват спомени и се предвещава бъдеще. Различни или повтарящи се, тяхната роля е важна, защото изяснява неясните мисли или ни карат да отменим взето решение и да сменим посоката...

Знаците водят, носят светлина и улесняват живота ни. Всички предмети, животни и хора поднасят информацията, с която се съобразяваме или не.

Надписи, книги, съобщения, новини... Дори една дума може да отключи правилното  решение, при колебание и избора на нещо. Това са звуковите сигнали, достигнали до нас отвън и осъзнати от вътрешната ни същност.

Образите, с които се срещаме, картините, филмите и това, което приемаме с очите, показват пътя ни, дават ни усещане за сигурност.

Случайни ли са срещите, дошли след като сме си мислили за някой, или са в точния момент, на точно определеното място? Никога не са случайни- те откриват нови възможности, изникват спомени и можем да поправим грешки.

Също, да чуем любимата песен на билзък, отишъл си от нас, но почувствана близостта му, чрез тази песен. Разбираме, че всеки присъствал в живота ни остава в съзнанието ни завинаги.

Знаците са посоката, опората и уверението, че ни се помага във всеки момент. Чуваме, виждаме усещаме, но дали можем да разберем? Получаваме ги през деня или ни събуждат нощем. А като се настроим да ги забелязваме, разбираме неотлъчното им присъствие и посланието, което носят.

Знаци – зна ци – Зная /и получавам/ ци /енергия/.

 

Изживяването

Изживяването е необходимо, за да  разберем ситуации или хора, с които съдбата ни свързва.

Сравняваме своите чувства с тези на другите и определяме правилността според собствените си  представи. Имаме различни възможности, правим планове, предизвикваме събитията и привличаме живите същества.

Когато корим и дамгосваме някой, животът ни предлага такива изживяваниия, чрез които можем да го разберем. Така ни се дава необходимата  информация и съответно си правим изводите. Учим се един от друг. Мразим и обичаме, тревожим се и сме радостни в общуването. Трудно намираме пътя един към друг и не разбираме защо ни нараняват най-много близките? Не е, защото им позволяваме, а е вследствие привързаността ни и желанието да се разбираме...

Изживяваме всеки момент, чувстваме го  със сърцето, определяме го с мислите, съхраняваме го в спомените и обсъждаме с другите. Многократно повтаряме всичко, което ни е развълнувало като си анализираме наум и изстрадваме отново. Вземаме есенцията и я скриваме в някои кътчета на мозъка си, придобили сме ново знание, разбрали сме и ще прилагаме в бъдеще. После забравяме и тръгваме или чакаме другото- неизвестното, което ще ни се случи. Всичко това става за кратко или се проточва във времето.

Достойно е да признаем за себе си, че въпреки всичките си знания и образование, винаги има на какво да се научим от общуването с хора, животни, растения, природа. Понякога научаването става с доста обиди, наказания и болка. Това е част от пътя, дори да не се съгласим става в подходящото време, средства и живи същества.

С изживяването се разтуптява сърцето и изтласква кръвта към цялото тяло, за да се почувства тръпката от радост или свиването от мъка. Това е физическото осмисляне на невидимото в нашата същност – душата...

 

Изпитанията

Случват ни се събития, за които или сме предчувствали с интуицията си, или идват неочаквано. Забиват ни с това, че са неизвестни, не знаем как да реагираме, гневим  се, страдаме, изпадаме в депресия.

Изпитанията за всеки са различни, те се предоставят в невероятен образ като болести, загуби, раздели, агресия и всичко, което ни притиска и предизвиква към защита. Поносимостта ни се изчерпва, загубваме вяра и времето се проточва безкрайно. Не можем да се справим, не можем да предприемем мерки.

Безсилни сме, страдаме... Облени сме в скръб, съжаления, страх и единственото ни желание е да оцелеем. Но желанието понякога не е във възможностите ни, защото сме заклещени и няма мърдане. Над нас има някой или нещо, което ни удря психически, физически, финансово...

Ако загубим вярата, ако не намерим смисъла и ако не се борим си отнемаме силата и сме обречени на загуби и неуспех. Достигаме до предела.

Тогава в помощ идва интуицията, която ни води и извежда. Тя ни е подкрепата и ни подсказва начините за действие. Така можем да реагираме и когато всичко приключи се замисляме за причините и идват изводите за това как да продължим. Намираме и ползите, поучаваме се и продължаваме към новите изпитания.

Нищо не е случайно, за всичко идва моментът, в който получаваме отговор. Придобиваме мъдрост, гъвкавост на реакциите и нови умения. Когато сме доволни, че сме се справили е важно да си благодарим, за издръжливостта и уникалността си.

 

Името

Име имаме, с името се представяме и по него ни различават. Поставено е от родителите като лична характеристика. Определящо е за развитието, възприемането и изявите.

Според името се носи и заложената съдба, както и съдбата на рода, от който произлизаме. Дава ни се като неразгадаем код, чиито смисъл може да се открие понякога при интерес.

Името е нашата покровителствана сила, която е свързана с проявите на характера, с чувствата и мислите.

При хора с еднакви лични имена се срещат сходни физически черти, а и еднакви интереси и начини на изразяване. Има тълкувания на буквите от името и на името като цяло.За всеки човек то е нещо свято и ако при запознаване другите го запомнят, това е знак, че се отнасят с уважение.

Често се използват кратки имена, които скъсяват дистанцията помежду ни и показват гальовното отношение.

Личното име е неприкосновеното ни притежание от началото до края и само в края остава запечатано и спомен за нас. То е слухов или писмен знак за това, че съществуваме. Образът сме ние и не можем да бъдем разпознати без него. Вървим винаги заедно и ако не го харесваме- не харесваме себе си, което ще води до много беди.

Ако се замислим ще разберем и осъзнаем смисъла на посланието заложено в името и ще вървим лесно по жизнения си път.

 

Копнежи

Копнежите са сладкото удоволствие, което създаваме преди да се срещнем с това, което ни очаква и е неизвестно. Често няма обект, но си го обрисуваме с фантазията, насочваме мисли и трептим от желание да го срещнем някога. Замрежваме поглед и почти знаем образа на човека – мечта. Дори и си разговаряме с него, представяме си срещата, облечени сме  с хубави дрехи, косата е подредена, погледа зареян и усмивка озарява лицето ни.

Желанието ни е да предадем скритата любов на някой тази любов, която е готова да излезе от сърцето и дари човека сътворен от нас. Случва  се така, че срещаме някой друг образ, привличащ вниманието и в момента е подходящия да пренасочим всички копнежи към него.

Когато имаме реално присъствие, тогава започва едно кроене на планове за бъдещето, започват едни разговори с него, но само в мислите и ако сме с него не си спомняме за плановете.

Любовта е личното изживяване поднесено към човек, който ни допада физически и емоционално. Излиза и се предава и с това изпитваме удоволствие, че можем да имаме на кого да я дарим.

Можем да се колебаем и съмняваме дали е подходящия… Но сме с него денонощно – ходим, работим, забравяме и отново си спомняме за дребните неща, а основната храна е емоцията, която ни дава пълнота в деня и трепети нощем, когато съня не идва.

Чудим се дали е подходящо да се отдаваме на копнежите, но те ни завладяват и не можем да се спрем, отнемат от времето, отнасят вниманието и това ни изпълва. Интуицията ни води или спира това отдаване  и вглъбяване в прекрасни чувства, които не споделяме, защото са съкровени, защото не искаме да се намесват в тях и да ни ги отнемат с „реалното“ си виждане.

Живи сме, носим се по пътя към другия, откриваме го, осмисляме го, чувстваме го и ако не го харесаме го оставяме, но продължаваме с копнежите. Може да няма за кого да ги насочим, но те са в нас, съпровождат ни, носят наслада и независимо дали сме бедни или богати имаме нужда да се предадем на трепета и спирането на въздуха. Изживяването е вълшебството за нас, по нашия начин, създадено от нас. Доволни сме да има и с кого да го споделим.

Сами, копнеем за присъствие, което да ни изпълва и подкрепя. Понякога липсата ни натъжава, че сме създали в себе си тази емоция,но с повече вяра емоцията  се превръща във физически образ… Въпросът е да го забележим, посрещнем и изживеем. Естествено представата за него е била друга- идеална. Можем да се откажем, можем и да продължим да търсим, а можем и да изпитаме вълшебството от общуването с другия, които ще ни донесе и радост и мъка, ще ни помогне да разберем себе си, да оценим това, че сме се престрашили и сме се съгласили да споделяме озарения си поглед и усмивките, както сълзите и обидата.

Копнежите ни дават тласъка да търсим и намираме, да се съгласяваме с предоставените възможности или да ги отричаме като далечни, защото не можем да ги приемем.

Копнежите  са наши чувства, със задоволство им посвещаваме доста време и се самоподкрепяме с надеждата, че ще се сбъднат!

Всичко е в нас и въпроса е как го тълкуваме и как го изживяваме…

 

Причината

Видът на взаимодействията между нас е причинен от причини. Те дават насоките и определят реакциите на хората. Поставят условия и въпросът „Защо“ се задава, за да разберем намерения и подбуди, довели до дадени изяви, отговори и поведение.  С  въпроса търсим отговори в себе си или от другите. След това изграждаме и проявяваме реакцията чрез думи, жестове, мълчание.

Причината – понякога неясна, но е заложена във всичко и всеки от обграждащия свят.

Усещаме я, познаваме я, а и не подозираме за съществуването й.

Тя ни причинява болката и страхът, с които сeсрещаме и изживяваме, носи ни и радостта, дава ни и мечтаното познание, за което полагаме усилия.

Тя ни е довела тук, осенява ни с яснотата и ни тласка към решения.

Причината определя поведението, мнението, отношението към света. Затова че е невидима, но със сигурност много силна като подтик, тя задейства механизмите за отбрана, нападение или бягство.

Всяко живо същество има своите прояви поради вида и характера си. Като разберем причината, разбираме агресията и пасивността, активните и пасивните.

С нея сме заедно от раждането, което обуславя и края ни. Необходим е усет и умение да я разпознаваме. Тя ни тласка, за да се справим, въпреки несигурността ни.

Търсим причината, доволни сме като я открием. Обръщаме й внимание и добиваме правилна ориентация в обстановката и общуването. 

Дори да не се замисляме за нея, тя е вътре и извън нас –помага ни  и откриваме смисъла на случващото се.

 

Търпение

Нагласата спокойно да изчакаме предстоящи събития и да се овладеем, когато горим от  несигурност е нашето търпение. То ни е необходимо, за да съхраним вътрешния мир, да се насладим на времето и предоставените разнообразни дейности до развоя на това, за което сме се нагласили, предвидили или мечтаем. Планираме нещо и желаем да се случи.Имаме мечти и се стараем с действията си те да придобият реален образ. Копнеем да получим любов и се терзаем, че не идва в момента, в който ни е нужно. Усмиряването на напрежението, нагласата да изчакваме без да се тревожим е нашето търпение. За да се справим добре с целите и ангажиментите си е необходимо да ги огледаме от всички страни и да предвидим възможностите.

Търпението ни дава сигурност, носи енергия и не допуска притока на напрежение.    Самоуспокояваме се и мислим положително, това ни дава сигурност и хармония между чувства и мисли. Придобиваме умението да се справяме лесно, без напрежение, изявяваме се и работим за успеха.

Търпение се изисква и да приемем различията на хората, с които общуваме. Да можем да ги изслушваме, за да разберем позицията им, да изчакаме, когато се движат бавно, да зачитаме мнението им. А когато учим някого, да сме спокойни, докато той усвоява, да не го стресираме и да не бързаме до възприемането на знанията и придобиването на опита.

Винаги е лесно да си обясним, че когато вършим нещо със спокойствие постигаме по-добри резултати. Но дори и да няма очакван ефект сме доволни от самия процес. Доставяме си наслада от това, че сме заети да правим нещо, че в по време на правенето намираме нови начини и мисълта ни е гъвкава.  Способността да се развиваме постоянно е нашата движеща сила.

Стремим се към нещо, някой или очакваме това, което ще ни се предостави от съдбата. Необходимо е да имаме доверие в себе си, да запазим самообладание в трудните моменти, да желаем да сме спокойни и „да бързаме бавно“.

 

Чистене

Чи стене – енергията стене и не може да се движи. Запушени са каналите и е необходимо да прочистим с мисъл и движение, да вложим умения, за да се освободи пътя и да потече отново тази енергия, която ни подхранва и ни дава сили.

Чистенето се извършва постоянно или на определени периоди. Постоянното поддържа хигиената, а това на определени периоди е основно и предназначението му е да изтрие из основи събраната мърсотия, да въдвори ред в неразборията и да се придобие приятен външен вид на обкръжаващата ни среда. Така се случва и със събраното вътре в нас, с неподредените мисли и напрежението от неосъзнати чувства, от събрания гняв и неудовлетвореност.

Когато имаме нужда да чистим дома си, и това е вътрешна потребност, която ни кара да метем, мием, бършем прах, да перем, да подреждаме и гладим.  Всички тези дейности, които привеждат в чист и прилежен вид шкафове, уреди, под, врати, прозорци са необходими не само за хигиена, но и да внесат уюта  и приятната гледка на мястото, където живеем. Такава потребност изпитваме и за работното си място. Това е не само почистване отвън, но и наместване и разчистване на стрес и изживяни чувства, които са се натрупали и не освобождават място за нови. Това е напрежението, което ни е завладяло отвътре и даваме изява навън. Различните движения са с предназначение  да почистим всичко, което стои пред очите ни, да подредим и накрая да се успокоим като видим резултата.

Енергията се обновява, съживява и хармонизира – енергията на дома и тялото.

Чи-стене е призив за действие. Първо изниква като мисъл, след това се осъществява дейността и накрая сме доволни от постигнатото.

Това, което получаваме е чистота и ред – отвън и отвътре...

Виктория Бобева

 

Wednesday the 20th. Spiralata.net 2002-2017