Садхана: Път към Бога

Садхана: Път към Бога - 5

Печат

Садхана: Път към Бога - 5

Антони де Мело

 

Молитвата - това е връзка с Бога, посредством думите.

Съзерцанието - това е връзка с Бога, на който думи не са му нужни.

Във времето, когато контактите на хората с Бога в голямата си част са ограничени от спекулативни религиозни представи, Антони де Мело разказва как да усетим неговото присъствие....

 

Осъзнаване

 

Упражнение 5: Усещания при дишане

 

- В началото на упражнението посветете пет минути, за да изследвате усещанията в различни части на тялото....

След това насочете вниманието си на дишането. Усетете как въздуха влиза и излиза през ноздрите ви.....

Не се концентрирайте на това, как въздуха влиза в белите ви дробове. Ограничете усещането само на въздуха, който преминава през ноздрите ви....

Убедете се, че вие не контролирате процеса на дишане. Не се старайте да дишате дълбоко. Това не е дихателно упражнение, това е – упражнение за осъзнаване. И ако дишането е плитко, то нека бъде такова. Не се намесвайте. Просто наблюдавайте.

Всеки път, когато се разсейвате, отново се връщайте към своите усещания. И никакво напрежение! Безгрижно се потопете в това упражнение и му се наслаждавайте като на игра!

Изпълнявайте упражнението десет петнадесет минути.

 

Много хора намират това упражнение за по-сложно от предните. И в същото време то е най-многообещаващото от тях.

Когато осъзнаете процеса на своето дишане, не напрягайте мускули. Вашата решимост не трябва да води до напрежение. Вие трябва да сте подготвени, че в началото вашия ум особено ще блуждае. Повярвайте, не е важно колко често се разсейвате, самият факт, че вие отново и отново се завръщате към процеса на дишане, че полагате усилия, ще ви донесе благодатни плодове.

Постигайки видими успехи в това упражнение, преминете към малко по-сложен и по-ефективен негов вариант:

 

- Усетете как въздуха преминава през вашите ноздри. Забележете в кои части на ноздрите вие чувствате докосване на вдишания въздух... и в кои части вие чувствате докосване на издишвания въздух....

Ако можете, почувствайте температурата на въздуха...колко е хладен при вдишване и колко е топъл при издишване...

Вие също може да забележите, че обема на въздуха, вдишан през едната ноздра е повече от обема на въздуха, вдишан през другата.....

Бъдете готови да почувствате всичко, дори и най-незабележимото, най-лекото докосване на въздуха до ноздрите по време на вдишването и издишването...

Изпълнявайте упражнението десет-петнадесет минути.

 

Това е минималният срок, който е необходим, за да оцените упражнението по достойнство. Обаче, колкото повече време посветите на тази практика, толкова повече плодове ще пожънете.

Искам да добавя.  Може да се случи така, че упражнението да ви донесе велик покой и възхитително преживяване на духовна дълбочина и пълнота. Ще ви се прииска да посветите  много часове и дни на тази практика. Не правете това, ако до себе си нямате знаещ наставник. Продължителното концентриране върху дишането може да доведе до халюцинации или да предизвика от вашето подсъзнание нещо, което вие няма да можете да контролирате. И макар, че опасността  е малка, тъй като вероятността да имате търпение за такива подвизи е малка, аз трябва да ви предупредя за това.

Невъзможно е да се надцени значението на това упражнение за тези, които в океана от проблеми искат да достигнат острова на самоконтрол и дълбока вътрешна радост. Един известен източен учител е казвал на своите ученици:”Дишането- е ваш велик другар. Завръщайте се към него при всички ваши беди и ще получите утеха и наставление”. Загадъчно твърдение, нали? Обаче,  прекарвайки достатъчно време за овладяване на сложното изкуство на осъзнато дишане, вие ще се съгласите с него.

 

Осъзнаване и Съзерцание

Може би е време  да отговоря на критиките по мой адрес, по отношение на груповите съзерцания, които ръководя. Някои хора казват, че описаните до тук упражнения на осъзнаване, нямат нищо общо с молитвеното съзерцание на християнина.

Сега ще се опитам да обясня. Ако това обяснение не ви удовлетворява, просто го пропуснете и практикувайте тези упражнения на осъзнаване просто като средство за подготовка  към молитва, или използвайте тези упражнения, които са ви повече по вкуса.

В началото трябва да кажа какво аз разбирам под думите „молитва” и „съзерцание”. Аз използвам думата „молитва” за обозначаване на тази връзка с Бога, която в значителна степен се осъществява чрез думи, образи и мисли. По-късно ще предложа много упражнения, които са свързани с това определение. Съзерцанието е връзка с Бог, която не се нуждае от думи, образи и мисли.

Може ли да се каже, че аз общувам с Бога, когато практикувам упражнение на осъзнаване на своите телесни усещания или дишане? Безусловно, да.

Много мистици казват, че в допълнение към ума и сърцето, чрез които общуваме обикновено с Бога, в нас има също така и мистично сърце, което ни позволява да познаваме Бога пряко, интуитивно да улавяме Неговото битие. Пряко – означава – извън всички умозрителни представи.

Обикновено всички наши контакти с Бога са ограничени с различни, неизбежно недостатъчни и изкривени, умозрителни представи за Него. Умението да Го постигнем  извън всякакви мисли и образи, е привилегия на това, което в рамките на даденото обяснение аз наричам мистично сърце.

Това мистично сърце няма никакво отношение нито към сърцето като физически орган, нито към сферата на обичайните чувства. При повечето от нас то е неразвито и бездейства. Ако го пробудим, то ще се стреми неудържимо към Бога и при първа възможност ще подтикне към Него цялото ни същество. Не е нужно по някакъв начин „да развиваме” или „тренираме” мистичното сърце. Всичко, от което се нуждаем, е да го почистим от ръждата, така че то да бъде привлечено от Вечния Магнит.

Ръждата – това е дебел слой от мнения, думи и умозрителни образи, които се намират между нас и Бог. Именно това пречи на съкровеното общуване с Него. За истинско общуване е необходимо безмълвие и сърце, пълно с любов. Обаче, безмълвното общуване с бог не се постига лесно. Аз мога  с любов да общувам с някой, защото виждам неговите очи. Но, в какво се вглеждам, когато гледам Бог? В реалност без образи и форми. В пустота!

Именно това е потребно на тези, които се стремят към общуване с Бога. Ще им се наложи да гледат в пустотата. Някои мистици съветват да се гледа в пустотата с любов. Нужна е истинска вяра, за да можеш жадно, с любов да гледаш на Нещо, което на нищо не прилича.

Като правило, ако вашият ум е неспокоен, вие, при цялото си желание, не сте способни да се докоснете до пустотата. Докато машината на вашия ум създава пяната на менталното празнословие, мистичното сърце няма да се Пробуди. Обърнете внимание колко е изострен слуха на слепия човек! Слепият е лишен от възможността да вижда и затова той слуша. Нещо подобно се случва и при мистика. Ако ние, обръщайки се към Бога, ослепим своя ум, поставим превръзка на неговите очи, вероятно, ще развием някаква друга способност. Ще трябва да пробудим в себе си мистичното сърце, което ще се устреми към Бога, щом в нас изчезне трептенето на мислите.

Когато мистичното сърце за първи път види Бога, Той ще прилича на проблясък в пустотата. Тези, които се повдигат на това ниво, често се оплакват, че си губят времето и се молят напразно. На тях им се струва, че нищо не се случва, че се намират в абсолютна тъмнина. За да  избегнат това неприятно състояние, те, за съжаление, се връщат към мислите, свалят превръзката на своя ум и отново започват да мислят и говорят за Бога, тоест правят това, от което по начало би следвало да се въздържат.

Всички мисли ще бъдат неудовлетворителни, ако те се опитат да общуват по друг начин с Бога, освен чрез безмълвието, при което думите  секват.  И все пак в началото тяхното безмълвие ще бъде безжизнено. Забелязвайки, че ще им се наложи да избират между разочарованието от собствената си неспособност да използват ума и лъжливото чувство, че напразно губят своето време в тъмнината на неведението, в която се оказват всеки път, когато техния ум замълчи, тези хора могат изобщо да прекратят да се стремят към общуване с Бог.

Ако те избегнат това зло и с безрезервна вяра се отдадат на тъмнината на неведението, пустотата, бездействието, на това, което им изглежда като небитие, бъдат настоятелни в своята практика, тъмнината ще засияе и пустотата тайнствено ще изпълни тяхното сърце. Те ще осъзнаят, че бездействието е пронизано от божествена дейност и в небитието се възражда тяхната същност...това не може да се опише с думи, за това не може да се разкаже нито на себе си, нито на другите.

При всеки такъв сеанс на безмълвна молитва или съзерцание – наречете го както искате, те ще усещат, че вътре в тях се пробужда нещо тайнствено и неизяснимо благо. Те ще чувстват неутолима духовна жажда и отново, и отново ще се завръщат към съзерцанието на неизмеримата сияеща тъмнина, която не познава граници и изпълва човека с живот. Възможно е да им се наложи да изпитат лека интоксикация, едва доловима от ума и чувствата. И те вече никога не променят това състояние, толкова реално и даващо такова духовно удовлетворение, на очарованието в света на чувство-емоция-ум. Ще им се стори странно, че в началото пустотата е била тъмна, безжизнена и безвкусна!

Ако вие се доближите да тази тъмнина на неведението, за да откриете Бога на своето мистично сърце, първото, което ще поискате да направите е да успокоите ума. Има щастливци /важно е да знаете това преди във вас да възникне лъжливото мнение, че всички хора, преуспяващи в съзерцанието, неизбежно се сблъскват с трудности/ , които общуват с Бога спонтанно, на които не се налага да успокояват блуждаещия си ум. Те приличат на хората, притежаващи острия слух на слепеца и в същото време се наслаждават на способността на виждат. Тези щастливци се наслаждават на молитвата, облечена в думи, получават неизмерима полза от собственото въображение, мислено се обръщат към Бога - и това не им пречи пряко да улавят Божественото с мистичното си сърце.

Ако вие не сте от числото на тези щастливци, ще ви се наложи да поработите, за да може вашето мистично сърце да се Пробуди. Как да направите това? Всичко, което можете да направите е да успокоите блуждаещия ум, да отстраните всички мисли и думи. Да успокоиш ума, да не му даваш да мисли, вечно да мисли, създавайки безкрайна верига от мисли – това е сложна задача. Индуските майстори казват, че един трън се отстранява с друг. Казано по друг начин, мъдрият използва една мисъл, за да се избави от всички останали мисли в главата си. Нужна е една мисъл, един образ, една фраза или дори една дума, за да вържеш своя ум. Да се опитваш да не мислиш изобщо – означава да се опитваш да правиш нещо невъзможно. На ума му е необходимо да се занимава с нещо. Затова му дайте нещо, но само едно нещо- например любим образ на Спасителя или молитва, повтаряща се подобно на  мантра - тогава той няма да блуждае. След известно време всички образи ще изчезнат и думите ще спрат, вашият ум ще се успокои и вие ще видите със своето мистично сърце сияещата тъмнина на неведението!

В действителност, за да може мистичното сърце да функционира, няма да ви бъде нужно да се повдигате на нивото на всеобхватното безмълвие. Достатъчно е да ограничите дейността на ума. Дори никога да не можете да постигнете състояние , в което да изчезнат думи и мисли, вие все пак ще придобиете способност към съзерцание.

Разбира се, вие вече забелязахте, че двата начина за контрол на ума, които предложих – съзерцаване на образа на Спасителя и непрекъснато повтаряне на мантри – са религиозни по своята природа. Имайте предвид, обаче, че нашата цел не е интелектуална оценка на една или друга техника. Ние се стремим, малко или много, към пробуждане на мистичното сърце. И, ако постигнем тази цел, има ли значение какъв трън сме използвали, религиозен или не? Ако вие искате да запалите светлина в стаята, доколко е важно дали вашата свещ е благословена от свещеник? По същия начин, има ли значение дали вие сте концентрирани върху образа на Спасителя, върху обложката на някоя книга или на някое петно на пода?

Един мой приятел-йезуит, който се отнася със здрав скептицизъм към всички религиозни теории, ме убеждаваше, че ритмично повтаряйки „едно-две-три-четири”, той постига не по-малко мистични резултати от колегите си, които практикуват непрекъснато повтаряне на името Божие! Аз му вярвам. Вероятно, използването на религиозен трън има определен смисъл. Въпреки това, с оглед на това, към което в момента насочваме своите усилия, за нас еднакво са подходящи един или друг трън.

Обикновено хората не искат да се отказват от молитвите (тоест от общуването с Бог чрез думи, образи и интелектуални умозрителни представи) заради чистото съзерцание. Обаче има време за молитви и има време за съзерцание, точно както се редуват мислите и действията. Докато сте заети с това, което аз наричам съзерцание, ще се убедите, че не се поддавате на съблазните на ума и не започвате да мислите, без значение колко благочестиви думи идват в ума ви.

Както по време на молитва, вие отхвърляте всякакви мисли, свързани с ежедневните ви дела, защото тези мисли не са добри и ви отклоняват от молитвата, прогонвайте всичко, което пречи на вашето общуване с Бог в процеса на съзерцание. Дошло е време безмълвно да се отворите за божественото слънце, отхвърляйки всички мисли за качеството на слънчевата светлина. Дошло е време да погледнем в очите на божествения Възлюбен, без нарушаваме безмълвното общуване с Него със собствени разсъждения. Общуването с помощта на думите ще почака. Сега е време да общуваме без думи.

Само за едно нещо аз не мога да ви дам съвет. Колко време трябва да посветите на молитвата и колко на съзерцанието, вие ще решите заедно с духовния си наставник. И също така с негова помощ ще решите трябва ли да се занимавате изобщо със съзерцание. Вие може да сте един от тези щастливци, които чуват без да закриват очите си? Възможно е също да сте в състояние да общувате с Бог само чрез ума и сърцето и сте способни да облечете в думи тази степен на близост с Него, които другите получават само в безмълвието?

Ако вие нямате духовен наставник, насочвайте сами себе си. Всеки ден посвещавайте по няколко минути на съзерцание. Молете се не с ум, а със сърце. Св.Тереза Авилска казва:”Важно е не много да мислиш, а силно да обичаш”. Следвайте този принцип, вървейки по пътеката на проби и грешки, и вие обезателно ще излезете на широкия духовен път.

Превод Снежа Благова

 

Thursday the 21st. Spiralata.net 2002-2017