Садхана: Път към Бога

Садхана: Път към Бога - 3

Печат

Садхана: Път към Бога - 3

Антони де Мело

 

Молитвата- това е връзка с Бога, посредством думите.

Съзерцанието - това е връзка с Бога, на който думи не са му нужни.

Във времето, когато контактите на хората с Бога в голямата си част са ограничени от спекулативни религиозни представи, Антони де Мело разказва как да усетим неговото присъствие....

 

Осъзнаване

Упражнение 3: Усещанията на тялото. Контрол над  мислите

 

Това упражнение усилва ефекта на това, което вие правехте по-рано. Предишното упражнение може да изглежда много просто, може би толкова просто, че малко сте разочаровани. Съзерцанието действително е просто нещо. За да получите успех в съзерцанието, вие не трябва да правите изобщо нищо сложно. Всичко е много просто, обаче точно в това се крие предизвикателството. Смирете се със скуката. Не се поддавайте на изкушението да търсите нещо ново, стремете се към дълбочината на случващото се.

За да получите максимален ефект от това и от предното упражнение, ще ви е необходима дълга практика. Аз имах възможност да бъда известно време в будистки манастир. Там ние по дванадесет-тринадесет часа се концентрирахме на диханието- на въздуха, минаващ през ноздрите. Никакво разнообразие, никакви нови вълнуващи впечатления, нито една мисъл в главата! И аз още ясно си спомням как ние прекарахме целия ден, фиксирайки усещанията в малката област между ноздрите и горната устна! Повечето от нас правеха това с часове и само с цената на неимоверни усилия, ние започнахме в края на краищата да усещаме тази упорита област.

Вие питате какво отношение има всичко това към молитвата. Сега аз мога да ви отговоря само така: не задавайте въпроси. Правете каквото ви казват и в един момент сами ще намерите отговор. Много често истината не е в думите, не е в обясненията. Най-често тя може да се намери само по пътя на опита. И затова с вяра и упоритост/наистина ще ви трябва и едното, и другото/ пристъпете към работа.

Когато намерите желаният отговор, няма да ви се иска да отговаряте на такива въпроси. Те всички се отнасят към едно:”Покажи ми това”. Какво може да кажем в такива случаи? „Отвори си очите и всичко сам ще видиш?” Така, вместо да ви обяснявам как изглежда изгрева в планината, аз бих предпочел да отидем рано сутрин на върха.”Елате и вижте!”- е казал Иисус на двамата ученици, задаващи въпроси. Това е истинската мъдрост!

Цялото величие на изгрева в планината, и дори повече от това, е скрито в едно, на вид невзрачно упражнение,- да осазнавате с часове усещанията на собственото си тяло. Елате и вижте! Ако вие нямате толкова свободно време, за да посветите на това упражнение много часове, изълнявайте го преди молитва. Изпълнявайте го, докато усетите душевен покой и после преминете към молитвата, която практикувате. Вие с лекота може да изпълнявате това упражнение по всяко време – докато чакате автобус, когато изпитвате стрес и ви е нужно да се отпуснете, когато няма какво да правите.

Ако вие правите това редовно, ще настъпи момент, когато ще получите яснота на осъзнаването и ще изпитате възторг; дори няма да ви се иска да преминете към друга форма на молитва. Пред вас ще се отворят неизмеримите дълбини на съзерцанието, скрито в това скромно упражнение.

Да преминем към упражнението, което е лесно да се опише, но ако вие наистина искате да усетите неговата прелест, е необходима настоятелна практика. Следва да се изпълнява сутрин, денем и вечер.

- Затворете очи...Изпълнете предишното упражнение, като последователно се съсредоточавате на различни части на тялото и осъзнавате своите усещания.

После изберете някое място на вашето лице, например челото, едната буза или брадичката. Осъзнайте своето усещане на това място.

В началото може да не почувствате нищо на избраното място. Ако е така, за известно време се върнете на предното упражнение. Продължавайте да опитвате, докато възникне усещане, без значение колко е силно. Когато това се случи, съсредоточете се на това, което усещате. Бъдете готови, че усещанията може да изчезнат, или да се трансформират.

Обърнете внимание на характера на възникналите усещания: сърбеж, мравучкане, парене, спазми, треперен, пулсация, изтръпване...

Ако сте забелязали, че сте се разсеяли и вашия ум блуждае, върнете се спокойно към вашето усещане.

Ще завършим тази глава с още едно подобно упражнение, което може да се изпълнява отделно. Когато отивате някъде, осъзнавайте движението на своите крака. Въпросът не е да се убедите в самия факт на ходене, важно е да получите усещане на движението, което ще има успокояващо въздействие върху вас. Вие може да изпълнявате това упражнение редовно, обаче желателно е да го правите на такова място, където никой няма да ви види, защото хората ще си помислят, че нещо не ви е наред. Ето упражнението:

-         Крачейки назад-напред в стаята или коридора, постепенно забавяйте крачките, за да почувствате ясно всяко движение на краката. Осъзнавайте своите усещания: повдигането на левия крак...движението на левия крак напред...левия крак докосва пода...тежестта на тялото, която се премества на левия крак...

После повдигаме десния крак...неговото движение напред....докосването на пода....и т.н....

Може мислено да произнесете:”Повдигаме....повдигаме....повдигаме...” После, изнасяйки десния крак напред:”Придвижваме...... придвижваме... придвижваме...” И отпускайки крака: „Отпускаме...отпускаме...отпускаме...”

Разбира се, не се препоръчва изпълнението на това упражнение, когато бързате! И още нещо, ще бъде достатъчно да го изпълните само един път, за да разберете защо не ви съветвам да го практикувате пред критично настроени хора!

 

Превод Снежа Благова

 

Sunday the 19th. Spiralata.net 2002-2017