Садхана: Път към Бога

Садхана: Път към Бога - 2

Печат

Садхана: Път към Бога - 2

Антони де Мело

 

Молитвата- това е връзка с Бога, посредством думите.

Съзерцанието - това е връзка с Бога, на който думи не са му нужни.

Във времето, когато контактите на хората с Бога в голямата си част са ограничени от спекулативни религиозни представи, Антони де Мело разказва как да усетим неговото присъствие....

 

Осъзнаване

Упражнение 2: Телесни усещания

 

- Заемете удобна поза, отпуснете се...затворете очи../ръцете поставени върху коленете/

Сега осъзнайте тези телесни усещания, на които обикновено не обръщате  внимание.

Почувствайте как дрехата докосва вашите рамене...

Сега почувствайте как дрехата докосва вашия гръб, а гърба докосва стола...

Почувствайте докосването на ръцете си, които лежат на коленете ви...

Почувствайте как бедрата ви са притиснати към седалката....

Сега се концентрирайте върху стъпалата на краката си, усетете обувките си...

Още един път: рамене...гръб....дясна ръка...лява ръка.....дясно бедро.....ляво бедро....ляво стъпало.....дясно стъпало...

 

Продължете да изпълнявате упражнението самостоятелно, концентрирайки се подред на различните части на тялото...не повече от няколко секунди...

Вие може да изберете други части на тялото по собствен избор: глава, шия, гърди, стомах... Важно е не просто да си ги представите, а действително да усетите своето тяло, превключвайки от една част на друга...

След пет минути завършете упражнението и отворете очи. Това е просто упражнение за релаксация. Някои хора напълно се отпускат и заспиват!

 

Един от най-великите врагове на практикуващия е нервното напрежение. Това упражнение помага, за да се справите с него. Механизмът на действието на упражнението е прост: вие се отпускате, когато се обръщате към своите усещания, когато вие се концентрирате, доколкото е възможно, върху собственото си тяло, на околните звуци, на своето дихание, на вкусовите усещания в устата.

Хората живеят преди всичко в своята глава, те са потопени във фантазии и мисли и затова не осъзнават своите чувства. В резултата на това, много от нас рядко пребивават в настоящето. Човек почти през цялото време се намира или в миналото, или в бъдещето. В миналото - съжалявайки за някои извършени грешки, упреквайки себе си за неуспех, гордеейки се с успехите си, страдайки от обидите на околните. В бъдещето - страхувайки се от възможни несгоди, предусещайки някои радостни събития, мечтаейки за идващи победи.

Да се извлича полза от миналия опит, черпейки сили то щастливи спомени, предусещайки бъдещето, за да планувате реалистично своя живот- всичко това са ценни навици в случай, че не губите връзка с настоящето. Обаче, ако искате да преуспеете с молитвите си, ще ви се наложи да развивате своята способност да бъдете „тук и сега”. И най-добрият начин да бъдете „тук и сега” – да превключите в главата си на своите телесни усещания.

Почувствайте колко е топло, или колко е студено наоколо. Усетете как лекият вятър гали вашето тяло, как топлите слънчеви лъчи  докосват кожата ви.

Осъзнато усетете текстурата на повърхността и температурата на предмет, който докосвате...и тогава ще се случи нещо. Обръщайки се към настоящето, вие оживявате. Ако сте от хората, които не могат да се освободят от тревогите за бъдещето, или безкрайно се обвиняват за минали грешки, то овладявайки техниката за осъзнаване на своите усещания, вие ще се убедите, колко може тя да ви даде.

Сега няколко думи за главата. Длъжен съм да кажа, че това не е най-доброто място за молитви. Може да започнете да се молите в главата, но ако молитвата се задържи там твърде дълго и не премине към сърцето, тя става досадна, скучна и постепенно изсъхва. Вие трябва да се научите на изкуството на преход от мислите и вътрешния диалог със самите себе си към света на усещанията. Именно в това живо и чувствено възприемане на света се ражда съзерцанието, именно тук молитвата се превръща в неизчерпаем източник на радост и душевен покой и се превръща в силата, която ви трансформира.

Не е изключено някои от вас, изпълнявайки това упражнение да усетят не отпускане и покой, а растящо напрежение. Ако това се случи с вас, просто осъзнавайте случващото се. Вие сте напрегнати? Наблюдавайте как някоя част от вашето тяло е напрегнато. На какво прилича това? Как вие правите това?

Аз бих искал да подчертая още веднъж: това не е упражнение на мислене, а на усещания и чувства. Има хора, които просто не са способни да почувстват своите ръце или крака. Тези хора пресъздават умствени образи на крайниците си- техния размер, форма, разположение в пространството и нищо повече. Те не чувстват себе си, а създават картини в ума си.

Най-добрият начин да се убедите в това, че вие не възприемате картините за чувствен опит, е да намерите колкото се може повече усещания във всяка част на своето тяло: в рамене, гръб, бедра, ръце, крака.  Най-вероятно, като начало вие ще забележите, че чувствате само малка част от повърхността на своите крайници. Вероятно, вие изобщо няма да усещате достатъчно обширни участъци от своето тяло, тъй като вашата способност към осезание е подтисната от твърде бурната дейност на главата. На повърхността на кожата ежесекундно протичат трилиони биохимични реакции. Всички те са съпроводени с едни или други усещания. Но вие почти нищо не чувствате! Вие сте принудили себе си да не чувствате - вероятно заради отдавна забравени от вас конфликти, вследствие на преживяни емоционални сътресения. Освен това, вашето съзнание, възприятие, вашата способност към съсредоточено внимание са все още крайно неразвити.

На този етап това упражнение ще ви помогне да се отпуснете и да получите покой, без който молитвата е невъзможна.

Отново затворете очи и се насочете към усещане на различни части на своето тяло...

Много важен момент. Не мислете за тялото:”това е ръка”, „това – крака” или „това- гръб”. Просто преминете от усещане към усещане, без да назовавате частите на тялото, на които сте концентрирани в момента, нито на това, което чувствате.

Ако ви обхване непреодолимо желание да се раздвижите или да смените позата, не се поддавайте. Просто осъзнавайте възникналата потребност и дискомфорт в тялото, ако го има, който е послужил като причина.

Изпълнявайте даденото упражнение няколко минути и ще получите покой. Не се съсредоточавайте на него. Продължавайте да осъзнавате своите усещания и позволете на покоя да се погрижи сам за себе си.

Ако нещо ви е отвлякло вниманието, връщайте се към осъзнаването на своите телесни усещания. Премествайте вниманието си от един участък на тялото към друг, докато вашето тяло и ум се успокоят. Покоят - това е прелюдия към съзерцанието. Но, повтарям, не се опитвайте да се съсредоточите на самия покой, продължавайте да изпълнявате упражнението.

Защо аз особено предупреждавам да не се съсредоточавате  на усещането за покой, без значение, че то е съпроводено с отпускане и носи радост? Защото вие рискувате да попаднете в лек транс, а пребиваването в транс, ако говорим за концентрирано внимание, нищо няма да ви даде. Подобна самохипноза няма нищо общо нито с яснотата на осъзнаването, нито със съзерцаването.

Затова е важно да не се опитвате да получите покой и вътрешно безмълвие преднамерено и дори усещайки това състояние, да не се съсредоточавате на него. Вие трябва да се стремите към яснота на осъзнаването, а не да изпадате в транс. Позволете на усещането за покой да се погрижи само за себе си и старателно култивирайте осъзнаване.

В един момент покоят изцяло ще ви погълне и вие няма да може да продължите упражнението. Когато това се случи, просто се отдайте на безмълвието.

Превод Снежа Благова

 

Thursday the 21st. Spiralata.net 2002-2017