Самопознанието - път към просветлението

105. Медитация на Чистото Съзнание

Печат

105. Медитация на Чистото Съзнание

 

 

Съзнанието – това е всичко, което е. Проявявайки се по най-различен начин, то не престава да бъде Съзнание.

Тази статия е за тези, които сериозно се интересуват от самопознание. В началото ще има теория, след това практика – медитация на чистото съзнание и още няколко други техники.

Повечето хора, а по-точно почти всички, са абсолютно убедени, че този свят е реален. Макар че древните свещени писания твърдят, че този свят е подобен на сън, мираж или халюцинация, а това също заявяват и просветлените мъдреци от всички времена и народи. По-нататъшният разбор на темата и особено самостоятелното ви честно изследване (в това число и опитите да изпълните предложената медитация), може много да ви разстрои, защото илюзията, в която сте били въвлечени много дълго време, и която считате за истина, ще се разруши, което не винаги е приятно. Във всеки случай, внимателно прочетете статията Предупреждения, и разберете: ако започнете да изперквате, което не трябва да се изключва като вариант, то няма кого да обвинявате. Освен това препоръчвам да прочетете и другите статии на сайта за самопознание, към които давам линкове тук, те могат да пояснят много моменти и да задълбочат разбирането.

 

Теория за Чистото Съзнания

И така започваме от самото начало. Изначално и винаги е Чистото Съзнание. Всичко останало, когато го има, е само мимолетно въображение (фантазия, видимост, проявление) на Чистото Съзнание, т.е., не е реално, макар и да се състои от същия този „материал“ – Съзнанието. Измислените неща не са реалност, защото нямат независимо битие. Вие можете да затворите очи и да си изфантазирате всичко, което искате (не е важно наяве или насън) и дори да преживявате това с ярки и правдоподобни възприятия, но можете ли вие да наречете тази илюзия реалност само защото имате реалистични възприятия.

Следва да се отбележи, че всичко, което казвам, е само концепция, т.е. начин на описване. Никой никога не е изричал Истината, към Нея може само да се насочваме с помощта на концепции. Затова думите „Чисто Съзнание“ не предават Истината, а само насочват вниманието. Съответно, не е нужно да вярвате на концепциите (с което се занимават почти всички „мислещи същества“), те са само указатели. Целта на медитацията е постигане на Този, който се намира отвъд границите на ограничените думи и концепции. С други думи, висшата цел на медитацията е самопознанието.

Когато казвам „Чисто Съзнание“ имам предвид това Битие, което е невъзможно да се опише с думи и което сме, знаейки това или не. Това Битие няма никакви физически или духовни характеристики и не съдържа дуалности, затова условно се нарича Чисто Съзнание, Брахман, Непроявеното или с други думи. Когато То се проявява (сякаш се пробужда и излиза от статичното недвойствено състояние), то изглежда като Игра на Съзнанието. Още повече, че при това То не престава да бъде Себе си.

Атман (джива, индивидуалното съзнание, душата) – това е същото Чисто Съзнание, само че осъзнаващо себе си. В това е цялата разлика. Чистото Съзнание не съдържа дуалности, то е „непроявено“, затова то не осъзнава своето съществуване, за разлика от джива. Това може да се сравни с океана: един океан е всичко – вода, която е недвойствена (няма нищо друго освен вода), но когато на повърхността на океана се появи вълна (джива), се създава видимост на отделни същества, у които възниква самоосъзнаване. Това индивидуално самоосъзнаване е подобно на отражението на вълните във водата на океана. След това започват по-нататъшните Игри на Съзнанието, за които вече съм писал. Когато вълната се успокои и „отиде обратно в дълбините на океана“, там, където няма повърхностни движения на вълните, самоосъзнаването плавно изчезва, което впрочем става всяка вечер по време на дълбокия сън.

По този начин, от приведения пример можем да видим, че в действителност никога не е съществувало нищо, освен океана като струващата ни се множественост на вълните е само временна проява на океана, която няма съвършено никаква независимост в проявата си и се появява само на повърхността. От това океанът не престава да бъде океан, той не губи своята недвойствена същност. Същото се отнася и за Съзнанието – то винаги си остава Съзнание, проявяващо се „на повърхността“ като множество, но при това винаги остава недвойствено (единно) и непроявено в дълбочина. Такова виждане на истината се нарича просветление– осъзнаване на това, което е в действителност. И предложената медитация ще ви помогне да се приближите до тази истина.

 

Сляпата вяра и разобличаване на лъжата

Да минем от абстрактното към конкретното. Вземете своя собствен живот.

В какво можете да бъдете абсолютно уверени точно сега и във всеки един друг момент? Помедитирайте над това. Бъдете честни със себе си. Това е ваше търсене, тук няма смисъл да шикалкавите, защото правите това за себе си. Не бързайте. Тази медитация е ключ към самопознанието. Още повече – това е единствения надежден ключ. Това е ключ отключващ вратата на Истината.

Просто се попитайте: „Какво зная наистина? Кое е истинно за мен във всеки момент от времето? В какво мога да бъда уверен абсолютно и винаги?“, и намерете това. Дори ако ви потрябва за това целия живот. Разбира се, ако ви интересува истината. Защото в действителност повече хора не се интересуват от истината. Дори тези, които уж търсят истината, когато станат напълно удовлетворени, когато постигнат здраве, успех, любов или някакви мирски или „високодуховни“ неща, изоставят своите търсения в момента,. Ако ги постигнат.

И така, какво за вас е абсолютно неопровержимо във всеки момент, включително и в момента „сега“? Какво е неизменно и абсолютно очевидно? В какво нямате и най-малките съмнения?

В зависимост от това колко честно ще изследвате тези въпроси, ще се отсеят много съмнителни и откровено лъжливи отговори. Фактически ви предстои да почистите камара от лъжи, която е започнала съществуването си в самото начало на възникване на илюзорната дуалност. Ще ви се наложи да се избавите от всички тези „прекрасни и скъпи на сърцето“ Илюзии на Живота. Да унищожите сляпата и лъжлива вяра. Да изгорите в огъня на съзнанието маса заблужденияи безсмислени допускания. Да премахнете от живота си съмнителните ориентири и лъжливите авторитети, в това число и авторитета на своя собствен ум. Да отхвърлите маса философски и религиозни догми, системи и светогледи. И дори да поставите под съмнение своето-собствено-отделно-независимо съществуване.

Цената на истината е загубата на всички илюзии, които ви се струват реалност, с които сте свикнали да живеете и които вече доста отдавна не подлагаме на съмнение.

Крайният резултат на тази практика на разобличението на лъжата  е загубването на вярата в това, че илюзиите са реалност, и от друга страна, осъзнаването, че Аз Съм Съзнание. Сега за вас е възможно това да е просто концепция, и тя само да ви показва посоката, да ви служи за ориентир. Но дори това концептуално разбиране е много полезно, тъй като доближава до истината, позволява вече сега да бъдете с „единия крак там“.

В този процес на самопознание може да помогне техниката за изтриване на личността и личната история. Разбира се и другите техники и медитации, предложени в статията „Духовна практика“, може много да помогнат, както и техниките от нивата за напреднали. Важното в тази работа е искреното търсене, честност към самите себе си и готовност да се разделите с илюзиите, и постигането (осъзнаването) на своята вечна природа на чисто съзнание.

 

Два прости факта

Рано или късно ще откриете, че всичко, което абсолютно уверено можете да кажете за себе си във всеки един момент е „Аз съм, аз съм възприемащо съзнание“. Това е просто усещане за собственото битие, знание, че „аз съществувам, възприемам, осъзнавам“. 

Това е факт №1, най-важният. Допълнително към това „Аз съм“, вие можете също да кажете, че има Поток от възприятияи това е факт №2, по-малко съществен. Тест, в действителност, вие можете да бъдете уверени само в две неща: „Аз съм“ и „Има възприятия“. Вярата, че някакви възприятия (може да бъдат всякакви мисли, емоции, убеждения, усещания за себе си, че си някой или някакъв и т.н.)  са истина е само сляпа вяра. Вие не можете да докажете това. Опитайте. И винаги ще се връщате само към този обикновен и абсолютен факт: „Аз съм“. Останалото е временно и недоказуемо. И затова съмнително. А това значи, че няма смисъл да се вярва на това. В крайна сметка, изпълнявайки медитацията, няма да вярваме сляпо в недоказуеми неща.

Да се задълбочим малко повече.Този абзац е за по-напредналите търсачи, които са готови да рискуват дори най-твърдата вяра (в реалността на този свят) заради постигането на Истината. Става дума за недоказуемостта на случващото се, за съмнителното съществуване на мирозданието.  Струва ли ви се, че целият този „обективен свят“ е действително обективен? Мислите ли, че с вас, като отделно същество (човек), се случват всичките тези неща в този „външен свят?“ И че този свят е действително реален? И че всички тези „други хора“ са също реални, също отделни и свободни (или не много свободни) мислещи същества? Какво ви кара да мислите така? Нали не можете да докажете, че е така. Но вие си мислите, че можете. Дори ако вече не се доверявате много на собствените си променливи възприятия, вие мислите примерно така: „другите хора виждат света и обектите в него същите както ги виждам и аз - значи този свят е действително реален“. И всичко щеше да е много добре, ако не беше въпросът: кои са тези „други“? Можете ли да докажете тяхната реалност? Спомнете си сънищата си: там също има много „други“, които потвърждават реалността на вашия сън, взаимодействат с вас и това е било много реално, нали? Вие не се съмнявахте в реалността на съня и персонажите му, точно както сега не се съмнявате в реалността на „бодърстването“. Но сутринта се събуждате и тогава къде са изчезнали тези другите, които уж бяха реално съществуващи хора? Къде се дяна тази „реалност“, която възприемахте и която потвърждаваха те? Било ли е това реалност? Или това е било мимолетна илюзия, фантазия, мираж, въпреки нейната абсолютна реалистичност?  Така че как можете да си докажете, че случващото се сега е реално? Бъдете честни със себе си: никак. И това отново и отново ви връща към двата прости факта, в които можете да бъдете винаги уверени: „Аз съм“ и „Има поток от недоказуеми възприятия“. Всичко недоказуемо се отхвърля и остава само несъмненото „Аз съм“ – усещане за битие, присъствие, осъзнаване. Това е същността.

 

Аз Съм Чисто Съзнание. Медитация

Тази медитация е препоръчана в книгата „Йога Васищха“, а също се споменава и препоръчва от Рамана Махариши, Свами Аннамалай, Рамеш Балсекар и други светила на адвайта.

Дадената техника на медитация представлява концентрация на вниманието върху идеята „Аз Съм Чисто Съзнание“, която може да се преформулира с всеки друг подходящ образ, например „Аз съм Брахман“, „Аз не съм тяло и не съм ум“, „Аз съм То“, „Аз съм душа“, „Аз съм чиста осъзнатост“ и т.н. Всеки може да подбере за себе си тази формулировка, която му е най-близка и понятна. Важното е не словесният израз, а смисълът му. Важно е да разберете, че думите са само указатели.

Всяка медитация подразбира осъзнаванеи в тази медитация е необходимо да се осъзнае същността на произнасяното (на глас или мислено) утвърждение. Неосъзнатото повторение няма голям смисъл, затова не оставяйте това на самотек, винаги връщайте вниманието към осъзнаване на смисъла на произнасяното, при необходимост променяйки формулировката, ако старите формулировки се изтъркат и не предизвикват концентрация на вниманието върху идеята „Аз Съм Чисто Съзнание“. Това е универсална медитация, може да се прави в седнало положение, изправено, ходейки, лежейки, на работа и при всякакви други обстоятелства. Свами Аннамалай казва, че това е най-добрата мантра, най-добрата джапа (повтаряне на имената на Богас броеница) и най-добрата духовна практика. Тя е проста, универсална и максимално полезна за очистване на ума. Използва се толкова дълго докато съзнанието не успява да се осъзнава постоянно, тоест, докато „аз“ не се утвърди с Чистото Съзнание. След това необходимостта от такава медитация отпада заедно с изчезването на чувството за „лъжливото аз“.

Как това работи и защо? С други думи може ли такава афирмация да доведе до истината? С помощта на дадената медитация умът се фокусира на най-висшата и най-чиста идея, която е възможна само в рамките на концепцията. Тази идея стои на по-високо стъпало дори от гуната на благостта, да не говорим за другите гуни. Чистото Съзнание е извън гуните и практиката на отъждествяване с Брахман постепенно ще изчисти другите противоречиви концепции. Това ще изчисти съзнанието в достатъчна степен, така че не просто да се отъждествявате с Брахман на ниво мисъл, но и да видите, осъзнаете това истинско тъждество.

За илюстрация – кратка притча, показваща как работи това. Имало един цар, който веднъж, явно прекалил с алкохола и му скимнало, че е просяк. Почувствал се просяк и тръгнал да търси царя, че да получи милостиня от него. Разбира се, това изглеждало странно: цар, който търси сам себе си, за да получи милостиня. И изведнъж някой му казал: „Ти самият си цар!“ Той не повярвал в началото, започнал да се щипе, да се оглежда и да бърбори: „Аз – цар? Нима аз съм цар? Хм, облечен съм царски. Навярно съм цар….“ След това отишъл до огледалото и виждайки отражението си, си спомнил, че все пак той е цар. Така напомнянето за истинската тъждественост води до изследване и анализ, благодарение на който се постига и осъзнаването на истинското положение на нещата.

В „Йога Васищха“ е казано: „С което се идентифицираш, това и ще стане.“ Идентификацията може условно да се раздели на повече истинна и по-малко истинна. Например, най-близко до истината е отъждествяването с душата (джива, атман), която фактически с нищо не се отличава от Чистото Съзнание, с изключение на наличието на самоосъзнаване. По-малко истинни ще бъдат отъждествяванията с разума, ума и съответно тялото. Тоест отъждествяването с тялото е най-лъжливото отъждествяване. Считайки се за човек – това е съвкупно отъждествяване, съвкупна лъжа. Полезно е да се изучи статията „Природата на душата“, това ще помогне в медитацията. Също така прочетете за природата на умаи не попадайте в неговите капани.

Още веднъж искам да подчертая, че медитацията „Аз съм Чисто Съзнание“ не е просто афирмация, не е просто дърдорене, не е просто мантра, а това е постоянно насочване и възвръщане на вниманието към Истината, която човек може в началото да не осъзнава, но която той изследва, изучава, анализира, разглежда от различни страни, упорито провирайки се през разнообразните боклуци на ума. И това се постига благодарение на внимателното и осъзнато повторение на фраза от типа „Аз съм Брахман“ или всяка друга подходяща фраза със същия смисъл.

Тази медитация с времето може да стане „фонова“ и постоянна, независимо от това с какво още се занимавате. Колкото по-чист е умът, толкова по-лесно съзнанието влиза в състояние на самоосъзнаване и остава в него. Не се ограничавайте с няколко минути или дори часове на ден, опитайте се непрекъснато, постоянно да осъзнавате себе си като чисто съзнание. Не се тревожете ако в началото това не се получава толкова лесно, просто всеки път връщайте вниманието към самия източник на вниманието – Чистото Съзнание.

Концентрацията на съзнанието върху самия себе си (чистото съзнание) е висша медитация, най-чистия метод за самоосъзнаване.

Медитация плюс разобличаване на лъжата

Препоръчвам медитацията „Аз Съм Чисто Съзнание“ да се съвместява с практиката за разобличаване на лъжата, за която писах по-горе и това ще става съвсем естествено, тъй като и двете техники се допълват хармонично една друга.

Вие концентрирате вниманието си върху идеята „Аз Съм Чисто Съзнание“ и скоро забелязвате, че в ума ви изплуват различни неща, както нищо не означаващ боклук, така и идеи, противоречащи на тази, която искаме да задържим. Боклукът просто се игнорира, а вие отново връщате вниманието си към медитацията. А противоречащите идеи веднага се подлагат на съмнение, поставят се под въпрос: „Доказуемо ли е това сега?“ Ако това не е доказуемо веднага, сега, какъв смисъл има да вярвате в него и да му обръщате внимание? Знаете, че има само две неща, които са лесно доказуеми във всеки момент от времето: „Аз Съм“ и „Съществува поток от възприятия“, а тъй като съдържимото на потока от възприятия е съмнително, то не е достойно да привлече вашето внимание, затова се връщате към изначалното неопровержимо „Аз Съм“.

Използвайте практиката на разобличаване на лъжата („Доказуемо ли е това веднага, сега?“) всеки път, когато вниманието ви е овладяно от мисъл, противоречаща на идеята „Аз Съм Чисто Съзнание“.По този начин ще можете практически веднага да се върнете към медитацията, без да се въвличате от безкрайни мисли и лъжливи концепции.

Например, вие задържате мисълта „Аз Съм Чисто Съзнание“, и изведнъж идва мисъл „В Библията се казва, че аз съм раб божий“. Вие виждате, че идеята „аз съм раб божий“ не съответства на идеята „Аз Съм Чисто Съзнание“ и затова си задавате въпроса: „мога ли сега сам на себе си да докажа, че съм раб божий?“ Възможно е по-нататъшният анализ да изглежда примерно така: „За да докажа това, трябва да има Бог, който да виждам и освен това пределно отчетливо да се чувствам негов раб, безпрекословно изпълнявайки волята му, кристално ясно осъзнавайки това. Но тъй като нищо такова не става, аз не мога да си докажа, че съм раб божий, затова и в дадения момент тази идея можем да оставя настрана и да се върна към медитацията на чисто съзнание“. По подобен начин вие ще се избавите от много други такива неща (концепции, представи, вярвания, заблуждения и т.н.), които е невъзможно да се докажат, но в които вие сте свикнали сляпо да вярвате. Отхвърляйки всички тези недоказуеми неща, вие постоянно ще се връщате към двата прости факта – „Аз Съм“ и „Има възприятия от съмнителен характер“ – и ще продължавате медитацията на чистото съзнание.

По време на медитацията ще има също отъждествявания от типа „аз съм ….(име)“, „аз съм тяло“, „аз съм ум“, „аз съм мъж/жена/син/дъщеря“, „аз съм директор/работник/ученик“, „аз съм еди какъв си“ и т.н. В такива случаи е достатъчно да се забележи, че всички тези отъждествявания се основават на усещането „Аз Съм“ и израстват от него, а по-нататъшните отъждествявания (кой съм аз и какво съм аз) или уточнения (какъв съм) вече се отнасят към временното положение на нещата. В един момент ще осъзнаете, че вие не сте тяло, не сте ум, не сте каквото и да е в този феноменален свят на сънища. По този начин, вие отделяте чистото „Аз Съм“ от „Потока на възприятия“, в който и възникват всички тези допълнения и временни уточнения към „Аз Съм“. Тази техника на отделяне на „Аз Съм“ от потока на възприятия се споменава и в статията „Упражнение Аз Съм“.

За целта на медитацията е по-добре да се обявява за лъжа всичко (изплуващо в ума), което е невъзможно да се докаже веднага, отколкото да се смята за истина нещо, което ни се е струвало по-рано като неоспорим факт, но недоказуема сега. Благодарение на принципа „всичко, което е недоказуемо сега е лъжа“, вие ще отхвърляте всичко съмнително и ще оставите само това, в което сте абсолютно уверени и което е винаги истина. Това е най-чистия вид медитация.

И нека не ви плашат многото отвличащи мисли, идеи, убеждения и всякакъв друг боклук. Всички тези неща се възприемат само защото отразяват светлината на вашето съзнание, без което те не съществуват. С други думи, потокът на възприятието сякаш ви напомня, че има съзнание, което го възприема и това съзнание сте вие. Затова просто насочвайте съзнанието върху себе си.

Ако нещо е непонятно

Придържайте се към простотата. Ако чувствате, че някой материал, препоръка или ситуация са непонятни, връщайте се към същността на медитацията. Същността на медитацията е такава: Задържайте вниманието си на идеята “Аз Съм Чисто съзнание“, а когато забележите, че вниманието ви се е отвлякло, просто го връщайте. И това е всичко. Останалото са само уточнения и допълнителни препоръки, които могат да ви помогнат.

Както казахме в статията „Природата на душата“, единствената функция на душата е да възприема. Когато вниманието е насочено навън, се възприемат външните обекти. Когато вниманието е насочено навътре, възниква самоосъзнаването. Дадената медитация има за цел самоосъзнаването. За това вниманието трябва да се отклони от външните обекти (такива като тяло, ум, емоции, желания, и всичко останало, в това число и възприятията, получавани чрез тялото) и да се насочи навътре, към себе си, към самия факт „аз съм и аз осъзнавам“.

Осъзнайте факта на осъзнаването(аз осъзнавам, че аз осъзнавам), и след това се осъзнайте като чисто съзнание.

Просто бъдете това самоосъзнаване, това е и преживяването на своята природа на чистото съзнание (на ниво душа). Това е и целия смисъл на тази медитация. Формулировката от типа „Аз Съм Чисто Съзнание“, е необходима само за да насочите вниманието в необходимата посока и за нищо повече. Това не е афирмация за ума или подсъзнанието, това е инструмент подобно на огледалото, позволяващо на съзнанието правилно да насочи вниманието си, за да погледне себе си.

Въпроси може да задавате във форума на сайта „Самопознанието – път към просветлението“ (на руски език). Там може да обсъдите статията и да споделите опита си. Успешни и познавателни медитации!

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/meditacija_na_chistoe_soznanie/0-132

Превод от руски Таня Темелкова

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017