Самопознанието - път към просветлението

104. Процесът на самопознание

Печат

104. Процесът на самопознание

Искреното самоизследване е прекият път към просветлението и той представлява процес на изтриване на личността и личната история. Това е път към свободата и Истината.

Техниката на самоизследване, която е описана в тази статия, се опира на удивителния факт, че ако внимателно погледнем на нещо в нашата реалност, то прекратява влиянието си, а при по-нататъшно внимателно разглеждане (приемане такова, каквото е) въобще изчезва. Това влияние е известно, макар и не толкова много, в езотериката, споменато е в свещените писания и различните духовни и психологически практики, и то се явява ключ към познаването на своята истинска природа. Да приемеш нещата такива, каквито са – това е ключът по пътя на духовното пробуждане и сега ние ще разгледаме техниката, която е построена изключително на този принцип, и затова прави процеса на самопознание и разтъждествяване максимално пряк и бърз.

Както вече писах на главната страница на сайта, процесът на самопознание има 4 нива (слоя), три от които се намират в материалната сфера (биологична, социална, личностна), а четвъртото ниво – истинското самопознание – извежда съзнанието извън пределите на материята, дарявайки ни това истинско освобождение, което се и явява цел на всички духовни практики, религии и езотериката. Предлаганата техника е универсална – тя изчиства всички слоеве, помагайки да се премине през всички нива, чак до самото просветление.

Това е най-прекият път към самопознание, също както и техниката за самоизследване, дадена от Рамана Махариши. В основата на техниката лежи най-обикновения въпрос „Кой съм аз“, разширен и детайлизиран тук по такъв начин, че ефективно да изчиства лъжливите представи за самия себе си (лъжливото аз), подхождайки към него от различни страни, което за повечето практикуващо е по-удобно, понятно и интересно, отколкото изначалната проста версия във вида на въпроса „Кой съм аз“. Дори опитните практикуващи могат да забележат, че разширената версия на техниката прави процеса на самопознание по-жив и интересен, като не е в ущърб на скоростта на проработката, което не може да не ни радва.

Справедливо е да спомена, че дадената техника е изследвана (не само от мен) повече от 10 години в различни формулировки и сега аз публикувам най-ефективния й вариант. Също така справедливо е да кажа, че за някои хора тази техника може да се окаже трудна, защото тя бързо и безпощадно срива всички илюзии, натрупани през годините или по-скоро през живота. Интензивната техника на самопознание с помощта на дадения метод бързо ще промени не само вашия вътрешен свят, но и света наоколо, което не винаги е приятно, защото повечето илюзии ще се окажат не просто скъпи и приятни, но и силно „врастнали се във вас“. Не препоръчвам тази техника на хора, които попадат в страницата „Предупреждение“, защото това може да се окаже не само болезнено, но и изпълнено с доста негативни последствия, които могат да се окажат непоправими в този живот.

Даденият процес на самопознание фактически е изтриване на личността. Вие като Чисто съзнание, постепенно сте „обраснали“ с различни убеждения и представи за себе си, навици, шаблони и други такива боклуци, което и ви прави човек. Дадената техника чисти всичко слой след слой, от грубите към фините слоеве и чисти дотогава, докато не изчезне и последния, най-фин слой. Теоретически, само един такъв процес на самопознание (възможно в различни формулировки) може да доведе до просветление, ако искрено желаете именно това и не изоставите тези занимания. Но от опит зная, че по духовния път практически няма един единствен възможен метод, затова и има толкова интересни техники и други подобни. Именно за това и аз слагам на сайта и нива с най-добрите техники от тези, на които съм попадал.

Техника на пряко изследване

Ще ви трябват химикал и лист хартия или телефон, или друго устройство за визуален запис. Иначе вие ще затънете още в началото и ще захвърлите всичко, преди да сте започнали. Само напредналите търсачи, имащи по-голям опит в подобни медитации и самосъзерцания, при които умът е сравнително чист, спокоен и устойчив, могат да минат без записки, но и за тях е по-добре да записват, докато не усвоят последователността на въпросите и не свикнат към ставащите в ума процеси.

Осигурете си тихо и спокойно място, където никой и нищо няма да ви отвлича, седнете удобно и затворете очи. Успокойте ума си и се отпуснете доколкото е възможно. В тази техника първият въпрос е най-главния, останалите са разширяващи, спомагателни, но въпреки това задължителни.

1. Как се възприемам сега? (какъв си мисля, че съм сега в дадения момент?)

2. Какво мисля за себе си сега?(какви мисли, убеждения и концепции  имам за себе си?)

3. Какво чувствам сега?(какви емоции и усещания имам?)

4. Как се отнасям към себе си сега?(има ли някакво отношение?)

Въпросите се задават подред: 1,2,3,4,1,2,3,4…. и т.н. кръгово.

Вие си задавате въпрос и намирате отговора (той обикновено изплува сам), който записвате много кратко, колкото да ви е понятно. След това задавате следващия въпрос и записвате отговора. И т.н. Ще забележите, че с всеки нов кръг отговорите ще бъдат малко по-други или съвсем други, което е показател за прогрес. Може да изникнат негативни емоции и дискомфортни усещания. Техниката се изпълнява кръгово докато не почувствате удовлетворение от това колко добре сте поработили днес. Често това се съпровожда с някакво осъзнаване, ново разбиране, радост или значително облекчение. За начинаещите – старайте се да не работите с тази техника повече от час на ден, и ако е сте прехвърлили час, спирайте на най-близкото чувство на облекчение и продължете на другия ден. Прочетете също и другите рекомендации и предупреждения и се старайте да ги съблюдавате.

 

Въпроси и отговори

Отговорът сам ли идва или трябва да се търси?

Вие просто си задавате въпрос, искрено и с интерес (иначе няма смисъл процесът на самопознание) и тогава виждате отговора. Няма проблем, той е на повърхността. Докато попитате и виждате отговора. Обикновено отговорите са очевидни и достъпни за възприемане веднага.

Понякога отговорът е трудно да се формулира с думи, какво да се прави?

Старайте се. Формулирайте така, както ви се струва най-близко до действителността. По-добре да запишете нещо не съвсем точно, отколкото въобще нищо да не запишете и да заседнете заради това.

А какво ако не намирам отговор на някой въпрос? Или когато отговорите са повече?

На главния въпрос (първия) винаги трябва да се намери отговор, който е достоверен в момента сега. За това е достатъчно просто да си зададете въпроса, искрено и с интерес, след това внимателно да се вгледате какво се появява като отговор и да го запишете накратко. На спомагателните въпроси не се появяват веднага отговорите, в такъв случай можете повторно да си зададете същия въпрос или да преминете към следващия. Главният въпрос е първия, останалите спомагат да се изчисти темата от различни страни. Като правило, отговор има винаги, ако сте искрени и имате интерес към самопознанието. Ако отговорите са прекалено много и те се изсипват от вас като от рог на изобилието, просто ги записвайте накратко (записването не трябва да отнема много време и внимание). Когато престанат да се изсипват, преминете към следващия въпрос.

Какво да се прави, когато отговорите са еднакви, т.е. се повтарят по новите кръгове?

Това не е страшно и означава, че предния път даденият обект не е бил приет както трябва напълно. Идеите и убежденията за себе си биват с различна „плътност“ и жизнеспособни, затова не е удивително, че някои не се изтриват изведнъж, а излизат много пъти в процеса на самоизследване. Ако отговорът е идентичен, постарайте се да погледнете внимателно и да видите има ли все пак макар и малка разлика. Например, на предния кръг е излязъл отговорът „аз съм дебел“, а сега той излиза, но заедно с него има едва доловимо усещане, например „…и мързелив“. По този начин, при достатъчно внимание, може да се забележи, че няма идентични отговори, те винаги се различават поне малко, дори ако това е просто оттенък на усещане, което трудно се изразява с думи. Когато отговорите ви се струват еднакви, старайте се да забележите разликите, т.е. бъдете по-внимателни и гледайте по-съсредоточено.

Защо във всеки въпрос се употребява думата „сега“?

Защото в тази техника „подбираме“ само това, което „виси“ в настоящето. Нашата задача не е в това да промъкнем в миналото и да намерим там всички представи, убеждения, емоции и концепции за себе си. Ние работим с тези, които са на повърхността, точно сега. Те висят точно тук, трябва просто да насочим вниманието си (посредством съответните въпроси), за да видим и запишем. Отговорите сами идват в необходимата последователност, това е много просто. Именно затова във всеки въпрос се напомня, че работим само с това, което е валидно сега.

Как става изтриването на личността в този процес? Как е възможно това?

Това е мистичен процес, който няма ясно обяснение в материалистичната наука, защото излиза извън пределите на материята. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се разбере устройството и последователността на създаване на човека. Личността (тялото, ума, мислите, емоциите, разума, лъжливото его) – това са фини материални неща, съзнанието (дух, душа, Атман, Брахман, Абсолют) са нематериални. Изтриването на личността и личната история е възможно само защото изброените материални неща не са истина, нямат реално съществуване, а по-скоро са илюзии, фантазии на Абсолюта. Висшето Аз фантазира отделност, като се превръща в душа (индивидуално съзнание) и след това постепенно наслоява всички тези фини материални обвивки: лъжливо его, разум, ума, тяло. Тези наслоения са изопачени, лъжлива видимост, подобно на въздух или халюцинации. Те само ни се струват (възприемат се) съществуващи, но не са такива в действителност, което много подробно е описано в книгата Йога Васищха, затова няма сега да се задълбочавам тук. Изтриването на личността и личните истории става, когато Абсолюта (вашето висше Аз, истинското Аз) чрез вас внимателно разгледа създадените илюзии на части, безпристрастно, отделяйки внимание на всеки детайл. Такова внимателно разглеждане води до възприемане на каквото е, благодарение на което илюзията вече не се вижда като реално съществуваща и затова изчезва. Това е по-трудно да се обясни, отколкото да се почувства чрез собствения опит. В процеса на самопознание вие сами ще видите и почувствате как това работи. Илюзиите за себе си просто ще се разтварят и изчезват една след друга.

Защо въпросът „Какъв ми се струва че съм аз в дадения момент?“ е по-добър от въпроса „Кой съм аз?“

Това е един и същ въпрос, изказан по различен начин, с малко по-различен подход. Въпросът „Кой съм аз?“ е прям, но той не е понятен за този, който не е чел книгите на Рамана Махариши по повод правилното му разбиране и използване. Над този въпрос новаците по-трудно медитират, отколкото да използват четирите въпроса, предложени от мен. Те са напълно ясни, понятни и не изискват четенето на друга литература. Човек, който тепърва започва процеса на самопознание, дори след прочитането на книгите на Рамана Махариши, може да забележи, че предложеният от мен вариант на техниката е не само по-разбираем и по-прост за изпълнение, но и по-бърз. Това е добре за началните етапи на самоизследването, а по-нататък, в процеса на самопознанието, човек ще забележи, че варианта на Махариши е станал по-разбираем, по-близък и по-прост, затова има смисъл да се практикува тази техника. Между другото думата „струва ми се“ в първия въпрос е подбрана много удачно, защото ние действително само ни струва, че сме някакви си, а в действителност не сме това, което ни се струва. Тази дума всеки път напомня на човека да не вярва на струващите ни се неща, да не зацикля и затъва в тях, а да продължава по-нататък в самоизследването, докато не бъде намерена Истината. По повод практиките на самопознание, предложени от Рамана Махариши, може да с прочете книгата му „Бъди този, който си“.

Изтриването на личността води до пустота и дискомфорт. Какво да се прави тогава?

Да, тези усещания ще преследват повечето от практикуващите, такива са страничните ефекти в процеса на самопознание. Понякога това се чувства като пустота, скука, неудовлетвореност, раздразнение, загуба на смисъла на живота, депресия, апатия и други подобни явления. При възникването на тези симптоми може с нещо да се замести загубените важност и смисъл, а ако симптомите са ярко изразени, е необходимо да се намали интензивността на работа или изобщо да се прекрати за известно време. С какво да се замени – прочетете „С какво да е зает ума“ от форума на руския сайт за самопознание и изберете това, което ще работи добре във вашия случай. Много добре се изпълва загубената важност с творчество – създаване на нещо ново, или просто занимание с любима работа, което е и изпълняване на предназначението ни в материалния свят. Изтриването на личната история може да бъде болезнено или неприятно, защото това си е загуба, макар и загуба на илюзии. Намерете за себе си баланс между процеса на самопознанието и запълването на загубените илюзии – това ще сведе до минимум неприятните преживявания.

Личността сякаш се изтрива, но в обикновения живот отново реагирам както и преди. Какъв е тогава смисълът на това самопознание?

Тук има няколко важни момента. Личността действително се изтрива, ако в края на медитацията вие почувствате това, но действително може да се възражда в ежедневието в една или друга степен; това става защото има три неща: прототип на личността, външни обстоятелства и хора, и вашето взаимодействие с тези обстоятелства и хора (ако, разбира се, сте решили и понататък да взаимодействате с тях). Но има разлика: вие виждате тази личност, осъзнавате я, намирате се сякаш на разстояние и разбирате, че не сте нея, което само за себе си е много полезно. Фактически, вие повече не се намирате под нейния контрол. Ако се намирате все още, то това се обработва в по-нататъшните медитации. Но същността дори не е в това. Процесът на самопознание е работа на вътрешния план, това е изчистване на вътрешния свят, и дори външно да няма кой знае какви промени, вие все едно бързо се придвижвате към Истината. Веднъж осъзнали, че вие не сте тялото, вие вече никога повече няма да повярвате в противното, дори външните обстоятелства да ви заставят да се държите както и преди. Още по-весело ще стане, когато изведнъж разберете, че вие не сте ума. Да, външно отново може да оживяват предишните личности и шаблони (или не оживяват, или се променят, или възникват други), и за другите вие може да сте все същия дебел мързел с его, но сега вас това няма да ви вълнува, защото вие точно ще знаете от собствен опит, че вие не сте тялото и не сте ума, и никой да може да ви убеди в обратното. В този смисъл практиката на самопознание е вътрешен процес.

Ако аз не съм тялото и не съм ума, то какъв е смисълът да имаме тяло?

Въпросът не в това – да имаме или да нямаме тяло, то вече е тук, налице. Трябва да го поддържаме в оптимално състояние, за да имаме възможност да се занимаваме с подобни практики с цел да осъзнаем своята духовна природа. Но повечето хора използват тялото си за други неща, така и не постигат освобождение нито в този живот, нито в следващ, нито между тях. Докато човек не се осъзнае като духовно същество, той ще е принуден да получава материални тела под една или друга форма, в зависимост от желанията и характера.

Работи ли техниката, ако на мен не ми се струва интересна?

Колкото по-голям стремеж имате да познаете истинската си същност, толкова по-искрен е интересът, толкова по-ефективна е техниката и увлекателен процесът. Ако техниката не ви е интересна, вие не можете да насочите достатъчно внимание там, където са насочени въпросите, затова няма да успеете да разгледате нещата както трябва и ефектът ще бъде по-малък. Това е процес на самопознание, именно за това е предназначен. Ако самоизследването и самопознанието не ви е интересно, значи тази техника за сега не ви е необходима и може да погледнете другите техники.

Въпроси може да зададете на форума на сайта и/или да прочетете отговорите им.

Още веднъж искам да кажа, че това е една от най-силните техники по пътя към просветлението. Нейната ефективност се определя от това, че вие сте съсредоточени върху лъжливото си аз, раздробявайки го на парченца, и внимателно или осъзнато (което води до приемането на нещата такива каквито са) унищожавате (изгаряте, изтривате, разсейвате) всички илюзии и измислици за себе си. Като горящ факел разсейвате тъмата, благодарение на която ви се струва, че съществува това, което в действителност го няма, а също и внимателно (осъзнато) разсейвате илюзиите за себе си, оставяйки само това, което е истинско у вас – чистото съзнание. Този процес на непосредствено самопознание прилича на чистене на зеле или лук: отнемате слой след слой докато всичко неистинско изгори в огъня на осъзнаването.

Между другото, с помощта на тази техника може успешно да отработите и други неща, просто като заместите „себе си“ с тях.

Превод от руски Таня Темелкова

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/process_samopoznanija/0-131

Sunday the 26th. Spiralata.net 2002-2017