Самопознанието - път към просветлението

090. Как да се избавим от чувството за вина и гордост

Печат

90. Как да се избавим от чувството за вина и гордост

 

 

На всички е познато чувството за вина, когато смятаме и чувстваме, че сме постъпили лошо, и чувството за гордост – „какъв съм юнак“ – заради успехите си и добрите постъпки, което може да прерасне в арогантност.

В какво се състои разликата между гордост и арогантност и кое е лошото в тези чувства? Например, нима е лошо да се гордееш с успехите на детето си или собствените достижения в една или друга сфера на живота? Въпреки различните оттенъци и значения на думата „гордост“, разликата между чувството на гордост и арогантност в действителност не е много голяма, тъй като второто е по-ярко изражение на първото. И двете чувства, както и вината, произлизат от един и същ източник, който ние ще разгледаме малко по-долу.

Религиите разглеждат гордостта като един от „смъртните грехове“, „забравяйки“ да споменат за чувството на вина – това е своего рода разновидност на гордостта, в което ще се убедите, проанализирайки причините за появата на тези две чувства. А тогава значи и чувството за вина е също такъв грях, като гордостта.

Причина за гордостта и чувството за вина

Откъде се взема чувството за вина? То може да възникне само в случай, че ние смятаме себе си причина за нещо лошо, например, когато сме направили нещо лошо, умишлено или съвършено неумишлено. Аз се чувствам виновен, само когато се смятам причина за някакви лоши действия. Т.е. веднага се появява идеята за лична причинност в извършване не действия.

Точно същото е и с гордостта: преди да възникне чувството за гордост, аз се смятам причина за някакви добри действия, иначе няма да има с какво да се гордеем. По този начин, и в двата случая ние може да отделим общия знаменател – усещане себе си като причина. Само след това, в зависимост от това до какво са довели тези действия, може да възникне чувството за вина или гордост.

Но какво му е на „аз съм причина за своите действия“? – ще попитате вие, и това е много добър въпрос, което следва да се изучи преди да можем да се избавим от чувството за лъжлива вина и лъжлива гордост. Тези чувства са лъжливи от самото начало, в мисъл, че те нямат никакви основания, освен лъжливата идея за лична причинност.

Коренът на вината и гордостта

Чувството за лична причинност, т.е. автономност и авторство на мисленето, реагирането и действията е причината за лъжливото чувство за гордост и не по-малко лъжливото чувство за вина.

Виждайки корена на проблема, може да се разбере абсурдността и безоснователността на гордостта и вината, и тогава тези преживявания сами ще ни избавят от нежелателното си присъствие – няма да ни се наложи да приложим дори и най-малките усилия, за да се избавим от тях.

Да се опитаме да погледнем на ситуацията от самото начало – от раждането. Ние се раждаме в малко тяло и за времето докато то се научи на понятен език да изразява своите мисли, става отъждествяване на съзнанието (нашето чисто „аз“) с това материално тяло. Известни са не малко случаи, когато деца дори по-големи не се отъждествяват с тялото, а казват „това иска да яде“, показвайки тялото си, или говорят за себе си в трето лице, казвайки името си, сякаш то няма никакво отношение към тях.

Подобни явления се обясняват от религиите и езотериката, утвърждаващи, че човек изначално е духовно същество (чисто нематериално съзнание), което временно се отъждествява с материалното тяло, чрез което възприема света. Тези отъждествявания са лъжливи от начало до край, което се потвърждава от личния опит на множество практикуващи, макар и в различни духовни практики, в опитите на клинична смърт и различни други ситуации и обстоятелства. По време на „духовното пробуждане“ човек осъзнава лъжливите отъждествявания и повече не можете да го убедите в това, че той е тяло.

Но да се върнем на причините за гордостта и вината – защо те възникват и как да се избавим от тях.

Тъй като тялото действа, а с това тяло има отъждествяване, ние казваме „Аз направих това и това“. Но факт е, че всички действия прави тялото, а не съзнанието, което всъщност се явяваме. Тялото действа така, както му диктува ума, който, на свой ред, се ръководи от миналия опит (в т. ч. и по генетична линия) и ситуациите в настоящето, и цялата тази дейност на тялото и ума се подчинява на законите на вселената, и няма никаква автономност и дори и най-малка независимост (виж статията „Има ли свобода на избора?“).

А какво прави душата, или съзнанието, което изначално е всеки от нас?

В Бхагавад гита, свещени писания на индуистите, за това се говори ясно и конкретно: душата не прави нищо, всички действия се извършват от гуните (енергии) на материалната природа. Под влиянието на тези енергии и в зависимост от набора от различни фактори в един или друг момент от времето, в нашата глава идват едни или други мисли, емоции, желания и чувства, които предизвикват съответните реакции и пораждат действия, които ние наричаме свои поради лъжливото отъждествяване с тялото.

По природа душата е пасивен наблюдател, независим свидетел на ставащото, за което многократно се говори във Ведическите свещени писания и което може да се постигне чрез собствен опит в момент на самопознание или разтъждествяване. Но докато душата (съзнанието) се отъждествява с тялото, автоматично възниква преживяване на себе си като деятел, често с усещането за независимост на мисленето и свобода на избора.

Чувството за лична причинност подразбиращо автономност на мисленето и поведението на човека, е лъжливо, или илюзорно, което може лесно да се види в резултат на повърхностен анализ. Ние можем да видим, че всичко в този свят е взаимосвързано и съгласувано, и тук автономността и независимостта могат да бъдат само илюзии, въпреки видимата реалистичност. Нищо в материалния свят няма независимост, иначе този свят не би могъл да съществува.

По този начин, стигаме до разбирането, че първо – душата нищо не прави, и второ – че тялото и умът нямат свобода на избора: умът не е способен да мисли, точно както и тялото не е свободно да действа – всичко ставащо се подчинява на закони, които поддържат този свят в действащо състояние. Хората, достигнали до определено ниво в различните духовни практики, виждат, че всичко тук е в хармония, взаимосвързано и взаимозависимо. Човек, всъщност, е механизъм „стимул-реакция“, който напълно се намира във властта на Живота, както зъбчатото колело в механичните часовници напълно е във властта на целия механизъм на часовника, без да има никаква свобода на избора, освен привидната.

Разбирането избавя от вина и гордост

Отъждествяването с тялото създава илюзията за личното действие: „това аз го направих“, а последствията  от тези „свои“ действия, в зависимост от това „добри“ ли са последствията или „лоши“, но заставят да изпитваме чувство за гордост или вина.

Познавайки себе си (своята истинска духовна природа) и осъзнавайки факта, че „аз никога нищо не правя; мисленето е процес, неконтролируем от мен, а всички действия се вършат от енергиите на материалния свят“, човек може лесно да се избави от илюзията за лична причинност и, съответно, от чувството за илюзорна вина или лъжлива гордост.

Заедно с тези лъжливи чувства, човек се лишава и от много други Илюзии на Живота, постигайки свобода, спокойствие и това, което се нарича смирение. Възниква разбиране, че всичко в този свят принадлежи на Бога, „Над всичко е Волята на Бога  и няма нищо освен Бог (всичко е проява на Неговите енергии).

Избавлението от гордостта, илюзиите и чувствата за вина носи толкова голямо облекчение, колкото по-силно е бил човек отъждествен с ума, приемащ решенията и тялото, изпълняващо действията в съответствие с желанията и решенията на ума.

Като душа (или съзнание), човек винаги е свободен и безгрешен, но като тяло и ум – винаги е зависим и подложен на поощрения и наказания в социума за направените действия, затова не следва да се тълкува тази статия като призив „да се забравят“ законите и моралните норми на обществото и да се прави каквото ни се иска. Но да се избавим от гордостта и чувството за вина е желателно, тъй като те пряко и косвено ни носят страдания и неприятности, въвличайки ни в другите илюзии на живота и привързвайки ни към материалните преходни неща, замъглявайки нашата духовна природа и лишавайки ни от спокойствие.

Методи и способи за избавяне от гордостта и чувството за вина

Дори частичното разбиране на гореказаното е способно да ви избави от чувството за вина и гордост, или поне в някаква степен. За да се ориентирате повече в тази непроста тема, прочете статиите „Природата на ума“, "Илюзиите на живота“ и другите материали на сайта.

А като практика можете да използвате „Обработка на дуалностите“, „Упражнението Аз съм“ или упражнението „Медитация върху потока от възприятия“. Всякакви методи и способи, които помагат да се избавите от чувството за вина и гордост, също автоматично ви избавят от другите илюзии на живота, затова, ако ви интересува самопознанието, можете да ги използвате.

Предлагам ви да изгледате видеото на Рамеш Балсекар, което добре допълва разглежданата тема:

 

 

Виждайки, че няма никакви реални основания да се обвиняваме (или някой друг) в нещо, или да си приписваме (или на някой друг) причинност или някакви заслуги, ние придобиваме вътрешен покой и по-дълбоко познаваме вътрешната си природа – присъстващото съзнание, вечното, неизменното и неприкосновеното. „Няма по-голямо щастие от покоя“, казал Будда, а това е възможно само при осъзнаването на своята духовна природа.

Притча

Веднъж търсачи на истината се изкачили във високата планина при един мъдрец и го попитали:

- Как да станем мъдри?

Мъдрецът медитирал. След известно време излязъл от медитация и казал:

- За да станете мъдри, трябва да направите правилния избор.

- А как да разберем кой избор е правилния?

- Изхождайки от опита...

- А как да се сдобием с опит?

- Правейки неправилен избор…

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/kak_izbavitsja_ot_chuvstva_viny_i_gordyni/0-112

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019