Самопознанието - път към просветлението

085. Бог е всичко. Висша Истина

Печат

Бог е всичко. Висша Истина

 

 

В свещените писания на християнството и индуизма (възможно е, и в другите религии) може да се срещне утвърждението, че всичко е Бог и всичко произлиза от Бог.

В индуизма Бог е Висшата Истина, която има три аспекта: безличен (Брахман), личностен (Бхагаван) и всепроникващ аспект – Параматма, т.е. Свръхдуша, живееща в сърцето на всеки човек и във всеки атом на сътворения свят. Всички тези три аспекта на Бога са равностойни, тъй като са равностойно проявление на Бога като Висша Истина.

Бог е източник на всички енергии, изходящи от него – както фините материални, така и грубите физически, от които се създава целия проявен свят. Тъй като Бог е абсолютен, на висше ниво (адвайта, недуалност), няма различие между Бог и това, което произхожда от него: енергията на Бога е тъждествена на самия Бог, както и сътвореното е тъждествено на самия Творец.

В Абсолютната Истина няма двойнственост, затова познаващият и познаваемото са едно, за разлика от материалния свят, където познаващият е духовната енергия на Бога, а познаваемото – материална енергия. Попадайки под влияние на енергията на материалния свят, душата (съзнанието, духовната енергия на Бога) се отъждествява с нея (тялото, ума) и по този начин става обусловена, което е илюзия, тъй като отъждествяванията са лъжливи.

В проявения свят, в дуалността е прието да се дели енергията на Единния Бог на божествена и демонична (добро и зло, правилно и неправилно  и т.н.), духовна и материална, върху което е и построен целия този свят, религиите и духовните практики. Без дуалността този свят не би могъл да съществува.

Често под думата Бог имаме предвид Бога като Творец, Абсолют, или Висша Истина, Висша Сила. Това обаче създава разделение на творец и сътворено. Благодарение на тази дуалност съществуват духовните практики, философии и религии, позволяващи придвижването от (низшето) материално съзнание към (висшето) духовно или Божествено.

Личностният аспект на Бога (Бхагаван), е Бог като Изначална Висша Личност, има най-добрите качества, които трябва да служат за ориентир на хората, желаещи да постигнат духовно съвършенство, божествено съзнание. Низшите качества, които може да притежава само човек, се отнасят към дяволските или демоничните – и това са всички лоши черти на характера, животинските качества.

Висшата Истина се състои в това, че тази дуалност е илюзорна, тъй като има само Бог, и няма нищо, освен него – това е същността на адвайта. По този начин Бог е Висшата Истина, а всичко, което се намира в относителността (е част от дуалността), може да бъде истина само относителна (временна, променлива). Тъй като ума на човека е неспособен да разбере Висшата Истина (умът може да разбере само относителните неща), му се дават практиките за самопознание, чрез които той се приближава до разбирането за недуалността и постепенно стига до освобождение, просветление.

Душата е неразделна част от Бога

Думата „неразделна“ означава „не отделна“ и „неотделима“, нямаща независимо съществувание, не можеща да съществува отделно и независимо. Душата, като чисто съзнание, е неотделима част от Съзнанието на Бога – Неговата духовна енергия. Душата, т.е. индивидуалното съзнание, както вече говорихме в статията „Природата на душата“, има определени характеристики, и е неподвластна на материалните енергии, макар и да ги възприема.

Чувството за отделност от Бога е илюзия, която е необходима за съществуването на материалния свят и обезпечава получаването на този опит, който получават живите същества в този свят. Тази илюзия може да бъде обработена с помощта на техниката „Заличаване на границите“.

Всичко принадлежи на Бога

Тъй като Бог е източник на всичко съществуващо, и всичко се състои от Неговите енергии, духовни и материални, истина е и това, че всичко принадлежи на Бога. Няма нищо, което да е извън собствеността на Бога, тъй като абсолютно всичко произхожда от Него, и е създадено от Него – всичко произхожда от Един Единствен Източник.

Хората създават множество материални обекти, затова някои от тях смятат себе си за творци и притежатели, изпускайки от поглед факта, че те създават всичко това от материя, която е съществувала до момента, когато те са помислили да я използват за създаване на материалните вещи. А и самите хора се състоят от енергия, създадена от Бога. Нито един здраво мислещ човек не може да заяви, че той сам се е създал, сякаш от нищото.

Още един много интересен момент (и много непонятен) е този, че всички мисли на човека, всички негови емоции, желания и действия също принадлежат на Бога.

Благодарение на лъжливото его и въобще на егоизма, човек смята, че неговите мисли му принадлежат, тъй като „Та нали аз ги мисля, аз ги създавам!“. Обаче дори и най-простият анализ е достатъчен, за да се разбере, че мислите съвсем не се намират под контрола на човека – те идват и си отиват, независимо от желанието на човека да мисли или да не мисли. Опитайте се да поседите за минута и да не мислите абсолютно за нищо и ще разберете за какво става дума. Мислите идват без да питат и си отиват без разрешение, те не питат, искате ли ви да мислите или не. Вие не можете да мислите мисъл, която още не е дошла и вие не можете да не мислите мисъл, която вече се мисли.

Има хора, които твърдят, че са постигнали контрол над мисленето, но този контрол, ако го има, винаги е относителен, временен, и в края на краищата, илюзорен. Ако Бог поиска, да се смятате за собственик на мисленето, то ще ви изпрати това преживяване, тъй като такова преживяване също принадлежи на Бога.

Същото се отнася и за всички емоции, желания и действия на човека. Ако Бог иска да се смятате за контролиращ собственик на всички тези неща и явления, то той ще ви изпрати съответното преживяване. Ако поиска да ви освободи от тези илюзии – ще ви освободи. Думата „иска“ тук е употребена условно, и тя бе предава истината, защото Бог, като Висша Истина, е самодостатъчен и не се нуждае от нищо, затова няма желания.

Още повече, че Бог проявява себе си. И всичко, което само съществува, е проявление на Бога. Няма нищо, което да не било проявление на Бога, Висшата Истина.

Над всичко е Волята на Бога

Тъй като всичко се състои от енергията на Бога и произхожда от самия Него, включително и всички наши мисли, емоции, желания и действия, следователно, личната воля на човека в действителност също е Волята на Бога, проявена чрез човека. Обаче, благодарение на егоизма (на дадения индивид на Бога), в човека възниква преживяване сякаш това е негова собствена воля, а не Волята на Бога. Което, естествено, също е Волята на Бог.

Това е много важен момент, който, ако бъде дълбоко разбран и почувстван, ще донесе на човека освобождение.

Разбирането за себе си (тяло, ум, личност) като инструмент, чрез който действа Бог, лишава човека от чувството за лъжлива гордост (за „своите“ добри дела) и чувството за лъжлива вина (за „своите“ лоши дела), а също и от всички последствия от тези две лъжливи чувства.

Разбирането, че другите хора са инструменти, чрез които действа Бог, лишава човека от завист към тях, злоба и други подобни качества и чувства, а също и от техните последствия.

Разбирането, че един и същ Бог действа чрез всички хора ( и не само хората), отваря очите на човека за истинското положение на нещата, позволява му да види този грандиозен спектакъл на Всемогъщия Бог и да познае висшата истина.

Естествено, с времето делението на „добро“ о „зло“ също изчезва, тъй като в божественото съзнание няма място за тази дуалност. Ако всичко е Бог, а душата е негова неотделима духовна част, и над всичко е Волята на Бога, то какъв смисъл имат от понятията „добро“ и „зло“, освен илюзорен?

Разбирането за себе си като вечна душа, независеща от материалното по никакъв начин, носи окончателно освобождение от капана на материята, позволявайки ви да се познаете като чисто съзнание, въпреки че възприемането на материалния живот със всичките си радости и несгоди продължава, докато душата (съзнанието) се намира в тяло.

Що се отнася до прилагането на принципа „над всичко е Волята на Бога“, то трябва да се разбере, че това съвсем не е принцип, и аз не ви препоръчвам да прилагате това знание като принцип. Хората тълкуват невярно тази фраза, отказвайки се да правят каквото и да било. Те казват: „ако това е Волята на Бога, то ще стане само“, забравяйки, че Бог не смята да прави нещо за тях с чужди ръце. Има българска поговорка за това: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. Но за такова умонастроение също е Волята на Бога, както и на всичко останало.

И не е вярно, че бездействието по-лошо от действието, както не е вярно и обратното – че действието е по-лошо от бездействието. И тук ние стигаме до следващия важен момент

Неведоми са пътищата Господни

Ние можем да имаме само тези знания (и само тези разбирания), които Бог ни открива, и дори тези знания се намират в дуалността, т.е. не са Висша Истина. Днес ни се открива знание в някакъв вид, а утре ни се открива в друг, а по-следващия ден – в трети.

Фразата „неведоми са пътищата Господни“ означава също невъзможност човешкия ум да разбере устройството и функционирането на вселената и напълно да се оправи в теорията за кармата, затова всички опити са обречени на неуспех. Животът не е това, което можем да разберем с ума си, Животът е това, което трябва да преживеем. Опитите да разберем всичко с ума просто задействат ума в безполезна по своята същност дейност, пречейки ни да живеем тук и сега.

Затова въпроси от типа „а как…“, „а защо…“. „а коя практика е по-добра“, разбира се могат да получат отговори, но тези отговори не трябва да се смятат за Висша Истина. Още повече, че тези знания ни се откриват чрез Бог, което обезпечава постепенно духовно израстване и продължаване на съществуването на проявения свят. Този процес не трябва да се спира, та нали така е устроен живота, това е проявлението на Бога.

Обработка на дуалностите

Възможно е, докато четяхте тази статия да ви се прояснило нещо, или обратното – да се е дообъркало. Затова аз, както винаги, искам да напомня, че има проста и ефективна практика – и тя е техниката за обработка на дуалностите, която ще ви помогне да разплетете възлите на мислите, идеите и всичко там, каквото се объркало.

 

Анекдот

(от преводача)

Група учени отишли при Бог и му казали, че вече знаят тайната на Сътворението и могат да направят човек. Бог се усмихнал и казал:

- Добре. Хайде да видим.

Тъкмо учените взели шепа кал и Бог ги прекъснал и им казал:

- А, не! Направете си сами кал.

 

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/bog_est_vsjo_vysshaja_istina/0-106

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019