Самопознанието - път към просветлението

082. Научен анализ на техниките

Печат

Научен анализ на техниките

 

 

Автор на статията е Роман, който е изучил предложените на сайта техники от гледна точка на науката и успешно ги е изпробвал върху себе си.

Съществува мнение, че към всеки аспект от живота ни трябва да се погледне от различни страни, с цел да се получи многостранно разбиране и по-цялостна картина на света. Това е актуално за всяка жизнена ситуация и за всеки обект, в противен случай ние изпускаме нещо важно или в краен случай трактуваме възприеманото изкривено.

Дадената статия е написана в логичен, строго материалистичен стил. Тя обяснява предложените на този сайт техники от първо ниво, техниките „Благодарност“ и „Формулата на щастието“ от гледна точка на конгнитивната психология, гещалт психологията и неврофизиологията. Тук няма да бъде казано нищо за висшите субстанции и божествената светлина, само строго научно логическо обяснение.

Необходимостта от подаването на информацията именно в такъв вид възникна в резултат на едностранно отношение към духовното търсене от страна на широката общественост и изолиране на всичко, свързано с духовността в областта на мистиката. В резултат в обществото се е развило предвзето отношение към различните духовни традиции, йогата в частност, като към нещо фантастично или приказно.

Няма значение, че е послужило за причина за подобни отделни (различни) отношения към духовността. Тук, за да погледнем на духовното търсене от нова страна, ще използваме понятието „психотерапия“.

Такова разбиране на същността на нещата в крайна сметка не е пълно и е едностранчиво, но ще допълни вече съществуващата у вас представа за механизмите на работа на предложените на този сайт техники. Фактически авторът на дадената статия е предприел опит да интегрира науката и езотериката в широкия смисъл на думата.

Подобни опити са предприемани и преди от много хора, но единна, интегрирана система на терминологията така и не възникна.

И така, науката за душата била наречена психология, духовният подход към самопознанието и саморазвитието нарекли езотерика, но в какво е разликата?

Научен анализ на техниките за обработка на дуалностите

Така, процесът на възникване и присъствие във вашата съзнателна дуалност, като две противоположности, в когнитивната психология се нарича когнитивен дисонанс. Основоположник на теорията на когнитивния дисонанс е Л. Фестингер. По експериментален път той е показал, че наличието в съзнанието на човека две взаимоизключващи се идеи води до психичен дискомфорт, което е мотив за намаляване степента на дисонанса.

Така, например, мислите за това, че „да се пуши е вредно“ и „иска ми се да пуша“ може да се представи като дуалността „да пуша – да не пуша“. Този вътрешен конфликт води до силно психично напрежение и изтощение на ниво физиология. Фестингер предложил няколко начина за намаляване степента на дисонанса, но нито един от тях не действа извън рамките на конфликтните конгнитивни структури (полюсите на дуалността).

Техниката за обработка на дуалностите, предложена на сайта е обикновена медитационна (психотерапевтична) практика на концентрация, чийто обект е самата дуалност. Тоест наблюдател в дадения случай е извън дуалната двойка. От гледна точка на неврофизиологията съзнателно се задействат повече висши отдели на главния мозък, позволяващи осъзнато да се анализира и концентрира върху дуалността. Под по-висши отдели на главния мозък се разбират тези отдели, лежащи физиологично, а съответно и еволюционно по-високо от тези, в които се разполагат конфликтните конгнитивни структури.

По-късно неврофизиолозите изяснили, че под когнитивен дисонанс хипоталамусът (особен отдел на главния мозък), отделя вещества, блокиращи дейността на висшите отдели на главния мозък, отговорни за осъзнаването. Остават да работят всички структури на главния мозък, които не са по-висши от лимбичната система, която отговаря за запомнянето и възпроизвеждането на информацията от паметта. В такова състояние човек най-много е подвластен на програмиране, тъй като е по-малко осъзнат. Това се използва от политиците и рекламата.

В случая използването на техниките от първо ниво "Обработка на дуалностите"  висшите отдели на главния мозък се запускат съзнателно, което дава възможност да се наблюдават, анализират и осъзнават процесите, ставащи в структурите на главния мозък, разположени по-надолу.

От гледна точка на гещалт-психологията всеки полюс на дуалността е установка или качество на определена субличност. Теорията на гещталт-психологията предвижда, че личността на човека не е цялостна, а разцепена на някакви структури – субличности, всяка от които има свой определен набор от качества, свой собствен характер и светоглед. Във всеки конкретен момент от времето доминира определена субличност, обикновено това е Контрольор, или Критик. Проявата на различни субличности лесно се проследява, когато човек се променя пред очите ви, променя се събеседника, или е всъщност различна личност в различните жизнени ситуации.

По-късно това явление психолозите нарекли социална шизофрения, която в една или друга степен е присъща на повечето, около 95% от населението на  планетата.

Актуализацията на дуалност говори за това, че две субличности влизат в конфликт за проява или доминиране. Тоест в конкретна ситуация човек не е способен осъзнато да реши Ревльо ли е или Смелия.

Техника за обработка на дуалностите позволява да се пуснат в работа висшите отдели на главния мозък и да се осъзнае вътрешния конфликт. Тоест да се подчинят конфликтните субличности на по-общата когнитивна структура, която Джон Лилли в монографията си „Програмиране и метапрограмиране на човешкия биокомпютър“ нарече метапрограмист.

Научен анализ на техниките „Формула на щастието“ и „Техниката на благодарността“

Теорията на „Техниката на благодарността“ и „Формулата на щастието“ започва с разбирането, че емоциите ни не съществуват извън нас. Квантовите физици са доказали, че всичко около нас и ние самите сме енергия. Не съществува пространство и време, има само енергия. Възприемайки външния стимул, ние го преобразуваме в химичен, а след това в електрически, и това е само на ниво рецептор. Стимулът още няколко пъти се преобразува в химичен и електричен при прехода от един неврон към друг. И по-нататък, мозъкът, получил нееднократно преобразувания стимул, основаващ се на него, строи картината на света, която наблюдаваме. Ето как ние сме далеч от истинското възприятие на реалността.

Нашето обкръжение е неутрално и само ние избираме как да реагираме на него, изпитвайки положителни или отрицателни емоции. Не винаги човек е способен да осъзнае, че той е господар на емоциите си. И ако, в резултат на когнитивния дисонанс, висшите отдели на мозъка са блокирани, то човек не е способен да наблюдава и осъзнава своите емоции, той напълно е затънал в тях и отъждествен с тях. Защо това е опасно?

Нашият мозък се състои от милиони неврони, които се състоят от тела на нервни клетки, образуващи в съвкупност сиво вещество и техните дълги израстъци, с които се съединяват един с друг – аксони, образуващи в съвкупност бялото вещество на мозъка. Така всяка емоция и мисъл е активация на определени вериги от неврони чрез нервни импулси. Нашият мозък не е статичен, той променя структурата си, разкъсвайки тези невронни мрежи, които не използва и образувайки нови.

По този начин, тези емоции, които изпитваме най-често, възникват далеч по-просто, тъй като невронните вериги, съответни на тези емоции, все повече и повече се закрепват. Изпитвайки определени емоции осъзнато, можем да ги закрепим. Закрепваме чувството на благодарност, осъзнато извиквайки го и изпитвайки го. Същото се отнася и за чувството на щастие, но не е лесно то да се предизвика. Ние не сме така често щастливи, че просто да си спомним и усетим това състояние. Затова във Формулата на щастието  ние визуализираме щастлив човек, а особените неврони, наречени огледални, приемат това състояние от образа, който сме създали. „Формулата на щастието“ е психологически метод, позволяващ да се усети отново и отново и по този начин да се закрепи невронната верига, съответстваща на състоянието щастие.

Напротив, неосъзнато изпитвайки негативни емоции, закрепвайки съответните невронни връзки, човек бързо се пързаля към депресията и пребивава в нея дълго време.

А и на принципа на обратната връзка, когато изпитваме благодарност, и щастие, ние сме по-спокойни и умиротворени. Съответно животът ни и ситуациите, от които се състои, се възприемат от нас като по-позитивни и положителни, макар и да не престават да бъдат неутрални.

За да сте щастливи е достатъчно просто да бъдете щастливи! Бъдете осъзнато щастливи и благодарни!

Автор на статията Роман Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/nauchnyj_analiz_tekhnik/0-103

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019