Самопознанието - път към просветлението

080. Същността на учението адвайта

Печат

Същността на учението адвайта[1]

 

 

Беше ми зададен въпрос: „В какво е същността на твоето учение?“ Ще отговоря подробно на този въпрос, но веднага ще дам кратък отговор.

Няма никакво учение, затова и няма никаква същност. Аз не съм учител, и нищо не уча. А и няма необходимост от учение.

А сега по-обстоятелствено.

Статиите, които пиша и качвам на сайта – това не са учение, а просто концепции.И целта на всяка концепция, както писах и по-рано, - е да избави човека от тези концепции (идеи, вярвания, убеждения, „знания“ и „истини“), които здраво са заседнали в главата му. Една концепция изкоренява друга (не винаги това става бързо), и след това, в идеалния случай, и двете губят своето значение и трябва да отпаднат. Но често става така, че човек „заболява“ от другата концепция, която го е избавила от предната. Затова се получава верижна реакция на изкореняване на концепции, докато не стане това, което трябва да стане. На каквото е всъщност и посветен този сайт.

Техниките, които са изложени на сайта – също не са учение, а просто инструменти, позволяващи да се подобри живота. Например, обработката на дуалностите  позволява сравнително бързо да се избавите от натрупания боклук в главата, да почистите негативите и да постигнете покой по отношение на това, което преди това ви е безпокоило. Наистина много добра техника за обработка на концепции, убеждения, вярвания, представи, „истини“ и т.н.

Всяко учение е непълно, несъвършено. Какъв е смисълът на такова учение? Това е само временен смисъл, както и самото учение, както и самия набор от концепции в ума на човека. Всичко това се променя, животът не стои на едно място. Не съществува такъв набор от знания, който би бил истинен и пълен. Или поне такъв, който да ви удовлетвори завинаги. Да, вие може дълго да заседнете на Библията, или Корана, или на Ведите, или на каквото и да е още. В това няма нищо лошо, и аз не съм против всички тези религии и системи за самоусъвършенстване. Всяка от тях играе своята роля по нашия път, важна роля. Но ще мине време и възгледите ви за всичко, което сега виждате като истина, ще се променят. В ученията, религиите и практиките няма нищо лошо, но това е само етап от безкрайния път към Бога, проявен във вас и всички други.

Много са тези, които искат учение. Защото смятат, че учението (заедно с живия учител) е крайно необходимо за самопознанието, освобождението, просветлението, самореализацията и т.н. Това е полуистина. На много хора действително им е нужен учител и учение, но само на определен етап. И този етап може, наистина, да се разтегли в продължение на целия живот, но може и да заеме само няколко дни. Тук няма правила, това не може да се прогнозира със сигурност. За почитателите на идеята, че учител и учение са необходими, искам дебело да подчертая: аз не ви призовавам да изхвърлите учителя или учението – когато дойде времето, всичко ненужно ще отпадне само.

Ако чувствате, че ви е нужен учител или учение, търсете и ще намерите. Но не се чудете, ако след някое време се разочароватеили загубите интерес.

Рано или късно вие ще стигнете до това, че всички тези учения и светогледи, меко казано, са съмнителни. Но докато стигнете до това, на много от вас им предстои дълъг път. Будда е изпробвал всичко, което е било достъпно – всички практики и всички системи в продължение на много години и в края на краищата се разочаровал от всички тези неща. И точно тогава ТО е дошло.

Защо е така? Това, което търсите, не се намира там, където го търсите. Вие търсите в дуалността (нашият свят, проявеният свят е свят на дуалността, множествеността). И понякога вие дори не разбирате, че търсите недуалност в дуалността и това е напълно безполезно. И въпреки това разбиране, търсенето продължава. 

Но каквото и да намерите в дуалността, то не може напълно да ви удовлетвори. Никакво учение, никаква «истина», никакво преживяване. Дори и най-дълбоките духовни „истински“ преживявания“ не могат да ви удовлетворят. Те всички си отиват и след това вие отново се трепете, за да възникнат те отново. Всички състояния си отиват, всичко се променя. Неизменна е само вашата природа. Когато Будда разбрал, че търсенето никога не ни дава търсеното, той захвърлил всичко и престанал да търси. Защо да търсим нещо, ако то все едно ще си отиде? Ето тогава и се случва това, което после са нарекли просветление или пробуждане.

Когато се прекратява търсенето, изчезва дуалността. Когато изчезне дуалността („аз като търсещ“ и „това, което търся“), изчезва напрежението, което е било между тези два полюса (макар и илюзорни). И какво остава? Това, което е било винаги – недуалността. Това е вашата природа – това, от което възниква всичко, всички проявления, целия свят, абсолютно всичко.

Същността на учението Адвайта

Тъй като сайтът е посветен на недуалността, т.е. на адвайта, то ще представя накратко същността на адвайта.

Въобще, адвайта не е учение, макар ревностните последователи на великите мастери на адвайта да са направили учение и от нея. Учениците не са разбрали същността (ако може така да се каже), но за да запомнят текстовете, са ги записали. Така е възникнало учението. Така е възникнало поклонението. Така са възникнали практиките и цели общини. Но всичко това е само заместител.

И така каква е същността на учението адвайта. Адвайта означава недуалност, „не две“. Няма две. Това е указание, че всяка двойственост е илюзорна. Нея я има, но тя е илюзорна, преходна. Тя не е реална в сравнение с вашата природа (недвойствена), която винаги е една и съща, никога не се променя (виж „Природата на душата“)

Същността на учението адвайта може да се изрази с различни думи. Например, така: Има ЕДНО, което проявява себе си като много. И тъй като множеството е винаги променливо и преходно, то може да се каже, че то не е реално – в сравнение със своята природа, източника, който е винаги неизменен.

Така че същността на учението адвайта е значението на думата „адвайта“ – недуалност. И въпреки, че проявено и непроявено са различни неща, в това също няма дуалност. Това всичко е Едно. Няма второ.  

И така, дуалността е лъжлива.

Ще разгледаме по-подробно този момент, макар аз вече много пъти да съм се опитвал да обясня това. Сега с други думи.

Животът е единен механизъм, чиито части са тясно свързани една с друга. И взаимозависими. Да, всички части са различни, но не са автономни, не са отделни. Най-голямата човешка илюзия е илюзията за автономното съществуване, която е проява на усещането за свободната воля или свободата на избора („както искам, така и ще бъде“, „всичко зависи от мен“), и влече след себе си другите илюзии и техните негативни последствия. И се започва целият този Божествен цирк така невинно: „Аз съм ……… (това и това, и това), но не съм …………. (това и това, и това) – това е началото на възникването на дуалността „аз и не-аз“. Това отделяне е илюзорно, както и всички останали дуалности на света. Няма две, това всичко е Единен Механизъм.

Това може да се сравни с дейността на тялото. Нито една част или орган няма независимо съществуване. Всички те са свързани помежду си. Това е като верижна реакция и цялото тяло продължава да живее. Няма никаква лична автономност или свобода на избора у който и да е орган или част на тялото. И именно затова целия организъм работи така сплотено. Това е очевидно.

Ако всеки човек беше отделно автономно същество със свободен избор, то светът не би могъл да функционира. Никакви закони, никакви правила, никакви последствия, никаква хармония, пълен хаос. Това не би могло да сработи. И е невъзможно по принцип. Но илюзията за отделност и автономност (с всички останали илюзии) също е необходима, иначе, отново, този свят не би могъл да функционира така, както това става сега.

Затова, накратко, същността на адвайта („моето учение“) е такава: дуалността е илюзорна. Всичко, което се намира в дуалността е нереално.

Преживяването на дуалността не я прави реална. Това е сън, който ви се явява през нощта – струва ви се реален, само докато го сънувате. Когато се събудите, вие не може да твърдите, че сънуваното реално съществува. То е възникнало и си е отишло – как може да го наричаме реално?

Връщам се към въпроса за учението, учителя и ученика

Вие виждате това като три различни неща, отделни едно от друго и имащи независимо съществуване. Аз виждам това като аспекти на едно и също, тясно взаимосвързани (плавно преливащи се едно в друго), нямащи никаква автономност и дори граници. Тези три неща, които ви се струват отделни (както и всички други) имат една и съща природа. Това всичко е Едно.

Вие смятате, че трябва нещо да направите, за да постигнете своята природа (това произлиза от усещането за отделност). Аз виждам, че няма такава необходимост. Вие сте вашат природа, а отъждествяването с тялото и ума е илюзорно. Но вие можете да се избавите от илюзорните отъждествявания (и чувството за отделност), например, с помощта на техниките за обработка на дуалностите. И тогава животът ще стане по-лек, приятен и спокоен.

Вие смятате, че можете да постигнете своята природа. Аз ви казвам, че не можете да постигнете това, от което не сте разделени. Вие вече сте това, как можете да го постигнете? Отделността е илюзия. Когато илюзиите се видят като илюзии, необходимостта от нещо също се вижда такава каквато е – илюзия.

Чувството, че нещо ви е необходимо, е толкова илюзорно, както и чувството за отделност от това, за което се твърди, че ви е необходимо.

***

Възможно е да ви се струва, че аз имам някаква тайна, която не ви разкривам. Аз ви казвам, че всякакви тайни, цялата езотерика, всички „знания“ и „висши истини“, които могат да се изразят с думи, не струват дори да се замислите над тях, а камо ли да ги гоните. Но докато вие не се набягате от душа и не се разочаровате от всички тези красиви, но празни опаковки, ще ви се струва, че „в това има нещо“.

Всичко, което може да се намери в дуалността е пусто по своята природа. Всички желания са пусти, напразни. Всички достижения са напразни. Притежанието е напразно. Защото това никак не оказва влияние на вашата природа. Пустотата се опитва да се засити с пустота, облечена в илюзията за отделност и в другите, не по-малко забележителни, илюзии.

Но вие търсите. Необходимо ви е да се наситите на тези шарени опаковки, да преработите достатъчно количество от тях, за да разберете, че освен красивия им вид, в тях няма нищо. Ще бъдете удивени как сте могли така дълго да се самозалъгвате. И тогава ще разберете истинския смисъл на фразата: „Божествена комедия“. Това действително е много смешно smiley

Ето и цялата същност на „моето учение“: дуалността, с всички илюзии е Божествената комедия.

Ти си този, който играе всички роли.

Ти си този, който се смее.

Ти си този, над който се смеят.

И ти си самия смях.

Всичко това си ти. Няма двама. Няма никого другиго.

 

Добре дошли в адвайта! Весело е!

 

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/sut_uchenija_advajta/0-101

Превод Таня Т.



[1] Адвайта веданта(на санскрит: अद्वैतवेदान्त) е подшкола на веданта, една от шестте школи на индуистката философия. Адвайта е монистична система, изложена и разпространена от Ади Шанкарачаря, а за първи път очертана от неговия парамгуру Гаудапада. Адвайта веданта утвърждава единството на атман (душата) и Брахман (Абсолюта, Бог). Ведантическият канон от авторитетни текстове (прастхана трайи), включва Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.

Според веданта човек страда от обвързаността си с материалния свят в кръговрата на преражданията (самсара) и негова цел е да постигне освобождение (мокша). Според адвайта познание (джнана) на истинската природа на човека представлява освобождение. Обвързването с материалния свят произлиза от непознаването (авидя) на истинската природа на човека и следователно премахването на невежеството носи освобождение. Истинската природа на човека, неговата същност и душа, е атман, който е идентичен с Върховния дух на вселената, Брахман, Абсолюта. Който познава истинската си природа, не просто интелектуално, а от опит, става дживанмукта, освободен докато е още жив (в тялото).

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019