Самопознанието - път към просветлението

079. Потокът от възприятия

Печат

Потокът от възприятия

 

 

Нещата се случват, събитията стават, делата се правят.

Или: Това е, което е.

Никой няма да започне да отрича, че има това, което той възприема. Ако вие нещо възприемате, значи го има за вас – като твърдо „реален“ обект, емоция, спомен, мисъл, образ или някакво възприятие.

„Всеки миг има определен набор от възприятия“ – това е същото утвърждение „това, което е“, само че с други думи.

Всичко, което виждаме, слушаме, усещаме, мислим, чувстваме или осъзнаваме по един или друг начин, може да се нарече поток от възприятия или компоненти на този поток.

Това може да се сравни с главата на магнитофона, която чете магнитните сигнали от лентата, пълзяща по читаемата повърхност. Образно казано, вие сте четящата глава (чистото съзнание), а всички възприятия са „записани“ на лентата, включително възприятията на тялото, мислите, емоциите и всичко останало, което се възприема чрез органите на тялото. Всеки момент е нов набор от възприятия. Времето създава тези потоци от възприятия, и без възприятия то не съществува,

Ние достигнахме до много важен момент в самопознанието и търсенето на истината, което се заключва в следното:

Всичко, което се възприема е съмнително

 

 

Съмнително в този смисъл, че истинността на всяка представа, убеждение, светоглед и т.н. винаги е под въпрос. Защо това е така?

Факт е, че всички наши възприятия (представи, убеждения, знания, прозрения) са променливи. Да кажем, че в детството си сте смятали, че няма Бог, сега смятате, че има (или обратното), а след още 10 години … кой знае как ще се промени вашето възприятие? Или, да допуснем, че преди вие сте се смятали за тяло, а след това сте се начели разни умни книжки и сте започнали да се смятате за душа. И т.н.

Как може да смятаме за истина това, което става, променя се и изчезва? Какво струва такава „истина“, която е дошла, променила и се и си заминала? Това, което идва и си отива, аз наричам илюзия – не защото го няма, а защото е само временно възприятие, чиято истинност е съмнителна. Това е лесно да се види, ако си зададете въпрос от типа на „какво смятах аз за истинно (добро, красиво, правилно, най-хубавото, най-важното) преди и какво смятам сега“?

Но да продължим и ще ви кажа, че:

Не може да се намери истината сред възприеманото

Всичко, което се намери сред потока на възприятията (всякакви знания, прозрения и т.н.), там и ще бъде изгубено, и от това не може да се избяга. Не трябва да се избягват появите на едни или други възприятия, не трябва да се избягва и тяхното изчезване. Вие не можете да не възприемате това, което става във всеки момент сега. Вие също не можете да избегнете изчезването на това.

Вие не можете да изключите възприятията, или макар и само едно от тях. Опитайте се сега да не възприемате светлината и цветовете. Опитайте се да не възприемате звука, мириса, температурата на тялото и въздуха, емоциите и всички останали неща – това, което ви говоря ще стане очевидно. Вие нямате свобода на избора  дори в това. Вие винаги се намирате пред факта – ИМА ТОВА, КОЕТО Е – нещо възниква и вие го възприемате. Вие не можете да предотвратите възприятията, които възникват.

Всички ваши мисли за себе си, самовъзприятие, самооценка, самокритика, самохвалство и т.н. това е просто нещо, което временно възниква, променя се и изчезва.

И вие самите като човек сте част от потока възприятия

Тялото е възприятие, умът (мислите) е възприятие, емоциите са възприятие. Когато се събуждате сутринта, у вас възниква усещане за тялото, поток от мисли и емоции. И всичко това изчезва, когато вечер пропадате в съня. Всяка нощ вие губите всичко, без изключение, дори себе си – всички убеждения и представи за себе си, изчезва дори осъзнаването.

Някои хора се страхуват да легнат да спят - струва им се, че умират, присъства страхът от смъртта и те са прави. Това е смърт – в дълбок сън без сънища няма никакви възприятия – всичко е умряло и сутринта се ражда отново.

Кой възприема?

Ако смятате, че сте се опознали – това е илюзия. Ако можете да се охарактеризирате, – това е заблуждение. Всяко възприятие за себе си – това е просто елемент от потока възприятия.

Самовъзприятиетое лъжливо, както и всичко останало (всички останали възприятия), намиращо се в дуалността, е също лъжливо. За възприемането на себе си са нужни двама: този, който възприема и това, което се възприема, и тези двама са вече илюзия, тъй като те се появяват и изчезват (при това едновременно – едно без друго не могат да съществуват).

Какво имаме в крайна сметка?

 

 

Всички мисли, убеждения и представи за ставащото (възприеманото) не са истина, защото самите те са част от потока възприятия.

Няма никакво „аз“ – мислещо, чувстващо и действащо (автономно, което е автор, причина, източник на нещо), освен като илюзорно, мимолетно възникващо сред потока възприятия.

Няма никакви автономни „други“ – мислещи, чувстващи и правещи, които биха били автори, източници, причини на нещо, освен като илюзорни – мимолетно възникващи като част от потока възприятия.

Няма го този, който се намира в майя (дуалността, матрицата, живота, капана) или извън нея, който е просветлен или непросветлен, който знае истината и който не я знае, тъй като всички тези „аз“-ове и всички тези „истини“ са просто частички от потока възприятия.

Няма го този, който би могъл да се спаси, както го няма и този, който би могъл да спаси, освен илюзорните „аз“ и „другите“, явяващи се части от потока на възприятия.

Всички възприятия възникват едновременно с дуалността. Сама по себе си дуалността вече е илюзорна, затова всички възприятия в дуалността не могат да бъдат истина.

Всички опити „да се изключи дуалността“, да се излезе извън нея, да се унищожи (за да се постигне единство, недуалност, своята божествена природа) – това е просто едно от възприятията в потока от възприятия.

Нито едно действие или бездействие, нито един метод, начин или хитрост, намиращи се (естествено) в дуалността, не може да изключи дуалността и да изведе извън границите й. Това е като във филм, който гледате по телевизията, един от героите да си протегне ръката през екрана на телевизора, за да натисне бутона „изключване“ – колкото и да се опитва, това явно е безполезно.

И вие не можете да промените хода на събитията (потока на възприятия), тъй като мисли от типа „аз мога (аз съм причина и от мен зависи нещо)“ и „аз в миналото направих това и това“ – са също част от потока възприятия.

И няма необходимост да се променя нещо, освен илюзорната необходимост, възникваща като част от потока възприятия.

Всички мисли, емоции, желания, решения, представи, убеждения, необходимости, важности, действия, правилности и неправилности – всичко това е просто поток от възприятия.

Вие като чисто съзнание не можете да не възприемате потока от възприятия само затова, че между вас и възприеманото няма разлика – това е дуалност (аз и не-аз), която е илюзорна. Опитайте да намерите границата между вас и възприеманото и ще забележите, че тази граница е също част от потока възприятия. Това е указание за недуалност.

Още по темата: МПВ - Медитация върху потока на възприятия 

По този начин, поставяйки под съмнение истинността на всички идеи, концепции, представи и убеждения, ние се оказваме в черна дупка, чиито край е също съмнителен, както и наличието на този, който би могъл да се вълнува от това.

***

Обикновено след такива статии ме обвиняват, че призовавам към нещо там (като всеки си има свой вариант на „призива“), затова искам още един път да подчертая, че изучавайки този текст внимателно, вие няма да видите никакъв призив. Аз просто констатирам факта. И дори това е част от потока възприятия, затова е не по-малко съмнително от каквото и да е друго.

 

Анекдот:

Мъж си почива след работния ден, гледа си спокойно телевизия. Изведнъж - настойчиво чукане на вратата, прерастващо в грохот…

Мъжът отваря - на прага стоят жираф, хамстер и папагал:

- При нас постъпи информация, че тук се злоупотребява с халюцигенни вещества!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/potok_vosprijatij/0-100

Превод Таня Т.

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019