Самопознанието - път към просветлението

073. Душа (съзнание). Природата на душата

Печат

Душа (съзнание). Природата на душата

 

 

Душа и съзнание – това е едно и също. Под съзнание се разбира осъзнаване на битието, което може да включва в себе си различни видове възприятия.

По-нататък ще приложа цитати от Бхагавад гита за природата на душата с мои коментари, които може да смятате за моя гледна точка, още повече че цитатите са толкова еднозначни, че не се нуждаят от каквито и да е коментари.

Душа не се ражда и не умира. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Тя не загива, когато загине тялото.

Коментар. Няма момент, в който да се е появила душата. Тя не е раждана и не може да умре, защото не е обект, не е част от материалния свят. Душата е вечна, тя е извън времето и извън всякакви други характеристики на материалното съществование. Изначална – означава, че душата не се променя, ни към по-добро, ни към по-лошо състояние. Тялото и умът могат да се променят, защото са обекти на дуалния материален свят, и това става непрекъснато, но душата няма отношение към каквато и да е дуалност.

Душата не може да бъде разбита на части, да се разтвори, да се изгори или изсуши. Неизменна, неподвижна и вечна, тя пребивава навсякъде и винаги съхранява свойствата си.

Коментар. Тъй като душата не е обект на дуалния материален свят:

- на нея не може да й се повлияе с физически средства,

- тя няма свойството подвижност, затова се нарича неподвижна,

- тя няма конкретно местоположение – затова казват, че тя пребивава навсякъде,

- тя е вечна, защото времето също е част от дуалността.

Свойствата на душата – това е битие неразделна част от Бога (всичко, което е) и възприятитео (този, който е), и тези свойства не могат да бъдат загубени, подобрени или намалени. Такава е природата на душата.

Душата е  невидима, непостижима и неизменна.

Коментар. Тъй като душата не е обект, тя не може да се види, да се познае или измени. Да се види, познае или измени може само това, което е обект на дуалността, а душата не влиза в тази категория. Това напомня на безуспешните опити на физиците да се оправят в понятието „частица, вълна или какво изобщо е това?“

Въведена в заблуждение от лъжливото его, обусловената душа смята себе си за извършващия действията, които в действителност се вършат от трите гуни  на материалната природа.

Коментар. Лъжливото его – това е отъждествяване с тялото и ума, което възниква само по себе си още в детството. И тъй като умът и тялото извършват действия (мислене и действия), то душата, вече като отъждествено съзнание, смята, че тези действия извършва тя. По-точно казано, в съзнанието има идея и усещане от типа „аз мисля“, „аз действам“, „аз съм причината“ и т.н. (виж статията Илюзиите на живота) Това е отъждествено съзнание, душа, боядисана в условност. Но дори в този случай душата остава чисто съзнание, а отъждествяването е просто заблуждение, видимост, илюзия. Душата не е тялото и ума, макар така да изглеждат нещата.

Относно гуните на материалната природа – това е голяма тема и накратко може да се изрази така: умът, тялото и всичко останало в проявения свят се състои от три гуни (свойства, качества, характеристики на материалната природа),  всички тези неща си взаимодействат, оказват си едно на друго взаимно влияние. По този начин, всичко, което е в материалния свят се контролира взаимно. Целият живот в материалния свят е огромен механизъм, където всички части тясно си взаимодействат  в една или друга степен, пряко или косвено.

Затова душата не прави нищо в този свят. Дори мисленето е свойство на ума, а не свойство на душата. Душата е чисто възприемащо съзнание, което само възприема (когато има какво да се възприема). Всички действия се извършват от гуните на материалната природа, а душата просто засвидетелства ставащото. Това е трудно да се разбере поради отъждествяванията, които са много реалистични, макар и абсолютно лъжливи.

Този, който смята живото същество за убиец, също така и този, който мисли, че то може да бъде убито, няма знания, тъй като душата не убива и не може да бъде убита.

Коментар. Тъй като душата не прави нищо, и всички действия се извършват от гуните на материалната природа, то не трябва да се обвинява душата в каквото и да е.

Този, който вижда, че изпълнителят на всички действия е създаденото от материалната природа тяло, а душата бездейства, има съвършено виждане.

Коментар. Тялото е изпълнител, но не изначалната причина за всякакви действия. Причината на всички причини е Бог, а всяко проявление е резултат от Неговата Воля, или изпълнител. По-подробно е изложено в статията  „Илюзията за лична причинност. Ясното разбиране на това утвърждение от Бхагавад гита, т.е. съзнанието за себе си като не-действащ, а присъстващ наблюдател е много важна част от описанието на просветлението .

Душата не е свързана с материалното тяло, макар и да се намира в него.

Коментар. „Намира се в него“ – това е концепция, възникваща от възприятието сякаш вие се намирате в тяло. Съзнанието  толкова се намира в тялото, колкото и не се намира в него, тъй като то няма местоположение. За това говорихме по-горе, а също и в статията  „Работа на ума: капани и хитрости“.

Вечната душа, въпреки всички изменения, които стават с тялото и ума, винаги остава неизменна.

Коментар. Това е важен момент. Повечето практики, религии и философии изхождат от идеята, че душата е „замърсена, деградирала», затова се нуждае от изчистване. Душата не се нуждае от очистване, защото никога не се омърсявала – тя винаги си остава неизменна. „Замърсяване“ съществува в ума или тялото, но не и в душата. Затова практиките очистват не душата, а ума и тялото. Душата е като слънце – когато тя е закрита от облаци, не се вижда и ни се струва че е омърсена. Но в действителност тя си е все така чиста, както винаги, просто облаците (замърсяването на ума и тялото) не дават възможност да я видим в изначалната й красота.

Сетивните органи са по-висши от неодушевената материя, умът е по-висш от сетивата, разумът е по-висш от ума, а над разума стои тя – душата.

Коментар. Душа е по-висша от всичко изброено, и „висше“ или „над“ означава „извън“. Душата е извън материята, извън сетивата и ума (сетивата са част от ума, а не от душата) и извън разума. Извън означава отсъствие на ограничения. Съзнанието не е ограничено от материята, сетивата, ума и разума, макар да са видими такива ограничения.

Когато въплътено живо същество, научило са да се владее, се отрича в ума си от всякаква дейност, то щастливо живее в град зад девет врати (в материално тяло), но не извършвайки действия и не става тяхна причина.

Коментар. Тук има много объркване поради използваните думи, но същността е много проста. Отказ от действие възниква с разбирането, че душата нищо не прави и никога не е правила. При това дейност продължава да има, но вече без присвояване на причинност. Ставащото продължава да става, но съзнанието нищо не прави и знае за това.

„Отказ от действие“: често се разбира неправилно, като „Край, сега аз вече нищо няма да правя“, и след това възникват опити да се реализира тази идея на практика. Нищо добро не се получава от това, защото вие прилагате усилия, за да не правите нищо, а това само по себе си е действие. Това не е отказ от действие. Остава действащият и това не води към разбиране на себе си като душа или съзнание, което никога нищо не е правило.

Истинският отказ от действие става с разбирането, че аз никога нищо не съм правил, а това разбиране не трябва да се постига практикувайки –нищо-не-правене в материалния свят.

Дори поместена в материално тяло, душата не извършва действия и не се забърква (в техните последствия).

Коментар. Става дума за кармата  – за действията и последствията. Тъй като душата никога нищо не е правила, то тя няма никаква карма и душата не я отработва. Отработката или наработката на карма става автоматично в материалния свят като резултат от взаимодействието на гуните на материалната природа, но това няма и най-малко отношение към душата, ако не се смята че душата просто приема ставащото. Съзнанието съзерцава отработката на кармата, но поради отъждествяването възниква идея и усещане, че „това е моята карма“ и „аз я отработвам“.

"Всичко това звучи красиво, но как да разбера, че аз съм душа? Как да постигна освобождение от илюзорните отъждествявания и да позная природата си?“ – питат повечето хора. Четете другите материали на сайта, на тези и подобни въпроси вече са дадени отговори. Повече за природата на душата е написано в „Бхагавад гита“, която препоръчвам да прочетете като една от най-интересните и познавателни духовни книги на индуизма.

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/dusha_soznanie_priroda_dushi/0-94

Превод Таня Т.

Tuesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017