Самопознанието - път към просветлението

071. Привързаност и непривързаност

Печат

Привързаност и непривързаност

 

 

Привързаността бива различна и можем да се привържем към каквото си искаме, например към някоя вещ, ситуация, обстоятелство, идея, човек, дейност, духовна практика и т.н.

Защо ние се привързваме към нещо? Защото имаме идеята, че това, към което сме привързани, ще ни направи щастливи. Та нали всичко, което прави човек (без изключение), го прави за това да стане по-щастлив, да получи удоволствие, наслаждение.

И тук има един скрит момент. За всяко удоволствие в материалния свят, трябва да се плати, с плащането е във вид на страдание (от един или друг вид), което най-често идва след време. Няма материално удоволствие без страдание. За това много се говори във Ведите, затова тук няма да изпадам в подробности.

Как възниква привързаността? Ние нещо гледаме, или се интересуваме, изучаваме, мислим за това  - контактуваме по някакъв начин – и изведнъж възниква идеята или усещането, че това ни дава чувство за наслаждение. Или ще ни даде по-късно, когато това стане наше. Умът проецира как би било хубаво да го имаме или да се занимаваме с него. Тъй като умът иска да получава удоволствие, той доколкото е възможно не се концентрира върху възможните минуси на притежаването и привързаността. Той може да смята, че все едно удоволствието ще е повече от страданието. Възниква идеята за притежание, притежание в една или друга форма. Когато тази идея се реализира и ние получаваме потвърждение, че това действително ни носи удоволствие, възниква привързаността.

Заедно с удоволствието привързаността носи в нашия живот и страдание. Когато обектът на привързаността престане да съответства на нашите желания, очаквания или когато се изясни, че никога в достатъчна степен не е съответствал, ние започваме да страдаме. Това е разплащането за полученото по-рано удоволствие. Удоволствието сме го взели „на кредит“, но идва време за разплащане, при това с лихва.

Примерно: влюбили сме се, оженили сме се, имаме деца, и след това сме се погледнали един друг, разбрали сме грешката си, но е късно да се разделим, защото децата трябва да се възпитават. За медения месец на удоволствия се разплащаме с години страдания. Някои, разбира се, се развеждат, но това не означава, че кредитът им е анулиран, разплащането е в други отношения или по друг начин. Не можеш да избягаш от закона за хармонията (или баланса)– колкото голям залък си лапнал, толкова и ще заплатиш. Всичко тук има цена, Бог вижда всичко и отчита всичко.

Затова всички духовни учители така или иначе засягат темата за привързаността. Ако към нещо се привържеш, приготви се да страдаш. Удоволствие и страдание – това е дуалност и ние не можем да се задържим само в единия полюс. Това е като двете страни на една монета – ако я вземем и видим едната страна, то автоматично и другата страна се оказва у нас. Не можем да вземем едната страна, а другата да изхвърлим. Но именно това се мъчат да направят почти всички хора, и винаги, безуспешно.

Това работи и по друг начин и се нарича закон за аскетизма. Аскетизмът е доброволно лишение от удоволствия, което означава да си причиниш страдания, за да получиш някакво друго удоволствие. Същността тук е в това, че вие веднага избирате страданието, за да получите после удоволствието. Например, дълго спестявате пари (лишавайки се от малки удоволствия), но след това си купувате кола и не сте никому длъжник – вече сте си отстрадали каквото трябва. Обратният пример – взимате кредит, т.е. удоволствието сега, а страданието после. Може и така и инак, и в двата случая удоволствието и страданието са балансирани.

И така, ние се привързваме към нещо, за да получим удоволствие, но получаваме също и страдание, дори понякога страданието е повече от удоволствието. Като например, при кредита казват: „купил го с чужди пари, а трябва да връща свои“. smiley

Затова казват: не се привързвайте към преходни неща (хора, събития, обстоятелства и т.н.). Някои се опитват да практикуват непривързаност по пътя на лишенията и това в някои случаи е уместно. Но много по-добре е, ако непривързаността става като резултат от разбирането, а не като насилие над своя егоизъм. За да възникне разбиране, трябва да бъдем внимателни, щателно да изследваме този въпрос. Има смисъл да обработим темата привързаност-непривързаност с помощта на подходящи техники или просто наблюдаване на процеса. Тук може да възникне затруднение – това, че умът не може или не иска да съпоставя данните, искайки да вярва само в едната страна на монетата (поради егоизма). Но рано или късно това разбиране идва.

Непривързаността не означава обезателно, че трябва да се избавим от всичко това, което не е крайно необходимо за оцеляване. Може да притежаваме, без да сме привързани. Достатъчно е да се видят двете страни на притежаването – и удоволствието, и страданието и тогава не възниква голяма привързаност. Още по-добре, ако има разбиране, че всичко това е временно, преходно и в крайна сметка не ни принадлежи, но това е разбиране от по-високо ниво.

Непривързаността възниква заедно с разбирането, че всички желания са напразни – а те са напразни, защото желаното, както се оказва, носи в еднаква степен и удоволствие и страдание. Затова желаното, всъщност, не си струва да се желае толкова много. Няма нищо лошо в това да се иска нещо и да се получи заедно с последствията, но рано или късно идва разбирането за безсмислеността на желанията. Разочарованието е неизбежно. Това не означава, че повече никога няма да възникват никакви желания, или още повече, че ще възникне някаква депресивна безсмисленост на живота – не. Това е просто разбиране, че нищо от желаното не може да ви направи (като душа, съзнание, вашата истинска същност) по-добри, по-издигнати, съвършени, не може нищо да прибави или да отнеме от вас, да промени, напълни или опустоши. Желанията и тяхната реализация – това е неотменима част от майа, лила и т.н., но вас това не ви засяга, не може да повлияе на това кой сте вие и затова привързаността изчезва.

Изходът от колелото на удоволствията и страданията е в изчезването на желанията и привързаностите. Там също е и изходът от кръговрата на раждането и смъртта. Когато всички привързаности и желания са се изчерпали, няма необходимост от следваща инкарнация.

Как да се избавим от привързаностите

Как да обработим това, към което сме привързани? С други думи, как да се избавим от натрапчивите желания и техните последствия? Това може да се направи с помощта на техниките за обработка на дуалностите. Например, може да обработите дуалности по отношение на желаното (или това, към което сте привързани) примерно по следния начин: „Това ще ми донесе удоволствие – това ще ми донесе страдание“. Или по някакъв друг начин, ако можете да го формулирате по-добре. В резултат трябва да възникне разбиране, че удоволствието и страданието от притежаването на това са примерно равни, затова няма особен смисъл да се притежава това. Остава неутрално отношение, или отсъствие на отношение, но затова е възможно да се наложи обработка на темата от различни ъгли и по различни начин да се формулират дуалностите. Не мислете, че от привързаност може да се избавите за няколко минути, особено, ако все още нямате опита в приложението на дадената техника (обработка на дуалностите). Голяма роля в бързината на избавяне от привързаности играе също нивото на осъзнатост и/или някои други фактори, които, така или иначе, пак може да се сведат до нивото на осъзнатост.

 

Анекдот:

- Ало? Мамо, идвам си в къщи… Какво да купя?

- Купи си дом и живей отделно.

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/privjazannost_i_neprivjazannost/0-90

Превод Таня Т.

Monday the 21st. Spiralata.net 2002-2019