Самопознанието - път към просветлението

070. Търсене на истината

Печат

Търсене на истината

 

 

Това са откъси от писма. В търсене на истината вие ми пишете писма, задавате въпроси, и някои от тях, заедно с отговорите помествам тук, а по-нататък – на форума. Можете да задавате въпроси както във форума, така и чрез формата за обратна връзка (писмо на ел. поща) или чрез лични съобщения (те са достъпни за тези, които са регестрирани).

Всичко, написано тук (или още някъде) – са концепции, които не се явяват истина, но могат да дадат посока за търсене. Като във всеки случай това е индивидуално, тъй като някой е привикнал да се ползва от едни концепции, а друг – от други. Във връзка с това, някои моменти ще бъдат непонятни, но не може да бъде иначе. Но както и да е, ако вие питате, аз ще отговарям.

Така ние ходим около истината, опитвайки се да я докоснем, но когато случайно стъпим на краката си, оказваме се пред пропаст, която няма дъно. Но най-удивителното се разкрива по време на падането – няма го този, който пада. И тогава въпросите се изпаряват. Няма го този, който би могъл да ги задава.

На тази страница са няколко писма с отговори, те са номериране за удобство. Въпросите (или утвържденията на питащия) са отделени с удебелен шрифт, отговорите  - с обикновен.

 

Търсене на истината Част 1

Опитах се да започна практика – засега само като експеримент – усещанията са силни, чувстваш как това те води нанякъде и точно това плаши.

- умът създава представи към къде води това и се плаши. Но там, където няма ум, няма и страх. Това е само страх от изчезването на ума, който се асоциира със страха от смъртта, което по принцип е едно и също.

Но, забелязах, че Вие, макар и преминал вече този път, не сте се избавил от дуалностите. Статиите са написани от човек, който признава множество определения и не се е отказал от тях.

- статиите без определения са невъзможни. Няма го този, който признава определения или ги отхвърля. Ако има общуване, то във всеки случай съдържа определения. Няма нищо лошо вобщуването, съдържащо определения, както и няма нищо хубаво. Това е просто това, което се случва.

Опитвам се да разбера какво означава „просветлен“ и какво ще получа (докъде ще достигна), ако тръгна по Вашия път.

- ще стигнете до там, че да няма никакво „аз“, което да е стигнало до нещо или да не е стигнало или което може да направи нещо или не. Нищо няма да получите, но животът ще получи избавяне от вашето малко „аз“. За вас няма никаква изгода, но няма да има кой да се безпокои за това, нали? smiley

Разбирам вече, че „просветлен“ не е висше състояние, при което остават мисли без думи, а е просто една степен нагоре.

- просветлението не е състояние, затова не може да бъде по-високо или по-ниско от нещо си, така както няма никакво „нещо си“.

Но все пак искам да разбера, степен накъде.

- това е последната крачка към пропастта. Но в момента на падането това вече никого не вълнува, тъй като го няма нито този, който пада, нито дъно на пропастта.

Почувствах с какво ще завърши отказа от актуалните дуалности.

- ще завърши с това, че няма да остане отказващ се, затова няма кой да се безпокои и няма от какво да се безпокои, но за ума това действително е най-страшното.

Сега да изясня какво имам предвид и самия въпрос.

Статията „спасение 2012”. Това как да се разбере? Та нали а) това е чист продут на ума, а вие не сте ума, не сте душа и не сте тяло б) целият сайт  епосветен точно на отговора на въпроса „как да решават такива проблеми”: вземете „събитието 2012 година ще се случи” и „събитието 2012 година няма да се случи” и премахнете всичкия боклук, който се е натрупал между: Атлантида, пирамидите, маите, предсказанията, преместване на полюсите и т.н.

- Обърнете внимание на най-последното предложение в статията „Спасението ще дойде благодарение на разбирането”, но умът не може да разбере за какво разбиране става дума и затова и възниква такъв въпрос. Няма кого да спасяващ, но умът казва, че има. И тъй Бог чрез едни настоява, че има кого да се спасява, а чрез други дава пътя към спасението. Законът за търсенето и предлагането. Това също е дуалност, благодарение на която се осъществява живота.

Същността на въпроса не е в това как действително може да се разбере проблема 2012. Същсността е какво е това „просветление”, ако все още ни тегли да си поиграем с разума и няма осъзнатост, че всичко е безкрайно и всичко е илюзия?

- Това е безкрайна илюзия. Бог играе сам със себе си безкрайни игри чрез безброй персонажи, създавайки в тях влечение да играят с разума или да не играят, създавайки всички тези забележителни концепции и разрушвайки ги, в това число и за осъзнатостта, нейната недостатъчност или отсъствие. Забележителна Божествена хипноза, нима това не е весело? smiley

Аз не съм опонент, размишлявам, струва ли си да се тръгне по този път?

- чрез едни Бог търси път, чрез други го дава, и получавайки нов път, той си мисли „струва ли си да се тръгне по този път” сякаш има свобода на избора. Но благодарение на чувството за наличие на свобода на избора животът придобива особен вкус, нали? Такава е връхната точка - остри усещания, карма, рай, ад и всичко такова – и всичко това съм избрал и направил „аз”!

И втори впрос. Той е по-прост, но немога да се отърваот него. (Той ме и застави да се регистрирам на сайта по най-сложния начин, който съм срещал в живота си – започвайки със създаването на нова пощенска кутия и завършвайки с безкрайно въвеждане на кодове за безопасност). Това си е от „ума”, защото се оказа, че за да изпратя писмо, не е задължително да се регистрирам на сайта.  smiley

В мен се роди идеята да се отърва от ума...

О, това е забележителна идея, която прави вечността по-интересна, тъй като умът не може да се избави от самия себе си. По-подробно в статията „Работата на ума”.

Но ето въпрос: може би не разбирам както трябва определението за „ум“ и се мъча напразно?

- определено се мъчите напразно – в смисъл, че няма смисъл нито да се избавяме от ума, нито да се оправяме в неговото определение. Но ако не можете да се откъснете от това, тогава продължавайте и се опитайте да разберете, че това е просто от игрите на съзнанието, това не е нито сериозно, нито толкова важно. Това е игра, като в детството, за развлечение, нищо повече. Но тя може да изглежда много сериозна, и тогава е необходима не по-малко сериозна практика.

Според „концепцията“, до която съм стигнал, аз не съм тук – аз сънувам сън, който се нарича „живот“.

- този, който сънува сън и го нарича живот, е част от съня. „Мен ме няма тук, но аз сънувам сън“ – това вече е дуалност, а всяка дуалност е част от „съня“.

Аз не съм ума.

- още една забележителна дуалност. Ако вие сте и имате ум, то не можете с точност да определите къде завършвате вие и започва умът? Обикновено умът се страхува честно да се занимава с изследвания от този род, защото те в крайна сметка водят до разрушение на всички концепции, които умът е смятал за истина през целия си живот. Това е много болезнено – да осъзнаеш, че всички твои „знания“ са пълна глупост.

Но аз съм този (това), който осъзнава.

- това не е лоща концепция, но можете ли да минете без нея? Противоположният полюс е - аз съм това, което се осъзнава. Отново дуалност. Защо умът окачва етикет „аз“ на „този, който осъзнава“, а не на това, което се осъзнава? Откъде таква изобретателност? Не обработихте ли тази дуалност? Обикновено това се прави към края на пътя, когато всички социално-битови въпроси са отишли далеко на заден план, и дуалността „аз съм въприемащия – аз съм възприеманото“ безжалостно и неумолимо се навира в очите.

За мен мислите не са продукт на ума, а нещо приходящо, което е и всъщност „реалността“.

- мислите не са продукт на ума, те просто възникват, а тяхната съвкупност наричат ум. Умът като такъв не съществува. Няма мисли – няма ум. Няма рояк без пчели.

Под думата „реалност“ аз обикновено имам предвид това, което никога не се променя и не зависи от преминаващите неща. То е неизменно до, по време и след всякакви преминаващи неща, събития и явления.

Тоест „реалността“ е моите мисли за нея.

- но аз разбрах за какво говорите. Не съм против таакова значение на термина.

Така че аз не разбрах, от какво именно трябва да се отървем.

- необходимо е да се отървем от идеята, че има някой, който трябва да се отърве от нещо. Но обикновено това не става бързо – до тогава, като правило, се налага да се отървем от отъждествяванията, желанията, целите, концепциите за света, Бога и за себе си. В действителност, всичко е много просто, но „проблемът“ е в това, че за да се добереш до тази божествена простота, трябва да се провреш през джунглата на ума. Най-забележителното е, че всичко не правиш ти, това става от само себе си, няма изпълнител, въпреки илюзията за присъствието на реален изпълнител.

Казвайки „ум“, вие разбирате логическото мислене, с което ние можем да отъждествим своето его?

- обикновено под думата ум се подразбира някаква илюзорна личност, състояща се от не по-малко илюзорни субличности, която е съвкупност от илюзиите на живота и твърди, че именно тя мисли. С други думи, това е ала-бала. В различни статии думата „ум“ се употребява с различни нюанси, но това не е важно. Допълвайки отговора на предния въпрос, мога да добавя: необходимо е да се отървем от идеята, че „мисля аз“. Но цялата шега е в това, че няма кой да се отърве от тази идея, макар и да може да се случи отърваването.

Или този „ум“ (вариант, който ме изплаши) – това е въобще цялото мое възприятие на мисли и образи?

- именно и това се има превид, само акцентът е на думата „мое“, а не на „възприятие на мисли и образи“. Именно това ви е изплашило – изчезването на идеята „мое“, а не изчезването на мислите и образите. Ако изчезнат мислите и образите, но остане чувството „мое“ не е толкова страшно, нали? Тогава, в крайна сметка, може да се присвои всичко, което е останало. Вие се страхувате да загубите чувството за собственост на нещо, което в дейсвтителност никога не сте владеели. Това е страхът от завършване на играта в илюзорната дуалност „аз и това, което владея“. Зад тази граница на дуалността няма игри, няма желания, няма цели, няма проблеми. Бог повече не може да лъже сам себе си. И това е не по-малко забележително, отколкото игрите в дуалността.

Пояснете, моля ви, докато не съм изперкал  surprise

- ако всички илюзорни „аз“ изперкат, то ще се получи нещо като някакъв храм на адвайда (ако има такива) или най-близкия манастир в най-лошия случай и е по-добре отколкото лудницата. Там в края на краищата няма да ви тъпчат с всякакви гадости и ще имате възможност да получите незабравимия опит на изгонване на бесовете.  smiley

Много благодаря за полезните мисли за всеки случай!

- възможно е, но най-полезното е разбирането, че обменът на полезни въпроси и отговори е безполезен като такъв, защото няма го този, който би получил или неполучил полза от това.

 

Търсене на истината. Част 2

 

"Отвъд дуалността няма игри, няма желания, няма цели, няма проблемим. Бог повече не може да лъже сам себе си. И това е не ме по-малко забележително, отколкото играта на дуалност.“ Тоест „не по-малко“, но и „не повече“?

- да, няма разлика.

Ето какво се опитвам да разбера. Защо Вие, да кажем, продължавате да играете в играта? (разговаряте, отговаряте на въпроси)

- играта продължава без играча, макар от страна на другите несъществуващи играчи да им се струва, че и тук има играч. Отговорите възникват точно така, както и въпросите.

Нали „най-полезното е разбирането, че обменът на полезни въпроси и отговори е безполезен като такъв, защото няма го този, който би получил или неполучил полза от това“? Е, имам това разбиране, а после?

- а после става това, което става и за това няма разумно обяснение, както и няма разумно обяснение за самия „сън“, той просто става.

Или „няма го този, който би направил избор“?

- изборът става без избиращия, макар умът обикновено да казва друго.

Но „вие и моите въпроси сте едно цяло“, „вие и вкусния обед сте едно цяло“, „вие и компютъра сте едно цяло“, но нали вие ИЗБИРАТЕ на какво да обърнете внимание.

- избор има, вниманието се обръща към нещо, а този, който се безпокои за това, представлява просто мисъл, която е част от съня.

Няма кой да избира. Но вие можете да седите пред компютъра в прашния град или да се плацикате в морето. Разбира се, „няма го този, който би оценил разликата“… Или все пак го има? (Ето какво искам да разбера).

- разликата я оценява умът. Възниква, например, мисъл „по-добре да се поплацикам в морето“, но в тази оценка и „аз“ и „по-добре“ са просто част от мисли. Оценяващият го няма, но сякаш, го има, тъй като умът създава егото. Има ли някакво „аз“, когато няма никакви мисли за „аз“?

Нима за Вас няма никаква разлика от какво ще получавате усещания?

- зависи кому задавате въпроса. Умът на този човек с името Валера отговаря, че разлика има. Но когато умът не оценява, то разлика няма. Отвъд пределите на съна няма разлика в това, което става в съня. А в съня има разлика.

Но тъй като на вашия сайт има и раздел за здравето, то означава, че вие не отхвърляте тялото… Макар и да „няма този, който има тяло“  smiley

- вътре в съня тялото е реално, както и причинно-следствените връзки, в което то живее. Така че защо да не му отделим няколко страници?  smiley

Вие сте се отказал от понятието „аз“

- няма го този, който се е отказал, иначе това щеше да бъде поредната дуалност: този, който се е отказал и това, от което се е отказал.

… но нали не сте се отказали в това понятие „други оживени обекти“.

- а вие се опитайте да кажете на неподготвен човек, че той е илюзия. Докато илюзията настоява за своята реалност, се дават техники, помагащи да се погледне човек под различни ъгли, да се изследва. Когато илюзията се измъчи до смърт в опитите да докаже своята реалност, Бог се смилява и окончателно я довършва.  smiley

Те разговарят с Вас, а това означава че Вие сте отново „аз“.

- да, когато има разговор, има видимост на двете общуващи „аз“. Това е като два телефона – от единия на другия чрез блутуут предавате нещо. Всеки телефон се чувства отделна единица, но няма разлика кой предава (кой е отворен) и няма значение какво мислят хората по този повод. Примерно така са и хората – всеки има чувство за отделност и целия набор от останалите илюзии. На първично ниво наистина има двама, чрез които става общуването, иначе общуването би било невъзможно. Но ТОЗИ, който изпраща съобщението и ТОЗИ, който го приема са едно и също.

Въпреки лекотата, с която Вие отговаряте на въпросите, Вие действително разбирате (чувствате) за какво говорите.

- тези "лекота и разбиране" не ми принадлежат като отделен човек (както ме възприемат), те възникват от Него, и това не зависи от мен като човек. Аз като отделен човек (или като ум) не разбирам защо и как става това, и умът никога няма да успее да разбере, но на Него не му пука за „моето“ разбиране или неразбиране. Той просто действа чрез „мен“ именно по този начин, а чрез „вас“ – по друг. Той не се грижи за това на „някого“ да му е понятно, няма необходимост за това.

...аз не мога да уловя този момент: "защо ви е това“? И остава ли изобщо това „защо“.

- умът се опитва да улови, т.е. да улови в рамка, за да нарече някак си, да обозначи. Докато виждате мен, себе си и всички останали като отделни автономни същества, този въпрос няма да изчезне. Дуалността поражда въпроси, отговорите са прости, но отвъд дуалността. Той е абсолютния отговор, но този отговор е невъзможно да се получи, не може да се разбере, може само да БЪДЕ. И най-забавното е, че нищо не трябва да се прави, за да се получи, тъй като вие никога не сте Го губили, не сте преставали да бъдете – на абсолютно ниво. Изходът от капана на отделността е в това да се разбере, че този капан никога не е бил реален, за това няма от какво да се излиза. И това разбиране може да дойде само по волята Му, т.е. никакви лични усилия не могат да доведат до изхода на несъществуващото „аз“ от несъществуващия капан.

„Няма го този, комуто е нужно или ненужно“ – да предположим. Но какво Ви движи? Та нали Вие правите това за нещо си?

- този организъм се задвижва от всичко, което съществува, точно както и вашия. Няма никаква автономност или „лична причинност“. Бих могъл да кажа нещо от рода на „аз искам да помогна на другите“ или „аз искам да спечеля пари“ и от гледна точка на илюзорната отделност на съществата това би имало смисъл, тъй като би било понятно за техните умове. Но целия живот е единен сложен механизъм, където причините за всички „мои“ желания и действия са желания и действия на всички останали „други“. Не може да възникне нито една мисъл, желание или действие просто така, автономно, „като моя лична воля“. Затова на въпроса, защо някакъв човек прави нещо, може да се даде отговор от рода на „защото светът е такъв“, или защото това е Волята на Бога, но това също е относителен отговор.

Защо питам всичко това. Докато аз съм „его“, ще имам желание…

- вие и вашето желание създавате една единствена мисъл „аз искам…“ Това е всичко, което представлява вашето аз и вашето желание. Когато не възниква тази мисъл, нима има „аз“ и нима има „моето желание“?

(а както ми се струва в последно време) още и възможност да направя съня си приказен.

- това не е ваше желание, това е просто желание, което възниква заради това, че сега е такъв света и сега са такива обстоятелствата. Но се появява мисъл от типа „това е мое желание“ и така възниква егото. Желанията сами по себе си не означават наличие на его, но „моите желания“ – това вече е его, присвояване. Егото се създава от мисълта, присвояваща си нещо, било то мисъл, желание или действие.

Аз разбирам какво означава да се откажеш от „егото,

- невъзможно е да се откажеш от егото. Отказът от его изглежда примерно така: „край, аз се отказах от егото“, и именно този отказ съдържа егото, то продължава да съществува, нали аз съм се отказал – остава аз, което си е присвоило отказа от его. Това е същото, само че в друг вид. Присвояването остава.

...но не разбирам защо остават желанията, например като да получавам пари.

- желанията остават, мислите остават, действията остават, но няма присвояване. Няма мисъл, която казва: „това е мое“ и да подтвърждава това чувство. Всички желания са желания на Бога. Чрез едни Бог иска пари, чрез други просветление, чрез трети нещо друго. Така функционира относителния свят. Нима може по друг начин?

Ако няма „аз“, то на „аз“ нищо не му е необходимо.

- но всичко продължава да се случва, без нужда, без „аз“.

Какво на теб не ти е нужно, а го имаш?

- когато няма аз, кой да се вълнува нужно ли е нещо или не, има ли го или не? На Абсолюта нищо не му е нужно, освен това, което става във всеки един момент.

Или все пак остават потребности?

- потребностите на организма остават – храна, сън, покрив над главата и т.н. Животът не свършва заради това, че изчезва присвояването,. Просто изчезва един от елементите на съня, но самият сън като относително съществувание продължава.

Струва ми се, че Вие водите разговор като два персонажа: себе си, който го няма (и отговорите излизат много красиви), но и от себе си, който води разговора и се опитва нещо да заработи?

- персонажът тук е само един – човек на име Валера. Абсолютът не е персонаж. Но именно Абсолютът и води всички разговори, той общува сам със себе си чрез различните персонажи в зависимост от техните особености и склонности. Аз като човек не водя разговора, той става чрез мен, точно както и чрез вас. Чрез мен Бог иска да продава нива, а чрез другите той иска да ги получи ей така за нищо, и това е много весело. В края на краищата Бог стига до компромис със самия себе си и всички са щастливи.

Възможно е, моят разум в това писмо да се е вкопчил за това, че егото трябва да се остави  smiley

- ами нека да се вкопчва, кой се безпокои за това?

Много ми е интересно, все пак с какво се занимава Вашия аз? JЗащото сякаш разбрах от философска гледна точка за „няма го този, който може да ми отговори“. Но какво остава за другата страна?

- Няма граница между едната и другата страна, едната плавно и незабележимо прминава в другата, което създава за ума по-големи трудности на ниво разбиране, тъй като умът иска всичко да разграничи. Граници не съществуват, но умът казва, че ги има.

Как Вие възприемате нуждите на този, който играете?

- с други думи какви мисли възникват по този повод? Различни. Няма значение какви мисли – те както се появяват, така и изчезват. Кой трябва да се безпокои за това?

И удовлетворявате ли ги?

- мыслите се удовлетворяват сами. Например, възниква мисъл от рода на „трябва да похапна“, възниква и се усилва желанието да се похапне и когато то достигне определена интензивност, тялото послушно отива да яде, удовлетворявайки по този начин възникналата мисъл. Всичко това става автоматично, като верижна реакция. Всичко останало – посъщия начин.

(сега, струва ми се, разбрах какво искам да попитам)

- ами Бог не е бил твърде мързелив и е изпратил чрез вас това писмо, и чрез мен не го е домързяло да отговори  smiley

 

Търсене на истината. Част 3

Както ми се струва (роди се такава концепция), Вие просто сте избягали от определенията, т.е. сте избягали от употребата на думи в процеса на мислене.

- думите не отразяват същността на нещата, те само носят допълнително объркване и предизвикват нови въпроси. Но така функционира този свят.

И това може да бъде много интересно.

- да, на някои това е интересно, а други го смятат за безсмислено философстване, в което пък също има някакъв смисъл.

Но... да кажем, на Абсолюта му е все едно какво ще даде на Валера, но на Валера-персонажа не му е все едно. Вие (абсолют или Валери – тук се затруднявам) можете да мислите, че всички хора са едно цяло.

- “всички хора – едно цяло“ – това е опит с помощта на дуалността да се покаже недуалност, което практически е безполезно, затова аз казвам, че думите не отразяват същността на нещата.

Но чувствате истински само това, което чувства Валери.

- чувства се това, което се чувства, тук е трудно да се каже нещо повече, тъй като това ще бъде поредната концепция.

Да предположим, че няма мисли за това дали егото чувства.

- чувства има и понякога възниква мисъл от рода на „чии са тези чувства?“ (ето напомнихте ми и тя възникна), но този въпрос е безсмислен, защото в отговора няма нищо. Както се появи въпросът от пустотата, така и изчезна в нея.

Но болката, която е усетил някой, а не Валери, няма да усети и Абсолюта. А за тези персонажи, за които Валери не знае, не знае и Абсолюта. Въпреки че те са като едно цяло. Но тях просто ги няма на кинолентата в дадения момент. Затова и възниква илюзията (или не е илюзия), че Абсолютът „гледа на света с очите на Валери“, а не просто „съществува всичко, което съществува“.

- Абсолютът гледа на света с очите на всичко живо и неживо и Той не е различен от този, който гледа и от това, към което гледа.

От моята камбанария това е въобще моя сън. Лично мой. И измислен от мен. Където аз, разбира се, не съм персонажа, който пише този текст, а този, който осъзнава.

- вие сте и персонаж и Абсолют едновременно, и тук няма граници, те не са противоположности. Абсолютът преживява сам себе си в съня, който представлява множество от всичко, състоящо се от един само Абсолют. Преживяващият е един, опитите са много – те са персонажи. Всичко това е неделимо и затова непостижимо за ума, който може да действа само в дуалността, в разделението.

И ето. Стигнах до извода, че потребностите на организма не са нещо повече от моите мисли за тези потребности. А организмът – моите мисли за организма.

- и така може да се каже, въпросът е само в това „чии“?

Доколкото разумът е свързал мислите логично, не винаги може да се разбере, че някои се раждат като дуални двойки. Но когато няма мисли, няма и потребности.

Появява се усещане за „чудо“ – заобикаляне на правилата. И разбирането, че правилата не са нищо вече от мой замисъл. Или по-точно – продукт от дейността на ума. Но отново ума продължавайки да играе тази игра, може да се избави от някои понятия, по този начин унищожавайки и това, което се е подразбирало от тях. Или обратното – да създаде нещо ново. Т.е. умът е способен да създава и да изтрива кадри от лентата. В частност умът може да въведе ред в своя „каталог“, отказвайки се от обема натрупани описания – т.е. да премине пътя към просветлението (аз не за това, че умът ще остане, а затова, че той ще мине този път).

- но тук няма персонален действащ, всичко това просто се случва. Въпреки чувството за контрол, няма никакъв контролиращ. Дуалностите се обработват сами, без този, за който се твърди, че ги е обработил, въпреки тогавашната видимост на обработващ.

Не зная това въпрос ли е изобщо – просто разсъждавам на глас. Разбрах приблизително че Вие не трябва „да се вкопчите за живото“, а от името на Абсолюта ще съхраните спокойствието във всеки случай.

- когато се изключи умът, той престава да блокира канала, чрез който се влива спокойствие в ставащото  smiley

Тъй като всички тревоги предизвикват мисли (образи), които не ни се иска да виждаме, а у Вас (след обработката на дуалностите) не са останали такива. (Вие всичките сте ги прегледали докато сте се занимавали с практиките)  smiley И ако е така, аз чувам само това, което вече съм слушал.

- за щастие или за съжаление, да, нищо ново не бих могъл да кажа. Да, едно и също, но с други думи.

Но ако правилно разбирам, мислите както и желанията (да се твори например) са останали у Вас, просто сега мислите, че те съществуват сами за себе си, като независими от каквато и да е същност?

- няма го този, който мисли, има само възникващи мисли. Възникват мисли за възникващите мисли и т.н., но няма мислещ, тук няма никой, който би ги мислил, и от страна на интернет, също JНо от ваша страна може да възникне настойчива и много убедителна мисъл, че има мислещ и този мислещ съм „аз“ и това „аз“ означава следното: „бла-бла-бла…..“ и т.н.. Аз съм това, което е, и пето, и десето… Но всичко това са само мисли.

А желанието да се реализират тези мисли – също е мисъл, която не принадлежи някому, а просто се е родила сама?

- да. Или, може да се каже, тя се е родила от всичко, което е.

(разбрах за игрите на разума и смисълът на думата „желание“, но персонажът Валери нали все пак играе с мен в тази игра smiley)

- персонажите не играят, тях ги играят. Абсолютът играе всички персонажи едновременно, създавайки у всеки усещането „аз играя“. Персонажът няма свобода на избора да играе или да не играе, как именно да играе и какво да мисли за всичко това. Ние като персонажи се появяваме в съна на абсолютния сънуващ, който играе всички нас.

Т. е. желанията и мислите остават, просто те сега са нещо, непривързано към „егото“?

- нищо към нищо не е привързано, защото нищо от нищо никога не е било отделно. Няма граници, просто в потока от възприятия е изчезнало усещането за отделност, за лична причинност (авторство), принадлежност, свобода на избора и останалите илюзии.

Така че нека кинолентата покаже моя персонаж на измисленото Абсолютно море smileysmileysmiley

- в Абсолютното море са потънали безброй много персонажи, ще потъне и този, всеки с времето си smiley

P.S. Знаете ли, в хода на този разговор „аз“ вече някъде си заминава и става все по-трудно да разговаря – вижда все по-малко смисъл в това. Дали?

- в това няма смисъл, доколкото говореното става само по себе си като част от това, което е. Това е нито със смисъл, нито без смисъл, това е просто това, което се случва.

Не ми дава покой самата догадка, с която влязох във Вашия сайт: ако животът е сън, то в него действат правилата от нощния сън, и нека в нощния сън аз – не повече от мисъл за себе си, да се науча да избирам тези мисли.

- всяко конкретно аз – е част от съня, "аз" – това е спящия персонаж, а не Сънуващия, но вие можете да опитате да докажете обратното – така разочарованието ще настъпи по-бързо и персонажът благополучно ще потъне в Абсолютното море на съня smiley

Продължение на „Търсене на истината“ във вид на въпроси търсете във форума.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/v_poiskah_istiny/0-89

Превод Таня Т.

Tuesday the 10th. Spiralata.net 2002-2019