Самопознанието - път към просветлението

062. Смирение

Печат

Смирение

 

 

Какво е това смирение и каква е ролята на смирението в духовната практика и обикновения живот. В началото ще разгледаме няколко определения на тази дума, взети от различни източници, след това ще преминем към контекста на дадения път към просветление.

В християнството смирението е добродетел, противоположна на гордостта, и това е една от главните добродетели. Смиреният човек при всички обстоятелства пребивава в света с Бога и със себе си, живее с убеждението, че няма някакви духовни заслуги, а има само това, което му дава Бог. В основата на смирението лежи разбирането за същността на нещата и приемането им такива, каквито са, при това човек действа, съхранявайки вътрешното си умиротворение. В православието смирението наричат майка на всички добродетели, а горделивостта – причина за всички грехове.

Смирението е височайше благо, което Бог дава на човека за венец на всички добродетели.

Смирението е отсъствие на чувство за собствена важност и/или превъзходство, гордост, високомерие, хвалене, с други думи отсъствие на егоизъм.

Смирението е разбиране и приемане на Законите на Живота.

Какво не е смирението

Негативният смисъл, който понякога влагат в понятието смирение, възниква поради неправилното разбиране.

Смирението не е бездушно послушание безразборно на всички подред, не е изпълнение на действия, които ти натрапват (но които ти не си задължен да изпълниш), смирението не е слабост на духа и отстъпчивост във всичко. Смирението не е задръстеност, страхливост, слабост, потиснатост, песимизъм, апатия, разбитост и други негативни състояния на ума, тялото и емоциите.

Смирението не подразбира наличие на идеи от типа ”аз съм най-жалкото същество, най-големият грешник, сега трябва да страдам” и т.п.

Смирението не е действие или бездействие, а по-скоро разбиране или знание, мъдрост.

Коренът на думата „смирение” е мир, и в това е дълбокият смисъл. В дадения случай „мир” може да се тълкува като отсъствие на егоистичното разделяне, противопоставяне, напрежение и всички последствия от това.

Смирението в духовната практика

А сега хайде да поговорим за смирението в контекста на дадения път към просветление.

Невъзможно е да се даде точно определение на смирението, но може да се дадат множество различни описания на аспектите на смирението, и ето най-важните от тях, които допълват описанието по-горе. Ще започнем от простото и разбираемото.

Смирение означава приемане на ставащите в живота събития с нас и около нас, и това приемане е възможно благодарение на дълбокото разбиране, че нищо не е случайно. С други думи, когато стане някаква неприятност ние ясно разбираме, че тази неприятност ни се полага по съдба – съгласно закона за кармата ни се връща това, което ние някога (възможно дори не в този живот) сме направили на другите. Когато има разбиране, ние приемаме каквото е и по-нататък постъпваме разумно, регулирайки ситуацията, ако е възможно и необходимо. В този случай старата негативна карма се отработва, а не се формира нова негативна и това е проявление на смирението (виж Карма и съдба). Ако не приемем ситуацията като полагаща ни се по съдба (отсъствие на смирение), а вместо това започнем да обвиняваме някого, да му създаваме неприятности, да отмъщаваме, то старата негативна карма не се отработва и се заработва нова, което влече след себе си по-нататъшни негативни последствия. Това се нарича: „урокът не е научен и следващия път ситуацията ще бъде по-тежка”. Впрочем всички повтарящи се негативни ситуации в живота са признак на ненаучен урок. По-нататък става по-сложно, тъй като влизаме в тази сфера (или това ниво на разбиране), където умът със своята логика е безсилен. Умът не е в състояние да разбере пълното смирение, защото пълното смирение е и отсъствие на мислещия ум, бъбривото его.

Смирението е противоположно на егоизма, в смисъл, че в смирението няма гордост и чувство за вина. Този момент е необходимо да разгледаме по-подробно. Вие можете да забележите, че и гордостта и чувството за вина - в равна степен – произтичат от илюзията за лична причинност, която, на свой ред, се основава на другите илюзии на живота. Че нали, ако у вас никога не е възниквало чувство за лична причинност, то и резултатът от тази „причинност” нямаше да си го присвоявате. Следователно, не може да възникне гордост от мисълта „какъв съм юнак, че постъпих именно така!”, както и чувство за вина не би могло да възникне от мисълта „Какъв съм негодяй, че постъпих така”. Затова смирени и блажени са тези, които знаят, че „Над всичко е волята на Бога” – те нямат его, присвояващо си причинността на действията и резултатите от тези действия. Те няма с какво да се гордеят и няма защо да изпитват вина, тъй като знаят, че всичко се прави от Бог чрез тях (както и чрез всички останали). Те нямат идеи и чувства, че „всичко се прави от мен и другите”, като че ли имат някаква автономна (независеща от обстоятелствата) причинност и Свобода на избора.

В смирението няма страдание на психологически план, защото го няма това „лъжливо аз”, което си е присвоило причинността и отговорността, което на свой ред неизбежно води до гордост в случаите на добър резултат и до чувство за вина в случай на лош резултат. Не само чувството за вина създава страдания, не по-малко страдания създава и гордостта. Погледнете гордите хора, понаблюдавайте живота им – те постоянно търпят удари по гордостта си, удари от също такива егоисти, настояващи за собственото си превъзходство. Та нали всеки егоист иска да се утвърди не само в своите очи, но и в очите на околните и  обикновено това става за сметка на потискане на околните и превъзходство над тях. Понаблюдавайте този механизъм и ще видите колко страдания носи той в живота. Но, интересно е, че на такива хора идеята за смирението им се струва крайно налудничава, егото винаги е против смирението. Защото смирението означава смърт за егото.

Защо е нужно смирението

Има или его, или смирение – отсъствие на егото. Егото винаги води до безпокойство, проблеми, страдания, депресии и болести, а смирението – към покой, дълбока удовлетвореност, разтъждествяване и самопознание.

В много духовни практики поставят смирението неслучайно на първо място. Може да се каже, че смирението е и път, и цел. Развивайки в себе си смиреност, ние се движим по пътя на намаляване на егоизма, познавайки Единството с Бог.  По този път могат да тръгнат само тези, които вече са се преситили на люлеенето „удоволствие – страдание”, на които вече, простете, им се повръща от черно-бялото материалното съществуване и който е готов да ги пожертва заради постигането на Висшата Реалност.

ВСИЧКИ  ДУХОВНИ  ПЪТИЩА ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ВОДЯТ КЪМ СМИРЕНИЕ. Ако духовният път не води към смирение, значи той не е духовен и дуалността на материалния свят „удоволствие - страдание” ще продължава. Затова, ако искате да постигнете Висшата Истина, Единство с Бога, разберете, дали избраният от вас път води към смирение.

Какво дава смирението? Смирението води до изчезването на психологическото страдание. Физическите страдания може да имат място, ако тялото е заболяло, повредено или не се намира в оптимално състояние, но няма го това „аз”, което си присвоява страданията, казвайки „ето, аз страдам, на мен ми е болно”. Няма го това „аз”, което, основано на илюзиите на живота, вини себе си или другите, мисли си, че е право, а другите не, дели света на добър и лош, правилен и неправилен, и постоянно е под напрежение поради безкрайните егоистични материални желания и цели.

Смирението дава вътрешно спокойствие, макар външният свят да продължава да бушува.

Как да постигнем смирение

От гледна точка на гуните благост, страст и невежество, смирението е в благостта, макар в действителност природата на смирението да е нематериална. Правейки живота си да е повече в благостта, отдалечавайки се от невежеството и страстта на материалното съществуване, се приближаваме към смирението.

Смирението не е вещ, нещо, което може да се добие, защото то никога не е било нещо отделно от вас –смирението е вашата истинска природа. Но за да си я върнем или осъзнаем, трябва да се избавим от илюзиите на живота. На това, фактически, е посветен този сайт.

Смирението се постига чрез разбиране.

Разбирането идва чрез духовна практика.

Духовната практика може да бъде всякаква, ако тя води до смирение.

Пътищата са много – изходът е един. Ако вашата цел е Бог, вие няма да успеете да я подминете, защото няма нищо, освен Него. С тази оптимистична нотка ще завърша статията и ще ви пожелая скорошно просветление.

 

Анекдот

 - Хайде, болния, да премерим ризата. Ето така-а-а-а, добре. В раменете стои прекрасно. Казвате, че ръкавите са дългички? А ние ето така-а-а-а  внимателно ще ги вържем отзад.

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/smirenie/0-81

Превод Таня Т.

 

Monday the 21st. Spiralata.net 2002-2019