Самопознанието - път към просветлението

061. Карма и съдба

Печат

Карма и съдба

 

 

Карма в превод от санскрит означава дейност (постъпки, съдействие), а законът на кармата гласи: «каквото посееш, това и ще пожънеш» (виж Нищо не е случайно), и по този начин ние получаваме съдба – връщане на направеното, т.е. преживявания, които са следствие на нашите постъпки. Всичко, което някога сме направили на другите, ни предстои да си го получим обратно и преживеем като собствен опит. Направеното в миналите животи не се анулира, а също се връща към нас – както доброто, така и лошото.

Тъй като живеем в материалния свят, които е инерционен, то често направеното не се връща веднага – то може да се натрупва с години, десетилетия и дори животи, и изведнъж като за капак се връща в най-неподходящия момент, когато ни се струва, че „всичко е прекрасно”. Един прост пример – някакъв бизнесмен, много успешно заработващ много пари от криминална дейност, при това всичко е идеално в живота му – крепко здраве, красива жена и деца, пълно материално благополучие, много приятели и т.н. А след това, в един прекрасен ден е подложен  на няколко фрактури със съответните последствия за цял живот.

„Отработена карма” се нарича. Ако се върнем назад, ще узнаем, че в миналия си живот той е бил много добър човек и в старостта си е напуснал тялото си със запас от добра карма, която според закона е трябвало да му се върне. Тя се е върнала в този живот и всичко е вървяло добре, докато не станал алчен и не започнал да се занимава с измами. Тогава запасът от добра карма започнал да се изчерпва и с времето се е изчерпил, след това се появява тежестта на негативната карма и в някакъв критичен момент дошла „наградата”.

Това е много опростен пример – за нагледност, и тук е важно да се разбере същността: законът на кармата е винаги в сила, но умът на човека не  винаги може да проследи причинно-следствените връзки и да разбере какви действия какви последствия предизвикват, тъй като те са разтеглени във времето и смесени едни с други. Отсъствието на памет за предишните животи изостря ситуацията, но затова пък благоприятства съществуванието на Илюзиите на живота и съответно  способства продължението на безкрайните Игри на Съзнанието.

Друг пример – когато човек води „правилен” начин на живот, постоянно работи над себе си, вижда вътрешните промени към по-добро, но във външния план все „крои и крои”. Това е карма, възможно е от този живот, възможно от предни. Ще дойде време, когато тя ще се изчерпи.

По този начин, съдбата е това, което закономерно ни се връща във всеки конкретен момент от времето, заставяйки ни да преживеем това, което сме причинили. Съдбата и кармата са фактически едно и също нещо, две страни на едно явление: каквато е кармата, такава е и съдбата.

Образно съдбата може да се изобрази като релси, по които се движи влак (това е човека) от миналото през настоящето към бъдещето. Влакът може да мине само по релсите, без варианти. Посоката на движение в момента сега, е зададена отминалите постъпки, а как ще се промени в бъдещето – се коригира от сегашните постъпки. Близкото бъдеще човек може в някаква степен да предугади по сегашния вектор, но следва да отчита, че бъдещето постоянно се създава и/или променя от мислите, думите и действията във всеки един момент „сега”. Постоянно върви обработка на старата карма и натрупване на нова.

Затова на въпроса „може ли да се промени съдбата?” отговорът е еднозначен – да. Съдбата се променя всеки момент, с всяка нова мисъл, дума и действие.

Такава е концепцията за съдбата и  кармата. Не е необходимо да се вярва в тази концепция като във висша истина, използвайте я като инструмент за духовно развитие. В зависимост от духовното израстване човек поема все повече отговорност за своето състояние (по-малко обвинява другите), което способства работата над себе си (а не над другите) и ускорява духовния прогрес.

 

Как да променим съдбата

 

 

Общи препоръки. Тук няма да поставям нищо на първо място, защото всеки от указаните фактори може във вашия случай да изиграе ключова роля.

Съблюдаване на дневен режим  и правилно хранене.

Физически упражнения, позволяващи да се поддържа тялото в оптимално състояние.

Духовна практика.

Духовната практика може да включва в себе си много аспекти и използване на най-различни инструменти за работа над себе си – молитви, медитации, афирмации, техники и т.н. Изучаването на мъдростта на свещените писания, опити за промяна на мисленето или поведението непосредствено в живота, общуването с други практикуващи, мъдреци, учители, мастери – всичко това се отнася към духовната практика. Тук се отнасят и различните видове терапии: арома-, звуко-, водо-терапия и т.н., защото всички те така или иначе влияят на умственото, физическото и емоционалното състояние. Разбира се, най-важна част от духовната практика е самоизследването и самопознанието. Духовната практика подразбира целенасочено движение и закрепване в гуната на благостта.

Особен акцент трябва да се направи на избавянето от натрупания негатив и сформираните неправилни убеждения (работа с убежденията), илюзиите на живота, които непосредствено ни тровят живота, прокарвайки релсите на съдбата в посока деградация като духовно същество. Неправилните убеждения заедно с натрупания негатив правят от човека марионетка, заставяйки го да страда и да продължи да се пързаля надолу по наклона.

Обработката на дуалностите е един от най-бързите начини за разрешаване на острите психологически проблеми, разреждайки негатива и отслабвайки убежденията, които са довели до възникналия проблем. Трябва да се променя отношението към хората и живота въобще и най-простия, но достатъчно ефективен начин е Формулата на щастието. Още един начин е Техниката на благодарността.

От първо до четвърто ниво по дадения път към просветлението вие ще разчистите негатива и неправилните убеждения с помощта на различни техники и упражнения, а на пето когато вече нищо не ви пречи, плътно ще се занимавате със самоизследване и самопознание, което в крайна сметка води до просветление.

Карма, съдба и просветление

Имали някаква връзка между карма, съдба и просветление?

Следва да се разбере, че кармата и съдбата имат отношение към материалния свят, макар нашата истинска природа да е нематериална и в действителност да не зависи от материята. Затова, може да се каже, че просветлението може да се случи във всеки момент, независимо от това в каква кармична ситуация се намира даден организъм. По-вероятно е, разбира се, просветлението да се случи в гуната на благостта, например, отколкото в гуната на невежеството.  Затова, естествено, има смисъл да се избавяме от влиянието на гуните на невежеството и страстта, за да  се приближим максимално до гуната на благостта и дадем шанс на просветлението.

Просветлението е внезапно пълно осъзнаване на своята истинска природа, разтъждествяване и изчезване на другите илюзии на живота (те губят своята власт и сила).

След просветлението организмът продължава да живее в съответствие с кармата си (генетична и психологическа обусловеност на човека) и на външен план не е задължително да има някакви значителни промени. Всички важни промени са станали вътре, вътрешно промяната е толкова голяма, че външното губи предишното си значение.

Кармата и съдбата остават, но сега се възприемат като „карма на този организъм”, а не като „моята карма”, защото „аз”, което е смятало кармата за своя, е изчезнало. Кармата принадлежи към материалното проявление на съзнанието – тяло – ум, а не на съзнанието, което възприема това тяло – ум. Опитайте се да почувствате разликата. За илюстрация, ще приведа пример.

Вие седите на удобен стол и гледате прехласнато филм със стерео очила (те създават ефект на триизмерност и присъствие в действието) и със стерео звук. Филмът е толкова вълнуващ, а специалните ефекти правят филма толкова реалистичен, че вие в някакъв момент напълно се потапяте във филма и се чувствате непосредствен участник в събитията. Възниква пълна илюзия за участие в ставащото, преживяване на събитията, сякаш се случват с вас (отъждествяване и другите Илюзията на живота). Но изведнъж в някакъв момент напълно осъзнавате, че в действителност не сте участник във филма, а седите на стола и просто гледате. Няма участие във филма, няма я вашата роля в него, има само гледане, наблюдение и осъзнаване.

Нещо такова е и просветлението. Идва разбирането, че кармата и съдбата принадлежат на героя на филма (тяло – ум), а не на гледащия филма (чистото съзнание). И това разбиране променя всичко. Външно – филмът продължава, вътрешно – има разбиране за своята истинска природа. Външно – има действащ съгласно съдбата си и кармата на тялото-ума, вътрешно – има нематериално осъзнаващо съзнание. Външно има дейност, емоции, най-различни събития и реакции на тялото – ума, но вътрешно – дълбок покой и разбиране, което често предизвиква вътрешно щастие (независещо от външните обстоятелства).

Работа с кармата и съдбата

Работата над себе си е фактически работа с кармата с цел промяна на съдбата. За това човек поема отговорност за своето състояние и започва да изучава и прилага различни методи. Без поемане на отговорност за своето състояние не може да започне работата над себе си, и съответно, нещата не се подобряват – това не може да се случи от само себе си.

В зависимост от избавянето на натрупания умствен боклук и негативни емоции, се отстранява негативната запрограмираност на бъдещето, т.е. съдбата се променя към по-добро. Кой знае в какво състояние бихте бил сега, ако не бяхте започнали да роботите над себе си? Или, ако вие още не сте започнали работа над себе си, кой знае какво ще бъде бъдещето ви, ако не започнете сега.

Понякога може да чувате оплаквания от типа „ето аз практикувам това и това вече толкова време, а няма особени промени, особено в материалния план”, и тук трябва да се разберат две неща:

1. Вие не знаете какви запрограмирани събития ви се е удало да анулирате с помощта на практиките. Разбира се, ако знаехте, то ентусиазма при работа би бил по-голям, но какво да се направи.

2. Материалният план на съществуване се променя много бавно. Вътрешното състояние се променя доста по-бързо, защото вътрешният свят се състои от по-фина материя, отколкото външния свят. На грубата материя й е необходимо повече време, за да се промени. Затова в духовната практика акцентът се поставя на промяната на вътрешното състояние, а външните фактори се променят като резултат от работата над себе си.

Работейки над себе си, вие така или иначе опирате до убеждения за себе си и за света като цяло, разчиствате объркването в ума и натрупания негатив (лошата карма), и рано или късно плътно се доближавате до най-важния въпрос: „Кой съм аз в действителност?”. В този момент започва самоизследването и самопознанието, което води до изчезването на илюзиите и достигането на свобода, познанието за своята истинска природа. И се оказва, че целият ваш духовен път (колкото и труден и дълъг да е бил) си е струвало да го преминете, защото без това не може да се постигне самопознание.

Успех по пътя ви! Искам да напомня, че вие винаги можете да се обърнете с въпроси към мен – всички психологически консултации са безплатни.

 

Анекдот

- Не обичам почивните дни. Тъкмо се настроиш да поседиш пред камината с чашка кафе в люлеещия се стол... И изведнъж се оказва, че нямаш нито кафе, нито камина, нито люлеещ се стол!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/karma_i_sudba/0-80

Превод: Таня Т.

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2017