Самопознанието - път към просветлението

059. Самопознанието – път към истината

Печат

Самопознанието – път към истината

 

 

Казват „истината ще те направи свободен”, и това е така, защото пътят към истината е също и път към свободата – свобода от илюзиите на живота и последващите психологически страдания.

Защо пътят към истината и свободата (просветлението) е възможен само чрез самопознание? Хайде в началото да разгледаме въпроса какво е това самопознание.

Самопознание  - това е работа над себе си в опит да се разбере, кой съм аз в действителност. Тяло ли съм аз? Или ум? Или дух/ душа? Или нещо друго? Или въобще нищо? Кой съм аз в действителност?

Човек е склонен да отделя внимание на външното, да търси наоколо, а не вътре в себе си, и какво всъщност иска да намери? Някакво удовлетворение, щастие, свобода, спокойствие, блаженство? Не се ли свеждат всички материални желания именно към това? Но какво намира човек при търсенето навън? Той намира редуващи се удоволствия и страдания. Именно за това, купил нова кола, къща или вила, заел високоплатена длъжност, имайки влиятелни приятели, човек е неудовлетворен както преди и търсенето му продължава. В някакъв момент човекът разбира, че тъй като търсенето наоколо вече толкова пъти не е дало очаквания резултат, то, явно, е безполезно да се търси повече наоколо. Става очевидно, че истинското търсене може да стане само за сметка на вътрешна дейност. И тогава търсенето може да се обърне навътре, което е и преломна точка в живота на човека – започва самопознанието, пътят към истината.

Поначало човек може да търси истината в свещените писания, или в не съвсем свещени и не съвсем писания, той може да прочете купища книги, да посети множество семинари, да практикува различни практики с най-различна насоченост. И рано или късно стига до ключовия въпрос – а кой съм аз? И започва пътя към самопознанието.

По пътя към истината можете да намерите много инструменти и методи за самопознание – различни упражнения, техники, практики и дори обикновено четене на литература. В самопознанието човек преминава през някаква последователност от концепции, всяка от които в някакъв момент може да му се струва правилна, а след това неизменно я заменя с друга.  Смяната на концепциите става дотогава, докато не се получи окончателното самопознание, и тогава концепциите се виждат просто като концепции, а не като истина.

Може да се каже, че края на пътя на самопознанието е изчезването на концепции за себе си (отъждествяване, убеждения и други илюзии), а също и желания и страдания от всякакъв вид, възникващи на тази основа.

Самопознанието – това е то познание на истината, добиване на свобода, достигане на единство, единение с Бог или както там още го наричат това явление. Пътят към истината може да отнеме много време, или не много, или да стане мигновено и неочаквано. Но съвършено еднозначно, ако търсенето е почнало, нямате никакви шансове – самопознанието ще стане. Тази сила, която ви е заставила да се обърнете навътре в себе си, ще доведе своето дело до край.

Методи за самопознание

Ще поговорим за инструментите за търсене на истината. Възможно е това да ускори пътя ви към самопознанието.

Концепциите, всъщност, също са инструменти. Например, концепцията „Над всичко е Волята на Бог”, ако е попаднала в ума ви и противоречи на привичната концепция „аз съм причина за своите мисли/ думи/ реакции/ действия” (илюзия за лична причинност), ще ви застави периодично да си спомняте и изследвате тази тема. Този процес на изследване достатъчно бързо ще ви избави от егото, чието проявление е присвояването на авторството и причинността. От тези две противоречащи си концепции може да се състави и обработи дуалност, което е също много добра идея. Наистина, не у всички ще се получи добър резултат, но това е свързано с плътното свързване на тази дуалност с други и по цялата тази паяжина има много негатив. Тогава тази структура трябва да се обработва стъпка по стъпка.

Формулата на щастието  е забележителен инструмент на самопознание, който достатъчно бързо избавя от егото. Понякога, наистина, това е болезнено (за егото), особено в началото.

Самоизследване с помощта на въпроси от вида „Кой съм аз?” е по-пряк път на самопознание, тъй като  той засяга главния въпрос непосредствено.

Можете да се възползвате от „концепцията за екрана”, предложена в предната статия, и да я изследвате от различни страни. Вие сте като чисто възприемащо съзнание (в изначалния вид), подобно на екран, на който се прожектира филма на живота. Или вие сте като огледало, отразяващо това, което застава пред него.  Във всички тези сравнения е важно едно – вие не сте обект, вие не сте материални, у вас няма форма и други характеристики, няма нищо, освен функцията да се осъзнава ставащото. А виж, отражението включва в себе си всички материални обекти, а също мисли, чувства, емоции, отъждествявания, илюзии, желания, страдания, действия и всичко останало. Огледалото само по себе си няма представи, убеждения, желания,  чувства, емоции, илюзии, страдания и дори привързаност към тези отражения на обекта – то само ги отразява, осъзнава кога се появяват. Опитайте да изследвате това от такава гледна точка, това също подпомага самопознанието. Намерете тази част от „себе си”, която само възприема, осъзнава и нищо повече.

Опитайте също да обработите отъждествяване от типа „аз съм тяло – аз не съм тяло”, „аз съм ум – аз не съм ум” и т.н. с помощта на техниките от първо ниво.

Още един инструмент – заличаване на границите и достигане на Единство, в зависимост от работата с тази техника също изчезват убежденията за себе си, отъждествявания и куп друг ментален боклук.

Благодарността към Бога за всичко също по забележителен начин изкоренява егоистичната идея за личното авторство постепенно, стъпка по стъпка.

Беше описано Упражнението „Аз съм”, което е добре да се прави в спокойна обстановка, седейки със затворени очи (опитайте различни начини). Старайте се повече да обръщате внимание на чувството за битие, „аз съм”, отколкото на обекти.

Как да изберем метод за самопознание, който да ни подхожда в дадения момент? По резултатите. Ще забележите, че животът се променя към по-добро. Затова трябва да се опитва. Не винаги, разбира се, резултатът се вижда веднага, и не винаги ума (егото) казва, че това е добър резултат. Ориентирайте се по чувствата. Ако в живота започнете да имате повече спокойствие, хармония, по-малко ви напрягат възникващите ситуации, имате повече радост, щастие, любов – значи, избраният метод за самопознание е подходящ. Когато един метод се изчерпи, а това се случва, опитайте другите.

Успехпо вашия път към истината!

Още по темата – Истинското Аз и лъжливото аз.

 

Анекдот

Един запорожец се врязал на светофарите в мерцедес, мъжът в запорожката си мисли – сега така или иначе ще ме убият, затова взел манивелата, изскочил от колата и започнал да удря по мерцедеса. Изпочупил всички стъкла и фарове, след това скочил в запорожеца и отпрашил. А мутрите стоят в колата изумени, и единият казва: „Той се вряза в нас, а представяш ли си какво щеше да бъде, ако ние бяхме в него.....”

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/samopoznanie_put_k_istine/0-78

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019