Самопознанието - път към просветлението

058. Самоизследване и разтъждествяване

Печат

Самоизследване и разтъждествяване

 

 

Тази статия може да помогне в самоизследването, в опита да се познае своето „истинско Аз” и в разтъждествяването, отстранение на „лъжливото аз”.

Какво е това „лъжливо аз”? Това е отъждествяване с тялото, с ума, с разума, с игровите роли, духа, душата, положението, длъжността, нацията и т.н. Лъжливото аз е чувството за себе си като някой или нещо. Такова усещане може да бъде изразено като мисли, чувства или убеждения от типа „аз съм ......... (някой/ нещо)”. При това отъждествяване и когато то възниква се появява противоположното „аз не съм ........(някой/ нещо)”. Така от Единството се образува множественост. Това е началото на възникване на егото, което води към по-нататъшните Игри на Съзнанието.

„Лъжливото аз” винаги е обект, т.е. него може да го назовем, охарактеризираме, и в крайна сметка да изследваме. С други думи, то има форма или характеристики. То е нещо. Неразривна част от ”лъжливото аз” е чувството за лична причинност  и другите илюзии на живота.

Истинското Аз” може условно да се нарече Единство, Източник, Непроявено, Безличностно Съзнание и т.н. Тъй като „истинското Аз” не е обект, описват го обикновено с помощта на отрицанието – отсъствие на каквито и да било характеристики.

В тази сфера има много объркване, което е невъзможно да се разреши с обсъждане и спорове, защото обектът на спора, всъщност, не е обект. Не следва да се възприема този текст като правилно описание, защото правилно описание не съществува. Неразбирането и объркването изчезват в зависимост от степента на самоизследване и разтъждествяване.

„Лъжливото аз” не може да познае ”истинското Аз” защото може да се познае само това, което: а) има характеристики и б) не е „мен-който-познава”. Докато има дуалност „познаващ – познаваемо” и опити за познание, не може да има Единство. Но има и друга страна – именно благодарение на тази дуалност започва самоизследването и самопознанието. Част от „лъжливото аз”, се опитва да познае „истинското Аз” и изследва в действителност не „истинското Аз”, а другите части на „лъжливото аз” (спомнете си, че изследването на „висшето Аз” е невъзможно, тъй като то няма характеристики). И това самоизследване продължава докато не се получи разтъждествяване и не изчезне дуалността „познаващ – познаваемо”. Може да се каже, че между познаващия и познаваемото се заличава границата, или те стават Едно, стават Цяло.

По този начин, благодарение на самоизследването става разтъждествяване, изчезване на „лъжливото аз”, като например в МПВ-медитацията.  Един от  ключовите въпроси в самоизследването е „Кой съм аз?”.

Преди да продължим нататък, хайде още един път да отбележим следния важен момент: всяко описание на истината е само концепция, указател, етикет. Концепцията може да бъде приета и в някаква степен разбрана с ума, но това разбиране никога няма да замени самата Истина.

В помощ на разтъждествяващите се само-изследователи

Съзнанието на човека (чистото съзнание, чувството Аз съм) се сравнява с екран, на който се прожектира филмът на живота. И тук е важно да се разбере следното. Всичко, което възниква на екрана, не е част от екрана. Изображенията се сменят, екранът остава неизменен. Функцията на екрана е да отразява (възприема, да вмества в себе си), нищо повече от това. Всички картинки са част от филма на живота, а не части от екрана. Всички мисли, усещания, емоции, желания, действия и въобще всякакви възприятия – са част от филма, а не от екрана. Всички жизнени илюзии са част от филма на живота, а не са част от екрана. В частност, илюзията за лична причинност принадлежи на персонажа на филма, а не на екрана.

В даденото сравнение има двойнственост: вечният безличностен екран (не обект) и мимолетните личностни събития (обекти). Непроявеното и проявеното. Вечното и преходното. Истинското и лъжливото. Тези дуалности способстват самоизследването и разтъждествяването. Но когато стане разтъждествяването, тези дуалности изчезват. Няма отъждествяване – няма и дуалности. Всичко е Едно.

Седите си вие, например, в медитация, занимавате се със самоизследване (на пето ниво има съответна техника). И ето появяват се различни мисли, усещания, емоции, въобще всякакви възприятия. Понякога си спомняте концепцията за екрана: „всичко проявено не съм аз, аз съм наблюдател”. Отново някакви мисли, възприятия (виж т. 1).И изведнъж в някакъв момент става осъзнаване на факта, че току-що е било „състояние на Единство” – не е имало мисли, концепции, отъждествяване, желания, дуалности, страдания, безпокойства, очаквания и всякакъв друг умствен боклук. Това „състояние на Единство” е обозначено на схемата с 2. Но то се осъзнава само когато отново възниква „лъжливото аз”, което започва да оценява станалото (виж т.3). Появяват се мисли и емоции от типа „еха-а, какво направих!”, възниква илюзия за лично авторство „аз направих, при мен се получи”, желание да се повтори опита (виж т. 4), след това „как, това аз ли го направих?“ И опити да се повтори това (виж т. 5). Вие се опитвате отново да получите този „опит”, но се оказва, че с помощта на усилия това състояние на Единство не може да се повтори. Егото си присвоява причинност за станалото, но не може да го повтори. Защото личната причинност е илюзия. То, както винаги, е изпуснало от поглед невероятно количество фактори, участвали в ситуацията.

 

 

Описаното „състояние на Единство” може да се случи по време на медитация, при изпълнение на различни упражнения, техники, и просто в живота. Но не в момента, когато има усилие да се постигне това състояние. Самото усилие поддържа илюзиите, и тези илюзии продължават своето съществуване, заслонявайки единството.

Още няколко думи за „екрана”.

Между непроявения Източник и организма на човека има съзнание (сравнение с екран). Това съзнание изначално е безличностно (не е обект), и то съществува през цялото време, докато живее тялото. Това е „част” от Единното Съзнание, съпровождаща организма по време на целия му живот. Тази „част” от Единното Съзнание, съпровождаща организма по време на целия му живот е съзнанието на организма.  Това може да се нарече осъзнаващо безличностно аз, или „промеждутъчно аз” или както искате още. Егото се образува от това „промеждутъчно аз” и тогава безличността се украсява с лични възприятия, илюзии. Може да се каже, че „промеждутъчното аз” е „вие в проявения свят”, вие – като безлично осъзнаващо съзнание. Това, разбира се, е поредната концепция, но, възможно е, тя да помогне на определен етап от самоизследването и разтъждествяването.

По този начин, в нас има Източник, който проявява себе си в множество осъзнаващи се безличностни „промеждутъчни аз” и техните организми, и след това тези „промеждутъчни аз” образуват личностното „лъжливо аз” – егото. Всички тези създания, тясно свързани едно с друго в проявения свят, се явяват фактически отражения едно на друго, образуват Единство, Един хармоничен организъм под названието Живот.

Сега, ако сте обработили всички дуалности и при това все още се опитвате да изразите истината с думи, може да се каже така: всичко е Едно. Има само едно и това едно е ТОВА, КОЕТО Е. Единство.

P.S. В някои практики се утвърждава, че Бог е Висша Личност. Тук няма противоречие, тъй като „Бог като Личност” е един от аспектите на Единството. Личностният аспект.

Пожелавам ви увлекателно самоизследване и освобождаващо разтъждествяване!

Още по темата – Истинското Аз и лъжливото аз.

 

Хумор

Ако сте се ощипали, а видението не е изчезнало, ощипете видението.

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/samoissledovanie_i_razotozhdestvlenie/0-77

Превод Таня Т.

Sunday the 26th. Spiralata.net 2002-2017