Самопознанието - път към просветлението

057. Как да постигна просветление

Печат

Как да постигна просветление

 

 

Просветлението се смята висшата точка (резултат) на самопознанието, затова много духовно търсещи искат да го постигнат. Макар често да имат съвършено невярна представа за него. Още повече, че всички „верни” представи за просветлението са само представи, концепции, които ако искаме да бъдем точни, не съответстват на действителността. Умът, искайки да разбере това, което е извън неговите граници – а просветлението е отвъд ума – се опитва да го сложи в някакви рамки.

И сега ще разгледаме много спорния въпрос: можем ли със собствени усилия да постигнем просветление и ако да, то как да го направим.

От една страна – да. Можем да използваме техниките за дуалностите за разтъждествяване с тялото, ума, духа, игровите роли и всичко, за което се смятате или към което сте привързани. Например, обработвайки дуалността „аз съм тяло – аз не съм тяло”, можете да се разтъждествите с тялото, макар че на първо ниво пълно разтъждествяване като правило не се получава. Това е свързано с натрупването на прекалено много убеждения, представи и друг материал, свързан с даденото отъждествяване. Привързаността може да намалее, обработвайки активните дуалности от типа „мое... – не мое...”, „принадлежи ми... – не ми принадлежи...” и т.н.

Може да се използват всякакви други техники, които очистват ума и го избавят от илюзиите на живота, натрупания негатив и страдания, и това безусловно приближава до просветлението.

От друга страна, да се постигне със свои усилия просветление не е възможно. Този момент може да не се разглежда докато умът не е очистен в достатъчна степен, защото ще бъде непонятен. Когато умът е очистен, когато материалното престане да има голямо значение, когато външните фактори вече не привличат вниманието, и интересите на човека са в посока на самопознание „кой съм аз в действителност?” (това става много важен въпрос), - ето тогава има смисъл да се продължи с останалата част от статията.

Постигане на просветление

Това словосъчетание не е съвсем вярно, защото подразбира наличието на много илюзии, които сега ние ще разгледаме накратко.

Кой постига? Постигащият („аз?), който смята себе си за причина на своите действия и резултати – това е проявление на илюзията за причинност. Чувството за лично авторство, както и всички останали илюзии на живота – това е работа на ума. И ако погледнем по-нашироко, всичко е Игра на Съзнанието.

Самото ”аз” е набор от убеждения, отъждествявания и друг материал, натрупван в продължение на живота, този набор постоянно се променя, макар и понякога незабележимо. Това също се нарича „лъжливото аз”. Такова „аз” няма собствена субстанция, с други думи няма независимо съществуване. Лъжливото аз е временно отражение на много други неща в проявения свят (които на свой ред също са отражение на други неща),  което се променя всеки момент. Затова, този, който се опитва да постигне просветление е илюзия.

Какво се опитва да постигне? Просветлението не е обект, който можеш да получиш и притежаваш. Това не е състояние, което сега го няма, но което може да се постигне. Просветлението е постижение на изначалната природа – съзнанието е постигнало само себе си, без промеждутъчното его, ако може така да се каже. Или по-просто казано – просветлението е изчезване на егото, на лъжливото аз.

И така, постигащият е илюзия, която напълно е зависима от всички останали илюзии на проявения свят. И това илюзорно аз, имайки илюзия за лично авторство, се опитва да постигне просветление, което не е илюзия (обект) и затова е невъзможно да се получи.

Проявеното, манипулирайки с  проявеното, не може да постигне непроявеното, просто защото това е невъзможно по принцип. Как илюзия с помощта на илюзия може да стигне до истината? Как обект с помощта на обекти може да постигне отсъствие на обекти? А именно това се и опитва да направи „лъжливото аз” – с помощта на собствените усилия (имайки чувство за лична причинност) да постигне „състояние”, в което отсъства всякакво усилие, причинност, и въобще всякакво чувство за „аз”- т.е. просветление.

Виждате ли абсурдността на идеята? В светлината на това трябва да възникне разбиране, че да се постигне просветление (с помощта на усилия, действия, практики) е невъзможно, както и да се опитвате. Може плътно да стигнете до просветлението, използвайки различни практики, постепенно повишавайки състоянието си и разбирането си, но последният щрих не се прави от вас. Казват, че това е Милост или Волята на Бога и въобще не зависи от вас.

Противоречие

Възможно е много да видят противоречие тук. От една страна, може да се постигне просветление, изчиствайки ума с помощта на различни практики, а от друга – просветление по принцип не може да се постигне. В действителност, няма противоречие, и двете утвърждения са едновременно верни. Или, може да се каже, едновременно неверни. Просто умът не може събере двата полюса в едно цяло, умът вижда само или единия край на тоягата, или другия и при това не забелязва, че двата края са една и съща тояга.

Да работя ли над себе си или не?

Ако вие чувствате необходимост да работите над себе си, има импулс – работете, чистете ума. Вие нямате свобода на избор. Ако Волята на Бога е такава - да работите над себе си, той така ще направи, че ще работите. Изчистването на ума (изтриване на егото) във всеки случай носи плодове и тези плодове си струват усилията. Така че това не е напразно губене на време, както някои интерпретират думите на просветлените. Много малко е вероятно, че просветлението ще дойде при задръстен ум.

Ако има аналитично разбиране, че всяка практика е безсмислена, то, по-скоро Волята на Бога е вие да не работите над себе си.

Ограниченост на техниките и практиките

Всички техники и практики са ограничени, и нито една от тях не може непосредствено да доведе до просветление, защото при изпълнение на всяка техника се съхранява „лъжливото аз”, което собствено и изпълнява тази техника: „Това аз го практикувам, аз медитирам, аз се старая и полагам усилия, защото аз искам да получа резултат”. Докато го има ”лъжливото аз” (егото) със съответните илюзии и усилия, „истинското аз” не може да се прояви и просветление не може да бъде постигнато.

Има и друг момент – всички техники и практики не са подходящи за всички. За един ще е подходящо едно, а за друг –друго, а за някои – нищо. Колкото до техниките за просветление, предложени тук, те, естествено,  също не са подходящи за всички. Как да разберем дали са подходящи или не? Опитайте, като спазвате препоръките. Първо ниво (обработка на дуалностите) е своего рода тест. Ако има добър резултат, значи и останалите нива ще дадат добър резултат. Ако няма резултат – това не е вашия път. Вероятността да няма резултат е голяма, ако не се съблюдават препоръките.

В заключение

Най-краткият и правилен отговор на въпроса „как да постигна просветление” е няма какво и от кого да се постига. Когато изцяло дойде разбирането, въпросът ще отпадне, както и всички илюзии на живота. Но докато въпросът е актуален, ще има търсене, ще има и практика, и резултати (или тяхното отсъствие).

И помнете: всичко изразено с думи, е само концепция.

 

Анекдот

- Никога не се опитвай да разбереш това, което не можеш да разбереш.

- Не разбрах...

- И не се опитвай!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/kak_dostich_prosvetlenija/0-76

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019