Самопознанието - път към просветлението

054. Концепцията на духовното развитие

Печат

Концепцията на духовното развитие

 

 

Истината, изразена с думи, веднага престава да бъде истина, превръща се в ограничена концепция. Нито една концепция не предава истината, а само я описва или се опитва да я обясни с едни или други думи.

Всичко, написано тук е концепция. Всичко,написано където и да е – е концепция.

Никоя концепция с нищо не е по-добра или по-лоша от друга. Няма правилни и неправилни концепции, има само чувство за правилност или неправилност на едни или други концепции във всеки конкретен момент от духовното развитие.

Ролята на всяка една концепция в духовното развитие е да избави от други концепции.

Ценността на всяка концепция е относителна и се променя в зависимост от духовното развитие.

Духовното развитиее последователна смяна на концепции, продължаваща до тогава, докато не отпаднат всички, благодарение на разбирането на тяхната неистинност.

Висша точка в духовното развитие е разбирането за лъжовността на абсолютно всички концепции.

Точката, от която няма връщане“ в духовното развитие е изчезването на концепцията за себе си (аз-концепция, отъждествяване, убеждения и представи за себе си). Нарича се също просветление.

 

Популярни концепции в духовното развитие

“Аз мога да променя живота си, ако се занимавам със себе си“. Идеята като цяло е правилна и работеща, ако не се смята, че в нея присъства Илюзията за личната причинност, която въпреки това трябва да присъства.

„Някои неща в живота зависят от мен, а някои други – не“. Примерно така си е, въпросът само е в това, с какво има отъждествяване. От дейността на ума и тялото действително в някаква степен зависи бъдещето на човека, но само възникването на едни или други мисли и след това действия зависи от генетичната и психичната обусловеност и обкръжение във всеки конкретен момент. По-подробно в статията „Илюзията за лична причинност“.

„Аз имам свобода на избора“ – много популярна концепция, която стремително изчезва при честен опит да се изучи задълбочено този въпрос. Впрочем, егото не се стреми щателно да изучава този въпрос, защото това застрашава много Илюзията на живота, а значи – и изчезването на самото его.

„Аз съм отговорен за това какво става с мен“. Да, на определено ниво на разбиране е така– Нищо не е случайно. Но рано или късно възниква въпросът „А кой, собствено съм аз?“ и Илюзията на отговорността  се вижда вече по друг начин.

Още една разпространена концепция в духовното развитие: „Аз мога да развия свръхспособности, ако упорито работя за това“. Както показва живота, тази идея рядко се въплъщава в живота. Но кой знае, може би Волята на Бога да е точно у вас да се появят желаните способности.

Понякога могат да се срещнат доста егоистични концепции, като например, следващите две:

Аз се развивам духовно (израствам духовно, самоусъвършенствам се, занимавам се със самопознание и т.н.), значи аз съм по-добър от другите“. Тук има два важни момента:

1. Чувство за лично авторство – азсе занимавам със себе си. Това е илюзията за лична причинност.

2. Егоизъм – „аз съм по-добър от другите“.

Моята практика (вяра, религия, секта) е по-добра (по-бърза, по-правилна, по-ефективна) от другите, и по-бързо ще ме заведе до крайната цел“. Никой не знае предварително кога тази цел ще бъде достигната, но склонността да се смята собствената практика за най-добрата остава.

Има много различни концепции, сменящи се една друга в зависимост от духовното развитие, и в следващата статия предлагам да разгледаме концепцията, която, възможно е, успешно да замени много стари и ще приближи момента на пълното освобождаване от властта на илюзиите – момента на пробуждането. Също е полезно да прочетете статията „Работата на ума: капани и хитрости.

 

 

Анекдот

Пациент казва на психолога:

- И вие наричате това прогрес??? Преди бях Наполеон, а сега – никой!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/koncepcija_dukhovnogo_razvitija/0-72

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019