Самопознанието - път към просветлението

053. Личната отговорност на човека

Печат

Личната отговорност на човека

 

 

Статията не е за новаци. Като продължение на предните статии „Има ли свобода на избора“, „Волята на Бога е над всичко“ и „Илюзиите на живота“ хайде да разгледаме личната отговорност на човека.

Чувството за лична отговорност възниква благодарение на наличието на причинно-следствените връзки. Когато вие в детството сте се държали добре, вас са ви хвалили и всячески са ви поощрявали, или, най-малкото, не са ви наказвали. Но когато сте се държали зле, сами знаете какво е ставало. Така е и в живота на възрастните – добрите постъпки се възнаграждават, лошите се наказват и това може да се проявява по различен начин (виж „Нищо не е случайно“. Така вие сте разбрали, че носите отговорност за своите действия.

Поведението на човека 100% е обусловено от генетичната програма и миналия опит, както беше казано в статията „Илюзията за лична причинност“, затова децата в повечето случаи протестират (от чувство за несправедливост), когато ги наказват за лошо поведение, тъй като детето не може да промени това дори и да иска.

Чувството за лична отговорност подразбира отъждествяване с тялото и ума: „Ако аз мисля и действам така, че да се получи това и това, а ако го направя по друг начин, то ….“.  Ако аз работя добре, ще направя кариера, а ако не – ще ме уволнят. „Затова аз съм отговорен за това какво правя, и мене ме чакат последствия от всяко мое действие“. Идеята в общи линии е вярна, в живота така и става, но ние сега разглеждаме „духовния“ аспект на отговорността (кой е „аз“, който носи отговорност?), и виждаме отъждествяване с тялото и ума.

Идеята за личната отговорност е тясно свързана с мисленето и действията като отделен индивид – автора (причината) за своите мисли и действия. Но това авторство на мисли и действия е само привидно, тъй като  са пропуснати от погледа обусловенностите, изброени в статията „Илюзията за лична причинност”, а също и външните причини замислите, думите и действията на човека. Човешкото същество е реагиращ механизъм, и неговите реакции напълно зависят от комбинацията минал опит (включително и генетичната програма) и обстоятелствата в настоящето.

Затова ,може да се каже, че вашата така наречена лична отговорност напълно разделя хората помежду им – които са ви родили, възпитавали, обучавали, с които се срещате на улицата, на работа, с които живеете или сте живели, общували, а също и целия род по генетична линия. (Аз тяхните действия отговорност носят техните предци, и т.н. по веригата). Така може да се проследи линията на отговорност до Адам и Ева, а от там до Бога не е далече. Вие сега сте такъв, какъвто сте, благодарение на цялата история от сътворението на света до момента сега. Вие не сте виновни, че сте такъв лош, а в същата степен, не е и ваша заслуга, че сте такъв добър. И това много помага да се приемете такъв какъвто сте, нали?

По този начин от вашата лична отговорност остава само едно нищо, така че можете да се отпуснете и с облекчение да се усмихнете на себе си – такъв какъвто сте.

Сега за другите хора. Вие все още смятате, че те са виновни за това, че са постъпвали лошо? Обиждате им се, обвинявате ги, искате да си отмъстите? Те лично са отговорни за „своите“ действия? Защо не приложите към тях същия шаблон, който току-що използвахте за себе си? Те са също така 100% обусловени същества, както и всички ние. Всичките им мисли, думи и дела  са резултат от взаимодействието на тяхната обусловеност и обкръжение във всеки момент от времето. За тях също е илюзорна свободата на избор, както и у вас.

Чрез всеки човешки организъм действа Бог (виж „Игрите на Съзнанието“), всичко, което е, е Бог в едно или друго проявление. Няма нищо, освен Бога и няма нищо освен Волята на Бог. И Волята на Бога е такава – да съществува този свят, такъв какъвто е във всеки момент от времето и в различни моменти от живота ви това да ви харесва или не. За да има причинно-следствена връзка и закона на бумеранга (каквото излъчваш, това и получаваш), за да има илюзии на живота, позволяващи животът да продължи да съществува в този вид, и за да се разсейват и изчезват тези илюзии в отделни случаи. Ето, сега, възможно е, Волята на Бога да е тази, у някои да изчезне илюзията за лична отговорност, а у някои да остане или да намалее.

Волята на Бога е чрез вашия организъм да идват различни мисли, емоции и действия – добри или лоши. Ако чрез вашия организъм идват „добри“ действия, то организмът ще бъде възнаграден по някакъв начин за това, а ако са „лоши“ – наказан. Този закон на живота не губи своята власт, дори когато личната отговорност на човека се осъзнае като илюзия. Просто изчезва чувството за лично авторство по отношение на мисленето, реагирането и правенето, както на добро, така и назло.

Разликата е в това, в случай на добри действия и последващо възнаграждение няма да расте гордостта на човека (а с нея и негативните последствия), а в случай на лоши действия и последващо наказание няма да има лично чувство за вина, съжаление и други такива последствия. С други думи, ще има повече спокойствие, смирение (приемане на ставащото каквото е) и лекота в живота.

Кой носи отговорност?

Човек се подлага на механизма за носене на отговорност (възнаграждение и наказание), а личното „аз“, което чувства тази отговорност като собствена е просто отъждествяване с ума и тялото – егото. И над това е също Волята на Бога.

Може разбира се да се каже, че отговорността за всичко е на Бог, но от гледна точка на Бог или Единството понятието отговорност изобщо няма смисъл, тъй като в единството няма този, който носи отговорност, няма и този, заради когото да се носи отговорност.

По този начин, личната отговорност на човека е илюзия, която израства от предните илюзии – на отделност, причинност, свобода на избора.

Безотговорност

Който не е разбрал тази и предните статии, може да каже, че аз призовавам към безотговорност. Това е коренно неправилно разбиране, тъй като този, който носи или не носи отговорност, е някакво „аз“, което самото то е илюзия, приписваща си авторство на мислите и действията. Такова „аз“ само за себе си е мисъл или чувство, което няма автономно (независимо) съществуване; то просто възниква като резултат на обстоятелствата – и над това също е Волята на Бога.

Ако ви е интересно да се задълбочите в тази тема на отъждествяване и отговорности, прочетете също „самоизследване и разтъждествяване“ и поработете с подходящи техники, предложени на сайта. По темата е също и статията „Самопознание“.

 

Анекдот

Дежурят полицаи в участъка си и изведнъж виждат – човек се обесил на дървото. Мислят си: „За какво са ни тези проблеми“ и го пренесли на дърво в друг район. Там вървят двама полицаи, също дежурни. Единият казва на другия:

- Виж го този, пак виси тука!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/lichnaja_otvetstvennost_cheloveka/0-71

Превод Таня Т.

Tuesday the 20th. Spiralata.net 2002-2019