Самопознанието - път към просветлението

050. Илюзията за живота

Печат

Илюзията за живота

или животът като голяма илюзия

 

 

Какво е илюзия? Илюзия е това, което няма независимо съществуване и не продължава вечно (ограничено е във времето). С други думи, нещо се възприема, а след това престава да се възприема, отстъпвайки място на друго възприятие. Противоположността на илюзията е реалността – това, което съществува независимо от нищо и няма никакви ограничения (освен илюзорните) – т.е. вашата истинска природа. Нея я има до възникването на всяка илюзия, никога не изчезва и не се променя, нарича се реалност.

И сега ние ще разгледаме основните илюзии на живота, които са много скъпи на почти всеки човек на земята. Добре-е-е, като четете тези редове, вие помнете, че всички илюзии се създават с ума (виж Работа на ума: капани и хитрости) И ако нещо ви стане лошо, по-добре е да отложите тази статия за по-добри времена.

И така основните илюзии на живота.

ИЛЮЗИЯТА ЗА ОТДЕЛНОСТ (илюзията на отделното „аз“) – подразбира усещане за отделност от другите, и в живота може да се проявява като „аз съм аз, а ти си – ти“. Това чувство за отделност обикновено се възприема като „аз съм отделно същество и нямам нищо общо с останалите шест милиарда души, а също и с всички вещи и явления“. От тази илюзия започва животът в този вид, който познаваме. Тази илюзия е основна и много могъща, върху нея се наслояват всички останали илюзии на живота, които само я укрепват.Затова, може да се каже, че „аз и не аз“ – това е основна дуалност. Само докато се появи отделното „аз“ и веднага се появяват и отделните „други“.

ИЛЮЗИЯТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТ (отъждествяване). Аз съм тяло, аз съм ум, аз съм чувства, дух, душа и т.н. – всички тези и други отъждествявания се появяват вследствие на възникването на илюзията за отделност, или едновременно с нея, детайлизирайки я. Но забележете, че всички тези отъждествявания са просто мисли и възприятия, възникващи периодично и имащи една или друга степен на видима реалност, като тази степен не винаги е еднаква.

ИЛЮЗИЯ ЗА ЛИЧНА ПРИЧИННОСТ (лично авторство). Тази илюзия възниква поради другите две предидущи илюзии, и се появява във вид на усещания (мисли, възприятия) от типа „аз помислих, аз реших, аз направих“ и т.н. Забележете, че ако няма илюзия за отделност и отъждествяване, не може да възникне идея за лична причинност. Също обърнете внимание, че илюзията за личната причинност присъства далеч не винаги, а само в тези моменти, когато е важно, „кой е помислил, решил и направил“. Човек е склонен да изпуска от поглед факта, че той сам по себе си е резултат от дейността на гени, възпитания, обучение, обкръжение и други фактори, и изпускайки всички тези предидущи обуславящи причини, умът (егото) си присвоява цялата причинност, което е и важна илюзия на живота. По-подробно в „Илюзия за лична причинност“.

ИЛЮЗИЯТА ЗА СВОБОДА НА ИЗБОРАПериодично при всеки човек възниква усещане за свобода на избора, и това е нормално, защото създаването на илюзията за свобода на избора е част от функционирането на ума. Нищо не може да се направи, така става, така трябва да бъде. Илюзията за свобода на избора е толкова силна и желана, че част от ума, смятаща себе си за „аз“, дори не иска да си помисли, че това е просто илюзия. Умът трябва да поддържа собственото си съществуване и няма да разруши това, което сам създава. Но има ли свобода на избора в действителност? Истинска ли е тази свобода на избора или банална обусловеност, прикрито амбициозен ум при условията на свобода на избора? Предстои ви да си изясните това сами.

Сега хайде да погледнем към какви последствия води илюзията за свобода на избора в живота на всеки човек.

ИЛЮЗИЯТА ЗА ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ Може да се забележи, че чувството за отговорност е изцяло зависимо от наличието на предните илюзии, и не би могло да възникне без тях. Вие се смятате (имате такива възприятие) за отделно същество, което е някой (нещо), който има чувство за лична причинност и свобода на избора. Следователно, върху вас лежи отговорност за мислите ви, решенията, действията – отговорност пред самия себе си и/или пред другите. Върху илюзията за лична отговорност се основава и идеята и механизма на кармата. Вижте по-подробно в Личната отговорност на човека.

ИЛЮЗИЯТА ЗА ВИНА Когато в действията присъства идеята за отговорността, и действията водят до „лош“ резултат, носят вреда на „себе си“ и/или на „другите“, автоматично възниква чувството за вина. „Аз съм виновен за това, че взех такова решение и действах спрямо него“. Илюзията за вина заставя човек да страда по един или друг начин.

ИЛЮЗИЯТА ЗА ЛИЧНИ ЗАСЛУГИ – това е обратната страна на илюзията за вина. Също се основава на предните илюзии. „Какъв съм юнак аз, че измислих това, взех правилното решение и направих това и това, и това. Сега аз съм заслужил това и това.“ Тази илюзия също е част от живота на повечето хора.

ИЛЮЗИЯТА ЗА ЖЕРТВА (аз съм следствие, жертва) – възниква от илюзията, че „другите“ също са отделни отъждествени същества, имащи лична причинност, свобода на избора и отговорност. Разбира се, ако човек има всички тези илюзии по отношение на себе си, то нормално е да ги има и по отношение на другите.

ИЛЮЗИЯ ЗА ЛИЧНО УЧАСТИЕ В ЖИВОТА Всички илюзии, изброени по-горе, а също и не упоменатите тук, създават илюзията за лично участие в живота. На човек му се струва, че той е активен участник в живота – чувства, мисли, прав, след това получава резултати и последствия, удоволствия и страдания. И нищо не можем да направим с това, защото възприеманите илюзии на живота ни се струват много реални – дотогава, докато престанат да ни се струват такива, а това става рано или късно при всички, в зависимост от духовния ръст и самопознание.

Как да се избавим от илюзиите?

Най-простият възможен начин е да ги наблюдавате, когато възникват и се попитайте: кой ги възприема? Кой съм аз, възприемащият това? Кой съм аз, което е всеки път (винаги), когато тази или друга илюзия се появява или изчезва? Кой съм аз, който е до възникването на (коя да е) илюзия и след изчезването й? Самоизследването е прост начин, но не винаги лек, бърз и ефективен за всички. Ако този начин за избавяне от илюзиите ви се вижда прекалено сложен, дълъг и неефективен, можете да опитате другите техники,  предложени на сайта.

Колкото до реалността, която се намира извън илюзиите на живота, то можете да прочетете статията Висша реалност. Единство.

Още по темата – Истинското Аз и лъжливото аз.

 

Анекдот

В кабинет си седят двама психолози и си приказват:

- Аз винаги слагам диагноза по петната на Роршах. Сексуалният маниак вижда в тях жена, садиста – петна от кръв, невротикът – някакви чудовища. Ей сега сам ще се убедиш…

В този момент в кабинета влиза един от „новите руснаци“[1]. Показват му рисунката. Той дълго я гледа и накрая казва:

- Не, братан, толкова няма да платя…

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/illjuzii_zhizni/0-67

Превод Таня Т.



[1]В Русия така наричат бързо забогателите руснаци след перестройката. Нещо като нашите „мутри“.

Thursday the 27th. Spiralata.net 2002-2017