Самопознанието - път към просветлението

049. Работа на ума: капани и хитрости

Печат

Работа на ума: капани и хитрости

 

 

Мислите ли ВИЕ? Вие ли създавате всички тези мисли?

Или те възникват спонтанно, като резултат от взаимодействие на миналия опит и това, което възприемате във всеки конкретен момент сега? Много ще отговорят, че „част от мислите възникват сами, но всичко мисля аз“. Дайте да разгледаме работата на ума по-подробно, в частност неговите капани и хитрости.

Идеята или възприятието от типа „аз мисля“ възниква от ума, нали? Та нали всички мисли възникват в ума, който е хранилище и генератор на мисли. (Който е преминал това разбиране, четете така: мислите просто възникват – например от Единното Съзнание – както и всички останали възприятия). Работата на ума се нарича мислене.

Защо ви се струва, че мислите вие? Защото има отъждествяване с ума, и тази тъждественост също възниква в ума – във вид на мисли/ усещания/ възприятия „аз съм ум“ или „аз съм този, който мисли“. Но не вие създавате мисълта, а мисълта създава „вас“ – такъв и такъв, добър или лош. Каквато мисъл възникне, така се и чувствате. Изведнъж възниква мисъл, а след това (или едновременно) се появява мисъл или усещане, че „това аз го помислих“. Когато това усещане не се появява, ви се струва, че мисълта е възникнала сама. Та нали понякога ни идват странни мисли в главата? И тогава си мислите: „това не е моя мисъл!“. Това всичко е работа на ума.

По същия начин възникват и всички останали представи и възприятия – за себе си, за другите, за живота въобще – спонтанно и неконтролирано, като резултат от взаимодействието на миналото и настоящето, във всеки конкретен момент. Вие ВИНАГИ сте пред свършен факт – мисълта/ усещането/ възприятието е възникнало, и вие нямате избор – да го възприемете ли или не, вие възприемате. Можете ли да не възприемете това, което сега възприемате – мисли, усещания, емоции, представи?

Вземете всяка част от секундата, в която има всякакви възприятия. Можете ли вие да не възприемате в същия този момент (в същата тази част от секундата), когато възприемате? Не можете. Няма такава възможност. И никога не е имало. Във всяка част от секундата стават много на брой промени: в тялото, в ума, в околната обстановка. Разбира се, далеч не всичко осъзнавате, но за никого не е тайна, какво става. Стотици и хиляди микро-изменения, ставащи всяка секунда, предизвикват тези или онези мисли, емоции, усещания, изводи, решения и действия. И вие винаги (като съзнание) заставате пред факта: това стана (или става). Така е било винаги. Това е като допълнение и към темата Свобода на избора.

В работата на ума също влиза разделянето на единството на части и това е необходима работа за съществуването на този свят такъв, какъвто се възприема. Усещането за отделност (възприемането на себе си като нещо отделно от другите и всичко останало и имащо отличителни качества), дуалното възприемане на света, виждането на множествеността на всичко – това е работа на разделящия ум.

Ще преминем към хитростите и капаните на ума. Ето вие разбрахте какво е просветление – това е отсъствие на ума, или битие извън пределите на ума, и възниква идеята: „Ето ме мен и ето го ума, от когото искам да се избавя, за да постигна просветление“ – от къде възниква тази идея? Правилно, от ума, който също иска да получи представа за просветлението, което е непонятно за него. Умът създава двойствеността „аз и ум“ (и други дуалности), разделя сам себе си, за да продължава да съществува. Да се бориш сам със себе си и да представяш това като „аз (дух, душа, съзнание) против ума/егото“ – е просто подходящ начин за продължаване съществуването на ума, един от безкрайните начини. Безкраен капан.

Умът има тенденцията да продължава съществуването си, и за него е приемлива всякаква форма на съществуване, дори негативното отношение към факта на наличието на ума – ето още една хитрост и капан.

Желанието да се излезе извън пределите на ума възниква в ума, както и всички останали желания. Но кой иска да излезе извън пределите на ума и възможно ли е това?

Хитростта на ума е безкрайна, умът ще тръгне с всичко, за да продължи съществуването си и да изпълнява своята работа. Но не е правилно да се смята, че умът това е някаква самостоятелна автономна същност, имаща свобода на избор, или „правеща всичко напук“. Всичко в този свят е единен процес, и тук няма независими, автономни части, нито една, дори най-мъничката. Това е един голям механизъм на принципа стимул-отговор. Както механичните части, задействани с всичките си предавки, и всяка от тях зависи от другите и влияе на другите непосредствено или косвено. И нито една предавка няма свобода на избора. Ни най-малка. Никога не е имала и няма да има. Така че причинността на ума зависи от всички останали причинности и взаимовръзки.

Но да се върнем на хитростите на ума и в случая на свободата на избор. Умът създава илюзията, че има свобода на избора. Идеята „има свобода на избор“ просто възниква в ума и става хронична. Това е необходимо за да има двойнственост (или множественост) и да се продължава съществуването по този начин – безкраен брой игри на живота, взаимодействия и съответен опит.

Хитрости и капани на ума в духовната практика

„Трябва да практикувам _________ „ (нещо конкретно или „още не знам какво“) – това е най-големия капан на ума. И неизбежен. В този капан попадат всички духовно търсещи, без изключение. Четенето на духовна литература също се отнася към капаните (трябва да се намери истината) – безкрайно търсене на „по-добри книги“, „най-важната“, „истинската“ и т.н. Това търсене е концепция, която напълно удовлетворява ума. Но умът е неудовлетворим по природа. А в книгите няма истина, защото всичко, което е изразено с думи е концепция, описание на истината, но не и самата истина. Обаче умът казва „а бе аз чета и практикувам, за да намеря истината“ и по такъв начин той натрупва куп безполезни концепции и убеждения, от които после трябва да се отървава (виж Работа с убежденията. В това няма нищо лошо, просто това е което обикновено става, а често и доставя голямо удоволствие.

Идеята „трябва да се практикува“ възниква от безбройните предшестващи идеи и частични опити, преплетени един друг явно или неявно. В някакъв момент човек стига до разбирането, че няма истинско щастие в материалния живот, а казват, че в духовния има, значи трябва да се търси в духовния. И ето ти тебе – светът предлага стотици и хиляди начини, методи, техники, упражнения, медитации – пиршество за ума. Има за сто години да се практикува. Тялото обикновено не живее толкова, така че за ума това е напълно достатъчно – до края на живота съществуването на ума е обезпечено.

„Аз още не съм достигнал (аз още не съм просветлен)“ – това е поредната хитрост и капан на ума. В действителност, това е просто появяваща се мисъл. Но ако тази мисъл е хронична, представлява твърдо убеждение, дърпа след себе си куп други „утвърждаващи“ мисли, възприятия, „доказателства“, значи налага се още да се практикува, умът така или иначе ще ви застави да правите това. Не може умът просто така да вземе и да прекрати работата си, няма как.

Мисълта „Аз вече постигнах“ е също капан. Как умът може да постигне нещо, което се намира извън пределите му? Умът може да постигне само това, което е моделирано от него самия. Така или иначе, мисълта „аз постигнах“ е просто мисъл, възникваща в ума, макар често тя да се съпровожда от много впечатляващи възприятия. Помнете, всичко, което не е единство, е продукт на ума.

„Техниките (практики, медитации, упражнения) могат да доведат до просветление“ – да, могат, но има няколко момента, които трябва да се знаят, за да не се попадне в капан.

Първо, използването на каквато и да е техника, практика или упражнение подразбира усилие, а усилието произхожда от ума, и не може непосредствено да изведе извън пределите му. Всички усилия се базират на идеята за множественост или дуалност, а тази идея е илюзия (виж следващата статия 50). Как усилието на ума, основано на илюзия, може да изведе извън пределите на илюзията? В повечето случаи  то само потвърждава илюзията и я прави по-реална.

Второ, далеч не всички техники и далеч не във всички случаи приближават до просветление, макар косвено да способстват да се изиграе тази роля. Например, възниква разбиране, че някаква практика във вашия случай е просто губене на време, вие я изоставяте, с което икономисвате време. Умът може да се хване за друга практика, и това може да продължи много дълго, като при Буда, например. Но нищо не можеш да направиш, нямаш избор.

Трето, ако чувствате, че трябва да работите над себе си, практикувайте това, което избавя от капаните и хитростите на ума – убеждения, сравнения, оценки, мирогледи (картини на реалността), игрови роли и друг подобрен умствен боклук с всичките си натрупани негативи. Разбира се, на първо място трябва да се работи с най-актуалния материал (хроничните мисли, убеждения, състояния), както е описано например в статията с техниките за Първо ниво. Когато умът бъде изчистен в достатъчна степен, ще дойде разбирането.

По-нататък. „Аз съм в ума/тялото“ е поредния трик на ума. Това е просто привично възприятие, което умът създава „по подразбиране“.

Аз „съм извън ума/тялото“ е още една хитрост на ума, също илюзия. Това е просто възникващо възприятие. Опитността извън тялото  може да бъде полезна с това, че способства разтъждествяването с тялото, но не играе ключова роля.

Аз съм по-добър/ по-лош, аз знам кое как…., аз правя това правилно/ неправилно  - всичко това са забележителни капани.

Аз съм на верния път/ не съм на верния път – е от същия филм.

Но, същността я разбрахте: всяка представа, мнение, убеждение, мироглед, отношение – всичко това започва своето начало от ума, и съответно не е истина.

Аз говорих за това, че умът е безкраен капан и може у някой да е възникнал въпросът „ако аз не съм ума и не съм тялото, за кого умът е капан?“ Има ли реално някой, който да е в този капан? Дух, душа? Какво още? Не. Намиращият се в капана е поредната илюзия на ума. Отделното аз – това е илюзия, макар и поначало много реалистична. Така е и нищо не може да се направи.

Наблюдавайте как умът работи и задавайте въпроса: кой съм аз, който наблюдава? Това способства за самопознанието .

 

За приемането каквото е  и за неприемането.

Във всеки конкретен момент има това, което е (което се възприема), каквото и да е то. Но ума това не го устройва, той винаги иска още нещо. И ако тази част на ума, за която вие „се смятате“ (което също е постановка на ума, и настоящето никак не зависи от вас), се въвлече в желанието за още нещо, тогава това също се превръща в капан, тъй като продължава състоянието на неудовлетвореност, търсене, усилия.

А сега да погледнем по-нашироко. Във всеки конкретен момент има нещо, което е, включително и неудовлетвореността на ума и в този момент нищо друго не е дадено, а бъдещето не зависи от вас, тъй като вие не сте това, за което се приемате (не това, което умът проецира като „аз“, само-възприятие). Какво да се прави? Нищо не може да се направи. Поредната хитрост на ума е идеята, че „с това може нещо да се направи“ (подразбира се усилия, действия), и умът сам се въвлича в своята хитрост, започвайки да търси ново занятие. Всичко, което зависи от вас, и така е във всеки конкретен момент – това е присъствието, осъзнаването. Вие не можете да направите нищо повече или по-малко от това, вие не можете да направите нещо специално, да не правите изобщо нищо или да направите нещо не както трябва. Присъствие, осъзнаване – това дори не е действие, в него няма усилие. Това е вашата природа, която може да се постигне със самоизследване и разтъждествяване.

Докато има отъждественост с ума, приемането на каквото е става чрез ума, което подразбира действие, усилие: „това мога да го приема… хм…., ами сега… е, добре де, това също мога да приема…е, това вече е неприемливо за мен!“ Умът си играе сам със себе си. Погледайте тези игри на ума - например какво в тази статия е приемливо за него и какво не?

Но приемането от най-високо ниво е когато няма приемащ и няма отхвърлящ (няма ги тези части на ума), няма разделение, множественост и такова приемане е правилно да се нарече присъствие, осъзнатост. В действителност такова приемане има винаги, иначе не би било имало никакви възприятия. Затова тази идея „трябва да се направи нещо, нещо да се постигне, към нещо да се стремим“ – е поредната хитрост и капан на ума. Вие и така вече сте това, към което се стремите (винаги сте били и ще бъдете), а умът ви „мъти главата“. В действителност, няма нищо, към което си струва да се стремите, включително и на духовно ниво. Умът може да постигне само това, което сам си е нарисувал и това няма да бъде висшата реалност. И само когато усилията бъдат изоставени, ще дойде разбирането, че търсеното винаги е било, е и ще бъде, това сте вие и опитите на ума да го намери са просто глупост, бълнуване насън, макар и това бълнуване да доставя не малко удоволствия, не е ли така?

Сега у вас може да възникне забележителната мисъл да прекратите усилията, умът ще забременее с тази идея и ще започне да се опитва да прекрати усилията. Той ще се опитва и така и иначе, и още някак си. С помощта на усилия, разбирате ли? Понаблюдавайте, това е много забавно.

А сега да погледнем още по-нашироко, така да се каже от гледна точка на Единството. Всичко казано по-горе подразбира разделеност на „аз (осъзнаване, присъствие), „ум“ и, възможно, множество други неща, а по-рано имаше статия за единството. Реална ли е разделеността? Тя е реална във всеки един момент дотолкова, доколкото умът създава възприятие, че е реална. Какво може да се направи с това? Вече разбирате, че нищо. Невъзможно е да промениш това, което вече го има сега.  Невъзможно е да промениш това, което е заело място във всеки конкретен момент от миналото, както и това, което ще се случи в бъдещето – в момента, когато ще се случи. А колкото се касае за приемането – вие и така на висше ниво приемате всичко. Всичко, което може да се направи и се прави – вие сте, вие осъзнавате. Разбира се, осъзнаващият и осъзнаваното – това са две различни неща. Макар и умът да ги прави такива със завидно усърдие.

Някой ще каже: „И какво сега? Да седим и нищо да не правим?“. Едва ли ще успеете да не правите нищо. Ще се случат тези събития, които трябва да се случат във всеки конкретен момент. Новата информация влиза в ума, променя го, умът ражда идеи, които след това се проявяват в действия чрез тялото, и т.н. Но нима вашата природа (осъзнаване) се променя от това? Тогава какъв е проблема?

Понякога може да се срещне утвърждение от типа: „Всички практики са безполезни и водят за никъде“. Така говорят повечето от просветлените. Но за кого са предназначени думите им? За тези, на които им е останало съвсем малко. Целта на тази фраза е окончателно да се спре ума, който и така вече е загубил инерцията на движението. Във всички останали случаи подобно заявление може само да намали темпото, но по-често ще внесе объркване и няма да допринесе осезаема полза. Умът, намиращ се в позиция на активна дейност, не може да приеме идеята, че не трябва да прави нищо. Такъв ум се нуждае от целенасочено очистване от излишното съдържание, което и създава усещане за необходимост от практики. За такива случаи са и подбраните в определена последователност техники на този сайт.

Така че не е правилно да се обобщава, че практиките са необходими, или не са необходими. Като правило, в началото са, а после – не. Прочетете статията Как да постигнем просветление.

Още за ума – Природата на ума.

И още – Вътрешен диалог.

 

***

За тези, които не са разбрали или още повече са се объркали. Моля за извинение, статията действително не е за широк кръг читатели. Техниките, предложени на сайта, ще помогнат да разчистите объркването в ума, постепенно стъпка по стъпка, слой след слой, така че в крайна сметка да дойде Разбирането.

И накрая. Всичко изложено по-горе, колкото и красиво и правдоподобно да звучи, - е просто концепция. Трябва да разберете, че всичко, изразено с думи – е нищо повече от концепция, а концепцията и истината се отличава една от друга.

Успех!

 

Анекдот

Попаднал един мъж в рая, приближава до ангела. Той поглежда в компютъра и казва: „Извинявай, ама тебе те няма в списъка. Явно си за ада!“

Хоп! Мъжът се оказва сред кипящи котли. Гледа стои дявол зад компютър и крещи: „Пръждосвай се! И в нашия списък те няма! Отивай в чистилището!“ Но в чистилището му казали, че могат само да го върнат към живота, но ще бъде или глист или кокошка. Мъжът казал: Е, добре, хайде да бъде кокошка…“

Отново ХОП!!! Мъжът се озовал в курник, а около него ровят кокошки. Той казва на съседната: „Здрасти, аз тук съм нов, какво трябва да правя?“

Кокошката му отговаря: „Яйца трябва да снасяш като всички нас. А за това трябва много силно да се напъваш.“ И мъжът започнал да се напъва: „Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ….“ и изведнъж чува глас: „Вася, ставай, осра цялото легло!“

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/rabota_uma_lovushki_i_khitrosti/0-66

Превод Таня Т.

Saturday the 21st. Spiralata.net 2002-2017