Самопознанието - път към просветлението

028. Техники за медитация. Осъзнаване

Печат

Техники за медитация. Осъзнаване

 

 

Има огромен брой техники за медитация, и всяка от тях може да бъде полезна за конкретния човек. На един ще му подхожда една техника, на друг – друга.

Важно е да се разбере същността на медитацията, а тя е – осъзнаване. Това може да се нарича с различни думи, например концентрация, съсредоточеност, съзерцание, наблюдение, присъствие, бдителност, но в основата на всичко това лежи осъзнаването.

Осъзнаването е пътят към просветлението. Всички техники за просветление така или иначе са построени на този принцип: осъзнаване.

Осъзнаването поначало подразбира наличието на дуалността „осъзнаващ – обект на осъзнаването“ (възприемащ – възприемано, наблюдаващ – наблюдавано). Това е основна дуалност, имаща място във всяка медитация.

Тази дуалност може да изчезне в един момент от медитацията и тогава остава само процесът на наблюдение. Т.е. наблюдаващият и наблюдаваното изчезват като отделни обекти – изчезва разделението между тях (което създава ума, егото). Когато се изключи ума, разделението обект-субект изчезва. И всичко, което остава е само преживяване, случващото се. В общи линии, това е и целта на медитацията – да се изключи ума и за тази цел може да се опита упражнението за успокоение на ума и отпускане на тялото.

Можете да използвате коя и да е техника за медитация, която ви харесва и подхожда. Главното е резултатът.

Целта на медитацията, както казахме, е да се изключи ума (егото). И тук много правят голяма грешка, опитвайки се да направят това с помощта на усилие. Те започват да се борят с мислите, емоциите, образите, гонят ги, потискат ги. Това не решава проблема. Вместо просто да присъстват в момента сега (да се осъзнават), хората се въвличат в бурна дейност – опитвайки се да изключат ума, го правят по-силен. Една част на егото се бори с другата част на егото. В тази битка винаги печели съзнанието, защото егото като цяло остава, някоя от неговите части е спечелила сражението.

Правилният подход в медитацията е ДА БЪДЕШ без усилия. Ако се появи мисъл или емоция, усещане или образ – позволете им също да бъдат. С други думи, те се приемат каквито са. Приемането каквото е също да става без усилия. Вие не мислите: „Аха, появи се мисъл, добре, нека бъде“, защото мисленето също е усилие. Защо да мислите за това? – вие просто позволявате на мислите да идват и да си отиват. Например, вие наблюдавате дишането, вдишване – издишване, вдишване – издишване, вдишване – издишване, и изведнъж се появява мисъл.. Тази мисъл се наблюдава като дишането, без въвличане в нея, и тогава мисълта си отива – та нали нищо не я задържа, вие не се опитвате да направите каквото и да било по отношение на нея.

Така че може да се каже, че основата на всяка медитация е осъзнаване и приемане на каквото е. Всичко, което се случва, се приема каквото е, и осъзнаването продължава. Сякаш е просто, но поначало съвсем не се получава у всеки.

Най-често срещания проблем се състои в това, че умът не се изключва по време на медитация. Човек започва медитацията (по която и да е техника), и в някакъв момент осъзнава, че вече определено време е затънал в мисли и образи, загубил осъзнатостта – станало е въвличане.Осъзнавайки това, той се опитва отново да медитира, и след някое време отново се въвлича в умствен процес. И така се продължава докато у човека не се натрупат достатъчно проблеми и неуспехи в медитацията и не се наложи убеждението, че медитацията не е за него.

„Медитация – това не е за мен“се случва в началото на практиката, когато умът още е много неспокоен – активен е, той иска нещо да прави и въвличането му в това е много силно. Какво може да се направи в такъв случай. Необходимо е да му се даде да бъде активен, да се занимава с нещо, с някаква техника, изискваща активност на ума. В този случай работата с дуалностите е много подходяща. Може преди да започнете медитация, да поработите с актуални дуалности, че вече нищо да не отвлича ума и да бъде по-спокоен. Може да поработите с формулата на щастието. Опитайте също техниката за благодарност И т.н.

Както показва опитът, при преминаване на нивата от 1 до 5, човек стига до такова състояние, при което вече не е необходимо да се практикува медитация – тя се случва в ума сама. (виж медитация МПВ) И това  става доста  по-бързо, отколкото при използването на медитация. Това е по-ефективно и по-интересно. Освен това е по-интензивно изследване на самия себе си, отколкото медитацията, и съответно духовното израстване е по-бързо.

Обаче, всеки има собствен път и няма универсален шаблон за всички. Пътя към просветление, който е предложен тук, на този сайт е просто набор от най-ефективните техники, дадени в оптимална последователност.

За по-пълна картина прочетете също статията Осъзнатост.

Успех по пътя, какъвто и да е той!

 

Анекдот

Езотерик-практик медитира върху сливане с „Аз-а“ и бавно се потопява в нирвана. В момента на пълно сливане чува звънеца на вратата. Без да отваря очи, вика:

- Кое е?

- Аз!

- АЗ?????

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-41

Превод Таня Т.

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017