Самопознанието - път към просветлението

024. Желания и цели

Печат

Желания и цели

 

 

Защо желанията не винаги се сбъдват, а целите не винаги се постигат? И как да поправим това? Ето за какво ще поговорим.

Както споменах в статията Игрите на Съзнанието, играта е опит да се достигне противоположния полюс на някаква дуалност. Играта е движение от полюса „това го нямам“ към полюса „това го имам“, където под думата „това“ може да се разбира какво ли не, може да е вещ, състояние, друга игра, отсъствие на игра и т.н.

Преди да започне игра, трябва да има интерес да се достигне този полюс, или желание, или необходимост, с други думи – трябва да има убеждение, за да може постигането на този полюс да е важно и желателно. Това убеждение се формира в процеса на живота и общуването.

В статията Важност и значимост  се споменава, че завишената важност на целта се явява препятствие за постигането й. Под думата „завишена“ се разбира „прекомерно“. Всичко в този свят е взаимосвързано, и когато възникне прекален изблик на важност, винаги има ответна реакция на света, който уравновесява (няма значение по какъв начин и колко меко или твърдо).

Това явление има и друга страна.

Възможно е да сте срещали мисълта, че самото желание за просветление не позволява на просветлението да се получи. Целта да се достигне просветление пречи на получаването му.

Защо така се получава. За да се достигне просветление, на човека е необходима дуалността „аз не съм просветлен – аз съм просветлен“. В полюса „аз не съм просветлен“ той влага едно значение, а в полюса „аз съм просветлен“  - друго, противоположно. Тези полюси са като двата края на една тояга, т.е. трябва да се премине от точка А до точка Б.

Желаещият просветление постоянно премества полюса „аз съм просветлен“ някъде в бъдещето, а полюса „аз не съм просветлен“ постоянно (макар и не винаги осъзнато) в момента сега. Сега в него има и цел, и желание. По този начин пътят става безкраен поради недостижимостта на противоположния полюс – та нали той постоянно се премества в илюзорното бъдеще. Това е като морков, висящ на пръчка, привързана със собствените ръце към гърба. Докато вие желаете (имате цел) да достигнете просветление, вие самият проецирате просветление в бъдеще, пречейки му да се случи сега.

Не е нужно да си поставяте цел „просветление“, защото просветлението не е полюс на някаква дуалност, просветлението е извън дуалностите. Това не е цел, а по-скоро резултат от отсъствието на цели и желания. Целта сама ще ви намери, когато престанете при търсенето й да се мятате между полюсите.

Не е нужно да акцентирате вниманието си върху просветлението, за това изобщо не трябва да се безпокоите, то ще дойде само, когато изчезне разделянето на света на дуалности и изчезне отъждествяването. Може да ускорите този процес, обработвайки целенасочено дуалностите, защото в зависимост от това ще се намалят желанията и целите, ще стане разтъждествяване и отпускане, приемане на каквото е, с което се завършва излизането от дуалностите. Който е опитал, той знае как работи това.

Приведох пример с просветлението, но същото се отнася за каквито и да е други желания и цели. Ако някаква цел е много важна за вас, опитайте да намалите нейната важност.

 

Хумор

 

Защо когато ти се обръщаш към Бог се нарича молитва, а когато Бог се обръща към теб – шизофрения??!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-35

Превод Таня Т.

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017