Самопознанието - път към просветлението

018. Безусловна Любов

Печат

Безусловна Любов

 

 

Какво е това безусловна любов и как това е свързано с духовното израстване и просветление? За обикновения човек ли е тя?

Уикипедия определя безусловната любов така: духовен термин, изразяващ любовта на човека към всичко наоколо без всякакви условия и желания да се получи нещо в замяна. По този начин, безусловната любов е пълно отсъствие на егоизъм.

По определение, безусловната любов не поставя условия, не ограничава, т.е. предоставя пълна свобода. Също ще бъде правилно да кажем, че безусловната любов приема каквото е  и нищо няма значение.

Но когато има тотално приемане, изчезва самият приемащ (виж Техника за мигновено просветление), т.е. няма повече нито приемащ, нито обект на приемане, няма чувство за разделеност. С други думи, няма нито източник на любовта, нито обект на любовта – няма разделение.

Получава се, че любовта (в човешкото разбиране) противоречи на понятието „безусловна“, защото докато има лъжливо его, безусловната любов е невъзможна.

Синоним на безусловната любов, освен тоталното приемане, може да бъде просветление, изначално (непроявено) съзнание и т.н., нещо неотъждествено и недуално.

Невъзможно е да се обича безусловно, тъй като това веднага създава отношение субект-обект, което прави тази безусловност невъзможна, но може да има безусловна любов, излизайки от дуалното разделение на света. За това съществуват техниките за излизане от дуалностите.

За да разберете по-добре какво е това безусловна любов, прочете статията Висша реалност. Единство.

В допълнение към тази неголяма и доста непонятна статия искам да кажа, че у всеки човек има като минимум един истински приятел, който го обича безусловно – това е Бог, живеещ в сърцето на всеки. Разбира се, за много хора това твърдение е спорно, но кой, ако не Бог може да проявява към нас безусловна любов? По тази тема има забележителна книга „Гласът на любящата съвест“. В нея е даден реален диалог на Бог с душата, която се стреми да достигне висша истина. Тази духовна беседа е била записана и след това издадена като книга, а сега се намира и он-лайн в мрежата.

Защо тази книга се нарича така? Защото нашият вътрешен глас на съвестта  - това е то гласа на Бога, който ни обича безусловно, който винаги е готов да ни помогне, ако искрено се обърнем към Него. Говори се, че Бог е винаги „на линия“ и в началото Той говори с тихия шепот на любовта. Ако престанем да го слушаме, Господ се проявява като съвест, глас, който чуваме вътре в себе си, но ако не искаме и този глас да слушаме, остава само един начин да стигне до нашия разум – чрез страданията. И дори нашите страдания са проявление на безусловната любов на Твореца, което става разбираемо с четенето на тази невероятна книга, която се чете на един дъх.

 

Анекдот

Върви Иля Муромец през пустинята. Върви, върви, пек, жаден е. Поглежда – в далечината езеро. Прибягва да езерото и вижда на брега се пече Змей Горянин.

- Ставай змей, да се бием! – вика Иля Муромец.

Бият се час, два.. Отсякъл Иля на змея едната глава. Още час се бият. Отсякъл втората.

Останали без сила и двамата, паднали на брега, едва дишат.

Змеят говори:

- А бе Иля, всъщност ти какво искаш?

- Вода исках да пия.

- Ами да беше и пил!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-27

Превод: Таня Т.

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017