Самопознанието - път към просветлението

015. Дуалности (двойствености). Актуални Дуалности

Печат

Дуалности (двойствености). Актуални Дуалности 

 

 

 

Темата за дуалностите в предните статии е разкрита само в общи черти и е възможно да не е понятна за всички. Затова молбата ми е такава: питайте, ще отговарям на въпроси и по този начин ще разширим темата. Струва си.

И така, дуалността (двойнственост, дихотомия) – това е ментална (умствена) конструкция, състояща се от две противоположности (полярности, полюси). Тази конструкция е изобретение (измислена) на (от) съзнанието и обезпечава съществуването на този свят и игрите в него.

Не трябва да казваме, че дуалностите – това е основата на всичко, защото основата е Съзнанието (непроявеното) и вече то създава дуалностите. Дуалностите са проява на съзнанието, както и всичко останало също е негово проявление. Не е вярно, че „В началото беше словото“ – в началото е било това, което е създало словото. Или още по-точно, „създател“, „създадено“ и „процеса на създаване“ става едновременно, тъй като всичко е едно, а времето е просто илюзия.

Затова Съзнанието (непроявеното) е нещо по-базово отколкото дуалностите, но няма техники за непосредствена работата със съзнанието. Съзнанието (непроявеното) е нематериално, не можем да го измерим, пипнем, опишем, охарактеризираме, не можем да му повлияем, променим и т.н., съответно, то не може да бъде обект на изследване или работа.

В статията Игрите на Съзнанието се казваше, че Съзнанието се отъждествява с всеки индивид, и в ума на всеки индивид се създават едни или други дуалности. Тези дуалности в ума са много тясно свързани помежду си. И с тях може да се работи успешно. Само не с всички подред, а с актуалните.

Във всеки конкретен момент в човека една или друга дуалност е актуална. Актуалната дуалност е просто дуалност, която в дадения момент безпокои човека, или го интересува. Може да се каже, че тя е обхванала вниманието на човека и го задържа. Често човек не вижда това като двойнственост, просто защото не е свикнал да разглежда нещата от такава позиция. Като примера с човека, който иска свобода (виж Първо ниво) и не разбира, че това автоматично създава противоположния полюс на двойнствеността – „да бъдеш несвободен“.

Ако човек иска истинска свобода, а не временно пребиваване в илюзорния полюс на тази дуалност, то трябва да излезе от тази дуалност въобще, а не просто да смени полюса. Пребиваването в илюзията „аз съм свободен“ винаги ще се смени в противоположния илюзорен полюс. Всички дуалности са илюзорни и всички полюси също са илюзорни, временни. Дотогава, докато човек живее в дуалността, животът му винаги ще прилича на безкрайна зебра.

Трябва да се разбере, че не можеш да бъдеш свободен от единия полюс на дуалността. Това е илюзия. Истинската свобода (висшата реалност) е свобода от дуалностите като цяло! Не можеш да се освободиш от злото и при това да бъдеш свободен и от доброто. Някои смятат, че просветлените са едни такива мили хора, които никога не ругаят, само се усмихват и са самата вежливост и добродетел. С други думи, при просветлените надделяват изключително положителните качества, отстранявайки противоположностите, които като правило са характерни за „лошите“ хора. В действителност просветлението е извън двете страни на дуалността. Не е вярно, че просветлените са добри хора; не е вярно, че са лоши – просто те са извън това.

Няма нищо лошо в това да живееш вътре в дуалността – това обезпечава наситен разнообразен опит от пребиваването в този свят в качеството на (както се твърди) отделно същество, което на много се харесва. И дори когато започва черен период е невъзможно да се игнорира толкова впечатляваща графика, триизмерност, ефекти… Всичко изглежда толкова потресаващо реално!

Но ако искате истинска свобода, а не илюзорна, то ето ви съвет: работете с дуалностите, защото истинската свобода лежи извън тях, и трябва да оставите и двата полюса на дуалността. Свободата се появява, когато изчезне двойнственото възприятие.

Така се получава, че за съвременния човек е много трудно да остави нещо, без да е поработил с него по някакъв начин. В противен случай, след прочитане на тези материали хората просто биха изоставили своите дуалности и станали свободни просветлени. Затова и съществуват всякакви техники, в това число и техниките за обработка на дуалностите.

Работете винаги с това, което ви безпокои най-много. Това е правилото за самостоятелна работа. Заемете се само с това, което е актуално. Постъпвайки по този начин, вие винаги дърпате тази нишка, която трябва. Това правило не би съществувало, ако не бяха някои особняци, фукльовци, които си мислят, че те най-добре знаят какво не е наред при другите хора, с какво трябва да се работи и в какъв именно порядък. Има разбира се хора, които виждат по-надълбоко, но те обикновено са малко. Вие сами ще намерите това, което е на най-дълбокото, когато достатъчно поработите с това, което сега ви безпокои. Така че вие нищо не губите.

Обработка на актуалните дуалности е подход достатъчно прост и бърз. И, много удобен. Може да се обработват дуалности по пътя за работа (не съветвам зад волана!), на работа (ако обстановката позволява), с чашка чай или на разходка в гората или парка.

Среща се погрешно мнение, че след обработка на дуалност, двата нейни полюса ще станат нещо като един. Не е така. Те ще си останат различни неща, но сега между тях няма да има противопоставяне и напрежение (заряд, негатив). На аналитично ниво различието между полюсите си остава  - например в живота ще продължите да различавате черното от бялото. Но сега полюсите на дуалността престават да въздействат на човека, да контролират неговите действия, да го заставят да се държи неоптимално, неадекватно или неразумно. Човек излиза из под влиянието на дуалността, придобива свобода. И си струва за това да се изгуби малко време.

Много силен ефект се получава при обработката на актуалните цели. Т.е. избирате цел, създавате за нея противоположност, за да получите дуалност, и я обработвате. Но трябва да ви предупредя, че ефектът от това може да се окаже не този, който ви се иска. Целта може да стане не-актуална и неинтересна. Макар в много други случаи целта ще остане актуална в някаква степен (нея ще я удържат другите дуалности), но нейната натрапливост ще изчезне.

 

Анекдот по темата за обработка на дуалностите:

Девойка откъсва едно по едно листенцата на маргаритка: обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…

Остават три листенца:

- обича ме, не ме обича, а-а-а, пет пари не давам.

 

Тези, които искат по-бързо да стигнат до просветлението, нека да обръщат особено внимание на актуалните си желания и цели, без да забравят при това правилото за самостоятелна работа.

Успех!

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-17

Превод Таня Т.

Monday the 27th. Spiralata.net 2002-2017