Самопознанието - път към просветлението

008. Приемане на нещата, такива каквито са

Печат

Приемане на нещата, такива каквито са

 

 

Приемането на каквото е, е ценна вродена способност на човека (естествена функция на съзнанието му), която с времето може да атрофира, което води до влошаване на състоянието му, както духовно, така и ментално и физическо.

Какво означава това? Това е един от ключовите термини по дадения път на самопознание, затова трябва да си уточним понятията.

Да приемеш каквото е означава да позволиш на нещо (или някого) да бъде такъв какъвто е, без опит за оценка, сравняване, избягване, противопоставяне, съпротивление, потискане, игнориране, отрицание, обезценяване, променяне или задържане.

Да приемеш каквото е се подразбира внимателност и осъзнатост по отношение на обекта на приемане. Приемането се осъществява от вас (чистото съзнание), а не с ума. Умът не може да приема, той може само нещо да прави по отношение на обекта: да го оценява, сравнява, очаква нещо от него, избягва, да му противостои, съпротивлява, потиска, игнорира, отрича, обезценява, променя или задържа – и това не е приемане. Вие може да ограничите дейността на ума (егото) по тези признаци и това ще бъде много познавателно и полезно за духовното ви израстване.

За да видите и приемете нещо, такова каквото е, вие насочвате към него съсредоточено внимание без предварително мнение или отношение. Вашето възприятие е чисто и не се променя от отношението ви към обекта на наблюдение, от убежденията ви, желанията и сметките. Вие сте самото внимание и осъзнатост. И тогава ще го видите такова, каквото е в действителност, в момента сега.

Да приемеш каквото е въобще не означава „да се превърнеш в растение“ и през целия си останал живот да седиш мълчаливо в поза лотос, не реагирайки на нищо. Да приемеш каквото е по-скоро означава следното: да възприемеш (осъзнаеш) именно това, което е в момента сега (да признаеш съществуването му) и при необходимост и възможност разумно да направиш нещо. Това е важното за живота в този свят.

Прост пример. Вие пресичате път и виждате, че кола идва към вас по-бързо, отколкото вие ще успеете да преминете. Осъзнавате този факт (приемате го какъвто е) и ускорявате хода си. Това е всичко, проблемът е решен и вниманието отново е свободно. Никакво затъване в безкрайни мисловни процеси. Такова е оптималното състояние на човека.

Ако можете да наблюдавате мисловните процеси, ще можете също и да ги приемете такива каквито са, оставайки в момента тук и сега. Колкото по-дълго наблюдавате дейността на ума, приемайки я такава каквато е, без да се въвличате в нея, толкова по-дълго ще оставате в момента сега. Противоположното на това е въвлеченост в мисленето и не-осъзнаване на ставащото наоколо. Степента на въвлеченост и присъствие са обратно пропорционални: колкото повече сте въвлечен в мисловните процеси, толкова по-малко е присъствието.

По този начин, виждаме, че осъзнатостта, присъствието тук и сега, приемането на каквото е, са синоними.

Ако ви е трудно да приемете каквото е

Ако ви е трудно да приемете нещата такива, каквито са, вие можете да приемете своето неприемане на това – да бъдете осъзнати по отношение на това неприемане. Например, ако ви дразни някой човек, осъзнайте раздразнението си, не се опитвайте да направите нещо с това раздразнение, просто го наблюдавайте и го осъзнайте – и раздразнението ще изчезне. Защо става така? Когато вие напълно осъзнаете раздразнението си, вие излизате от него, преставате да бъдете част от него, разтъждествявате се с него. И сега просто сте наблюдател на това раздразнение и то изгаря във вашата осъзнатост. След това няма проблем с приемането на другия човек такъв, какъвто е (в конкретния момент). Опитайте. Това не означава, че вие винаги ще приемате този човек. Когато вие губите осъзнатост, вие губите и приемането каквото е. Но вече знаете как да се справите с това.

Неприемането създава ментално напрежение, което се явява опит за егото. Менталното напрежение има свойството да се натрупва и да влияе не само на умственото състояние на индивида (усилва егоизма), но и на физическото.

Всичко, което човек не е приел такова каквото е, се натрупва като опит, който е в състояние по-нататък безконтролно да влияе на поведението му, самочувствието му и живота му като цяло.

Навярно познавате хора, които в определени ситуации се държат странно, неадекватно – такова е и влиянието на това, че нещо по-рано не е било прието, такова каквото е. Те и досега не са приели миналия опит както трябва и сега възприемат момента сега чрез този стар слой на миналия опит.

Ще ви бъде по-лесно да приемате неприятните моменти в живота, когато в достатъчна степен разберете, че нищо не е случайно, а и когато прочете всички статии на този сайт.

Практики за приемане на каквото е

Използвайки техниките по пътя на самопознанието, вие ще използвате и развивате способността да приемате. Например, на първо ниво, работейки с дуалностите, ще приемете такъв какъвто е всеки материал, изливащ се върху вас от всички ъгълчета на съзнанието и подсъзнанието. Когато го приемете, той „ще се разсее“ и ще престане да ви влияе. Той ще изгори във вашите внимателност и осъзнатост, ще загуби властта си над вас.

Какъв материал може да изскочи? Това може да бъдат негативни мисли, емоции, неприятни усещания, болезнени състояния, картини (епизоди от миналото) – всичко, което се е натрупало в ума ви. Какво да правим с това? Нищо! Просто дайте възможност на този материал да изскочи, приемете го. Ако му позволите да излезе и продължите започнатата работа с дуалността (става дума за първо ниво), ще свърши всичко, което се е натрупало между полюсите на дуалността и то няма повече да ви влияе. Всичко е толкова просто.

Като правило, в началото на първо ниво способността да се приема е доста слаба и това се отразява на бързината на обработка на дуалностите. Но с времето тази способност се развива и усилва (степента на присъствие, вниманието, осъзнатостта растат), което значително ускорява пътя към просветлението.

Тук може да се направи аналогия с компютъра, чиято памет е натъпкана до козирката. Ако стартирате няколко програми едновременно, ще видите как той се забавя и забива. А ако има и вируси, които активно пречат на изпълнението на програмите, картината е повече от трагична. Същото става и с човека, с неговото мислене и присъствие.

Известно е, че средностатистическият човек използва само 5% от умствените си способности. Останалите 95% са блокирани от натрупан умствен боклук (неприет както трябва материал). За щастие, може да се почисти. Именно и с това се занимаваме тук. И това води до просветление.

Длъжен съм да ви предупредя. Материалът, който ще изскочи от вас (става дума за първо ниво), често ще е неприятен. Това е не само физически дискомфорт и негативни емоции, но и различни неприятни мисли. Бъдете уверени, че в даден момент ще ви се прииска да прекратите работата над себе си (проявление на егото). Съветът ми е: ако сте се захванали да работите с дуалностите – минете през всичко, което ще възникне при вас! Обработвайки дуалностите напълно (дори ако това заеме доста време) и получавайки освобождение от тяхната хватка, ще почувствате вкуса на всичко това. След това работата ще потръгне по-леко.

Има още нещо. Някои спират, защото им става скучно. С дуалностите да се работи става скучно, безинтересно, мудно и т.н. – т.е., дуалността май не е актуална. Но помнете, че цялата тази скука, мудност, не-интерес и т.н. – това във вас също е от дуалността. Това също е необходимо да приемете каквото е, дайте му възможност да премине, дайте му възможност да излезе. След свършването на работата с дуалностите няма да има повече такъв дискомфорт. Ще има само лекота и бодрост! Моля, четете внимателно колко дълго се работи с дуалностите (виж първо ниво)!

Успех!

 

P.S.По отношение на приемането, всичко е доста по-просто, отколкото е описано тук, но преди да стане тази тема по-проста и ясна за разбиране, объркването в ума трябва да бъде отстранено, за което и са предназначени техниките за просветление. В допълнение към темата „приемане каквото е“ прочете и статията Капаните и хитростите на ума.

 

Анекдот

Жена посещава психотерапевта и се оплаква:

- Струва ми се, че мъжът ми изневерява.В понеделник изчезва и се връща весел и доволен, очите му светят. А след ден отново започва да мърмори и да не го интересува нищо.

Психотерапевта:

- А-а, в понеделник той идва при мен…

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/0-10

Превод Таня Т.

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017