Сал Ракели и Основателите

Сал за гурутата и духовните учители

Печат

Сал за гурутата и духовните учители

 

Юли 2004 г.

 

Казват, че излизаме от епохата на гурутата и учителите и навлизаме в епохата на самоусъвършенстването. Това може и да е така, но винаги ще има нужда от просветлено водачество и ръководство. Така че въпросът е: „Как да разберем дали един учител или водач е истински и ползотворен за нашето израстване?“

Рядкост е егото да не се намеси, когато човек се провъзгласява за учител. Най-добрите учители, които съм имал, обикновено са били анонимни и не са изтъквали своето ниво на съзнание. Един учител може да има, а може и да няма етикет или духовно име. Много често тези, от които най-малко очакваме да ни дадат тласък по пътя, са най-ефективните. Онзи, който постоянно натиска бутоните ни, може би е най-големият ни учител.

Предназначението на гуруто е да научи учениците си, че те не се нуждаят от гуру. Или казано по друг начин, целта на гуруто е да направи себе си ненужен. За да установите истинността на даден учител или учение, първото нещо, което трябва да се запитате, е дали се чувствате по-силни. Дали учителят усилва и подобрява собствените ви естествени способности, или ви прави зависими от него по някакъв начин? Дали признава и други пътища, или ви заявява, че неговият път е единствен? Определението за секта е свързано с групова зависимост от определен водач и строго придържане към неговите учения.

Един учител, който веднага изниква в ума ми, е Раджниш (също познат като Ошо). Той преподава в Индия в продължение на много години, след което отива в Америка за няколко години и после отново се връща в Индия, където умира през 90-те. Макар че харесвам същината на учението на Раджниш/Ошо, обстановката в ашрама беше изпълнена с проблеми. Спомняте ли си Раджнишпурам в Орегон? Флотилията от ролсройсове? Личната секретарка на свамито, която беше заслепена от власт? Враждебността с местните градчета? Въпреки че Раджниш веднъж каза, че ние използваме ученията, за да преминем отвъд тях, най-голямото послание на свамито изглежда беше как да НЕ се изгражда ашрам. Ако това е било намерението му, той определено беше много убедителен.

Аз приписвам част от отговорността за проблемите на свамито и част – на неговите последователи. Тъй като това, което привличаме, отразява нашето собствено съзнание, и доброто, и лошото на ашрамите са отражение на учителя и учението му. Надявам се, че последователите на свамито са научили онова, което душите им са искали да научат от тези преживявания.

Въпросът относно това дали Раджниш е подвел последователите си е следният. Дали е вземал съзнателни решения, които са навредили на други души, или е бил блажено несъзнателен за някои своеволности на егото на неговите ученици? Когато погледите ни се срещнаха, аз усетих блажено отнесен йогин. За съжаление блажено отнесените йоги не винаги предлагат най-ефективните учения във външния свят. Много учители са споделяли трудностите си в пренасянето на просветлението в ежедневната арена на земния живот.

Някои учители постоянно и категорично отричат необходимостта от учители. Дж. Кришнамурти отричал, че е гуру, и ненавиждал идеята за последователи. Въпреки това е имал много такива по целия свят.

Често пъти различни гурута и учители използват противоположни или много различни подходи, за да постигнат един и същи резултат. Да вземем например двамата учители, споменати по-горе – Раджниш и Кришнамурти. Те тръгват от две противоположни страни на планината. Раджниш казва: „Приемай всичко.“ Кришнамурти казва: „Отричай всичко.“ Интересното е, че и двата пътя ви придвижват към просветлението. Когато приемате всичко, вие изцяло сте в сегашния момент и този момент се разтваря във вечността. Когато се отричате от всичко, всички илюзии отпадат и остава само онова, което никога не може да бъде отречено.

Два от най-мотивиращите фактори в земния живот са парите и славата. Има много т.нар. духовни учители, от които бликат големи мъдрости, но са мотивирани основно от желанието си да изкарат пари. Всички те могат да казват едно и също, но често енергията и мъдростта всъщност отсъстват. Има един лесен лакмусов тест за различаването на истинския учител: „Подобрява ли се животът на учениците? По-щастливи ли са от времето, преди да се присъединят към групата? Увеличава ли се благоденствието им? Подобряват ли се взаимоотношенията им? По-независими и самодостатъчни ли са?“

Когато един учител споделя високо ниво на съзнание, се осъществява трансформация, стига ученикът да има достатъчно високо ниво на съзнание, за да бъде отворен и възприемчив. За съжаление голяма рядкост е учител да предаде просветление на ученик. По-голям успех би постигнала способността на учителя да бъде огледало за собственото невнимание на ученика. Егото мрази да му бъдат посочвани грешките, но свалянето на защитите на егото е много вероятно да ускори духовната еволюция на човека.

Дж. Кришнамурти казва: „Истината е безпътна земя“ и мисля, че разбирам какво е имал предвид. Егото непрекъснато се стреми към просветление. Колкото повече се стреми, толкова повече отблъсква истината. Парадоксът е, че от една страна трябва да останем будни, предпазливи и проницателни, а от друга – да предадем егото си и да станем като малки деца – да се освободим от установените представи и схващания и да искаме да научим нещо ново.

Някои групи определено се държат повече като секти, отколкото като истинско духовно учение. Аз съм особено внимателен по отношение на групи, които налагат прекомерни такси за своите практически курсове и семинари. Те може да казват красиви неща, като „вие създавате собствената си реалност“ и „следвай радостта си“. Макар че това може понякога да помага, аз не бих похарчил стотици долари, само за да чуя как това послание се повтаря отново и отново в продължение на часове.  Надявам се учителите, които забогатяват от ученията си, да използват богатството си, за да допринесат за доброто на планетата. Това не е осъдителна оценка за това как харчат парите си, но техният живот би трябвало да бъде отражение на ученията им.

Има много малко просветлени учители, които нямат човешки слабости. Повечето от онези, които смятат, че са над и отвъд човешката си природа, живеят в отречение. Ако епохата на гуруто е наистина приключила, тогава това, от което се нуждаем, са групи от водачи, които са готови да поставят своето его на правилното място (като смирени служители) и се обединят за създаването на новия свят. Всички сме равни в очите на Бог; всеки един от нас има уникален набор от таланти и способности, които допълват космическата симфония.

Светът в крайна сметка ще узрее до нивото, когато всеки ще бъде водач. Въпреки че ще имаме разногласия по разни въпроси, те ще бъдат съпроводени с уважение към другите членове на обществото – отчитайки, че най-важното нещо и преобладаващата причина да сме тук на Земята е да се учим и израстваме като все по-голям израз на Божията Любов.

Източник: http://ascension.bg/bg/za-vuznesenieto/vuznesenieto/252-gurus

Thursday the 19th. Spiralata.net 2002-2017