Наука и религия

Дуализмът на светлината

Печат

Дуализмът  на  светлината

Днес, за съжаление учените все още не са достигнали до основополагащите абстрактни и поради това трудно достижими истини за устройството и развитието на Вселената. Но, има и  елементарни и очевидни истини, които могат да дадат отговори на някои от нерешените загадки в теоретичната физика и да премахнат изкуствената граница между микрото и макрото във Вселената, между елементарните частици и небесните тела.

Материята не е еднородна, вечна и непроменлива величина, а се ражда съществува, променя се и умира. Тук – на Земята, тя е такава каквато е, а учените са установили естествените различия между двете и части и са обособили науките, които да ги изучават – физиката и химията. Но не са забелязали основното различие между изучаваните обекти от двете науки – физическите и химическите системи. Именно тяхното различие, е една от елементарните и очевидни истини. 

·      Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро!

Такива са елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т. н. Всички те са равноправни светове, подвластни на еднакви общи правила.

·      Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро!

Такива са молекулите и съединенията!   

Взаимодействието между две физически системи, е различно от взаимодействието между физическа и химическа система, защото физическите и химическите системи са подвластни на различни правила. Непознаването им поражда противоречията, между старите и новите теории във физиката днес.

Същността на физическата система е нейното ядро, а всяко ядро поражда свое поле. Те, двете, са физическата система, защото: Има ядро – има поле. Няма ядро – няма нищо. Следователно: физическата система се състои от ядро и поле. Те, двете, са причината за дуализма на светлината, вълна – частица.

В материалния свят движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това, при взаимодействие между две физически системи,равновесието между тяхе цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.

При взаимодействие между две физически системи, неравновесието – разликата между напрегнатостта на двете им полета, ще придвижи по-малката в пространството на по-голямата, там където напрегнатостта между двете им полета е нула и ще промени големината на ядрото и.

Днес е известно, че небесните тела извършват две основни движения – денонощно въртене около собствена ос и годишно обикаляне около централното небесно тяло. Но физическите системи извършват и трето движение – въртене около собствена ос, която съвпада с орбитата им.

Третото движение е причината, осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости и да осъществяват бавно кръгово движение наречено прецесия. Поради третото движение Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното и въртене. Третото движение е причина за промените на климата, преди и сега.   

От астрономията знаем, че някои планети от Слънчевата система имат пръстени. Най-ясно те са изразени при Сатурн. Това показва, че планетните им екватори имат своето продължение във формата на полетата им.

http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0903/saturnepicdumidicouleurbis.jpg

 

Сатурн

Какво се случва при взаимодействието между две физически системи, примерно Слънцето и Земята? За да е по-ясно и разбираемо ще употребя символика. Ядрото на Земята ще е човешка глава, а полето и широкопола шапка. Влиянието на слънчевото поле върху земното – насрещен (слънчев) вятър.

 

Ако вятърът не е много силен и периферията на шапката е успоредна на посоката на вятъра, шапката ще остане на главата. Но ако вятърът е силен или човекът си повдигне главата, вятърът ще блъсне предния край на периферията нагоре и ще издуха шапката от главата му.

Същото ще се случи и със земното поле, ако по някаква причина слънчевата активност се усили значително. Земното поле ще се завърти с полюса си към Слънцето и ще бъде издухано заедно с всичко намиращо се на земната повърхност и тя ще стане бял лист, върху който ще се напише нова глава от развитието на материята върху нея.

Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на южна Европа. Така е било при последния ледников период.

Ако екваторът е с наклон към орбиталната плоскост от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса – екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.

Ако наклонът на полето започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи, за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата. Ще се засилят и зачестят природните бедствия.

Ако наклонът на полето продължи да се увеличава поради третото движение, ще дойде момент когато Земята (ядрото) ще го последва и ще се завърти на 90 градуса. Ще застане с полюса към Слънцето. Днес Месецът е в това положение.

Нашите деди са знаели за това и са очаквали събитието да се случи през време на "мръсните дни", от 22 декември – денят на зимното слънцестоене – Коледа, до 4 януари – денят на перихелия на земната орбита – Зуров, Суров ден.

След време, Земята ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера. Днес Венера е в това положение.

След още време, третото движение ще завърти Земята на 270 градуса, с другия полюс към Слънцето. Днес в това положение е Уран.

А когато Земята опише пълна окръжност "по меридиана" и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната и плоскост, а Слънцето отново ще изгрява от изток. Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени. Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните. От това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени. Така са изчезнали динозаврите.

За наша радост, слънчевата активност все още се повишава в „нормални” граници и предизвиква само смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве. Но при мощните звезди, които нямат химическа материя нещата стоят по друг начин.

Когато има струпване на звезди и няколко обикалят около една централна, обикалящите постоянно променят местоположението си една спрямо друга. С това се променя и влиянието им една спрямо друга, като следствие от непрекъснатото съпоставяне на полетата им и промяната на напрегнатостта. Тъй като те са силно напрегнати физически системи и излъчването им е мощно, символично това означава, че широкополата шапка е здраво закрепена за главата и вятърът от централната звезда не може да я издуха. Но ако зад някоя от звездите мине друга звезда, тогава периферията на шапката ще бъде подложена на двоен натиск. Отпред, от централната звезда нагоре, а отзад, от третата звезда надолу.

Във Вселената всичко е в състояние на фино неравновесие и всяка рязка промяна довежда до сериозни последици. В нашия случай е достатъчна само лека промяна на наклона на периферията на шапката и ще последва действие с "геометрична прогресия".

Наклонът на полето на потърпевшата звезда ще се променя с увеличаваща се ъглова скорост, докато тя (звездата) се обърне и застане с полюсите си към другите две звезди. През тава време, излъчването и ще се усилва и накрая ще премине във взрив. На практика астрономите ще наблюдават избухването на свръхнова звезда.

При планетите, третото движение се извършва бавно и плавно, незабележимо за нас. При звездите, бързо и рязко, забележимо за нас, но еднократно. В микросвета, третото движение се извършва бързо и многократно. Затова там може да се отчете и неговата честота, т. е. с каква скорост полето на ядрото ще се върти спрямо „посоката на вятъра”, последователно в следните положения:

·      екватор с право въртене

·      северен полюс

·      екватор с обратно въртене

·      южен полюс

1.При позиция екватор с право въртене към "вятър отляво", физическата система няма да излъчва.

Изразено чрез графиката синусоида, ще е нулева пресечна точка.

2.При позиция северен полюс към „вятър отляво”, физическата система, освен собственото си излъчване, ще пропуска през себе си и слънчевия вятър, защото магнитносиловите линии на полето и съвпадат с посоката на слънчевия вятър, а излъчването ще е от южния полюс.

 

Изразено чрез синусоидалната графика, ще е най-високата и точка – плюс.

3.При позиция екватор с обратно въртене към „вятър отляво”, физическата система няма да излъчва.

Изразено чрез графиката синусоида, ще е нулева пресечна точка.

4.При позиция южен полюс към „вятър отляво”, физическата система ще е „запушена” за слънчевия вятър, защото магнитносиловите линии на полето и са насочени срещу посоката на слънчевия вятър.

Изразено чрез синусоидалната графика, ще е най-ниската и точка –  минус.

Постоянното въртене и многократното повторение на горните четири позиции на физическите системи, са третото им движение.

В началото на статията писах, че при взаимодействие между две физически системи, неравновесието – разликата между напрегнатостта на двете им полета, придвижва по-малката в пространството на по-голямата, там където напрегнатостта между двете им полета е нула и променя големината на ядрото и.

Тъй като  физическата система се състои от ядро и поле, едновременното, радиално движение на ядрото на фотона към равновесното му положение и третото движение, извършвано от полето му, са причините за дуализма на светлината вълна – частица.

Скоростта на третото движение е честотата на вълната, а скоростта на радиалното движение на ядрото към равновесното му положение, определя дължината и. Двете скорости са взаимно и съразмерно зависими, а описаното до тук е валидно за всички физически системи.

Съответствие на едновременното осъществяване на тези две движения, в съвременната физика е електромагнетизмът, енергията.

Електричеството в твърдата материя, а магнетизмът в газовете.

Посоката на радиалното движение на ядрата определя вида на енергията:

·      Положителна – разпад. Когато радиалното движение е изтичане от ядрото.

·      Отрицателна – синтез. Когато радиалното движение е втичане в ядрото.

Борис Балкх

Статията е изпратена от автора

http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!--dualizmanasvetlinata/czoj

 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017