Психология

Моите открития

Печат

Обидена съм

 

Защото не съм важна и не чувствам грижа. Затова се грижа за другите и им придавам важност. Така нося отговорност за тяхното състояние, чувства, поведение. Защото те са важни за мен и така им показвам какво трябва да правят, ако и аз съм важна за тях. Но аз не ставам важна по този начин. Но пък се чувствам важна, защото съм нужна и полезна. Така обаче обезсилвам близките си. Те се чувстват с мен малки и незначителни. Защото аз ставам голяма с голямата отговорност, която нося. Така аз компенсирам чувството си за незначимост. И ако някой не влиза в капана му се обиждам. Капана да ми позволи да се грижа за него, за да се чувствам важна.

И това е, защото на някакво подсъзнателно ниво чувствам, че не съм приета само и единствено поради факта, че съм се родила. Трябва да правя нещо, за да бъда приета, за да оправдая появяването си тук. Затова сигурно вечно смятам, че нещо не ми е наред и трябва да бъде подобрено. Тук има и чувство за вина – не струвам. Но ако съм по-добра, по-умна, по-красива, по-успешна ще ме приемат. И това аз го правя като се грижа и поемам отговорност. Това е моят начин да компенсирам и да се справям с обидата. Така чувствам и превъзходство над другите. Нещо от сорта на: „като не ме искате аз пък ще ви покажа какво губите“. Чрез обидата си аз ги превъзхождам. Тук има и отмъщение и гняв: „сега ще ви покажа коя съм и какво мога“.

И в следствие на всичко това не уважавам периметъра на другите. Защото не познавам собствения си. Защото смятам, че съм по-голяма от моите родители. А това не е възможно, защото те са преди мен.

Само един проблем, а чрез него изпитвам всички човешки емоции и чувства. Като гледам май всеки е седнал на мина и не смее да мръдне, за да не се взриви. Някои за да не взривят другите. Така наречените добри хора. Като мене. Аз обаче мръднах и видях, че се взривяват само илюзиите.

И как се нарича тая болест? Липса на любов! Любовна недостатъчност! Сърдечна недостатъчност! Тялото казва истината.

А сега съм и гневна и ядосана. Защото не знам какво да правя с всичкия тоя боклук. Но Мария каза да не се осъждам, затова, че се осъждам. Затова аз ще си се осъждам, без да се осъждам за това.

И всичко това са игрите, които моят ум играе, за да ме защити от болката.

 

Защо на мен

Всички неща, които осъзнах и написах и, които бяха само мимолетни проблясъци, незакотвени в битието сега ще трябва да ги преживея. Да обичам без да се опитвам да обвържа. Да съм благодарна за всеки миг без очаквания. Да дам контрола на живота. Да приемам всички чувства без съпротива. Но как мога да приема тази душевна болка без съпротива? Може би като приема любовта без съпротива. Защото само любовта може да приеме болката, гнева, страха без да поставя условия. И отново трябва да уча. Да уча урока за любовта към себе си. Да създам нервни връзки и да изградя навици. Защото няма как да имам любов и да приемам, ако нямам любов към себе си.

И защо трябва да е толкова трудно?

Общувам и виждам, че хората трудно понасят любовта. Тя осветява всички тези неща в тях, които се опитват да скрият от себе си и ги хвърля в страх и паника…… И аз трудно понасям любовта. Трябва ми висока вибрация, за да имам резонанс. Само болката ми дава тази висока вибрация и така чрез нея усещам и любовта. Сега виждам защо на повечето хора не им се получава. Защото стопират, блокират, гълтат болката. Ако не се съпротивляват и приемат болката ще си качат вибрацията и ще почувстват и любовта.

Да бъдеш приет безусловно. Колко непоносимо е това за мнозина.

Може би куража е най-ценното човешко качество. Всичко друго, дори да е патетично аргументирано или облечено в сълзлив драматизъм е просто начин да не вървиш напред и да не променяш статуквото.

 

Той е голямо предизвикателство, аз съм голямо предизвикателство, но може би светя с отразена светлина.

 

Откритие

 

Искам ли да бъда жената, която искам да бъда. И нужен ли ми е някой или нещо, за да бъда жената, която искам да бъда. И може ли някой или нещо да ми попречи да бъда жената, която искам да бъда. Като че ли не!..... Аз съм един любопитен импулсивен поток, който просто е, каквото е.

Докато съм жената, която съм губя и печеля. Не искам да загубя това, което може би ще загубя, защото съм такава, каквато съм и не ме интересува това, което се кани да дойде при мен, защото му е харесало, че съм такава, каквато съм. Но, въпреки това аз явно ще продължавам да бъда жената, която искам да бъда.

Има правила на живота, които аз не спазвам, има правила за парите, които аз не спазвам, има правила в любовта, които аз не спазвам, защото просто не мога да спра да бъда жената, която искам да бъда.

Дали живота ми е интересен или жената, живееща живота и живота ли аз търся или моето участие в живота? Дали ме пали влюбения мъж или жената влюбена в мъжа и любовта на мъжа ли ми е нужна или моята любов към него? Дали обичам аз детето или обичам майката, обичаща детето?.. Не знам! … Аз така и не се научих да бъда нещо друго, освен жената, която искам да бъда.

Неизразени чувства, неизказани мисли, съмнения и догадки срещам навред. И докато това се случва, аз продължавам да бъда жената, която искам да бъда… Но, ако се опитам да бъда нещо различно от жената, която искам да бъда, импулсивният поток застива в недоумение и смисълът изчезва. А потока е като детето, което носи смисъла и ако смисълът го няма, то защо са били опитите да бъда нещо различно от жената, която искам да бъда. Изглежда аз не правя нищо без импулса на потока и правя всичко, когато съм в импулса на потока. Дали съм егоист, затуй, че ме интересува само движението на потока… Не знам!

Но докато съм жената, която съм се случва чудото, че съм жената, която съм!

Роси Тончева

Wednesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019