Психология

Смейте се, плачете, само не се сдържайте!

Печат

 

 

 

 

 

Смейте се, плачете, само не се сдържайте!

 

Спомняте си, че казахме, че комуникацията между хората включва три момента: вашето собствено самочувствие, способността да въздействате на другите и въздействието на другите върху вас.

 

Разгледахме тайните на доброто самочувствие. Но впечатлението, което правим, е втората страна на общуването.

 

Колко пъти след някакъв разговор или на връщане от гости сте се обръщали към съпруга (съпругата) си, към любимия човек или към самия себе си с въпроса: "Дали ме взеха за глупак (глупачка)", "Дали не помислиха, че съм тъп (тъпа)?". Или: "Дали не се засегнаха?". Повечето от хората държат много на това, как са се представили пред другите. Затова и общопризнат "страх Номер едно" е излизането да говориш пред много хора.

 

И така: онова, което казваш, и начинът, по който го казваш, имат силно въздействие върху околните. Често пъти те се впечатляват не толкова от това какво казваш. Не са важни само думите или тонът. Прави впечатление всичко, което излиза от устните ви, дори вашият смях.

 

Смехът

 

Обядвах с приятел в един елегантен ресторант в Бевърли Хилс. Разговаряхме си тихичко, когато изведнъж някаква жена, през две маси от нас, избухна в остър, лаещ смях. Беше невероятно - такава елегантна жена да се смее като същинска хиена! Сигурно мъжът, с когото обядваше, бе казал нещо ужасно смешно. Не след дълго ужасният й смях отново разцепи меката тишина на ресторанта. Явно, госпожата продължаваше да се забавлява, без да съзнава колко много хора безпокои. Смехът й бе толкова смущаващ, че се наложи келнерът да я помоли най-учтиво да бъде по-малко шумна.

 

Смехът може да придаде блясък на един разговор. Смехът разчупва ледовете, уталожва напрежението. Смехът е лекарство и чудесно средство да забравим житейските несгоди... Всички ние имаме нужда от смях. Но... когато моментът е подходящ!

 

Една моя млада клиентка, Джейн, бе отишла през лятната ваканция да работи в застрахователна агенция. Джейн беше само на осемнадесет години и това бе първата й работа с хора, извън училището, разбира се. Следователно това бе и първото й "излагане" пред мъжката част в службата. Мъжете побързаха да се скъсат от пърхане около сладкото невинно момиче. За да отреагира на ситуацията, Джейн разви някакво нервозно кикотене, което още повече окуражаваше флиртаджиите, но й изкараха прякора "мис Кис-кис".

 

Забелязали ли сте, че много хора се кискат (често пъти несъзнателно), когато са смутени или нервни, когато не знаят как да се справят в дадено положение? Един ден Клара, друга моя клиентка, дойде да ми съобщи, че синът й е станал наркоман. Семейството правело всичко възможно да се справи с този проблем - разправяше тя - но за първи път в живота си виждала, че е напълно безпомощна... Странното в случая бе, че след всяка сърцераздирателна подробност, която ми разказваше, Клара избухваше в смях! Накрая я спрях и попитах направо защо непрекъснато се киска, като разказва. "Зная, че е ужасно - каза Клара. - Сама не зная защо ме избива на смях. Иначе трябва да рева..."

 

Всъщност реакцията на Клара е често срещано явление. Когато ни сполети някаква беда, напълно възможно е да изпитаме неудържимо желание да се смеем. Ето защо много хора се смеят на погребение.

 

Понякога нуждата от този внезапен, безпричинен - и неподходящ! - смях може да бъде непреодолима. Една от моите клиентки, Джудит, бе приятелка с някаква оперна актриса-любителка. Та тази певица, Дорис, непрекъснато организирала приеми и щом гостите хапнат, Дорис бързала да ги затвори в салона и започвала да им пее мъчителните си арии, докато съпругът й акомпанира на пианото. Все едно, че врещи котка, която дърпат за опашката - точно такова чувство имала Джудит, като я слушала. И изведнъж избухнала в неудържим смях. Стискала се, свивала се, преструвала се, и най-сетне хукнала навън, преструвайки се, че й е станало лошо. Ала сега вече и не помисля да отиде у Дорис, защото знае, че не може да контролира смеха си.

 

Неподходящото избухване в смях - с или без причина - може да има унищожителен ефект върху околните. В интерес на всеки един човек е да познава звука на собствения си смях и да може да се чува, когато се смее.

 

Смеете ли се в неподходящи случаи?

 

Смеете ли се на бедите или злополуките на другите?

 

Смеете ли се, за да скриете своята нервност?

 

Ако го правите, ще се наложи да коригирате тези си "смехови" навици, тъй като неподходящият смях може да бъде истинска обида.

 

Много от хората, които ме търсят като специалист, ми задават въпроса: "Мога ли да променя смеха си?" "Разбира се, че можете да промените смеха си!" - е моят отговор. И много от тях наистина успяват да го направят.

 

Първото нещо, което трябва да сторите, е да се вслушате в собствения си смях. Ако имате силен, лаещ смях и бихте желали да го омекотите, опитайте да се смеете през носа, а не през устата; дръжте устата си затворена.

 

Контролирането на смеха може да се окаже много по-лесно, отколкото предполагате. Ако вашият смях не ви притеснява, не бих ви съветвала да се опитвате да промените начина, по който се смеете, защото един смях, който идва направо от сърцето, е истинска музика за ухото.

 

Плачът

 

Големи хора от света на бизнеса и на изкуството са идвали в кабинета ми и са търсили отдушник за притеснението си в сълзите.

 

Кой ви е излъгал, че ние възрастните трябва да се срамуваме от това, че плачем и изразяваме чувствата си? Единственото ни съображение би трябвало да бъде, че когато плачем, това трябва да бъде в подходяща ситуация, а това вече - за съжаление - не винаги е възможно.

 

Така например, ако ви идва да заплачете в службата, където едно избухване в сълзи може да ви злепостави - опитайте се да устискате" - хапете устните си, плеснете се по лицето, щипете се, докато намерите спокойно място, където да дадете воля на сълзите си, било в банята, било в колата или някъде другаде.

 

Мой приятел, репортер в телевизията, бе включен в предаване за едно убийство - шестгодишно детенце, убито по зверски начин. Необходими му бяха огромни усилия, за да не се разплаче, едва сдържаше сълзите си, докато бяха в ефир. Но щом програмата превключи на рекламите, той се разрида на глас. Като професионал, какъвто той наистина беше, той успя криво-ляво да се сдържа пред камерата и да си свърши работата. Но без камерата той беше само човек и можеше да си позволи да плаче.

 

И все пак трябва да ви предупредя, че едно ваше разплакване на работното място може да ви създаде доста неприятности. Шефът на моята клиентка Ренди я навикал един ден, тъй като не била реализирала добри продажби. Вместо да му каже: "Вие нямате право да ми крещите по този начин!", Ренди се разплакала. От тогава този неуравновесен човек започнал да я тормози и да я разплаква при всеки удобен случай.

 

За съжаление, хората получават някакво усещане за сила, когато са в състояние да разплачат някого. Така че, ако някога изпаднете в положението на Ренди, направете всичко, което е по силите ви, за да се защитите. Ако сте поразени и нямате куража да се изстъпите и да кажете: "Вижте какво, не ми крещете. Няма да допусна това!", поне напуснете стаята и след това направете каквото трябва, за да не може този човек да ви обижда и в бъдеще. Може би ще е най-добре дори да си потърсите друга работа.

 

От друга страна, плачът може да бъде най-ефектният начин да дадете израз на чувствата си. Никога няма да забравя вечерта, когато се раздаваха наградите на Академията за 1988 г. Наградената актриса Марли Матлин, глуха по рождение, за първи път в живота си излезе да говори пред присъстващите в залата. В очите на всички имаше сълзи! Думите й, изрядната й дикция, култивираният й глас трогнаха сърцата не само на присъстващите знаменитости, но и на милионите зрители, всички плачеха като мене.

 

Всички ние имахме нужда от свободата да можем да даваме воля на сълзите. Плачът ни приобщава към другите хора.

 

Една от моите клиентки, Барбара, никога не се бе чувствала истински близка с мъжа си, до деня, в който той се разплакал в ръцете й, говорейки за разочарованието си от тяхната връзка. Тогава тя ми каза: "Почувствах го близо до себе си, защото най-после показа чувствата си!" Стената между тях бе рухнала. Всъщност това спаси техния брак.

 

Нещо повече: плачът може да ви сближи дори със самия вас. Той ви доближава до собствените ви чувства, а стане ли това, ще можете да общувате с другия човек на едно по-интимно ниво. Според медицината, със сълзите се отделя вещество, което позволява да се намали стресът.

 

И така, опитайте се да ми повярвате: плачът не е признак на слабост, напротив, само силната личност може да се изправи лице в лице с чувствата си и да им даде израз, фактически невъзможността да изясниш чувствата си и да ги изразиш, може да ви направи по-слаби. Така че не е чудно защо хората, които не си позволяват да плачат, за да дадат израз на тъгата или отчаянието си, по-често умират от сърдечен удар и от други, породени от стреса болести.

 

Плачът, казано най-общо, отпушва кратера на вулкана, който тътне в нас. Не се сдържайте, когато чувствате нужда да се изплачете - направете го! Само че на сигурно място и сред сигурни хора!

 

Ликвидирайте излишните притеснения

 

За разлика от смеха, който руши стени и отваря пътеки между хората, боязливостта - която е също така заразителна както и смехът - издига стени и ни огражда от другите.

 

Таня, моя клиентка, работи като продуцентка. Тя назначи един свой приятел, когото смяташе за отворен и отракан човек. Надяваше се, че ще й направи добър филмов сценарий. Проседяха двамата часове над сценария, обмисляха, променяха, кроиха - според желанията на Таня. Таня просто летеше - най-после бе намерила човек, който схваща и най-тънките нюанси... И най-после получи сценария. Нито следа от основния замисъл! Бяха се появили някакви нови негови си идеи, които нямаха нищо общо с така дълго обмисляните детайли. Литературната стойност на сценария бе, най-меко казано, скромна. Таня кипеше, но нямаше как, бяха приятели, а и партньори по сключения договор. Започна да работи сама, но се държеше грубо, избухваше по повод и без повод. Той също се отдръпна - партньорството им береше душа. Най-после тя събра сили да говори открито с него, той успя да обясни и да се защити - и чак тогава работата - а и приятелството - можа да продължи. Тези двама, сковани от сдържаност и фалшива деликатност хора, успяха накрая да премахнат недоразуменията помежду си с един честен, спокоен, рационален и откровен разговор.

 

Изследванията показват, че всички ние сме изпълнени понякога с безброй съображения и опасения. Безпокоят ни какви ли не неща!

 

Нещастни сме, че нямаме емоционално удовлетворяваща ни връзка, че ще загубим някаква трайна връзка, семейството си, децата...

 

Мнозина от нас изпитват страх от самотата. Дори и когато не сме сами, пак можем да се чувстваме самотни.

 

Повечето хора се страхуват за здравето си, треперят от разрастването на раковите заболявания, инфарктите, а сега се притуря и СПИН. Хората са се вторачили повече от когато и да било досега в онова, което ядат. Четат, пресмятат калории, следят как диетата се отразява на здравето им, интересуват се от кръвната си захар, борят се с холестерина...

 

Страхуваме се и за външния си вид. С особена - страшна - сила това важи тук в Холивуд, където живея и работя. В Холивуд човек просто трябва да има точно определено тегло, точно определен външен вид и точно предписано физическо присъствие.

 

И накрая, има и страхове, свързани с работата ни. Работим ли наистина онова, което бихме искали? Плащат ли ни колкото заслужаваме? Няма ли да изгубим работата си идущата седмица?

 

През моята дългогодишна практика като специалист по терапия на говора и по човешките взаимоотношения съм се занимавала с най-различни хора - от пълни инвалиди до най-ярките звезди на Холивуд и на бизнеса. Научила съм едно нещо: ние всички имаме своите страхове. И когато пренесем тези страхове "навън", околните също започват да се страхуват.

 

Хубавото в случая е, че можете да се преборите със страховете си, като кажете открито какво изпитвате и се заемете с решаването на възникналия проблем, като изкарате навън "с дишане" всичките си опасения.

 

Ето какво означава това (говорим вече за техника, преподадена ви от специалист):

 

Когато сте неспокойни или притеснени, вие дишате повърхностно и не издишвате толкова често, колкото бихте правили, ако сте спокойни. В резултат на това във вас се натрупва въглероден двуокис, който може да предизвика остро главоболие при едни, недостиг на въздух при други, при трети - ускорен пулс. За да може тялото ви да функционира нормално, трябва да получите достатъчно кислород и да издишате въглеродния двуокис. За да компенсирате напрежението, трябва да се "окислородите".

 

Светът познава дихателните техники за отпускане още от ученията на древните йоги в Индия. Целта на дихателните техники за релаксация се свежда до управление на дишането и до успокояване. Можете да правите тези упражнения по всяко време през деня и през нощта. Много е просто. Дишайте спокойно и бавно, за да не прекалите с въздуха. Първо, легнете по гръб на някаква равна плоскост и поставете едната си ръка на гръдния кош, а другата - на корема. Внимавайте при дишането да се движи само коремната стена, не гръдният кош. Поемайте в продължение на три секунди бавно и спокойно въздух през устата, така че да изпълните диафрагмата с въздух. Задръжте дъха си три секунди и след това спокойно и бавно издишайте в продължение на шест секунди. Ще почувствате как коремните ви мускули се свиват, докато издишвате бавно през устата. Повторете упражнението десетина пъти.

 

След това седнете, като държите главата си изправена и гърба, раменете и плещите изпънати. Внимавайте - гърдите не бива да се движат, трябва да усещате движение само на коремните мускули. Спокойно и бавно, в продължение на три секунди поемете въздух през устата. Следете коремът да се издуе при вдишването. Задръжте въздуха три секунди, след това спокойно издишайте през устата в продължение на шест секунди. Това упражнение можете да правите и когато сте в колата, в службата, навсякъде.

 

Друго едно упражнение, което ще ви помогне действително да премахнете напрежението и безпокойството, е упражнението за "издишване на напрежението". То ще ви позволи да преодолеете моментната си нерешителност или моментния си гняв, да обогатите кръвта си с кислород и да премахнете отрицателните емоции, натрупани във вас.

 

Упражнението за "издишване на напрежението" ще ви помогне да възстановите самообладанието си в определен труден момент. Разбирате ли колко е важно то за всеки от нас? Със задържането на въздуха, който сте поели, печелите време, за да вземете решение дали да излеете гнева си върху другия или да го оставите да отлети заедно с издишвания от вас въздух. Учила съм на тази техника затворници, а по-късно получавах писма от надзирателите. В едно от тях се казваше, че сега "вместо да се бият помежду си, затворниците само "дишат" един срещу друг.."

 

В упражнението "издишване на напрежението" правите същото, което правехте и при упражнението за релаксация:

 

а) поемате въздух през устата и го задържате три секунди;

 

б) издишате въздуха "до капка" - изтласквайте въздуха, докато "въздух не ви остане";

 

в) не дишате в продължение на три секунди.

 

Направете упражнението едно след друго три пъти. На четвъртия път вече можете да продължите да дишате нормално. Възможно е леко да ви се завие свят - не се безпокойте, ще мине. Ще се почувствате много по-добре и по-малко гневен, тъй като упражнението ще спомогне за вашето "окислородяване". Ако продължавате да кипите от гняв, повторете упражнението, докато не остане и помен нито от гнева ви, нито от обидата.

 

Друг един начин да се освободите от обзелото ви безпокойство е да го "обезвредите". Една моя приятелка, моден дизайнер, изпитваше огромен страх пред едно интервю за работа - от години мечтаеше да постъпи на работа във въпросната фирма. В деня на интервюто просто чувствала как безпокойството й расте и се трупа. Когато пристигнала за интервюто, била на прага на паниката. Била убедена, че няма да може да издържи интервюто.

 

Внимавайте сега! Вместо да се опитва да прикрие страха си, първото нещо, което направила, като седнала срещу интервюиращата, било да каже: "Ужасно ме е страх в момента." Това простичко изречение обезвредило бомбата на нейните страхове и приятелката ми зае мястото.

 

Основната ми мисъл е, че ние всички натрупваме в себе си различни опасения и съображения, които могат да ни попречат в най-важен момент. Онова, което трябва да направим, е просто да ги оставим да бъдат отнесени от нашето дишане. Просто поемете въздух и изпуснете безпокойството заедно с въздуха, който издишвате. Може да ви изглежда тривиално и смешно, но, повярвайте, този "поток на дишането" е основата, за да управляваме целия си живот така, че той да бъде "обезопасен срещу опасения".

 

Контролирайте гнева си

 

Главната причина да се гневим е чувството, че не се отнасят към нас с подобаващото уважение. Когато почувстваме, че не ни обръщат внимание, когато ни използват, когато сме притеснени, усещаме как се надигат неудържимо поривите на гнева в нас. Отреагирайте с гнева си незабавно! Не го сдържайте! Не си правете "черни списъци"! Ако изпитвате яд, проявете го! Кажете на другия какво не ви харесва в момента, още когато го направи. В противен случай ядът ще расте вътре във вас, докато отрови и вас, и другия, или и двамата.

 

Ако трябва да повишите тон, да креснете или да изръмжите - направете го! Важното е да се отървете от него, да го изпуснете! Мълчаливото лечение не помага! То може да предизвика само отчуждение и прекъсване на пътищата за общуване.

 

Е, понякога, когато сте разгневени, може да изтървете дума или да направите нещо, за което да съжалявате. Добре тогава. Нали затова разгледахме дихателното упражнение за изхвърляне на напрежението? Поеми дъх, задръж го, издишай... Повторете това три пъти и ще видите, че с издишания въздух всеки път изхвърляте по малко и от гнева си. А следващата стъпка вече е: да изясните спокойно нещата с човека, който ви е разсърдил. Никога не изпадайте в ярост! Няма място за ярост в едно човешко общуване. Ако някога ви причернее и ви се поиска да пернете някого, излезте от стаята, изхвръкнете от сградата, напуснете града ако трябва, и то за достатъчно дълго време, за да можете да "изприказвате", да "издишате" или да "обезвредите" гнева си.

Лилиан Глас "кажи го правилно"

 

 

 

 

 

 

Wednesday the 21st. Spiralata.net 2002-2019