Психология

„То не разбира“

Печат

„То не разбира“

Когато някой ми каже за дете "То не разбира", ми става смешно, но най-често - тъжно. Заради нашето невежество какво се случва в душата на най-скъпото ни.

Често получавам запитвания от майки дали работя с деца. Отговорът ми неизменно е - "Работя преди всичко с майки, а понякога и с бащи."

А как иначе. Детето е бушончето, предпазителят, който сигнализира, когато нещо не е наред с мама или с тате, или между тях.

"Ама ние НИКОГА не се караме пред детето!" Брей, ама вие сте голяма работа, изключително грижовни родители! И то, детето, нищо не разбира, нали?! Не долавя неприязнените погледи, които стрелкате помежду си, напрегнатото мълчание, сопването по незначителни поводи, не разбира защо единият изведнъж започва да спи на дивана, в другата стая...

Колкото по-малко е детето, толкова по-изострени са сетивата му за енергиите, които витаят в семейството. След това, с годините, матриците на детската градина, училището, обкръжението ги форматира и притъпява чистите им възприятия.

Какво иска всяко дете? Иска обич, иска сигурност. Иска да знае, че мама и татко ГО обичат, че мама и татко СЕ обичат и това означава че те винаги ще са семейство, откъдето ще получава обич и сигурност. Иска да бъде забелязвано ТО САМОТО. Защото да бъдат удовлетворявани потребностите му от храна, облекло, дом не му е достатъчно.

Когато мама се претрепва да задоволи всяко желание на чедото, когато трепери да не кихне, да не се закашля, бди зорко да не би някой вирус или бактерийка да се прилепи до най-скъпото ѝ - дали е задоволила неговите най-важни потребности?! Докато в същото време се сопка на тати за щяло и нещяло, когато с дни не си разменят думичка и тати спи в другата стая... Ама то детето не разбира! Да, бе, да!

Преди години, по време на една консултация, когато говорихме за тези неща, моя клиентка ми сподели как са пътували с нейна приятелка, която в този момент минавала през труден период в отношенията със съпруга си. На задната седалка седели децата им. И чули как детето на приятелката ѝ (тогава на 5-6 години) разказвала на другото: "Ама тогава мама и тате много бяха сърдити, ама много. И все се караха и мислеха, че аз не знам."

Преди време имах и един случай с пораснало дете, което ми разказваше: "По това време отношенията между мама и тате бяха много зле, ама много зле. И аз все се опитвах да пускам шегички, правех се на палячо, за да ги накарам да се усмихнат и да спрат да се цупят." И, разбира се, мама и тате не са сметнали за нужно да обяснят на сина си, че преминават през известни трудности в отношенията си и са в процес на преодоляването им (това или нещо от този род). Че защо да му обясняват. Това НЕГО не го засяга - това са си ТЕХНИ отношения и нямат нищо общо с него. Важно е онова, което ТЕ изпитват и това какво го засяга НЕГО.

"Детето стана неспокойно, често плаче насън или се стряска - какво ли МУ има", пита разтревожена майка, която от известно време е в "депресия", според собствените ѝ думи и много често направо не може да понася съпруга си.

"Детето изведнъж стана агресивно, хвърля разни неща, прави ми напук - какво ли МУ има?"

"Изведнъж детето отказва да нощува при баба си и дядо си, не иска изобщо да се отделя от нас - какво ли МУ е?"

"Детето в последно време стана много капризно. Плаче за щяло и нещяло, постоянно търси внимание. Какво ли МУ е?"

А на вас какво ВИ е? Всичко при вас наред ли е? Как се чувствате самите вие? Какви са отношенията с партньора ви? Отговорете си първо на тези въпроси и тогава се питайте какво не е наред с детето. Защото ако си отговорите и разрешите тези проблеми и детето ще се успокои.

Защо сме така устроени хората? Защо се опитваме да не виждаме проблемите, които самите ние имаме? "Детето има проблем, мъжа ми/жена ми има проблем..."

Дългичко като за пост във Фейсбук, нали? Но ако сте стигнали дотук и някои неща са натиснали едно копченце у вас и са ви накарали сериозно да се замислите, ще съм много щастлива. Защото преди доста години нямаше кой да ми тикне тези истини пред очите и аз да ги прозра. Осъзнаването беше болезнено заради това, че не можеш да върнеш времето и стореното назад, не можеш да го изтриеш с гъбата и да не остане и спомен. Но за онези, които са още в началото на пътя си като родители, съвсем не е късно.

Действайте, мили мои, защото, преди всичко, обичате децата си, нали?!

 

Катя Богданова

Източник: https://web.facebook.com/katya.bogdanova1/posts/10213379667280734

Thursday the 2nd. Spiralata.net 2002-2019