Психология

Афоризмите на момиче, което страда от аутизъм

Печат

Афоризмите на момиче, което страда от аутизъм. Просто гениално.

 

Малкото невзрачно момиче-аутист Соня Шаталова (тя е на 10 и половина години) не може да каже нито дума. Понякога произнася някакво „Бе-бе-бе…”, и това е всичко. И проблемът не е говорен, а психологически. Когато се обръщаш към нея, впечатлението е, че тя не чува и слуша, а и изобщо не е способна да слуша. Тя е „изключена”. В бита е безпомощна като дете на година и половина или две, неспособна е и на най-простата работа с ръце (например да полее цветята с лейка), а миналата година, както ми разказаха, с часове ходила монотонно по кръг в двора, а още преди това – също дълго, с часове крещяла.

 

И изведнъж се оказва (за мен това беше буквално откритие), че зад тази завеса в Соня има дълбок  вътрешен свят и вътрешно слово. Макар и никой да не я е учил да чете и да пише, тя сама е усвоила и двете. Пише, ако тилната страна на дланта й е докосвана нежно с пръсти на доверен човек, например майка й. Това е морална поддръжка, необходима на Соня, за да може да пише.

Какво може да пише едно болно десетгодишно момиче?

В литературния кръжок задали задача да се напишат афоризми-определения  на различни понятия. Например: да се напишат афоризми-определения какво е това наука? А какво е душа? Соня отговорила (написала): „Наука – това е система от знания, основани на съмнения”. Десетгодишното момиче, неспособно да говори, почти идиот, дава такъв отговор? Тя написала също и за душата: „Душата – това е такова празно място в човека, което човек може да запълни с Бога или със Сатаната”. Кой от възрастните е способен да даде такъв отговор?

Тя не може да разговаря, затова се налага с нея да се общува само писмено. Соня чете, „фотографирайки” мигновено текста, съчинява стихове. Тя има своя система от представи за устройството на финия свят и оригинална терминология. Тя притежава вродена грамотност. Когато я питат: „Откъде знаеш това?” – тя отговаря: „Аз винаги съм го знаела.”

Афоризмите на Соня

ХАЗАРТ – такова увлечение, когато е невъзможно да се занимаваш с нищо друго, докато има сили. 8 г.

АФРИКАНЕЦ – най-добрият разузнавач за нощно разузнаване. 10 г.

ПЕПЕРУДА – главният предвестник на лятното щастие. 8 г.

ВЯТЪР – въздух, който не обича покоя. 8 г.

ДЕТСТВО – възход на съдбата в човешкия живот

ЗАПОЗНАНСТВО – среща на различни разбирания за света, или даже различни светове. 8 г.

ИГРА – лъжа наистина. 8 г.

ИМПРОВИЗАЦИЯ – игра на въображението с думи, звуци, цветове, за да се получи бързо нещо ново. 8 г.

КНИГА – вещ, в която могат да се съхранят във времето знания и чувства на хората. 8 г.

 - начин да се разговаря с много хора отвъд времето. 8 г.

КОН – голямо топло четирикопитно щастие.

МАСКА – едно изражение на лицето. 10 г.

МЪДРОСТ – мярка между „малко” и „много”. 10 г.

МУЗЕЙ – консерви на времето. 8 г.

МУЗИКА – хармонично съчетание на звуци и емоции.

МИСЪЛ – най-мощната след любовта сила в света. 8 г.

- смелост на ума да оформя образи с думи. 8 г.

- това, което отличава света от хаоса. 8 г.

НАУКА – познание, основано на съмнение. 10 г.

- система познания, в която няма място за вяра. 10 г.

НОВОСТ –  такова явление, срещата с което прави света по-богат. 8 г.

НОЩ – черен чадър със звезди. 10 г.

ПОЧИВКА – работа с удоволствие. 8 г.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ  – усилие на душата, в резултат на което умът и тялото се справят с всякакви препятствия. 9 г.

ПРИКЛЮЧЕНИЕ – такова необикновено събитие, което с нещо променя твоя свят и теб самия. 8 г.

РОЛЯ – това е живот, който се живее в играта. 8 г.

РОМАНТИКА – настроение, когато във всичко обикновено виждаш чудо. 8 г.

ПРИКАЗКА – това е живот, измислен от душата, когато не й подхожда реалният живот. 8 г.

СКОБКИ – това са стени за думите в писмената реч. 8 г.

СМЯХ – доктор за тъжната душа. 8 г.

КУЧЕ – лаещо въплъщение на верността и покорността. 10 г.

СЪРЕВНОВАНИЕ – това е съвместно правене на нещо с цел да се узнае кой го прави по-добре. 8 г.

СПИРАЛА – застинала в танц права. 10 г.

МАСА – площад, на който се разиграва животът на чиниите и всичко останало, което се оказва на него. 8 г.

СРАМ – огън, изгарящ греха в душата на човека. 9 г.

СЪДБА – това са твърди граници на събитията в живота на отделния човек. 8 г.

СТРАХ – причинител на малодушие

- спирачка на пътя на действието

ТРЕВОГА – сърбящо гъделичкане в сърцето в очакване на нещо неприятно или неразбираемо

УДОВОЛСТВИЕ – това е когато много гости сътворяват чудеса от лошото настроение. 8 г.

УРАГАН – полудял вятър. 8 г.

УХО – капан за звуци при живите същества. 8 г.

ФАНТАЗИЯ – тъкан за украса на съществуването на душата. 10 г.

ФОТОГРАФИЯ – това е консервиран образ. 10 г.

ЧОВЕК – такова същество, което има разум, реч, сръчни ръце и способност да решава как да използва всичко това. 8 г.

ЧОВЕЧЕСТВО – това са всички хора заедно, ако ги разглеждаме като един голям човек.

ЧЕРЕП – малка костна кутийка, в чийто скелет е заключена Вселената. 8 г.

 КЪЛБО – куб без ъгли и ребра. 10 г.

ЕСЕ – емоция, изразена като мисъл. 8 г.

Откъси от дневника на Соня

(Текст от снимката: Аз искам да ви благодаря за помощта. Аз искам да бъда здрава, защото да бъдеш аутист е много неприятно, страшно. А аз искам щастие. Довиждане, Соня. )

Камъните тук обичат да седят и да поставят звуци в думите.

 

 „Това съм аз, Соня, което се случва с мен между миналото и бъдещето, между живота и смъртта преминава неравно и аз се движа по дължина, а нали трябва да пресека, господи помогни ми така както сега това е нормално”.

„Днес ние отново се разхождахме в гората, и татко беше с нас, той ни водеше и през цялото време снимаше. А в гората Есента ту палува, ту тъгува. Ту хвърля в лицето шепа пъстри листа, ту украсява с тях коледни елхи буквално като с коледни играчки… Или пък шумоли с листата замислено някак, тъжно, сякаш се прощава с тях и с хубавото време, е със зеления цвят…

И така разбирам защо в душата ми се настанява горест.”

„Това съм аз, Соня. Аз съм в есенно настроение. Есен, есен! Отново чудо! Хора от пъстри листа, и даже дъждовете пораждат радост. Аз вкусвам вълшебното блюдо; есен в собствен сос подправена с дим и мъгла.

Ние с мама бяхме днес в гората. И какво видях там: в корените на старата бреза сто малки гноми-бебета, нахлупили калпачета с цвят на тъмно какао, играят криеница с нападалите листа! И е непонятно – кой се крие: гномчетата-гъбки под листата, или листата под техните шапчици? А аз тичах пред мама, и шумях с листата, и разговарях с Есента: Есен, мъдра Есен, ти днес лудуваш като момиче! Ти сега на колко си години? Какво, осем? Ти си играеш с мен като с котенце!

Уморена съм, после ще допиша.”

Сега Соня Шаталова е на 19 години, нейната диагноза е аутизъм. Не говори, но пише стихове и проза. Тя има свой сайт https://sofijashatalova.jimdo.com/и своя страничка във фейсбук:  https://www.facebook.com/sonya.shatalova?fref=nf.

 

Източник:  https://umbrella.green/aforizmyi-devochki-stradayushhey-autizmom-eto-genialno/?fbclid=IwAR2xNQoUwRPfjka7cnnwBkUvXluodC_zcuvL-3RbBl_-1N7-L0lylk7-BLI

 

Превод от руски Петя Стоянова

Monday the 6th. Spiralata.net 2002-2019