Психология

Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства

Печат

Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства

 

„Неврозата е всъщност опит за самоизлекуване. Това е опит на саморегулиращата се психична система да възстанови баланса си, точно както е и при сънищата – само че по-драстично.“

Карл Юнг

Тревожните разстройства, или както са класифицирани още – форми на неврозата, са толкова често срещани днес, че битува твърдението, че живеем в епохата на тревожността, на неспокойствието, нервността.

Какво причинява тази масовост?

Карл Юнг прекарва голяма част от кариерата си, опитвайки да разбере отговорa на този въпрос.

Теорията на Юнг е по-скоро пренебрегвана от масата хора в днешното общество, в което хапчетата са виждани като панацея за всякакви ментални неразположения.

Но теорията на Юнг привлича вниманието, защото за разлика от фармацевтичния модел, фокусиращ се в премахване на симптомите, Юнг гледа на неврозата като на сигнал към самите нас – сигнал за необходимост от промяна в нашия живот. Ако просто маскираме симптомите и продължим живота си както обикновено, губим достъп до ценната информация, която тревожността ни предоставя.

 

„Не трябва да опитваме „да се отървем“ от неврозата, а да изпитаме онова, което означава, на което има да ни научи, каква е нейната цел.“

Карл Юнг

 

В теорията си, той пише, че причината за неврозата е в настоящето.

Юнг не отрича, че тя може да е започнала още от детството, но се фокусира в настоящето, смятайки, че се касае до настоящ конфликт в начина на живот. 

Какъв конфликт може да доведе до невроза?

Юнг вярва, че пред всеки от нас има житейски изпитания, които не са наш (съзнателен) избор, и могат да се нарекат „съдба“. Те са продукт на нашата еволюционна история, смъртническа природа, както и на културата, в която живеем. Преди всички тях е биологичният ни нагон, тласкащ ни да предадем гените си.

Имаме нуждата от психологическа независимост от нашите родители, имаме нуждата да изградим и култивираме социален живот, в който се усещаме пълноценни, имаме нуждата да допринесем за обществото, от което сме част, както и да намерим цел и, разбира се, в последна сметка, да посрещнем смъртта. Според Юнг сме създадени да искаме да постигнем точно тези цели – да изпълним своеобразните задания – да не бъдем статични в своя живот. Но освен това, при човека се наблюдава и друга тенденция – тенденцията към инерция, към самосаботаж или както самият той казва:

„Имаме могъщо отблъскване от всяко преднамерено усилие и сме пристрастени към абсолютния мързел, докато обстоятелствата не ни подбутнат към действие“.

Ако успеем да надмогнем мързела си и покажем кураж, изправяйки се пред препятствията  на живота, тогава те се превръщат в насоки, маркиращи пътя ни към едно здравословно развитие. Съдбата ни води напред. Но ако мързелът и страхът ни вземат превес и изоставим целите в живота си, тогава същите се превръщат във вериги около врата ни. Невротик, според Юнг, е човек, усвоил обвинително поведение спрямо изпитанията, които животът му предлага – той не е склонен да ги премине.

Лекувайки пациентите си, Юнг набляга на нещо много важно - невротикът винаги заблуждава с поведението си.

Като живи хора, на нас могат да ни бъдат поднесени интензивни трудности, които да попречат сериозно да изпълним някоя от основните си задачи – но това не означава, че сме обречени да живеем като невротици. В този случай е уместно да насочим енергията си към променимото, онова, което е по силите ни в момента. Това, което обикновено ни възпрепятства, за да посрещнем трудностите обаче, е или липсата на кураж или мързелът. Макар те да са част от живота на всеки – не са типични само за невротиците. Това, което е уникално при тях обаче, е изборът им да се самозаблуждават и да прехвърлят вината единствено на обстоятелствата.

Или както самият Юнг казва:

„Невротикът създава изкуствена бариера пред себе си, измисля си я сам – и започва да страда от този вътрешен конфликт.

Неговото малодушие се превръща в гордост или в явно пренебрежение – и в двата случая енергията се инвестира в безполезна война срещу самия себе си, в която човекът става неспособен да подеме ново начинание. Ефективността му е силно редуцирана. С други думи – превърнал се е в невротик.“

Според Юнг, ако не се развиваме в своя живот, ние регресираме към по-незрели свои „нива“ или „режими на адаптация“ – тоест, постепенно умението ни да сме адаптивни намалява. И този регрес в отговора към вътрешния конфликт, е което генерира различни симптоми на неврозата – повишена тревожност, фобии, компулсивно поведение, депресия, апатия, обсесивни, натрапливи мисли. Но колкото и да са неприятни подобни симптоми, те имат важна цел – да ни предупредят, че сме потеглили по рискован житейски път. Колкото повече живеем в подобно състояние на конфликт, толкова по-неадаптивни ставаме и порочният кръг се затваря.

 

„Оттеглянето от живота води до регрес, а регресът подбужда съпротива към извора“

Карл Юнг

 

Според Юнг няма универсален отговор на въпросът „Защо точно на мен?“, той вярва, че неврозата е комбинация от генетика и влиянието на средата,  в която живеем. Каквито и да са причините, обаче, остава най-важният въпрос: „Как да се справим с неврозата?“, със страданието, което ни причинява? Според Юнг, разрешението на този въпрос е пряко свързано с фокусирането в сегашния момент – с изграждането на нещо ново и по-точно – на нова визия за живота ни – да гледаме пред себе си, а не зад себе си.

 

„С цялото си уважение към историята, аз не мисля, че вглеждането в миналото и връщането към травматични спомени, е толкова ефективно в освобождаването на човека от неговото минало, колкото създаването на нещо ново – независимо какви са първоначалните обстоятелства, от които неврозата произлиза, тя е поддържана, заради погрешно отношение и поведение, което, веднъж разпознато, може да бъде коригирано СЕГА“

 

Искам да добавя още един цитат на Карл Юнг, който смятам, че всеки човек трябва да прочете:

„През последните тридесет години хора от всички цивилизовани страни на земята, са се обръщали за съвет към мен. Лекувал съм пациенти през втората половина на живота си – тоест, след тридесет и пет годишната си възраст – не е имало НИТО ЕДИН, чийто проблем да НЕ се е свеждал до религиозен поглед към живота.

Спокойно може да се каже, че всеки от тях се е РАЗБОЛЯВАЛ, защото е загубил онова, което религиите на всички векове са давали на последователите си. Нито един от онези, които не си ВЪЗВЪРНАХА този религиозен възглед, не бе истински ИЗЛЕКУВАН.“

Юнг не говори за сляпо следване на религиозни догми – той говори за приемането с доверие на всичко онова, което не можем да контролираме, поради факта, че сме малки човечета и твърде много не можем да разберем, колкото и да опитваме и желаем…

Липсата на вяра у човека, липсата на смирение и любов, са без съмнение в основата на всяко заболяване.

 

Статията е преводна на този клип, заедно с мои допълнения:

https://www.youtube.com/watch?v=WBAFPbypyn4

 

 

Инес Райчева

Източник:https://inesraycheva.blogspot.com/2019/02/blog-post.html?m=1&fbclid=IwAR0H_boAIlGzJxOArHH7e3h-doZWIFI3pVX9TietPLOaAafGhTwJhEIkQB0

Thursday the 18th. Spiralata.net 2002-2019