Психология

Не само не говори лошо за мъжа си...

Печат

Не само не говори лошо за мъжа си, но дори и не си го помисляй. Скъпо ще ти струва неуважението ти към него

 

 

Някъде из интернет ми попаднаха следните думи: За какъвто си мисли жената, че е мъжът й, такъв и той става. Поразително. Винаги е така. И нищо не можеш да направиш. Това е тайна, нали разбирате?

„Женската сила е толкова голяма, така фино действа, че си безсилен пред нея. Ако жената те счита за нищожество, ще станеш нищожество. Ужасна сила, разрушителна. От друга страна, ако жената смята: „Много добре. Точно такъв мъж ми трябва. Това е моят човек“ – изведнъж той се променя, започва да разцъфва“.

Олег Торсунов

И се замислих. Дълго мислих, пре-преживявах някои моменти от живота си. А днес реших да споделя с вас тези мисли:

Той е неудачник;

Не може да му се има доверие;

На нищо не е способен;

Нищо не му се получава;

Заслужавам нещо по-добро;

Той непременно трябва да се промени;

Има много недостатъци.

Този списък може да продължи безкрайно, ако не спрем навреме. Този списък постоянно споделяме с приятелките си, с майка си, а ако не го споделяме, то постоянно го превъртаме в главата си.

Защо правим това?

- Струва ни се, че може да го променим и тогава ще се промени и нашия живот и ще станем добри, любящи, нежни. Само нека да престане да играе на компютъра, да започне да получава толкова колкото аз искам, да ме покани някъде, да ми подари нещичко. Нека се промени.

Чакаме промяна в мъжа си само защото сме се застопорили в детството си и не искаме да погледнем себе си и живота си. Това е много наивна мечта – да мислим, че ако мъжът поправи недостатъците си, ще сме щастливи.

Зациклянето върху недостатъците на друг човек ви позволява да стоите и да не разрешавате собствените си проблеми.

Обсъждайки другиго, ние не гледаме себе си. Да гледаме своите недостатъци и проблеми е далеч по-тежко и по-болезнено, а ако и сме честни със себе си, ще се наложи и да ги поправяме. Къде-къде по-лесно е да се заемем с поправянето на недостатъците на мъжа си и колко е сладко да се оплачем на другите от него и да получим одобрението на околните. Ето виждате ли – аз съм добра, а лошият е той.

- Осъждайки мъжа, ние се възвисяваме над него, смятайки себе си за по-добри и по-умни. Не знаем как по друг начин да заслужим внимание. Не ни стига собственото ни признание. Възвисявайки се, получаваме по този начин одобрение.

- Знаем, че да критикуваме и говорим лошо за собствения мъж не е необходимо - на това ни учат толкова много списания и интернет страници, че той тогава би си намерил любовница. Но когато ни е лошо и в душата ни сякаш драскат котки, това е последното нещо, за което мислим. Необходимо ни е да изхвърлим негатива. Не искаме да задържим това в нас и търсим някого, върху когото да го излеем.

- Оплакваме се и обсъждаме мъжа си така че да ни съжалят, да ни поддържат, ние не чувстваме в себе си силата, няма на какво да се осланяме вътре в себе си. Не знаем какво да правим от безсилие. Не знаем как сами да променим живота си. Искаме да се „подпираме“ на другите с надеждата, че те ще променят живота ни. Това са много наивни и детски представи, нали?

- Ако се оплакваме от мъжа си на приятелката си или на майка си, ние се опитваме да защитим себе си и да си осигурим подкрепа. Но това е такова детско самозалъгване…

- Говорейки колко той е лош, подсъзнателно се опитваме да му отмъстим за това, че не ни прави щастливи. По този начин блокираме постъпването на енергия към него и не го поддържаме. „Ти си лош и затова нека да не ти върви!“ А когато действително на него не му върви, ние още повече се настройваме срещу него и му се обиждаме. И попадаме в порочен кръг.

До какво води това?

- Когато жената говори лошо за мъжа си, тя не го уважава, тя се отделя в мислите си от него, тя не го поддържа енергийно. Всичко му се изплъзва от ръцете, не му се получава за каквото и да се захване, заплатата му е недостатъчна, започва да пие и ние естествено все повече се убеждаваме в правотата си, че той не е достоен за уважение. Влизаме в порочен кръг. Мъжът е безсилен да промени каквото и да е в тази ситуация.

- Ако не се спрем, то винаги ще има за какво да го критикуваме. Това е порочна практика – мислим лошо, говорим лошо с приятелките си, с майка си и още повече се убеждаваме в правотата си, разрушавайки не само отношенията си, но и себе си.

- Това износва нервната система, женското сърце загрубява, отравя се душата, замърсява се тялото с негативизъм и зло. И това се съхранява и предава нататък.

- Негативните мисли изсмукват огромно количество енергия. Женското участие, женската енергия, женското одобрение – това е гориво за всички постижения и дейности. Когато жената мисли лошо за мъжа си, той няма шансове да преуспее и да бъде добър с нея.

- Жена, която не уважава мъжа си, показва това и пред децата си. Спомнете си и отговорете на един въпрос:

Майка ви уважаваше ли баща ви? Как го разбрахте? Просто го почувствахте. На децата няма какво да се разказва и обяснява, те винаги знаят, и ако вие не уважавате мъжа си:

Децата изостават в училище – те протестират по този начин;

Не ви слушат, нагрубяват ви;

Правят всичко наопаки, свързват се с лоши компании, започват да усвояват вредни навици;

Не могат да създават отношения в бъдеще.

Висока е цената на неуважението към мъжа

- Обсъждайки мъжа си с другите, получавате много съвети: че той не е половинката ви, че трябва да се разведете. В тези обсъждания не слушате себе си и сърцето си. Слушате чужди хора.

- Когато обсъждате мъжа си с майка си, вие по този начин съхранявате невидимата здрава връзка с нея, оставате дете. Мама винаги ще пожали детето си и ще наругае другия. Но какво ще ви даде това? Това, че майка ви ще престане да уважава мъжа ви. И след това ще ви се наложи да възстановявате пред нея неговия авторитет. Бъдете честни – ако той е лош, оставете го и живейте с майка си.

- Споделили сте с приятелката си с надежда да получите подкрепа и одобрение, а тези подробности тръгват от уста на уста, ще говорят и за вас, и не му се вижда краят. Вашето име ще се очерни. Струва ли си? Или наивно смятате, че приятелката ви ще мълчи като партизанка?

- Когато говорите лошо за мъжа си, вие се смятате за по-добра. Култивирате гордостта си. Когато жената говори лошо за мъжа си, тя развива невидима връзка и започва да живее свой отделен живот. В този момент няма семейство. Мъжът започва да живее свой отделен живот. Всичко това го чувствате и започвате да се застраховате и да търсите обходни пътища. А след това неотменният въпрос: Защо не вървят отношенията. И ние се превръщаме в съквартиранти.

- Обвинявайки мъжа, ние подсъзнателно го провокираме за „лошо“ поведение. На нас не ни и трябва той да се променя. Тогава кой ще ни бъде виновен?

- Мъжът отчита всички лоши мисли за него, той разбира, че вече не е за вас мъжа-мечта, че вече нищо не означава за вас, че сте го разлюбили, така че той ляга на дивана и започва да ви отмъщава. И отново влизаме в порочен кръг. На дивана той чува още много неща за себе си, които не е знаел, а ние се надяваме да го вдигнем от там именно по този начин.

Какво да се прави?

- Важно е не само да престанете да говорите лошо за мъжа си, но и да престанете да мислите за него по този начин. Дори да не произнасяме мислите си на глас, те все едно въздействат върху реалността така, както и думите. Цялата дейност на жената е вътре в нея, в нейните мисли, това е силата й. Дори ако престанете да се оплаквате от мъжа си, но продължите да мислите за него като за неудачник, няма да има никаква промяна, всичко ще си остане както преди. Ето това не изпускайте от поглед.

- Откажете се от мечтата си за идеален партньор. Тази мечта е залегнала толкова дълбоко в нас, че никак не е лесно да се откажем от нея. Но се налага, за да продължим напред, колкото и трудно да е това. Налага се да започнем от себе си. Защото така е устроен живота. Може дълго да се борим да променим другия, но си струва поне малко да се откажем от тази идея и веднага се подобрява настроението, и околният свят започва да се променя като по чудо.

Желанието за идеалното е винаги подсъзнателно желание да имаш идеалния родител. Това желание ви заставя да стоите на едно място и да чакате „да се подкваси морето“. Как мислите, ще се появи ли идеалният мъж? Откажете се от очакванията какъв трябва да бъде партньора, какво трябва да прави, колко да получава. Тези очаквания не носят нищо друго освен болка и разочарования.

- Когато престанете да говорите лошо за мъжа си, вие се разделяте с идеята да го промените. Значи, че вие го приемате такъв, какъвто е. Трябва да разберете, че в задачите на мъжа не влиза изменчивостта. Мъжът не е пластелин. Жената трябва да се променя. Тя трябва да развива в себе си такива качества като гъвкавост и мекота.

- Никога не обсъждайте с приятелки мъжа си, те виждат ситуацията само през вашите очи, изхождат само от „вашите интереси“. Те не могат да видят истинската картина и да дадат правилен отговор. Техните съвети са неверни. Тогава защо да търсите съвети?

- Помнете, жена, която обсъжда мъжа си с приятелките си е дете.

Вместо да насочи женската си енергия към мъжа си и да разговаря с него, тя я „излива“ върху приятелката си.

- Ако мислите за мъжа си лошо, това е сигнал, че има нещо във вас и в живота ви, което не искате да погледнете.

«Всичко, което забелязваме в другите, го има в нас. Това, което е вътре в нас, ние виждаме наоколо. Всичко, което виждаме в другия, резонира с нашите чувства, присъства в нашата енергия. Първата крачка към промяната е да погледнем себе си“

Мария Ракитина

- Започнете да наблюдавате мислите си. Когато започнете да мислите лошо за мъжа си, това означава, че не ви е добре, че сте позволили на негативни мисли да проникнат във вас и затова искате да прехвърлите отговорността за нещастието си на него. Отбелязвайте тези моменти и престанете с усилие на волята да не се оставяте на желанието да прехвърлите отговорността. На колко сте години? Време е да пораснете.

- Престанете да бъдете жертва.

- Научете се на уважение към мъжа си, той ще започне да предава това в околния свят, ще започнат да го уважават и другите хора. Започнете да усещате неговата значимост, това ще му даде увереност и сила. И тогава успехът му ще бъде въпрос на време. Когато жената вижда мъжките достойнства – това създава мъжа, израстват му крила, успехът го спохожда, всичко, с което се захване му се получава. Той никога няма да лежи на дивана.

Мъжът не може да изработи щастие, той може да го получи само от жената, от любовта й, уважението й, признанието на заслугите му и достойнствата му.

Татяна Дзуцева

 

Източник: http://laykni.com

Превод от руски  www.spiralata.net

 

Wednesday the 21st. Spiralata.net 2002-2019