Психология

Карл Густав Юнг: „Зная, че има демони“

Печат

Карл Густав Юнг: „Зная, че има демони“

 

Това интервю на основателя на аналитичната психология е публикувано в швейцарския вестник „Die Weltwoche“ на 11 май 1945 година, само четири дни след капитулацията на  немската армия в Реймс[1]. Неговото заглавие „Ще намерят ли покой душите?“ е актуално и до днес.

Даря Громова

Не мислите ли, че края на войната ще предизвика огромни промени в душите на европейците, особено немците, които сега сякаш се събуждат от дълъг и ужасен сън?

Карл Густав Юнг:

Да, разбира се. Колкото до немците, то пред нас застава психически проблем, чиято важност трудно можем да си представим сега, но очертанията му могат да се различат по болните, които лекувам. За психолога е ясно едно, а именно, че той не е длъжен да следва широко разпространеното сантиментално разделение на нацисти и противници на режима.

При мен се лекуват двама болни, явни антинацисти, и въпреки това техните сънища показват, че зад цялото им благоприличие се крие рязко изразена нацистка психология с цялото й насилие и жестокост. Когато швейцарски журналист попита фелдмаршал фон Кюхлер[2] за зверствата на немците в Полша, той възмутено възкликнал: „Извинете, това не е Вермахтът, това е партията“ – прекрасен пример за това как делението на достойни и нечестни германци е изключително наивно.

Всички те, съзнателно или не, активно или пасивно, участват в ужасите; те не знаеха нищо за случващото се и в същото време знаеха.

Въпросът за колективната вина, който така затруднява и ще затруднява политиците, за психолога е факт, не предизвикващ съмнения, и една от най-важните задачи на лечението е да се заставят немците да признаят вината си. Вече много от тях се обръщат към мен с молба да се лекуват при мен.

Ако молбите са от т.н. „порядъчни немци“, които смятат за виновни неколцина германци от гестапо, смятам случая за безнадежден. Не ми остава нищо друго, освен да им предложа анкета с недвусмислени въпроси от типа: „Какво мислите за Бухенвалд?“. Само когато пациентът разбере и признае вината си, може да се приложи индивидуално лечение.

Но как стана възможно немците, целия народ да попаднат в тази безнадеждна психическа ситуация? Може ли да се случи нещо подобно с някоя друга нация?

Карл Густав Юнг:

Позволете ми тук да направя малко отклонение и да набележа в общи линии моята теория за относително общото минало, предшестващо национал-социалистическата война. Да вземем за отправна точка малък пример от моята практика.

Веднъж при мен дойде жена и се започнаха едни неистови обвинения към мъжа й: той бил дявол, измъчвал я, преследвал я и т.н. и тем подобни. В действителност този човек се оказа напълно порядъчен човек, невинен за каквото и да е демонично намерение. Откъде дойде тази безумна идея в тази жена?

Ами просто в нейната душа живее този дявол, който тя проецира навън, пренасяйки собствените си желания и ярост върху мъжа си. Разясних й всичко това, тя се съгласи подобно на разкаяла се овчица. Сякаш всичко беше наред. Именно това ме обезпокои, защото аз не зная къде е пропаднал дяволът, който по-рано уподобяваше на мъжа си.

Абсолютно същото се случи и в историята на Европа, но в много по-големи размери. За примитивния човек светът е пълен с демони и тайнствени сили, от които той се страхува; за него цялата природа е одушевена от тези сили, които в действителност не са нищо повече от неговите собствени вътрешни сили, проецирани върху външния свят. Християнството и съвременната наука де-демонизираха природата, което означава, че европейците последователно абсорбират демоничните сили от света в самите себе си, постоянно натоварвайки несъзнаваното си.

В самия човек тези демонични сили се бунтуват срещу очевидната духовна несвобода на християнството. Демоните се прокрадват в изкуството на барока: гръбнакът се извива, появяват се копитата на сатира.

Човек постепенно се превръща в уроборос[3], унищожаващ сам себе си; в образ, явяващ се от древни времена символ на човек, обладан от демони. Първият завършен пример на този тип е Наполеон.

Немците проявяват особена слабост пред лицето на тези демони вследствие на своята невероятна внушяемост. Това се открива в тях като любов към подчинението, в тяхната безволева покорност към заповедите, които са просто друга форма на внушения. Това съответства на общата психическа непълноценност на немците, следствие на неопределеното им положение между Изтока и Запада.

Те са единствените на Запад, които при общото раждане на нациите от източната утроба са останали по-дълго от всички със своята майка. Най-накрая са се отделили от нея, но твърде късно, когато селякът въобще вече не се и опитвал да се измъкне[4]. (не е имал порив да се освобождава)

Затова немците дълбоко ги терзае комплекс за малоценност, който се опитват да компенсират чрез мания за величие: «Am deutschen Wesen soil die Welt genesen[5]» – макар и те да не се чувстват удобно в собствената си кожа! Това е типично за юношеската психика, която се проявява не само в прекаленото разпространение на хомосексуализма, но и в липса на образа на anima в немската литература (велико изключение е Гьоте).

Това се вижда и в немската сантименталност и «Gemiitlichkeit» (уют, приятност), които в действителност  по своята същност не са нищо друго освен жестокосърдечие, безчувственост и бездушие. Всички обвинения в бездушие и бруталност, с които немската пропаганда нападаше руснаците, се отнасят за самите немци; речите на Гьобелс не са нищо друго освен спроецирана немска психология върху врага.

Незрелостта на личността по ужасяващ начин се прояви в безхарактерността на немския генерален щаб, напомняща по мекотелост охлюв в черупката си.

Германия винаги е била на страната на психическите катастрофи: Реформация, селски и религиозни войни. При национал-социализма натиска на демоните толкова нараснал, че човешките същества, попаднали под властта им, се превърнали в свръхчовеци-сомнамбули, първия сред които бил Хитлер, заразил с това всички останали.

Всички нацистки лидери са обсебени в буквалния смисъл на думата, и несъмнено, не е неслучайно, че техният министър на пропагандата бе белязан с прякора на демонизирания човек – „Куция“. Днес 10% от немското население са безнадеждни психопати.

Вие говорите за психическата непълноценност  и демоничната внушаемост на немците, но какво мислите, отнася ли се това за нас, швейцарците – германци по произход?

Карл Густав Юнг:

Ние сме защитени от тази внушаемост от малкия си брой. Ако населението на Швейцария бе 80 милиона, то с нас би могло да се случи същото, защото демоните се привличат от преобладаващата маса. В колектива човек губи корените си и тогава демоните могат да го завладеят. Затова на практика нацистите са се занимавали само с формиране на огромни маси и никога с формирането на личности.

И така, и днес лицата на демонизираните хора са безжизнени, замразени, празни. Нас, швейцарците, ни защитават от тези опасности нашият федерализъм и нашият индивидуализъм. У нас е невъзможна такава масова акумулация, както в Германия, и е възможно, точно в тази изолация да се крие начина на изцеление, благодарение на което би било възможно да се спрат демоните.

Но какво може да се случи, ако това лечение се извършва с бомби и картечници? Трябва ли военното подчинение на демонизираната нация не само да увеличи чувството за малоценност, но и да влоши болестта?

Карл Густав Юнг:

Днес немците приличат на пияница, който се събужда сутринта с махмурлук. Те не знаят какво са натворили и не искат да знаят. Има само едно чувство на безкрайно нещастие. Те ще предприемат конвулсивни усилия да се оправдаят пред лицето на обвиненията и омразата на обкръжаващия ги свят, но това не е правилния път. Изкуплението, както вече съм казвал, лежи само в пълното признание на своята вина. «Меа culpa, mea maxima culpa!» (Моя е вината, моя е вината, моята на страховита вина. (лат)).

Божията милост се намира в искреното разкаяние. Това е не само религиозна, но и психологическа истина. Затова американският курс на лечение, състоящ се в посещение на гражданското население на концентрационните лагери за да видят всички ужаси, е съвършено правилен.

Обаче е невъзможно да се постигне целта само с морални поучения, разкаянието трябва да се роди вътре в самите немци. Възможно е катастрофата да разкрие позитивни сили, така че от това потъване в себе си да се възродят пророците, така характерни за тези странни хора, както и да се съживят демоните. Който падне толкова ниско, има дълбочина.

По всяка вероятност, католическата църка събира богат улов от души, докато протестанската църква днес преживява разкол. Има данни, че всеобщото нещастие е пробудило религиозния живот в Германия; цели общини коленичат вечер, молейки Господ да ги спаси от антихриста.

Тогава може да се надяваме, че демоните ще бъдат прогонени и един нов и по-добър свят ще се издигне от руините?

Карл Густав Юнг:

Не, за сега от демоните няма отърваване. Това е трудна задача, чието решение е в далечното бъдеще. Сега, когато ангелът на историята изостави немците, демоните ще искат нова жертва. Това няма да е трудно. Всеки човек, който губи сянката си, всяка нация, която е уверена в своята непогрешимост, ще стане жертва.

Ние изпитваме любов към престъпника и проявяваме изгарящ интерес към него, защото дяволът ни заставя да забравим за гредата в собственото си око и да виждаме сламката в окото на брата и това е начинът да се минем (измамим, излъжем). Немците ще намерят себе си, когато приемат и признаят вината си, но другите ще станат жертви на манията си, ако в своето отвращение от немската вина забравят за собствените си несъвършенства.

Не трябва да забравяме тази фатална наклонност на немците към колективност в немалка степен присъща и на други победоносни нации, тъй като и те неочаквано могат да станат жертва на демоническите сили. "Универсалната внушаемост" играе огромна роля в днешната Америка, а също и руснаците вече са омагьосани от демона на властта. Лесно е да се види от последните събития, които трябва да охладят спокойствието ни. В това отношение най-разумни са англичаните: индивидуализмът ги избавя от привлекателността на лозунгите, швейцарците също споделят своето изумление от колективната лудост.

Тогава ние трябва с безпокойство да очакваме как ще се проявят демоните по-нататък?

Карл Густав Юнг:

Аз вече казах, че спасението се заключава в мирната работа по възпитание на личността. Това не е така безнадеждно, както може да ни се струва. Властта на демоните е огромна и най-съвременните средства за масово внушение – пресата, радиото, киното – е в тяхна услуга.

Независимо от това, християнството е могло да защити позициите си пред лицето на непреодолимия противник, а не чрез пропаганда и масова терапия – това станало по-късно и се оказало по-незначително – чрез убеждаване от човек на човек. И това е път, който също трябва да преминем, ако искаме да обуздаем демоните.

Не е за завиждане задачата да се пише за тези същества. Надявам се, че ще ви се удаде да изложите възгледите ми така, че хората да не ги сметнат за много странни. За нещастие, такава е съдбата ми, че хората (особено тези, които са обсебени) ме мислят за луд, защото вярвам в демони. Но тяхната работа е да мислят така, а аз знам, че демони има. И те не намаляват, това е толкова вярно, колкото че има Бухенвалд.

 

Източник: «Werden die Seelen Frieden finden?» Ein Interview mit Prof. C. G. Jung von P.S. In: Weltwoche, Zurich, 11.5.1945.

и http://neo-ezoterika.ru/tajny-mira/skryvaemoe/karl-gustav-yung-ya-znayu-chto-demony-sushhestvuyut

Превод Таня Темелкова



[1] Град в Североизточна Франция. – бел. пр.

[2] Георг фон Кюхлер /1991-1967/ е ръководил инвазията в Западна Полша през септември 1939 г. Бе съден и осъден като военен престъпник от Нюрнбергския трибунал

[3] Уроборос (на старогръцки: οὐροβόρος, от οὐρά „опашка“ и βορός „ядящ“, букв. „ядящ опашката си“; на латински: Uroboros, Ouroboros) е един от най-древните, широко разпространен из различни култури символ – змия, захапала опашката си. Произходът на символа се губи в древността и е невъзможно да се установи историческият период и конкретната култура, от които произхожда.

[4] В смисъл, че остават в някаква степен инфантилни.

[5] Приблизителен превод: „Немският дух ще спаси света“. Това е нацистки лозунг, заимстван от поемата на Емануел фон Гайбел (1815-1884) „Признание за Германия“. Стиховете на Гайбел станали известни след като Вилхелм II ги цитирал в своя реч в Мюнстер през 1907 г.

Емануел фон Гайбел (Emanuel von Geibel), немски поет и драматург, е роден на 17.10. 1815 г. в Любек в семейство на пастор. Преводач на антична и романска литература. Автор на „Стихотворения” (1840), „Юнски песни” (1848), „Съвременни гласове” (1841) и др. Лидер на Мюнхенския поетичен кръг. Напуска Мюнхен през 1869 г. и се завръща в Любек, където остава до смъртта си на 06.04.1884 г.

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2018